Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер   268  / 31.07.2014 г.                       Година 2014                    Град Стара Загора

 

                                       В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД                              Граждански състав

На трети юли                                                                                           Година 2014

в публичното заседание, в следния състав:

                                                                       

                                                 Председател: МАРГАРИТА САРАНЕДЕЛЧЕВА

                                                            Членове: 1. НИКОЛАЙ УРУКОВ

                                                                               2. АСЕН ЦВЕТАНОВ

 

Секретар  С.С.

като разгледа докладваното от съдията - докладчик УРУКОВ

въззивно гражданско дело № 1238  по описа за 2012 година.

 

Производството е на основание чл.258 и сл. от ГПК.

Производството по делото е образувано по подадена въззивна жалба от “Застрахователно дружество Е.” АД – град С., представлявано от изпълнителния директор А.П., чрез юрисконсулт Б.И., с което обжалват решение № 182 на РС-К. от 01.04.2014г. по гр. Дело № 360/2014г.  и считат същото за неправилно и  считат за безпредметни разсъжденията на първоинстанционния съд за характера на паричното задължение Считат, че поведението на ответника представлява забава на кредитора по смисъла на чл. 95, предл. 1 от ЗЗД. Молят решението на първоинстанционния съд да бъде отменено като необосновано, неправилно, несъобразено с практиката на ВКС и да бъде постановено ново, с което да се уважат изцяло предявените искове.

 

Претендират за присъждане на направените разноски и юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.

 

            Не правят искане за събиране на други доказателства.

 

            В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от П.И.С. на въззивната жалба, с който моли да бъде оставена без уважение подадената въззивна жалба на ищеца-застраховател и бъде потвърдено първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Посочва, че оспорва всички изложени претенции като незаконосъобразно и неоснователни. Посочва, че  пътния инцидент във връзка с който се води спора със застрахователя е настъпил на 26.09.2010г. исковата молба е заведена в СГС на 17.08.2011г. а решението е постановено на 05.07.2010г. от което следва, че три години след пътния инцидент застрахователя непрекъснато оспорва претенцията, а след това предлага някакво плащане, което не е точно, не съответства нито на претенцията, нито на съдебното решение.Сочи, че няма нарушение а нито една законова разпоредба при предприетите действия за снабдяване с изпълнителен лист и образуване на изпълнителното дело и счита, че ищецът не търпи вреди,а е извършил законосъобразно плащане, реализирано при спазване на всички законови разпоредби.

           

Моли предвид изложеното да се отхвърли изцяло въззивната жалба като неоснователна и недоказана и да потвърдите решението на първоинстанционния съд, като правилно и законосъобразно.

 

            Претендират за присъждане на направените разноски по делото.

 

           Въззивникът “Застрахователно дружество Е-” АД – гр. С- чрез упълномощения си представител юриск. Б.И. -  редовно и своевременно призовани, явява се юриск. И. и заема становището, че решението на първостепенния съд се явява неправилно и незаконосъобразно, като счита, че същото следва да се отмени като такова, по съображенията подробно изложени във въззивната жалба и в съдебно заседание по съществото на делото. 

 

            Въззиваемата П.И.С., редовно и своевременно призована, не се явява, вместо нея се явява адв. Д.М., който заема становище, че жалбата се явява неоснователна и недоказана и като такава следва да бъде оставена без уважение и следва да бъде потвърдено решението на РС-К., като правилно и законосъобразно.

 

          Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намери за установено следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл. 96, ал.2,  

във вр. с чл. 95, ал. 1 от ЗЗД и чл. 97, ал. 1 от ЗЗД.

 

В първоинстанционното производство правилно е установена следната фактическа обстановка:

От страните не се спори, че на 26.09.2010 г. майката на  въззиваемата П.И.С. е участвала в пътно-транспортно произшествие, вследствие на което пострадалата  М. П. е починала. Гражданската отговорност на виновния за пътно-транспортното произшествие е била застрахована при въззивника ЗД “Е.” АД.

 

С Решение от 05.07.2013г., постановено по гр.д. № 11111/2011г. по описа на С. градски съд за 2011г., Първо гражданско отделение, втори състав, въззивникът ЗД “Е.” АД  е бил осъден да заплати на П.И.С. сумата от 70 000,00 лева на основание чл. 226, ал. 1, във връзка с чл. 223 от Кодекса за застраховането, обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на нейната майка М. П., ведно със законната лихва от 26.10.2010 г. до окончателното изплащане, както и 1 850,00 лева на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК разноски по делото.

 

По първоинстанционното гр. дело е приложен препис от уведомлението с рег. № ЦУ-4261#2 от 26.08.201Зг., изходящ от ищеца до ответницата С. с копие от адв. П.К., с което ЗД “ Е.” АД е декларирал готовността си да заплати обезщетение в размер на 50 000 лв. /петдесет хиляди лева/ и я поканил в седемдневен срок да посочи банкова сметка, ***ма. Уведомлението е получено от С. на датата 28.08.2013г. и от упълномощеното от адв. П.К. съгласно пълномощно № 1389/2010г. лице Р. Г. също на датата 28.08.2013г. В отговор на това уведомление с молба вх, № 4261/3/30.08.2013г. ответницата С. е заявила, че по гр.д. № 11111/2011г. по описа на СГС й е присъдено обезщетение в размер на 70000лв. и предложението за частично плащане не я удовлетворява и не желае плащане на сумата на части. Изразила е готовността си да окаже необходимо съдействие в случай, че застрахователят й изплати цялата присъдена сума.

 

Съобразно специалната разпоредба на чл. 66, ал.1 от ЗЗД кредиторът не може да бъде принуден да приеме изпълнение на части , макар задължението да е делимо.

 

Видно от приложения по делото препис от уведомление с рег. № 4261/4 от 13.09.2013г., изходящ от въззивника до ответницата С. с копие от адв. П.К., ЗД “ Е.” АД е посочил, че постановеното съдебно решение е влязло в сила до размера на 50 000лв. и до тази сума вземането на С. е ликвидно и изискуемо, като в останалата част до присъдените 70 000лв. решението е обжалвано. Със същото въззиваемата отново е била приканена от въззивника в седемдневен срок да посочи банкова сметка, ***ма. Уведомлението е получено от С. на 18.09.2013г., а от упълномощеното от адв. П.К. съгласно пълномощно № 1389/2010г. лице Р. Г.-на датата 16.09.2013г.

 

По делото пред първата инстанция  е приложен и приет като доказателство заверен препис от изпълнителен лист от 17.09.2013г., издаден по гр.д. № 11111/2011г. по описа на СГС в полза на П.С. за сумата от 50000.00лв. на основание чл. 226 ал.1 вр. чл. 223 от КЗ, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на М. П., ведно със законната лихва от 26.10.2010г. до окончателното изплащане.

 

Видно от приложения по делото заверен препис от поканата за доброволно изпълнение по изп. дело № ….. по описа на ЧСИ Р.М., образувано въз основа издадения в полза на ответницата изпълнителен лист по гр. д. № 11111 /2011 г. по описа на СГС е, че задължението на ищеца и въззивник ЗД “ Е.” АД възлиза на 50000лв. главница, 15167,22лв. лихви и 66лв. разноски по изп.дело, както и такса по чл. 26 от Тарифа за таксите и разноските по ЗЧСИ с включен ДДС в размер на 4753,31лв. в полза на ЧСИ М., както и други суми, дължими до този момент в общ размер на 3360,00лв. с ДДС/ в т. число държ.такса, адв. възнаграждение, възнаграждение за вещо лице, за пазач и пр./, или общото задължение към 07.10.2013г. е в размер на 73346,53лв.

 

Към делото са приложени 3 бр. преводни нареждания за кредитен превод по сметка на ЧСИ М., открита в „ Б." ЕАД, ФЦ- К. с основание за плащане-„изпл.щета № ….", съответно от дата 16.10.2013г. за сумата от 20195,28лв.; от дата 17.10.2013г. за сумата от 20000лв. и от 18.10.2013г. за сумата от 30000лв.

 

Въззивната инстанция, намира, че искът е предявен за определена сума, претендирана като необходими разноски, които ищецът е направил поради неоказано от другата страна съдействие за изпълнение на задължението му. по чл. 96, ал. 2 от ЗЗД, който гласи, че в тежест на кредитора са необходимите разноски направени поради неговата забава.

 

Специалната разпоредба на чл.95, ал.1 от  ЗЗД дефинира случаите, в които кредитора изпада в забава - когато не оказва необходимото съдействие и когато неоправдано не приема престацията. За да е налице първата хипотеза, то следва изпълнението на длъжника да е поставено в зависимост от определено действие на кредитора без осъществяването, на което е невъзможно да бъде изпълнено задължението на длъжника. То може да е необходимо в продължение на самия процес на изпълнението, а може да стане и след това, но кредиторското съдействие е необходимо едва когато длъжникът завършва изпълнителската си дейност, тоест, при приемане на изпълнението. Едва след това има ли отказ се счита, че е налице неприемане /проф. К. – Облигационно право, Общо учение за облигационното отношение, Книга 1 – нова редакция проф. О. Г. – стр. 347 и 348/. В конкретния случай въззивният съд намира, че е не е завършила изцяло дейността по изпълнението на длъжника – въззивник, тъй като същият е предложил изпълнение само от 50 000 лева, но без дължимите законни лихви, считано от 26.10.2010г., които изчислени в производството пред съдия – изпълнителя са в размера на  15 167.22 лева.  Налага се извода, че кредиторът П.И.С. оправдано и правилно не е приела частичното изпълнението на задължението и в съответствие на разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от ЗЗД, който гласи, че кредиторът не може да бъде принуден да приеме изпълнение на части, макар и задължението да е делимо.

 

Въззивният съд също така следва да отбележи, че  пътния инцидент, във връзка с който се води спора със застрахователя е настъпил на 26.09.2010 г., исковата молба е заведена в СГС на 17.08.2011г., а решението е постановено на 05.07.2013г., очевидно е, че през три години след пътния инцидент застрахователя постоянно оспорва претенцията, а изведнъж предлага някакво плащане, което не е точно- не съответства нито на претенцията, нито на съдебното решение, нито на дължимите законни лихви, като от момента на датата на увреждането са изминали повече от три години.

 

   Настоящата съдебна инстанция намира, че през целия този период застрахователят оспорва иска по основание и размер на въззиваемата С. и събира доказателства за съпричиняване от пострадалата. Застрахователят е поканен със завеждане на исковата молба и е можел да признае иска и да плати; да иска спиране на делото за извънсъдебно уреждане на спора, като си спести всички деловодни разноски или да иска спиране на делото за постигане на споразумение. Никога до приключване на делото пред първата инстанция П.С. не е канена от застрахователя да се споразумее по размера на обезщетението, напротив, дори въззивникът е твърдял, че такова не й се дължи. Вместо предвидените законови способи за избягване или намаляване на разноските, ответникът по делото за обезщетение-застрахователят е избрал в процесуалното си поведение напълно да оспорва иска. Това съответно създава несигурност у ищеца по делото за обезщетение и за да се защитят напълно интересите му като такъв по делото, е било нужно приключване на делото с осъдително решение и събиране на сумите в изпълнителен процес, като само по този правен ред има пълна гаранция за точното изпълнение и получаване на пълния размер на присъдените суми съобразно изискванията на чл.65, ал.1 от ЗЗД.

 

Втората хипотеза при забавата на кредитора предполага предлагане на изпълнение от страна на длъжника и неоснователното му неприемане от кредитора. Според проф. Кожухаров за да можем да кажем, че п.кредиторът изпада в забава поради неприемане, наложително е: а/ изпълнението да му е предложено, и б/ той неоправдано да е отказал да го приеме. Длъжникът трябва да е предложил изпълнението и да го е предложил съгласно договора /аргумент от чл. 201, б. “б” и чл.   264, ал. 1 от ЗЗД/. Това означава, че престацията е била предложена точно във всяко отношение, в дължимото количество и качество, в уговореното място, по уговореното или обичайно време. Предлагането на нещо различно от дължимото /както и е в настоящия случай, предлага се само изплащане на главницата, без дължимите законни лихви/, или не на местоизпълнението, или не когато трябва да се изпълни, или само отчасти – изключва възможността кредиторът да изпадне в забава. Тоест, не му е предложено /съгласно договора / проф. Ал. Кожухаров, Облигационно право – общо учение за облигационното отношение, Книга 1, нова редакция проф. О. Г., стр. 348/. Налага се извода, че с оглед именно поведението на въззивника, въззиваемата-кредитор на практика не е изпаднала в забава.

