Р Е Ш Е Н И Е

 

266                                              25.07.2014г.                          гр.Стара Загора

 

 В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД          І  ГРАЖДАНСКИ  СЪСТАВ

на двадесети и пети юни                              две хиляди и четиринадесета година

В публичното заседание в следния състав:

 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА

 

                                                                          РУМЯНА ТИХОЛОВА

                                                        ЧЛЕНОВЕ:

                                                                          МАРИАНА МАВРОДИЕВА

Секретар П.В.

Прокурор…………………….

Като разгледа докладваното от съдията - докладчик МАВРОДИЕВА въззивно гражданско дело N 1244  по описа за 2014 година.     

Производството е образувано по въззивна жалба на “Илиас Травел” ЕООД, гр.Стара Загора, чрез адв. Х.П. против решение № 417 от 09.04.2014г., постановено по гр.дело № 5332/2013 г. по описа на Старозагорския районен съд, като се осъжда „Илиас Травел” ЕООД - гр. Стара Загора да заплати на Г.В.Н. на осн. чл.128, т.2 КТ, брутно трудово възнаграждение, както следва: за м. май 2013г. в размер на … лв., за м. юни 2013г. в размер на …лв., за м. юли  2013г. в размер на …лв., м. август  2013г. в размер на …лв., и за месец октомври м. юли  2013г. в размер на …лв., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 13.11.2013г. до окончателното плащане, като се отхвърля иска за заплащане на възнаграждение за месец май 2013г., за разликата до претендираните … лева, като неоснователен и иска за заплащане на възнаграждение за м. септември 2013г., като погасен поради плащане. Допуска се, на осн. чл.242, ал.1 ГПК, предварително изпълнение на решението относно присъдените по-горе суми., като се осъжда „Илиас Травел” ЕООД да заплати на Г.В.Н., на осн. чл.78, ал.1 ГПК, сумата  …лв., представляваща деловодни разноски, както и на осн. чл.78, ал.6 ГПК, в полза на Държавата по бюджета на Съдебната власт и сметка на Старозагорския районен съд сумата …лв. държавна такса, както и …лв. лева разноски за експертиза, платени от бюджета, а Г.В.Н. да заплати на „Илиас Травел” ЕООД, на осн. чл.78, ал.3 ГПК, сумата  … лв., представляваща деловодни разноски.

 

Въззивникът счита, че решението e неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на процесуалните правила, поради което го обжалва изцяло. Обжалваното решение било постановено в нарушение на разпоредбите на чл.140, ал.1 и ал.2 и чл.146, ал.4 от ГПК. Решението било постановено при неправилно прилагане на материалния закон и в противоречие със събраните доказателства по делото. Излага подробни съображения в жалбата си, които са докладвани в съдебно заседание. Моли да бъде отменено изцяло решението и вместо него да се постанови друго, с което да се отхвърлят исковете. Претендира за разноските.

 

Въззиваемият Г.В.Н. в срока не е представил отговор на въззивната жалба. Редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не се явява, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

След като провери събраните по делото доказателства и обсъди становищата на страните, съдът намира за установена следната фактическа и правна обстановка по делото:

 

Предявените искове намират правно основание в чл.128, т.2 КТ.

 

Ищецът Г.В.Н. твърди, че бил страна по трудов договор сключен с ответника, като заемал длъжност „шофьор на автобус”. Поддържа, че на 04.11.2013г. предявил на работодателя заявление за прекратяване на трудовото правоотношение поради незаплащане на възнаграждения, на осн. чл.327, т.2 КТ. Към момента на прекратяването ответникът му дължал възнаграждения в общ размер на …лева, съответно по …лв. за всеки един от месеците май, юни, юли, август, септември и октомври на 2013г. Моли да бъде осъден ответникът да заплати тази сума, ведно със законната лихва върху нея от датата на завеждането на делото. Ответникът „Илиас травел” ЕООД не отрича, че между него и ищеца  съществувало правоотношение по трудов договор, както и че то било прекратено. Оспорва основанието на което това е станало, като твърди, че прекратяването било извършено от работодателя, в срока за изпитване по договора, уговорен в негова полза. Прекратяването било извършено със заповед от 08.11.2013г. Ответникът твърди, че не бил получавал заявление по чл.327, т.2 КТ от ищеца. Твърди, че не дължи претендираните възнаграждения, тъй като те били изплатени на Н. от средствата събрани от продажба на билети, като предаването на сумата било извършвано от служителката на „А.Н.И. – България” ЕООД в бюрото за продажба на билети. Това било сторено по разпореждане на прокуриста на „Илиас травел” ЕООД. Признава, че не всички ведомости за заплати били подписани от ищеца, тъй като той под различни предлози отклонявал искането да се яви в счетоводството на дружеството и да стори това. Поради това се наложило през месец септември, лично техническият ръководител по транспорта Иван Станев да вземе ведомостта  за м. септември и да я занесе на ищеца за подпис. Предвид това счита, че искът е неоснователен.

