Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 267/ 30.07.2014 г.                                                   Град Стара Загора

 

                                       В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД                              ІІ Граждански състав

На осми юли                                                                                   Година 2014

в публичното заседание, в следния състав:

                                                         

                                          Председател: МАРГАРИТА САРАНЕДЕЛЧЕВА

                                                Членове: 1. НИКОЛАЙ УРУКОВ

                                                                 2. ТРИФОН МИНЧЕВ

 

Секретар  С.С.

Прокурор

като разгледа докладваното от съдията - докладчик УРУКОВ

въззивно гражданско дело № 1256 по описа за 2014 година.

 

Производството е на основание чл.258 и сл. от ГПК.

Производството по делото е образувано по подадена въззивна жалба от г-жа Г. С. – Кмет на Община гр. К., чрез юрисконсулт З.Б., упълномощен с пълномощно под № 536/02.11.2013г. на Кмета на Общината, против решение № 210/11.04.2014г., постановено по гр. Дело № 2531/2013г. по описа на К. районен съд, което обжалват в законоустановения срок, с което е прието за установено, че Община К. дължи на въззиваемия П.С.П. сумата 1 222.88 лева – представляваща неплатено възнаграждение за работата му като Председател на състав  на МКБППМН и е осъдена Общината да заплати на въззиваемия и направените съдебни разноски в размер на 24 лева пред районния съд. Считат постановеното решение за неправилно, тъй като не било установено по безспорен начин дължимостта на посочените суми, както и съдът не бил се произнесъл въз основа на събраните по делото доказателства и връзките между тях. Излагат съображения, че видно от представената по делото длъжностна характеристика на въззиваемия за задълженията на въззиваемия – ищец П.П. като секретар на Местната комисия за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните лица /МКБППМН/ е била, при необходимост да участва в работата на комисии, съвети и други консултативни органи, сформирани по ред, определен с Устройствения правилник за организацията и дейността на общинската администрация в Община – К. и други приложими нормативни актове. Сочат, че за това свое задължение въззиваемият получавал съответното трудово възнаграждение по основното си трудово възнаграждение.. Съдът бил приел, че за една и съща дейност П. следвало да получи два пъти възнаграждение – веднъж по основното си трудово правоотношение и втори път от средствата отпускани от републиканския бюджет за издръжка на дейността на комисията. До м. февруари 2012г. въззиваемият П. бил получавал тези суми за председателстване на заседания в състав по чл. 11, ал. 2 и не означавало, че тези суми са му дължими. Сочат, че първоинстанционния съд не бил взел предвид обстоятелството, че спрямо едни и същи лица, за едни и същи противообществени прояви има издадени различни заповеди за разглеждане на възпитателни дела. Неправилно районният съд бил приел за достоверни обясненията на П. в съдебно заседание същия съд на 12.03.2014г.

 

Въззивникът Община-К. сочи, че не е доволен от постановеното първоинстанционно решение, с което съдът е признал за установено, че на въззиваемия-ищец П.П. му се дължат суми за разглеждане на възпитателни дела, които вече са били определени за разглеждане. Въпреки това сочат, че същите били включвани и в последващи заповеди, със същата цел и по този начин въззивникът е приповтарял по тези начин едни и същи преписки, защото заседания не се били провеждали.

 

Молят да бъде уважена подадената въззивна жалба и отменено изцяло като неоснователно  постановеното решение на РС-К., като бъде постановено ново решение от въззивната инстанция, с което да бъде отхвърлен предявеният от въззиваемия П.С.П. иск, като неоснователен и недоказан.

 

Не претендират за присъждане на направените разноски  по делото.

 

          Не правят искане за събиране на други доказателства.

 

          В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от П.С.П. на въззивната жалба, с който моли да бъде оставена без уважение същата и да бъде потвърдено решението на РС-К., като правилно и законосъобразно и счита същото за постановено след преценка на всички факти и обстоятелства по делото.

 

Въззиваемият излага доводи, че е неправилно твърдението на въззивника, че е получавал за една и съща дейност два пъти трудово възнаграждение, като посочва, че това не отговаряло на истината, защото бил назначен по трудово правоотношение на длъжност секретар  на Местната комисия за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните лица /МКБППМН/  в Община – К., за което получавал възнаграждение. Отделно от това за председателстване на състав по чл. 11, ал. от ЗБППМН получавал възнаграждение не както сочи въззивника, със средства отпуснати за издръжка на комисията, а от параграфа за средствата за възнагражденията на членовете на МПБППМН по Наредба № 3 от 19.03.2005г. на БКБППМН. Сочи, че е изготвял докладна записка по чл. 16, ал. 4 от ЗБППМН, в която е предлагал разглеждането на възпитателните дела да започват от 13ч., когато е и обедната почивка на Община К. от 13 до 14ч., в извънработно време.

 

Моли въззивният съд на има предвид, че в писмения отговор на исковата молба ответникът- въззивник Община К. е отричал да има парични задължения към него, а сега във въззивната жалба посочвали преписки, за които Общината има към въззиваемия парични задължения и не отричали, че са били предмет на разглеждане от МКБППМН.

 

Моли предвид изложеното да се отхвърли изцяло въззивната жалба като неоснователна и потвърдите решението на първоинстанционния РС-К. съд, като правилно и законосъобразно.

 

 Не прави искания за присъждане на разноски по делото.

 

 Не прави и искания за събиране на други доказателства.

 

           Въззивникът Община -К.  -  редовно и своевременно призовани, явява се юриск. Б. надлежно упълномощен и заема становище, че решението на първостепенния съд се явява неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да бъде изцяло отменено по съображенията подробно изложени в съдебно заседание по съществото на делото. Претендират за присъждане на направените по делото разноски.

 

           Въззиваемия П.С.П. редовно и своевременно призован, лично се явява и заема становище, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и като такова молят да бъде потвърдено и се остави без уважение подадената въззивна жалба. Претендира за присъждане на разноските по делото.

 

          Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намери за установено следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1, във вр. с чл. 415,

ал. 1 от ГПК

 

В първоинстанционното производство правилно е установена следната фактическа обстановка: На датата 05.09.2013г., въззиваемият П.С. е подал заявление за издаване на заповед за  изпълнение по чл.410 от ГПК, против въззивника Община –К.. По образуваното и приложено ч.гр.д. № 3068/2013г., по описа па РС-К., по подаденото заявление по чл.410 от ГПК е издадена и заповед № 1374/09.09.2013г. за изпълнение на парично задължение, с която е разпоредено длъжникът Община – К.  да заплати на кредитора  С.П. ***, сумата 1 640 лева  главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.09.2013г., до окончателното изплащане на вземането.

Заповедта е връчена надлежно на длъжника Община - К. на 13.09.2013г. На 27.09.2013г. жалбоподателят е подал възражение срещу нея, т.е. възражението е депозирано в срока по чл.414 ал.2 от ГПК. В срока по чл.415, ал.1 от ГПК ищецът – въззиваем П.С. е сезирал първоинстанционния съд с иска си за установяване на вземането по заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.

Също така не се спори между страните по делото, че по силата на трудов договор под № 59 от 21.07.2008г. П.С.П. *** са били в трудово правоотношение, като въззиваемия е заемал длъжност младши експерт „секретар на МКБППМН". Основното му трудово възнаграждение е било договорено в размер на 290 лв. На 21.07.2008г. на въззиваемия и ищец е била връчена и съответната длъжностна характеристика, факт който е удостоверен с подписа на П..

 

Освен това въззивният съд намира, че към исковата молба са приложени и приети като доказателства от районния съд докладни записки на секретаря на МКБППМН -Община К. във връзка с получените преписки от РУП - К. и РП -К., кметът на Община К. е издала 7 броя заповеди с номера и съответно дати както следва: № 1468/28.12.2011 г.; № 163/01 .02.2012г; № 335/07.03.2012г; № 496/ 03.04.2012г; № 696/27.04.2012г; № 944/04.06.2012г; № 1272/09.07.2012г.. Със заповедите е определен състав на МКБППМН по чл. 11, ал.2 от ЗБППМН с председател и двама    членове. За председател е определен    П.П. секретар на МКБППМН. Определен е член от местната комисия, на който е възложено да изготви доклади и да ги предаде на председателя на състава по т.1 в законоустановения 14 - дневен срок , считано от датата на възлагането. Определен е протоколист на заседанието. Заповедта е подписана и от заместник-кмета и Председател на МКБППМН Л.Ц..

 

В Заповед под № 1468/28.12.2011 г. са били включени следните преписки за образуване на възпитателни дела: преписка № 40801/ 13.12.2011г. от РУП -К. ; преписка № 2936/2011 / 16.09.2011 г. от РП -К.; преписка № 2474/2011 /08.12.2011 г. от РП К.; преписка № 2613/2011/30.11.2011г. от РП К.; преписка № 3932/2011/ 15.12.2011г. от РП- К..

В Заповед № 163/01.02.2012г. са били включени следните преписки за образуване на възпитателни дела: преписка № 176/2012/ 19.01.2012г. от РП -К.; преписка № 3943/2011/16.01.2012г. от РП-К..

В Заповед № 335/07.03.2012г. са били включени следните преписки и сигнали за образуване на възпитателни дела: преписка № 3397/2011/25.01.2012г. от РП - К.; преписка № 307/2012/ 01 .02.2012г. от РП - К.; сигнал № 32/14.02.2012г. от ОУ „Св. Св. К. и М.” с. Р.; сигнал № 216/27.02.2012г. от ОУ „А. С.”" гр. К.; по сигнал № 217/27.02.2012г. от ОУ „А. С.”" гр. К.; по преписка № 6242/23.02.2012 г. от РУП- К.; по преписка № 369/22.02.2012г. от РП -К.; по сигнал № 072/27.02.2012г. от ОУ „Св. П. Х.” с.Х..