 

Тогава когато дължимата престация е парична, кредитора изпада в забава, когато е отказал получаването й, но за да се освободи длъжникът от задължението си, след като счита, че кредиторът е изпаднал в забава, задължително следва да осъществи изпълнение на паричната престация. Пари, ценни книги и ценности могат да бъдат оставени в банка по местоизпълнението, дори и без разрешението на съда съобразно специалната разпоредба на чл.97, ал.1,  изр.2 от ЗЗД, като в този случай, за да се освободи от задължението си длъжникът следва да уведоми кредитора. Налице е била възможността на длъжника да открие своя собствена сметка  в банка и да депозира същата сума, която той еднолично счита че дължи в размер на 50 000 лева, без дължимите лихви, след което надлежно да уведоми въззиваемата С. за това, което той е направил. Законът предоставя една възможност на длъжника, именно когато кредиторът откаже съдействието си за получаването на дадена сума пари или ценни книжа, той да депозира същите в банка по надлежния ред на негово име, с отбелязването на основанието за депонирането на тази сума – в случая от 50000 лева, без дължимите законни лихви.

 

В тази връзка не може да се приеме, че е налице забава от страна на кредитора и въззиваем П.С. и че същата неоправдано не е оказала необходимото съдействие или не е приела предложението на длъжника за извършване на частично плащане от негова страна в размер само на главницата от 50 000 лева, без дължимите законни лихви. От друга страна, въззивникът – длъжник е имал възможността съобразно чл. 97, ал.1, изр.2 от ЗЗД да се освободи от задължението, което счита че дължи, като предаде дължимото за пазене в подходящо място за това, определено от РС по местоизпълнението, или от закона, а именно в банка  чрез откриване на банкова сметка  ***, по която същия да се явява титуляр. Изцяло в същия смисъл е и константната практика на ВКС на РБ, постановена по реда на чл. 290 ГПК- Решение под № 15/04.05.2011г. по гр. дело № 1575/95г. на ІV ГО на ВКС.

 

От събраните и допуснати доказателства и пред двете съдебни инстанции, не се установяват обстоятелства, които да разколебават по какъвто и да е начин извода, че с поведението си въззиваемата – кредитор С. неоправдано не е приела предложеното й от длъжника изпълнение, или не е дала необходимото си съдействие, без което длъжникът не би могъл да изпълни задължението си.

 

         Въззивният съд намира, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде изцяло потвърдено, ведно с всички законни последици от това.

 

На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, във вр. с чл. 273 от ГПК въззивника следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия направените от последния разноски по делото пред въззивната инстанция общо в размер на 500 лева, съобразно представения договор за правна защита и съдействие от 02.07.2014г. /на л. 20 от въззивното дело/.

            На основание чл.280, ал.2 от ГПК, тъй като цената на иска е над 5 000 лева, а именно 5028,06 лева, съобразно петитума на исковата молба, настоящото въззивно решение  подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните, пред ВКС на РБ.

 

         Водим от горното, съдът

 

                                                   Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 182/01.04.2014г., постановено по гр.дело № 360/2014г., по описа на Районен съд - гр. К., като правилно и законосъобразно.

 

ОСЪЖДА въззивника “Застрахователно дружество Е-” АД – гр. С- п.к. . – С., бул. “Х.” № 43, с ЕИК . представлявано от изпълнителния директор А.П., да заплати на въззиваемата П.И.С. ***, с ЕГН **********,  сумата от 500 /петстотин/ лева, представляваща направените от въззиваемата разноски по делото пред въззивната инстанция.

 

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ, чрез ОС-С.при наличието на касационните основание по чл. 280, ал.1 от ГПК.

 

 

 

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                               ЧЛЕНОВЕ:   1.

 

 

                                                                                                                2.