 

Не се спори по делото, че ищецът е заемал при ответника, по трудов договор от 21.05.2013г., длъжността “шофьор на автобус” с уговорено месечно възнаграждение в размер на от … лева. Трудовият му договор е сключен със срок за изпитване от шест месеца. Със заповед на работодателя от 08.11.2013г. трудовото правоотношение с ищеца е прекратено на осн. чл.71, ал.1 от КТ в срока за изпитване на договора.

 

От заключението на съдебно - счетоводната експертиза, прието по делото, се установява, че за периода от месец май на 2013г. до месец октомври на същата година работодателят е начислил на ищеца, съгласно ведомостите за работни заплати, брутна сума от …лева, след приспадане на дължимите данък и осигурителни вноски – …лв.,от които: …лв. брутна сума за месец май 2013г., съответно …лв. – нетен размер и по …лв. брутна сума за всеки един от месеците юни, юли, август, септември и октомври на същата година, съответно … лв. – чиста сума. От представените копия на платежните ведомости, се установява, че с подписа си ищеца е удостоверил получаването на възнаграждение за месец септември на 2013г. В останалите ведомости, съставени за процесния период, липсва положен от ищеца подпис, който да удостоверява получаване на дължимите суми.

Според заключението на експертизата, в счетоводството на работодателя са осчетоводени плащания към персонала на начислените трудови възнаграждения. Общо дължимата за времето от м.май 2013г. до месец октомври на 2013г. сума на всички служители, включитело и на ищеца, възлизала на брутно … или нетно …лв. Тя била вписана като изплатена. Според разясненията на вещото лице, дадени в съдебно заседание, в счетоводството били оформяни разходни касови ордери, но те се отнасяли за цялата сума, дължима като заплати на всички служители за всеки месец, а не за месечно дължимото на отделен служител. В тези ордери ищецът не бил упоменат.

 

Съгласно чл.128 от КТ работодателят е длъжен да начислява и заплаща трудовото възнаграждение в установените срокове за положеният от служителите и работниците труд. Съобразно чл.245, ал.1 от КТ при добросъвестно изпълнение на трудовите задължения на работника или служителя се гарантира изплащането на 60 % от брутното му трудово възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата за страната. По настоящото дело се установи безспорно, че работодателят е изпълнил задължението си относно начисляване на възнагражденията дължими на ищеца, но не се доказа изплащане на сумите, с изключение на тази за месец септември 2013г.

Съгласно чл.270, ал.3 КТ трудовото възнаграждение се изплаща лично на работника или служителя по ведомост или срещу разписка или по писмено искане на работника или служителя - на негови близки. По писмено искане на работника или служителя трудовото му възнаграждение се превежда на влог в посочена от него банка. Тази разпоредба не изключва възможността плащането да бъде доказвано и чрез други документи - разписки, касови ордери, преводни нареждания към сметки на работника. Документът доказващ плащането може да бъде както нарочен, какъвто е ведомостта за работна заплата, така и случаен. Тежестта да докаже плащането се носи от длъжника, в случая работодателя, като той може да установи този факт с всички допустими доказателствени средства, включително и чрез свидетелски показания, ако е налице съгласие на другата страна или пък бъде доказано, че документът е бил загубен или унищожен не по вина на страната – чл.165, ал.1 ГПК. Няма пречка плащането да бъде и косвено доказано, но в тези случаи не следва да възниква съмнение относно осъществяването му. Ответникът по настоящото дело не е доказал твърдението си, че е изплатил на ищеца претендираните суми, с изключение на тази за месец септември 2013г. Развитите от представителя му доводи, че няма логика работодателят да е платил възнаграждението за септември 2013г., а да не е платил предходните такива, макар да се базират нормалното развитие на нещата, не могат да обосноват извод за осъществяване на конкретните плащания. Обстоятелството, че работодателят е заплатил дължимите за работника за процесните месеци осигуровки, също не доказва плащането на трудовото възнаграждение. Това е така, защото извършването на осигурителните плащания е отделно и самостоятелно задължение на работодателя, различно от това по чл.128 КТ. Недоказани са и твърденията, изложени в отговора на исковата молба, че работникът е отказвал да посещава офиса на дружеството, за да подписва ведомостите за заплати, като по този начин е осуетявал създаването на документ за сумите, които всъщност вече му били изплатени на друго място от средствата получени при продажба на билети.

 

Предвид така изложеното съдът намира, че не е доказано заплащане на  дължимите на ищеца трудови възнаграждения, поради което искът следва да бъде уважен, като се отхвърли само относно възнаграждението за месец септември на 2013г., както и относно разликата между начислената сума за месец май 2013г. /…лв., съответно …лв. нетна сума/ и претендираните с исковата молба … лева.

 

Претендираните възнаграждения следва да се присъдят в нетен размер, след приспадане на дължимите суми за данък и осигуровки, тъй като безспорно се установява от заключението на вещото лице, че тези задължения на работодателя вече за платени.

Ето защо, въззивната инстация намира, че предявения от ищеца иск за осъждане на работодателя да му заплати дължимите трудови възнаграждения за м. май 2013г. е основателен за размер на … лв. – нетна сума, в останалата му част до …лв. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен; за м. юни 2013г. – до размера на  …лв. – нетна сума, а в останалата му част до …лв. искът следва да бъде отхвърлен; за м. юли 2013г. – до размера на  … лв. - нетна сума, а в останалата му част до …лв. искът следва да бъде отхвърлен; за м. август 2013г. – до размера на …лв. - нетна сума, а в останалата му част до …лв. искът следва да бъде отхвърлен; за м.октомври 2013г. – до размер на …лв. – нетна сума, а в останалата му част до …лв. искът следва да бъде отхвърлен.

           

По изложените съображения Окръжния съд намира, че въззивната жалба е частично основанелна. Решението на РС Стара Загора е законосъобразно и правилно до посочените по –горе размери. В останалата си част, решението е незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено, както и по отношение на определената ДТ и разноски. Вместо него следва да се отхвърлят исковете в останата им част и се определи дължимата от работодателя държавна такса в размер на …лв. върху уважените искове и разноски за експертиза в размер на … лв., платени от бюджета на съда.

 

В полза на въззиваемия следва да се присъдят разноски за първата инстация за адв. защита, съразмерно на уважената част от иска, в размер на …лв. В полза на въззивника следва да се присъдят разноски в размер на … лв. за двете инстанции, съразмерно на отхвърлената част от иска. 

         

Водим от горните мотиви,  Окръжният съд

 

                                                Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 417 от 09.04.2014г., постановено по гр.дело № 5332/2013г. по описа на Старозагорския районен съд, в уважената част за м. май 2013г. за размера над …лв.; за м. юни 2013г. – за размера над …лв.; за м. юли 2013г. – за размера над  …лв.; за м. август 2013г. – за размера над …лв. ; за м.октомври 2013г. – за размера над …лв., както и относно определената държавна такса и разноски, като вместо това ПОСТАНОВИ:   

         

ОТХВЪРЛЯ предявените от Г.В.Н., ЕГН **********, с адрес *** против “Илиас травел” ЕООД ЕИК 831659024 със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, кв. “Самара -3”, бл.3, вх.Б, ет.4, ап.60, представлявано от Тсагурнас Димитриос искове за заплащане на трудово възнаграждение както следва: за м. май 2013г. за  размера над … лв., до размера на …лв.; за м. юни 2013г. – за размера над …лв. до размера на …лв. ; за м. юли 2013г. – за размера над …лв. до размера на …лв.; за м. август 2013г. – за размера над …лв. до размера на …лв.; за м.октомври 2013г. –  за размера над …лв. до размера на …лв. като НЕОСНОВАТЕЛНИ.

 

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му обжалвана част.

 

ОСЪЖДА “Илиас травел” ЕООД гр.Стара Загора с п.а. да заплати на Г.В.Н. с п.а. сумата от … лв. /… ст./, представляваща деловодни разноски, съразмерно на уважената част от исковете.

 

ОСЪЖДА Г.В.Н. с п.а. да заплати на “Илиас травел” ЕООД, гр.Стара Загора с п.а. сумата  …лв. /…ст./, представляваща деловодни разноски, съразмерно на отхвърлената част от исковете за двете инстанции.

 

ОСЪЖДА “Илиас травел” ЕООД, гр.Стара Загора с п.а. да заплати в полза на Държавата по бюджета на Съдебната власт и сметка на Старозагорския окръжен съд сумата … лв. /… ст./ държавна такса, както и …лв. /… лева/ лева разноски за експертиза, платени от бюджета.

         

Решението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           

 

 

          ЧЛЕНОВЕ: