Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

  Номер 242   …………………09.07.2014 година………………..Град Стара Загора

 

 

                                              В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД………………Първи граждански състав

На осемнадесети юни…………………………………………………..Година 2014              

В публичното заседание в следния състав:                                            

                                              

                                             

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА

 

                                               ЧЛЕНОВЕ:           РУМЯНА ТИХОЛОВА   

 

                                                                             МАРИАНА МАВРОДИЕВА                                                                                       

                        

 

Секретар П.В.……………..………………………………………

Прокурор……………………………………………………………………………..

като разгледа докладваното от……………………………съдията Р.ТИХОЛОВА      

въззивно гражданско дело номер 1232…..по описа за 2014……………...година.

        Обжалвано е решение № 386 от 02.04.2014 г., постановено по гр.дело №  6024/2013 г. на Старозагорския районен съд, с което „Стройинженеринг- 6000” ЕООД гр.Стара Загора е осъдено да заплати на И.М.Х. сумата лв., представляваща неизплатено трудово възнаграждение, както следва: за м. февруари 2011 г.- …лв.; за периода м. януари 2012 г. -м. декември 2012 г.- по 254.76 лв. на месец; за периода м. януари – м. март 2013 г. - по … лв. на месец; за м. април 2013 г.- …лв., ведно със законната лихва върху тази сума от 19.12.2013 г. до окончателното й изплащане, както и сумата лв., представляваща лихва по чл.245, ал.2 КТ за периода м. 04.2011 г.- 19.12.2013 г. Отхвърлен е иска по чл.245, ал.2 КТ за сумата над … лв. до претендираните … лв., като недоказан.

 

        Въззивникът „Стройинженеринг- 6000” ЕООД гр.Стара Загора, чрез пълномощника си по делото адв.К.Н., счита, че решението е неправилно. Моли същото да бъде отменено изцяло и вместо него постановено друго, с което претенцията на И.Х. бъде отхвърлена изцяло. Претендира  за присъждане на направените по делото разноски. Подробните съображения, изложени във въззивната жалба, са докладвани в с.з.

        Въззиваемият И.М.Х., чрез пълномощника си по делото адв.Ц.Н., взема становище, че обжалваното решение е правилно, а жалбата срещу него неоснователна. Моли същото да бъде потвърдено и да му се присъдят разноските за настоящата инстанция. Подробните съображения, изложени в отговора по чл.263, ал.1 ГПК, са докладвани в с.з.

 

        Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и възраженията на въззиваемия, намери за установено следното:

 

        Пред районния съд са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.245, ал.1 и 2 КТ. Ищецът И.М.Х. твърди в исковата си молба, че с ответника „Стройинженеринг- 6000” ЕООД- Стара Загора имал сключен трудов договор № 53 от 14.04.2010 г., съгласно който изпълнявал длъжността „чертожник" във фирмата на ответника. По силата на този договор договореното трудово възнаграждение било в размер на …лв. за пълно работно време и с място на работа- офиса на дружеството в гр.Стара Загора, ул. „Цар И. Асен II № 44. По силата на посочения договор заплащането на възнаграждението се изплащало ежемесечно със срок до последния работен ден, за който се отнася. Със заповед № 48 от 18.04.2013 г. трудовото му правоотношение било прекратено. За цялото времетраене на договора не му било плащано ежемесечно трудово възнаграждение. След повдигане пред работодателя му на този въпрос, отношенията им силно се изострили и той отказал да му плати полагащото му се по цитирания по-горе трудов договор. Моли съдът да осъди ответника „Стройинженеринг- 6000” ЕООД- Стара Загора да му заплати сумата от … лв., представляваща неизплатено трудово възнаграждение, както и дължима лихва за забавено плащане в размер на … лв., както следва: м. февруари 2011 г.- … лв. и лихва в размер на … лв.; м. януари 2012 г.- … лв. и лихва в размер на … лв.; м. февруари 2012 г.- … лв. лихва в размер на …лв.; м. март 2012 г.- …лв. и лихва в размер на …лв.; м. април 2012 г.- … лв. и лихва в размер на … лв.; м. май 2012 г. - …лв. и лихва в размер на …лв.; м. юни 2012 г.- …лв. и лихва в размер на …лв.; м. юли 2012 г.- …лв. и лихва в размер на …лв.; м. август 2012 г. - …лв. и лихва в размер на …лв.; м. септември 2012 г.- …лв. и лихва в размер на …лв.; м. октомври 2012 г.- …лв. и лихва в размер на …лв.; м. ноември 2012 г.- …лв. и лихва в размер на …лв.; м. декември 2012 г.- …лв. и лихва в размер на …лв. ; м. януари 2013 г. - …лв. и лихва в размер на …лв.; м. февруари 2013 г.- …лв. и лихва в размер на … лв.; м. март 2013 г.- … лв. и лихва в размер на … лв.; м. април 2013 г.- … лв. и лихва в размер на … лв.

 

        Ответникът „Стройинженеринг- 6000” ЕООД гр.Стара Загора в отговора си по чл.131 ГПК е оспорил претенциите по основание и размер. Твърди, че част от трудовите възнаграждения са изплащани по банков път на посочена от ищеца банкова сметка *** „Алфабанк” АД. Твърди също, че за м. 02.2011 г., м.02.2012 г., м.12.2012 г. и м.01.2013 г. на ищеца не се дължи трудово възнаграждение, тъй като последният е ползвал неплатен отпуск.

        По делото не се спори, че ищецът е работил в ответното дружество на длъжност „чертожник”, както и че трудовото му правоотношение е прекратено със заповед № РД - 48/18.04.2013 г. на основание чл.328, ал.1, т.3 КТ- поради намаляване обема на работа.

        Съгласно разпоредбата на чл.245 КТ, при добросъвестно изпълнение на трудовите задължения на работника или служителя ежемесечно се гарантира изплащането на трудово възнаграждение в размер на 60 на сто от брутното му трудово възнаграждение, но не по- малко от минималната работна заплата за страната, като разликата до пълния размер на трудовото възнаграждение  остава  изискуема  и  се  изплаща  допълнително заедно със законната лихва. Ответникът твърди, че част от претендираните трудови възнаграждения за процесния период са били превеждани по банкова сметка ***. Твърди още, че възнаграждението за м. февруари 2011 г., за м. февруари 2012 г., за м. декември 2012 г. и за м. януари 2013 г. не се дължи, тъй като за посочените месеци ищецът е ползвал неплатен отпуск.

        От заключението на назначената по делото съдебно- икономическа експертиза се установява, че за м. 02.2011 г., за м. 02.2012 г., за м. 12.2012 г. във ведомостта за работни заплати за ищеца е отразено ползването на неплатен годишен отпуск, като за посочените месеци няма начислена заработка. Вещото лице е посочило, че за периода м. 03. - м. 11.2012 г. на ищеца по ведомост е начислено брутно трудово възнаграждение, като след направени удръжки е вписана чиста сума за получаване в размер на …лв. /за всеки от месеците/. За периода м. 02. и м. 03.2013 г. във ведомостта за заплати е отразено, че на ищеца се полага чиста сума за получаване в размер на …лв. За м. 04.2013 г. за отработените от ищеца 13 дни чистата сума за получаване е в размер на …лв. Във ведомостите за заплати липсва положен подпис на ищеца за получено трудово възнаграждение. Видно от заключението, за м. 01.2013 г. на ищеца е начислено брутно трудово възнаграждение в размер на … лв. за един отработен ден. С направените законови удръжки чистата сума за получаване е … лв. За останалите 21 дни във ведомостта е отразено ползването на неплатен отпуск. Вещото лице дава заключение, че за м. 02.2011г. и за периода м. 01.2012г. - м. 04.2013 г. вкл. общият размер на дължимите и неизплатени нетни трудови възнаграждения по ведомост са в размер на … лв.

        По делото са представени 4 бр. заповеди за разрешаване ползване на неплатен отпуск от И.Х. за м. януари 2013 г., м.02.2011 г., м. декември 2012 г. и за периода 01.12.2012 г.- 29.02.2012 г. Представено е и банково удостоверение, изх. № 36/17.03.2014г. на „Алфа Банка" клон София, от което е видно, че управителят на ответното дружество е захранвал сметката на ищеца чрез вноска на каса, със следните суми: на 17.04.2012 г.- …лв., на 06.07.2012 г.- …лв., на 09.08.2012 г.- … лв., на 14.09.2012 г.- …лв., на 03.12.2012 г.- …лв., на 03.12.2012 г.- …лв., на 08.05.2013 г.- …лв.

       

        При така установените факти, от правна страна съдът приема следното: Разпоредбата на чл. 270, ал. 3 КТ по императивен начин установява начина на изплащане на трудовото възнаграждение на работниците или служителите- то следва да се извършва лично по ведомост или срещу разписка, а по писмено искане на работника или служителя- на негови близки, или да се превежда на влог в посочена от него банка. Във всички изброени случаи плащането се документира по надлежния ред. Тежестта на доказване, че трудовото възнаграждение на работника е изплатено, се носи от работодателя. В случая работодателят още с отговора на исковата молба е заявил, че претендираното трудово възнаграждение е изплатено на работника по сметка в посочена от него банка- „Алфа Банка”. Представил е и удостоверение № 36/17.03.2014г. на „Алфа Банка" клон София, от което е видно, че работодателят е превел по сметка на ищеца И.Х. в банката суми в общ размер на 4655 лв. за периода от 17.04.2012 г. до 08.05.2013 г. Това удостоверение не е оспорено от ищеца. След като по лична сметка на ищеца работодателят е превел суми, които по размер са почти колкото претендираните от него за трудово възнаграждение и лихви, в тежест на ищеца, който е получил сумите с постъпването им по сметката му, е да установи и докаже основанието, на което ги е получил /в този смисъл Р 141- 2010- ІV г.о. на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК, ОПР 330- 2014- ІV г.о. на ВКС и др./. В срока по чл.312, ал.2 ГПК ищецът не е взел становище по отговора на ответника и по твърдението му, че претендираното от него трудово възнаграждение му е било преведено по сметка в посочената банка, нито е посочил друго основание, на което е получил тези суми от работодателя- ответник по сметката си в „Алфа Банка”. Това не е сторил и в с.з. на 18.03.2014 г. Както бе посочено, ищецът не е оспорил и представеното банково удостоверение, а само е заявил, че същото е неотносимо към спора. Едва в писмената си защита твърди, че е изпълнявал и други дейности при работодателя, за което тези суми са му били превеждани-  за разплащане с други лица, за закупуване на материали. Това възражение обаче е преклудирано, не може да бъде разглеждано за първи път и от въззивната инстанция. Не без значение е и фактът, че за период от около година и половина ищецът не е търсил получаване на трудово възнаграждение, а такава претенция за неплатени възнаграждения е предявил едва осем месеца след прекратяване на трудовото му правоотношение. Поради това въззивният съд намира, че предявените искове с правно основание чл.245, ал.1 и ал.2 КТ са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.

        С оглед гореизложеното въззивният съд счита, че решението в обжалваната му осъдителна част е неправилно и следва да бъде отменено. Вместо него следва да бъде постановено друго, с което предявените искове бъдат отхвърлени като неоснователни. В частта, с която са претендирани лихви за сумата над …лв. до …лв. искът е отхвърлен, решението не е обжалвано в тази му част и е влязло в сила. Въззивникът претендира за направените по делото разноски. Тъй като се касае до трудов спор, работникът /въззиваем в настоящото производство/ е отговорен само за разноските, изразяващи се във възнаграждение за един адвокат, но по делото не са представени доказателства за извършени такива.

 

        Водим от горните мотиви, Окръжният съд

                                            Р   Е   Ш   И :

        ОТМЕНЯ решение № 386 от 02.04.2014 г., постановено по гр.дело №  6024/2013 г. на Старозагорския районен съд, в частта, с която „Стройинженеринг-  6000” ЕООД- Стара Загора е осъдено да заплати на И.М. сумата от общо …лв. неизплатени трудови възнаграждения и общо сумата от … лв.- лихва по чл.245, ал.2 КТ, както и в частта за разноските, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

        ОТХВЪРЛЯ предявените от И.М.Х., ЕГН **********,*** против „Стройинженеринг-  6000” ЕООД, ЕИК 123052135, със седалище и адрес на управление: гр.Стара Загора, ул. "К. Ганчев" № 85, съдебен адрес: гр. Стара Загора, ул."Пазарска" № 13, чрез адв. К.Н.-***, искове за заплащане на сумата общо от лв. /…стотинки/, представляваща неизплатено трудово възнаграждение, както следва: за месец февруари 2011 г.- … лв.; за периода месец януари 2012 г.- м. декември 2012 г.- по …лв. на месец; за периода месец януари- месец март 2013 г.- по …лв. на месец; за м. април 2013 г.- …лв., ведно със законната лихва върху тази сума от 19.12.2013 г. до окончателното й изплащане, както и за сумата лв. /…стотинки/, представляваща лихва по чл.245, ал.2 КТ за периода м. 04.2011 г.- 19.12.2013 г.

        Решението не подлежи на касационно обжалване.

 

                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                                ЧЛЕНОВЕ: