Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 264                                25.07.2014 година                        гр. Стара Загора

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД          ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На 25 юни                                                                                        2014 година

В открито заседание в следния състав

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

 

                                                 ЧЛЕНОВЕ:РУМЯНА ТИХОЛОВА

 

                                                                    МАРИАНА МАВРОДИЕВА

                                                                    

СЕКРЕТАР: П.В. ……………………………………………….

ПРОКУРОР:………………………………………………………………………..

Като разгледа докладваното от зам. председателя ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

в.гр.д. № 1245  по описа за 2014 г., за да се произнесе съобрази:

 

Производството е образувано по въззивна жалба на Д.Х.Ж. подадена чрез адв. В.К. против решение № 444 от 16.04.2014 г., постановено по гр.дело № 5980/2013 г. по описа на Старозагорския районен съд.

          Въззивникът Д.Х.Ж. моли да бъде отменено решението като неправилно и да се уважи предявения от него ревандикационен иск, с правно основание чл. 108 от ЗС. Счита, че решението е материално незаконосъобразно, тъй като е постановено в противоречие на чл. 5, ал. 2 от ЗВСОНИ /Нова-ДВ бр. 107 от 1997 год./, чл. 10, ал. 13 от ЗСПЗЗ и чл. 108 от ЗС. При постановяването му било допуснато съществено процесуално нарушение като е нарушена разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК. Излагат се подробни съображение за това, докладвани в с.з. Претендира за присъждане на направените разноски по делото.

Въззиваемите Д.А.М. и Б.Г.М. чрез адв. Д.Д. оспорват изцяло подадената въззивна жалба, като молят същата да не бъде уважавана поради нейната неоснователност, а атакуваното решение, като правилно и законосъобразно бъде потвърдено. Подробни съображения излагат в писмен отговор, докладван в с.з. Претендират за присъждане на направените разноски по делото.

Въззиваемите Д.П.М. и Д.А.Т. редовно и своевременно призовани, не се явяват и не изразяват становище по въззивната жалба.

 

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания, извърши проверка на обжалвания съдебен акт, съгласно разпоредбата на чл.271 ал.1 от ГПК, при съвкупната преценка на доказателствата по делото, намира за установено следното:

 

          Предявен е иск с правно основание чл. 108 ЗС.

          По делото е установено и не се спори, че с решение № 111а от 1978 г. на ИК на ГОНС – Стара Загора на бащата на ищеца Х.Ж.Р. е била предоставена за ползване 1000 кв.м. земеделска земя в м. „Бойчо Бунар” в землището на гр. Стара Загора.  С решение № 54а/1985 г. ищеца Д.Х.Ж. /въззивник в настоящото производство/ е получил чрез преотстъпване от баща си 1 дка земеделска земя /лозе/ за ползване – видно от приетите като доказателства писмо изх. № 10-01-1-11533/17.10.2013 г. на Община Стара Загора, удостоверение № 714/28.10.1985 г. и договор за учредяване на право на строеж от 06.05.1985 г. Установено е също така, че отстъпеното от бащата на ищеца на последния право на строеж е за построяване на вилна постройка, застроена върху 36 кв.м. площ в собствения му недвижим имот – лозе от 1000 кв.м., находящо се в околностите на гр. Стара Загора, местността „Бойчо Бунар”. Въз основа на отстъпеното му право на строеж в предоставената му за ползване земеделска земя – лозе от 1000 кв. м. в м. „Бойчо Бунар”, през 1989 г. въззивникът Д.Х.Ж. е построил сграда от един етаж с площ от 25 кв.м., видно от оценителния протокол от 24.08.1994г., която сграда е била заснета първоначално в неутвърдения план на м. „Бойчо Бунар”, а впоследствие и в плана за новообразуваните имоти – видно от представената скица № 3394/25.11.2013 г.  От представеното удостоверение № 1189/21.11.1994 г. на Община Стара Загора е видно, че въззивникът Д.Х.Ж. е заплатил земята на собственика чрез общината по цени, определени от МС в  тримесечния срок от влизане в сила на оценката с оценителния протокол от 24.08.1994 г. Предвид това и с оглед подаденото от въззивника заявление № 0301016/22.05.1992 г., на основание §4а ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ правото на ползване на въззивника се е трансформирало в право на собственост, като видно от оценителния протокол, скица № 3394/25.11.2013 г. и писмо изх. № 10-01-1-11533/17.10.2013 г. в одобрения план на новообразуваните имоти на м. „Бойчо Бунар” на въззивника е отреден имот № 46 от масив 252 с площ от 600 кв.м., на основание разпоредбата на § 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ, предвиждаща, че гражданите, чието право на ползване се превръща в право на собственост съгласно § 4а ал. 1, придобиват собствеността на земята до 600 кв.м. Предвид това и с нотариален акт за собственост на недвижим имот № …, том …, дело № …г. на Старозагорския нотариус въззивникът Д.Х.Ж. е признат за собственик на 600 кв.м. с построената в него сграда от 25 кв.м. през 1989 г., цялото място от 1000 кв.м, находящо се в землището на гр. Стара Загора, в местността „Бойчо Бунар”, представляващо имот пл. № 46 в кв. 2 по плана на землището. Видно от представената скица № 3394/25.11.2013г., по плана на новообразуваните имоти за местност „Бойчо Бунар”, землище на гр. Стара Загора, одобрен със Заповед № 440/11.05.2004 г. на Областен управител на област Стара Загора, имота на въззивника Д.Х.Ж. представлява новообразуван имот № 252.46 в местността „Бойчо Бунар” с площ от 600 кв.м., като същия граничи с имота на наследниците на Г.А.М. - ответниците по делото Д.П.М., Д.А.Т., Д.А.М. и Б.Г.М. /въззиваеми в настоящото производство/ - имот  № 252.93 – лозе.

 

          Установено е по делото, че с протокол № 3/04.03.1959 г. наследниците на А.М. ***, починал на 24.07.1958 г. - видно от представеното удостоверение за наследници, от което е видно и че единствен наследник на А.М.К. е общия наследодател на ответниците Г.А.М., починал на 12.07.1974 г., са отстъпили на ТКЗС нива от 1,5 дка. в местността „Бойчо Бунар”. Наследниците на Г.А.М. са подали заявление вх. № 52828/08.05.1992 г., по което има постановено решение по чл. 18ж ал. 1 от ППЗСПЗЗ по протокол № 51009/05.06.1993 г. на ПК – Стара Загора, с което е възстановено на наследниците на Г.А.М. – А.Г.М. и Б.Г.М. /ответник по делото/, правото на собственост върху нива от 1,5 дка, IV кат. в местността „Бойчо Бунар”. Видно от представеното удостоверение за наследници № 058/06.01.2014 г. на Община Стара Загора, Атанас Г.М. е починал на 21.07.1997 г. и е оставил като свои наследници Д.П.М., Д.А.Т. и Д.А.М., които заедно с Б.Г.М. се явяват единствените живи наследници на Г.А.М. и поради това са пасивно процесуално легитимирани да отговарят по настоящия иск.

 

Със заповед № 858/14.06.2006 г. на Кмета на община Стара Загора на  наследниците на Г.А.М. /т.е на четиримата ответници по делото/ е възстановено правото на собственост върху новообразуван имот извън строителните граници, определени с околовръстен полигон по плана на новообразуваните имоти за местност „Бойчо Бунар”, землище на гр. Стара Загора, одобрен със Заповед № 440/11.05.2004 г. на Областен управител на област Стара Загора, с номер 93, масив /кадастрален район/ 252 в местност „Бойчо Бунар”, землище на гр. Стара Загора с площ от 859 кв.м., който имот е предмет на настоящия иск. Видно от представената скица № 33/08.01.2014 г., по плана на новообразуваните имоти за местност „Бойчо Бунар”, землище на гр. Стара Загора, одобрен със Заповед № 440/11.05.2004 г. на Областен управител на област Стара Загора, имота на ответниците представлява новообразуван имот № 252.93 в местността „Бойчо Бунар” с площ от 859 кв.м., като същия граничи с имота на ищеца № 252.46 – лозе. 

 

Видно от представения протокол за трасиране от 03.10.2013 г., правоспособното лице, представител на „Гео про инженеринг” ЕООД гр. Стара Загора Р.Б.Н. /разпитан като свидетел по делото/ е извършило трасиране, означаване и координиране на новообразувания имот № 252.93.

 

За изясняване на обстоятелствата по делото е назначена съдебно – техническа експертиза, която е депозирала писмено заключение. От същото се установява, че по сега действащия план на новообразуваните имоти за м. „Бойчо Бунар” в землището на Стара Загора, обработваната от въззивника Д.Х.Ж. земеделска земя обхваща имот № 46 и част от имот № 93 на масив 252. По плана на неутвърдения кадастрален план за м. „Бойчо Бунар”, имот № 46 се води на въззивника Д.Х.Ж., а имот № 93 се води на Г.А.М. /наследодателя на въззиваемите по делото/. По плана на новообразуваните имоти, одобрен със Заповед № 440/11.05.2004 г. на Областния управител на област Стара Загора, за м. „Бойчо Бунар” на землище Стара Загора, като собственик на имот № 252.46 е записан Д.Х.Ж., а като собственик на имот № 252.93 е записан Г.А.М.. Заключението е компетентно и мотивирано, не е оспорено от страните по делото, поради което правилно районният съд го е възприел изцяло.

 

Първоинстанционният съд е допуснал и разпитал в качеството на свидетели лицата М.Х.М. /сестра на ищеца/, Г.С.М. и С.В.С., които сочат, че ищеца притежавал лозе от 1,5 дка.в местността „Бойчо Бунар”, което било дадено на баща му. От 1978 година бащата на ищеца, а по-късно и самия ищец владеели и обработвали имота, без някой да оспорва владението му. Владението на ищеца било отнето едва през есента на 2013 г., когато ответниците оградили имот № 252.93 и го отграничили от имота на ищеца от 600 кв.м., който бил признат за собственост на ищеца. След този момент ищеца си ползвал само неговата част от 600 кв.м., тъй като не можел да влезе в преградената от ответниците част.

 

Разпитаните свидетели Т.Г.Т. и Р.Б.Н. сочат, че през м. октомври 2013 г. било извършено трасиране, означаване и координиране на новообразуван имот № 252.93 по плана на новообразуваните имоти в местността „Бойчо Бунар” по повод на прилагане на плана на новообразуваните имоти. В резултат на това били трасирани, означени и координирани границите на процесния имот, за което бил съставен протокол от св. Румен Николов, който работел като геодезист с право да извършва дейности по кадастър. След извършване на трасирането между двата имота № 252.93 и № 252.46 била  поставена ограда от  железни колони и ограда от телена мрежа по линията, по която е извършено трасирането. Вилната постройка останала в имота на ищеца № 252.46 /св. Н./. В имот № 252.93 имало 4-5 реда лозе и овощни дръвчета, като ответника Д.М. рязал лозето тази година /св. Т./. 

 

При така установената  фактическа обстановка, правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че предявения иск е неоснователен и недоказан.        

 

За да бъде уважен иска по 108 ЗС, следва да са кумулативно спазени следните три предпоставки, а именно: ищеца да е собственик на вещта, предмет на иска; вещта да се намира във владение или държане на ответника и  ответника да владее или държи вещта без да има основание за това.

 

В случая въззивникът Д.Х.Ж. не е установил по безспорен и категоричен начин, че е собственик на процесния имот въз основа на давностно владение. Ирелевантно в настоящия случай е обстоятелството, установено от разпитаните по искане на ищеца свидетели, че бащата на ищеца и ищеца са владяли предоставеното им за ползване лозе от 1978 г. без някой да оспорва собствеността си. Неоснователни са и изложените съображения в писмената защита на пълномощника на ищеца, че началния момент, от който започнала да тече придобивната давност в негова полза по отношение на процесния имот бил от 1997 г., когато е влязла в сила разпоредбата на чл. 5 ал. 2 от ЗВСОНИ. Придобивната давност в полза на въззивника в конкретния случай не би могла да започне да тече преди датата 14.06.2006 г. когато е възстановено правото на собственост на процесния имот на ответниците със заповед № 858/14.06.2006 г. на Община Стара Загора, тъй като едва от този момент процесния имот 252.93. е индивидуализиран с определяне на реалните му граници, като именно от този момент ответниците като наследници на Г.А.М. са можели да упражняват реално правата си на собственик /решение № 297/21.06.2011 г. на ВКС по гр.д. № 294/2010 г, I г.о/. Съгласно ТР № 1/2007 г. на ОСГК, с включването на частните земеделски имоти в селскостопанските организации и премахване на реалните им граници е прекратено качеството на обекта на собствеността като конкретно обособена вещ. Липсата на такъв обект е лишила от съдържание правото на собственост, тъй като то може да съществува само върху индивидуално определен имот. Предвид това, преди възстановяване на правото на собственост на процесния имот със заповед № 858/14.06.2006 г. е липсвал годен обект на собственост като конкретно обособена вещ, като едва с възстановяването му същия е възникнал като индивидуално определен имот. Ето защо заповед № 858/14.06.2006 г. има конститутивно действие и именно от постановяването й възниква собствеността в имуществената сфера на правоимащите – ответниците по делото. Следователно преди този момент е невъзможно да тече придобивна давност. Този аргумент на съда се подкрепя и от ТР № 6/2006 г. на ОСГК на ВКС и разпоредбата на чл. 10 ал. 13 изр. последно от ЗСПЗЗ, съгласно които е недопустимо приобретателите на имоти като последния да се позовават на придобивна давност.

 

От момента на възстановяване на правото на собственост на процесния недвижим имот № 252.93 в местността „Бойчо Бунар” със заповед № 858/14.06.2006 г. на Кмета на община Стара Загора – 14.06.2006 г. /датата на индивидуализация на имота/ до датата на трасиране, означаване и координиране на имота – 13.10.2013 г. когато владението на въззивника му е отнето, не е изтекъл 10-годишния давностен срок, необходим за придобиването на имота. В случая процесния имот не би могъл да бъде придобит чрез кратката 5-годишна давност, тъй като въззивника няма качеството на добросъвестен владелец с оглед обстоятелството, че за посочения период не е владял имота на правно основание, годно да го направи собственик. След като в одобрения план на новообразуваните имоти в местността „Бойчо Бунар” на въззивника е бил отреден имот № 252.46 с площ от 600 кв.м. и след като по плана на новообразуваните имоти, одобрен със заповед № 440/11.05.2004 г. на Областния управител на област Стара Загора за м. „Бойчо Бунар” като собственици на процесния имот № 252.93 е бил записан наследодателят на ответниците Г.А.М., въззивникът не би могъл по никакъв начин да бъде признат за добросъвестен владелец на процесния недвижим имот № 252.93, още повече, че по делото не са събрани доказателства същия след възстановяването на процесния имот да е демонстрирал, афиширал по отношение на въззиваемите правото си на собственост на процесния имот, т.е владението му не е било явно, поради което и не биха могли да настъпят последиците на чл. 79 ал. 2 ЗС и въззивника да придобие имота с кратката петгодишна давност, още повече, че както вече бе посочено, в настоящия случай владението на въззивника не е основано на годно правно основание и при това положение процесния имот не би могъл да бъде придобит с кратката петгодишна давност, а към датата на завеждане на исковата молба и респективно към датата на отнемане на владението на въззивника, десетгодишната давност за придобиване на имота не е била изтекла.

 

Предвид гореизложеното, въззивният съд намира, че въззивника Д.Х.Ж. не е собственик на процесния недвижим имот № 252.93 в местността „Бойчо Бунар”. Същия се легитимира като собственик единствено на имот № 252.46  с площ от 600 кв.м., който имот не е предмет на настоящия спор, а процесния имот както в неутвърдения план, така и след влизане в сила на плана на новообразуваните имоти, одобрен със заповед № 440/11.05.2004 г. е бил записан като собственост на наследодателя на въззиваемите  - Г.А.М. и съответно е било възстановен на тях със заповед № 858/14.06.2006 г. на Кмета на община Стара Загора. 

 

От събраните по делото гласни доказателства и от протокола за трасиране е установено по категоричен начин, че считано от 03.10.2013 г. и към датата на устните състезания процесния имот се владее от въззиваемите. Не е налице обаче и третата предпоставка за уважаване на иска по чл. 108 ЗС – ответника да владее или държи вещта без правно основание. В случая въззиваемите владеят имота на валидно правно основание – заповед № 858/14.06.2006 г. на Кмета на община Стара Загора за възстановяване на правото на собственост върху процесния имот, която заповед е издадена при съобразяване с разпоредбата на §

4з ал. 2 предл. първо от ПЗР на ЗСПЗЗ, предвиждаща, че разликата над 600 кв.м. до фактически ползваната земя се възстановява на собствениците за образуване на нови имоти с размери не по-малко от 250 кв.м. при условия и по ред, определени в правилника за прилагане на закона.

Предвид гореизложеното, предявения иск с правно основание чл. 108 ЗС като  неоснователен и недоказан е правилно отхвърлен от Старозагорския районен съд.

С оглед на гореизложените съображения, настоящата инстанция намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което  следва да бъде потвърдено като такова. При постановяването му не са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закони, изводите съответстват на събраните по делото доказателства.

Пред въззивната инстанция въззиваемите  Д.А.М., и Б.Г.М. чрез пълномощника си адв. Д.Д. са поискали присъждане на разноските за настоящата инстанция, които са в размер на … лв. и са представил списък за разноските. Предвид неоснователността на въззивната жалба следва въззивникът да бъде осъден да заплати на въззиваемите Д.А.М. и Б.Г.М. тези разноски.

 

Водим от горните мотиви, Старозагорският окръжен съд

 

          Р Е Ш И :     

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 444 от 16.04.2014 г., постановено по гр.дело № 5980/2013 г. по описа на Старозагорския районен съд.

 

ОСЪЖДА Д.Ж.Ж.,*** А да заплати на Д.А.М., ЕГН ********** *** и Б.Г.М., ЕГН ********** ***, сумата от … лв. /… лева/, представляващи направените разноски пред въззивната инстанция.

 

Решението не подлежи на касационно обжалване.  

 

 

 

 


                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                             ЧЛЕНОВЕ: