Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 253 / 18.07.2014 г.                                                            Град Стара Загора

 

                                       В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД                                      Граждански състав

На двадесет и четвърти юни                                                                      Година 2014

в публичното заседание, в следния състав:

                                                                       

                                                 Председател: М. САРАНЕДЕЛЧЕВА

                                                            Членове: 1. НИКОЛАЙ УРУКОВ

                                                                                2. АСЕН ЦВЕТАНОВ

 

Секретар  С.С.

Прокурор

като разгледа докладваното от съдията - докладчик УРУКОВ

въззивно гражданско дело № 1217 по описа за 2014 година.

 

Производството е на основание чл.258 и сл. от ГПК.

В законоустановения срок е подадена въззивна жалба от С.Д.Н. чрез пълномощника си адв. М.Д. ***,  против Решение № 129 от 11.03.2014г. на РС-К., постановено по гр. дело № 45/2014г., с което е признато за установено по отношение на въззивницата Н., че дължи на въззиваемата И.Х.О. сумите: 555.89 лева – главница, 4.64 лева – лихва за забава за периода за периода от 30.10.2013г. до 28.11.2013г., законната лихва върху главницата, считано от 29.11.2013г., до окончателното изплащане на вземането, както и сумата 225 лева – разноски направени пред първоинстанционния съд.

 

Сочат, че видно от представените фактури и касови бонове е установено, че консумираната ел. енергия е била  заплатена от Звезда Недялкова-титуляр на задължението и която не била страна в процеса, поради което считат, че предявеният иск срещу С.Н. е недопустим и следва да бъде отхвърлен като такъв.

 

Считат обжалваното решение за изцяло неправилно, необосновано и незаконосъобразно и молят да бъде отменено като неправилно и бъдат отхвърлени изцяло предявените искове като неоснователни и недоказани.

Алтернативно молят, ако въззивната инстанция счете, че обжалваното решение  допустимо, да бъде отменено решението на РС-К. и делото се върне за разглеждане от друг състав на съда, за произнасяне по съществото на спора.

 

Молят да бъдат допуснати до разпит в качеството на свидетели две лица, при режим на довеждане.

 

Претендират за присъждане на направените разноски по делото пред двете съдебни инстанции.

 

             По делото в срок е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от адв. Р.М., като пълномощник на въззиваемата И.Х.О., против решение № 129/11.03.2014г. по гр. Дело № 45/2014г. по описа на РС-К.. Считат подадената въззивна жалба за неоснователна и подадена в противоречие на закона. Молят да бъде потвърдено решението на първоинстанционния РС-К., като правилно и законосъобразно и бъдат уважени изцяло предявените обективно-съединени искове . Излагат доводи, че съдът правилно е приел, че въззивницата С.Н. дължи на въззиваемата И.О. претендираните суми, които суми били предмет на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена под № 1896/02.12.2013г. по ч.гр. дело № 2821/2013г. по описа на РС-К..

 

Считат, че постановеното решение е правилно и законосъобразно, а предявените искове считат за основателни и доказани. Считат, че районният съд правилно е кредитирал показанията на разпитаните свидетели на двете страни и правилно е приел,  че същите са безпротиворечиви, кореспондират с останалите доказателства по делото и един несъмнен начин доказват ищцовата претенция.

 

Въззиваемата прави искане, ако бъде уважено искането на въззивницата да бъдат допуснати до разпит двама свидетели, при режим на довеждане да й бъде дадена такава възможност и на нея.

 

Молят предвид изложеното в писмения отговор да бъде оставена без уважение подадената въззивна жалба и потвърдено решението на първоинстанционния РС-К., като правилно и законосъобразно.

 

Претендират за присъждане на направените разноски по делото.

 

           Въззивницата С.Д.Н.  -  редовно и своевременно призована, не се явява. Вместо него се явява адв. Д., надлежно упълномощена и заема становище, че решението на първостепенния съд се явява неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да бъде изцяло отменено по съображенията подробно изложени в съдебно заседание по съществото на делото. Претендират за присъждане на направените по делото разноски съобразно представения списък на разноските по чл. 80 от ГПК.

 

             Въззиваемата И.Х.О. редовно и своевременно призована, лично се явява и с адв. М., като заемат становище, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и като такова молят да бъде потвърдено и се остави без уважение подадената въззивна жалба. Претендират за присъждане на разноските по делото, за което представят списък на разноските на основание чл. 80 ГПК.

 

          Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намери за установено следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1, във вр. с чл. 415,

ал. 1 от ГПК

 

В първоинстанционното производство правилно е установена следната фактическа обстановка: На датата 29.11.2013г., въззиваемата И.О. е подала заявление за издаване на заповед за  изпълнение по чл.410 от ГПК, против длъжницата-въззивник С.Н.. По образуваното и приложено ч.гр.д. № 2821/2013г., по описа па РС-К., по подаденото заявление по чл.410 от ГПК е издадена и заповед № 1869/02.12.2013г. за изпълнение на парично задължение, с която е разпоредено длъжницата С.Н. *** да заплати на кредитора И.О. от гр.К., сумите: 555.89 лева – главница, 4.64 лева – лихва за периода от 30.10.2013г. до 28.11.2013г., законната лихва върху главницата, считано от 29.11.2013г., до окончателното изплащане на вземането, както и 125 лева – разноски по делото, от които 25 лева – държавна такса и 100 лева – адвокатско възнаграждение.

Заповедта е връчена на длъжника С.Н. на 04.12.2013г. и на лицето Д.С. К. – живеещ на съпружески начала с въззивницата. На 10.12.2013г. жалбоподателката С.Н. е подала възражение срещу нея, т.е. възражението е депозирано в срока по чл.414 ал.2 от ГПК. В срока по чл.415, ал.1 от ГПК ищцата-въззиваема И.О. е сезирала първоинстанционния съд с иска си за установяване на вземането по заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.

 

Към исковата молба е са приложени и приети като доказателства от районния съд нотариален акт за дарение на недвижим имот № 57, том Х, нот. дело под № 2450/1992г. по описа на РС-К., от който е видно, че въззиваемата е собственик на отдадения под наем процесен недвижим имот, а именно апартамент находящ се в гр. К., ул. “Т.” № ., вх. ., ет. ., ап... Видно от представените 20 броя фактури подробно описани към исковата молба и в решението на първоинстанционния съд, издадени от “В.” ЕООД и фактура № 1095638291/25.06.2013г. издадена от “ЕВН Б.Е.” АД, от които става ясно, че за ползваните услуги за електроснабдяване и водоснабдяване в процесния апартамент са начислени като дължими общо 555.89 лева.

 

Видно от представените и неоспорени по делото пред първоинстанционния съд Разписка № 04000187384658/12.08.2013г., Разписка № 04000187384663/12.08.2013г., Разписка № 04000187384664/12.08.2013г., Разписка №04000187384666/12.08.2013г., Разписка № 04000187384667/12.08.2013г., Разписка № 04000187384668/12.08.2013г., Разписка № 04000187384669/12.08.2013г., Разписка № 04000187384670/12.08.2013г., Разписка № 04000187384673/12.08.2013г., Разписка №04000187384675/12.08.2013г., Разписка №04000187384677/12.08.2013г., Разписка № 04000187384678/12.08.2013г., Разписка№ 04000187384681/12.08.2013г.,Разписка №04000187384682/12.08.2013г., Разписка № 04000187384684/12.08.2013г., Разписка № 4000187384686/12.08.2013г., Разписка № 04000187384686/12.08.2013г.,Разписка № 04000187384687/12.08.2013г., Разписка № 04000187384688/12.08.2013г.,Разписка № 04000187384689/12.08.201Зг., Разписка № 04000187384690/12.08.2013г., Разписка № 04000187384691/12.08.2013г. и Разписка № 04000187383796/12.08.2013г. всички на „Изипей" АД е, че въззиваемата И.О. е заплатила дължимите суми по горецитираните фактури.

 

По делото е приложена също така нотариална покана рег. № 4440/18.10.201Зг. на нотариус Р.Б., от която е видно, че въззиваемата О. е уведомила въззивницата Н., че са останали неплатени консумативи за ползвания под наем имот в общ размер на 555,89лв., от които 494,86лв. за вода и 61,03лв. за ел. енергия, като е заплатила изцяло това й задължение, като я приканила в 7-дневен срок от получаване на поканата да й заплати дължимата сума по посочена банкова сметка *** О. в “П.” АД.

 

От показанията на свид. Й. С. О., съпруг на ищцата, разпитан пред първоинстанционния съд, става ясно, че през м. август 2013г. не се е състояла среща между съпругата му И.О. и въззивницата С.Н., която не е предавала по никакъв начин на О. сумата от 560лв. Твърди, че единствената среща на ищцата и съжителстващия с ответницата мъж е била по повод връщане на ключовете от процесния апартамент.

 

Видно от показанията на свидН.И. Т., съжителстваща на семейни начала с брата на въззиваемата е, че С.Н. е живяла много дълго в апартамента на О. ***. Това обстоятелство е известно на свидетелката, тъй като последната живяла в отсрещен на процесния апартамент със съпруга си. При освобождаването на апартамента ищцата заедно със свидетелката отишли да проверят дали има дължими суми за ток и вода и установили, че дълго време ответницата не ги е плащала. Свидетелства, че въззиваемата е търсела въззивницата за уреждане на задълженията, като Н. не отговаряла на телефонни обаждания и дори сменила номера си. О. заедно със свидетелката потърсили ответницата в гр. П., където намерили майка й. На срещата ищцата показала квитанции за платени от нея суми за ползвани от Н. консумативи в наетото жилище. Майката на ответницата, а на следваща среща и самата Н. обещали, че ще върнат на О. платената от нея сума. Свидетелката твърди, че ответницата обещала всеки месец да носи на ищцата по сто лева, докато се издължи и дори Терзиева й дала своя телефонен номер, за да поддържат връзка и уговарят срещи в гр. К. за предаване на уговорените сто лева.

Основните възражения във въззивната жалба на жалбоподателката касаят факта на предаването на сумите заплатени от въззиваемата О. за ток и вода в размер на исковата сума от 560.53 лева, като въззивницата твърди, че е предала и върнала тези суми на въззиваемата.

В тази връзка пред въззивния съд са били допуснати и разпитани свидетелите А. Т. Д., Д.С. К. и Силвана Иванова Дюлгерова. Видно от показанията на първия от тях с. Д., същият познава С.Н. и Д. К., които живеели на семейни начала. Свидетелят знае, че двамата живеели на квартира преди това, а сега вече в свое собствено жилище. Свидетелят също знае къде се намира жилището под наем, защото много пъти ходел тях. Не бил чувал да имат спорове с хазяйката за плащане на сметките и знае, че сега тя търсела от тях пари. Твърди също, че С. и Деньо си плащали редовно сметките за ток и вода и не са имали проблеми с хазяйката си.  През лятото на 2013г. през м. юни и юли двамата напуснали жилището на О., в което живеели на квартира и се преместили в свое собствено жилище.  Този свидетел твърди в показания си, че само веднъж видял крупна сума през м. август, съботен ден, в който щели да ходят на пикник с децата и тръгнали да купят продукти. Деньо му казал, че ще се отбие да остави пари на хазайката си за наема и че нямат повече какво да й дават. Той карал колата и пред него като спрели, видял, че бръкнал жабката на колата и извадил 5-6 банкноти от по 100 лева и други дребни от джоба си след което слезнал от колата и дал тези пари на една жена, която била встрани до колата. Казал, че сумата била за плащане на ток и вода и това го знаел от Деньо.

От показанията на свидетеля Д. К. дадени пред въззивния съд, става ясно, че същият живее от четири години с въззивницата С.Н. и в началото на връзката си живеели под наем в жилището на въззиваемата И.О.,  а след това купили свое жилище. До 2013г. били на квартира. През месец юли 2013г. се преместили в собственото жилище.

Твърди, че живеели на квартира със С. ***. Хазяйката се казвала И. и той й е плащал наема на същата госпожа. Парите винаги ги давал на нея, И. за плащане на сметките за ток и вода. Три години и половина живял под наем в жилището на И.О..

Били се изнесли със С.Н. от жилището под наем, а предния ден преди обяд към 10:00ч. му се обадила  по телефона бившата хазяйка. Тръгнали и заедно с А. и пътували в колата. Същият ден щели да ходят на пикник с децата и тръгнали да купят продукти. И. му представила бележки от Вик или от Енергото и той й платил 560 лева . Погледнал сумите по сметките, а и преди да се видят с  И., те се чули по телефона, която му казала каква сума й дължи и от разговора знаел колко пари да й плати.

 

Според показанията на св. С. Д., също разпитана от въззивния съд, И.О. й е приятелка и от около двадесет години се познават с нея. Знае, че И. има наследствен апартамент в гр. К., който отдавала под наем. В началото на месец август 2013г. се срещнали и разговаряли с И. и тя била притеснена много, че искат да я съдят заради наемателите за неплатени суми за консумативи – ток и вода. Казала й, че е имала проблеми с хората, които са живели под наем в апартамента й. Не била платена водата и към Енергото имало задължения. След като били платени тези сметки от нея, наложило се на И. да пътува при дъщеря си. Дъщеря й е омъжена и живее в Б., но имали жилище и в гр. С.. Наложило се тя да отиде да гледа внучката си. Тя я помолила да отиде с нея и те заедно тръгнали. Една седмица били там, до началото на месец септември, тъй като щял да има рожден ден зет й Н.. Свидетелката е категорична, че И. платила сметките за ток и вода на жилището, където живееха наемателите преди да заминат на морето, ден или два преди да тръгнат. Дори се наложила да се ходатайстваха дори пред ВиК,  за да не бъде осъдена. До момента на тръгване,  И. й казала, че не й е дадена обратно сумата от наемателите за сметките, които тя е платила. Дори докато били на море,  И. звъняла на една жена – наемателката С.Н., която не отговаряла на повикването по телефона. И. непрекъснато правела опити да се свърже с наемателите, но нямало резултат.

В открито съдебно заседание на 24.06.2014г. пред въззивния съд обяснения е дала и въззиваемата И.О., която е заявила, че не е съгласна и оспорва показанията на тези двама разпитани свидетели – Д. и К., като твърди, че никакви ремонти не са правени в жилището й и то е било предадено от наемателите в много лошо състояние. Също твърди, че никакви пари  за платените от нея сметки не са й били давани. Същата обяснява, че като правила проверка по Интернет едва тогава видяла, че има неплатени сметки за ток и вода от наемателите и се обадила на С.Н.. Говорили с нея и тя казала, че и нея това я притеснява, но ще ходи на работа в Д. и до Нова година ще има средствата и ще плати дължимите суми. Заявява, че никога от Д. К. пари не е вземала, тъй като дори наема не е давал той, а е контактувала само със С.Н..  Сочи, че в жилището не е влизала докато е ползвано под наем от въззивницата.

Въззивният съд след като е констатирал противоречия в показанията на свидетелите Д. и К. с обясненията на въззиваемата О. на основание чл.174 от ГПК е поставил в очна ставка свидетеля А.Д. и въззиваемата И.О.. При очната ставка Д. е заявил, че не познава въззиваемата и не прилича на жената, на която Д.бил дал парите. В тази връзка на основание чл. 171, ал. 3 от ГПК съдът  е констатирал смущение и несигурност при даване на показанията от свидетеля Д. при извършването на очната ставка.

В този смисъл въззивният съд не кредитира с доверие първоначалните показания на свидетеля А.. Д., в които е заявил, че е видял как свидетеля К. дава и връща на въззиваемата О. сумата от 560 лева  / ”пет – шест банкноти от по 100 лева”/, дължими за ток и вода. При проведената от съда очна ставка свидетелят ясно и категорично е заявил, че това не е жената на която е била дадена сумата, а при първоначалните си показания е заявил, че се дават именно на въззиваемата О..

Такива противоречия са били констатирани и в показанията на свидетеля Д. К. и обясненията на въззиваемата И.О. при извършената очна ставка по реда на чл. 171 ГПК. Свидетелят К. е заявил, че е дал тази сума, като спрели с колата и те били с А. Д.    и той слязъл и й дал парите. Въззиваемата е категорична, че не са идвали двамата при нея и никакви пари Деньо не й е давал. Въззиваемата заявява, че знаела, че по това време Деньо и жена му били на почивка на язовира и не са били в града.

На основание чл. 171, ал. 3 от ГПК съдът отново е констатирал смущение и несигурност в показанията на свидетеля Д. К., а от друга страна – спокойно поведение при даване на показания от въззиваемата И.О..

В този смисъл въззивният съд не кредитира с доверие първоначалните показания на свидетеля Д. К., в които е заявил, че е  дал и върнал на въззиваемата О. сумата от 560 лева  / ”пет – шест банкноти от по 100 лева”/ дължими за ток и вода. При проведената от съда очна ставка свидетелят  Клисуров е проявил смущение и колебание при даване на показания в съдебно заседание, а въззиваемата О. ясно и категорично е заявила, че никакви суми не е получавала от Клисуров, защото е контактувала само с въззивницата С.Н., включително и относно сметките за ток и вода.

В тази насока въззивният съд намира, че изцяло неоснователно се явява възражението във въззивната жалба, че въззивницата С.Н. е върнала и заплатила на въззиваемата И.О. заплатените от последната суми представляващи дължими сметки за изразходвани вода и ел. енергия. Напротив, по делата и пред двете съдебни инстанции се установи по категоричен начин, че същите суми са били заплатени единствено и само от въззиваемата О. без да са й възстановени и върнати същите от въззивницата Н..

Изцяло в подкрепа на това е и специалната разпоредба на чл. 232, ал. 2 от ЗЗД, който гласи, че наемателят е длъжен освен да заплаща наемната цена, също така и разходите свързани с ползването на вещта, в това число включително и сметките за разходвани вода и ел. енергия., което въззивницата не е направила.

 

Въззивният съд намира, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено. Районният съд правилно е присъдил и направените по делото разноски, съобразно уважената част на предявения иск, поради което и в тази част обжалваното решение се явява правилно.

 

            На основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК, във вр. с чл. 273 от ГПК, въззивницата С.Д.Н. следва да бъде осъдена да заплати на въззиваемата И.Х.О. направените от последната разноски по делото пред въззивната инстанция общо в размер на 300 лева, по договор за правна помощ и съдействие от 23.06.2014г., и списъка на разноските по чл. 80 ГПК приложени съответно на л. 31 и л. 32. по делото.

            На основание чл.280, ал.2 от ГПК тъй като цената на иска е под 5000 лева, настоящото въззивно решение  не подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ.

 

         Водим от горното, съдът

 

                                                   Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 129/11.03.2014г., постановено по гр.дело № 45/2014г., по описа на Районен съд - гр. К., като правилно и законосъобразно.

 

ОСЪЖДА въззивницата С.Д.Н. с ЕГН **********,***,   да заплати на въззиваемата И.Х.О. с ЕГН **********, от гр. К., със съдебен адрес гр. К., бул. “С.” № . офис . – адвокат Р.Х.М., сумата от 300 лева /триста лева/, представляваща направените от въззиваемата разноски по делото пред въззивната инстанция.

 

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

 

 

 

 

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                                              ЧЛЕНОВЕ:   1.

 

 

 

                                                                                                               2.