Р Е Ш Е Н И Е

235 /01.07.2014 година                                                          Град Стара Загора

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Старозагорският окръжен съд                            ІІ  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На  деветнадесети юни                                                                         2014година

В публично заседание, в следния състав:

 

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:  МАРГАРИТА САРАНЕДЕЛЧЕВА

                                                   ЧЛЕНОВЕ:  НИКОЛАЙ УРУКОВ

                                                                           ТРИФОН МИНЧЕВ

 

Секретар С.С.

Прокурор …………………

като разгледа докладваното от чл. съдията М. САРАНЕДЕЛЧЕВА                 

въззивно гражданско дело  номер 1222 по описа за  2014 година.

 

 

Обжалвано е решение № 266/06.03.2014г. постановено по гр. дело № 5403/2013г., по описа на С. районен съд.

 

Въззивникът Б.С.Б. моли да се отмени изцяло решението и се присъдят направените съдебни и деловодни разноски. Счита, че съдът е направил неправилни констатации и незаконосъобразни правни изводи.

 

Въззиваемата А.К.Б. чрез адв. Р. Г. е подала отговор на жалбата. Счита същото за неоснователно. Моли да се потвърди решението на първоинстанционния съд, като правилно и законосъобразно. Претендира за присъждане на разноски пред въззивната инстанция, за което представя договор за правна защита и съдействие и списък на разноските.

 

Въззивният съд след като обсъди данните по делото, намира за установено следното:

 

Производството е с правно основание чл. 144 от СК.

 

Видно от приложеното удостоверение за раждане № 201836/29.08.1997г. ответникът е баща на детето С.. Видно от приложеното дело № 2480/2004г. на РС-С. ответникът е осъден да заплаща ежемесечна издръжка на дъщеря си в размер на 50 лева. През 2006г. по гр. дело № 543/2006г., също приложено, е увеличен размерът на издръжката на 60 лева.

 

Видно от представените уверение изх. № 2082/08.02.2013г. детето е записано в СОУ “М.” – гр. С. за учебната 2013/2014г. и редовно посещава учебните занятия.

 

По делото са събрани гласни доказателства. От показанията на свидетелката Д. С. се установява, че майката се грижела за детето и поемала всички разходи за учебници и за лекарства. Сега детето е в десети клас, видно и от представеното уверение и след време ще кандидатства за това трябвало да взема уроци. Майката нямала възможност да ги заплаща. От показанията на свидетелката В.И. се установява, че е виждала ответника когато ходел да пуска пощенски записи и да купува дрехи на детето.

 

Съгласно чл. 142 от СК размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което я дължи. Съгласно чл. 143, ал. 1 от Кодекса всеки родител е длъжен съобразно своите възможности и материално състояние да осигурява условия на живот необходими за развитието на детето. Съгласно ал. 2 родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали могат да се издържат от имуществото си.

 

При определяне размерът на издръжка на детето – на 16 години, следва да се има предвид чл. 142, ал. 2 от СК, съгласно който размерът на минималната издръжка на едно дете е равна на ¼ от размера на минималната работна заплата. Така същият е в размер на 85 лева за 2014г. и 77 лева за 2013г. По делото е представено удостоверение от “С.” ЕООД – гр. С. в уверение на това, че на ответника е начислено и изплатено брутното трудово възнаграждение в размер на 560 лева, като изплатената сума е в размер на 439 лева. От приетото удостоверение издадено от Военно формирование ……. - гр. С.за 2012г. и 2013г. е видно, че  майката е с брутно месечно възнаграждение около 854 лева средно. Същата няма доходи от свободни професии, от наеми и хонорари и други, видно от декларация подадена от лицето от 13.11.2013г.

 

С оглед възможностите на двамата родители и възрастта на детето съдът счита, че за задоволяване нуждите на детето е необходима месечна издръжка в размер на 300 лева, от които ответникът следва да поеме 180 лева.

 

В настоящата инстанция са представени и приети като доказателства – нововъзникнали: заповед № 82/01.03.2014г., от която е видно, че трудовия договор с ответника е прекратен на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ – поради намаляване обема на работа. Представена е и служебна бележка от Агенция по заетостта, че лицето е безработно и регистрационна карта издадена от Дирекция “Бюро по труда”, от която се установява същото обстоятелство. Представена е и справка за актуално състояние на всички трудови договори на ответника, издадена от Териториална дирекция – П..

 

В резултат на извършената преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства следва да се приеме, че постановеното решение е правилно и законосъобразно. Новите обстоятелства установени с представените писмени доказателства в тази инстанция не променят този извод. Касае се за временно състояние относно трудовата заетост на ответника, която следва да бъде подновена с усилията на същия. Още повече, че лицето е регистрирано в Бюрото по труда, за което ще получава обезщетение за временна безработица. Ответникът е трудоспособно лице. Няма данни за противното и същият следва да положи усилия за намиране на работа. Детето С. е във възраст когато се нуждае от повече средства за нейното развитие, още повече, че същото е с добри данни, има възможност да продължи обучението си и следва да се има предвид, че от седем години не е променян размерът на издръжката.

 

Поради изложеното въззивният съд намира, че постановеното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

 

В полза на въззиваемата следва да се присъдят направените разноски в тази инстанция за адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева, съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК.

 

Водим от горните мотиви и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, въззивният съд     

                                     Р  Е  Ш  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 266/06.03.2014г. постановено по гр. дело № 5403/2013г., по описа на С. районен съд.

 

ОСЪЖДА Б.С.Б. с ЕГН **********,*** ., да заплати на А.К.Б. ***3, сумата 200 лева, представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение във въззивната инстанция.

 

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                   ЧЛЕНОВЕ:     1.                            2.