В Заповед № 496/ 03.04.2012г. са били включени следните преписки и сигнали за образуване на възпитателни дела: по сигнал № 27/ 20.03.2012г. от ОУ „А. С.”" гр. К., по сигнал № 30/ 20.03.2012г. от ОУ „А. С.”" гр. К., по преписка № 728/2012/14.03.2012г. от РП — К., по преписка № 3766/2011/15.03.2012г. от РП - К.; по сигнал № 31 /20.03.2012г от ОУ „А. С.”" гр. К., по сигнал № 148/05.03.2012г. от ОУ „Св.П." гр. К..

В Заповед № 696/27.04.2012г. са били включени следните преписки и сигнали за образуване на възпитателни дела: преписка № 10611/28.03.2012г. от РУП - К.; сигнал № 29/20.03.2012г. от ОУ „А. С.”" гр. К. сигнал № 28/20.03.2012г. от ОУ „А. С.”" гр. К.; сигнал № 078/12.03.2012г. от Г."Академик П. ***; преписка № 357/2012/ 05.03.2012г. от РП .- К.; преписка № 556/2012/ 29.02.2012г. от РП — К.; преписка № 2779/201 1/20.О3.3012г. от РП - К.; сигнал № 320/07.03.2012г. от РИО —С. сигнал № 32/21.03.2012г. от С.К. В.; преписка № 14759/03.05.2012г. от РУП - К.; преписка № 087/2012/ 04.05.2012г. от РП — К.; сигнал № 239/28.03.2012г. от ПГЛПТ — гр. К.; преписка № 11747/05.04.2012г. от РУП - К. сигнал № 42/25.04.2012г. от ОУ „А. С.”"; сигнал № 43/25.04.2012г. от ОУ „А. С.”"; сигнал № 44/25.04.2012г. от ОУ „А. С.”";сигнал № 45/25.04.2012г. от ОУ „А. С.”"; сигнал № 46/25.04.2012г. от ОУ „А. С.”".В Заповед № 944/04.06.2012г. били включени следните преписки и сигнали за образуване на възпитателни дела: сигнал № 50/19.05.2012г. от ОУ
“Свети П.” с.        Х.Д.; сигнал № 51/19.05.2012г. от ОУ „Свети П." с. Х.; преписка № 3067/2011/ 28.05.2012г. от РП - К.; сигнал № 366/07.05.2012г. от ПГЛПТ- гр. К.; сигнал № 185/18.05.2012г. от ПГ по строителство — гр. К.. В Заповед № 1272/09.07.2012г. били включени следните преписки и сигнали за образуване на възпитателни дела: преписка № 18404/06.06.2012г. отРУП - К.; преписка № 18403/06.06.2012г.от РУП Дазанлък на състава; преписка № 1339/2012/06.06.2012г. от -РП - К.; преписка №1734/2012/15.06.2012г. от РП- К.; преписка № 19297/13.0б.2012г. от РУП— К.; преписка № 19885/19.0б.2012г. от РУП, К.; преписка № 2045/2012/09.07.2012г. от РП-К. преписка № 1812/2012/19.06.2012г. от РП-К.; преписка № 1152/2012/15.06.2012г.от РП- К.; преписка № 832/2012/20.06.2012г. от РП- К.; преписка № 20911/ 26.06.2012г. от РУП -К.; сигнал № 60/13.06.2012г. от С.К. В.; преписка № 1500/ 28.06.2012г. от РП-К. и др. От представените по делото преписи от наличните в общината Решения и протоколи на комисията по чл. 11, ал.2 от ЗБППМН, удостоверяващи заведените преписки и разгледани възпитателни дела се установи, че са проведени 80 заседания или с две по-малко от заявените в исковата молба, тъй като по Заповеди № 1468/28.12.2011г. по преписка 2474/2011/08.12.2011г. и заповед №335/07.03.2012г. по преписка 369/22.02.2012г. няма доказателства по делото за проведени заседания и постановени решения. Ищецът в последното по делото заседание потвърди, че не претендира възнаграждение за тези две заседания. Ищецът потвърди, че за две от заседанията по преписка № 2936/16.09.2011г. му е заплатено възнаграждение в размер на 40 лв..

 

Със Заповед под № 1419 от 18.12.2011г. на кмета на Община К. на осн. чл.6, ал.5 от ЗБППМН и чл.1 от Наредба №3/19.04.2005г. на ЦКБППМН е отменена Заповед № 77/31.01.2011г. и е определено да се изплатят възнаграждения на състава на МКБППМН - Община К., след представяне на цялостната документация, предвидена в Наредба №3/19.04.2005г.. В т.3 от заповедта за председателстване на състав по чл. 11, ал.2 от ЗБППМН е определено възнаграждение по 20 лв. на заседание. Заповедта е подписана и съгласувана с председателя на МКБППМН. В изпълнение на горецитираната заповед председателят на МКБППМН е съставил протоколи с № 01/28.02.2012г. и № 02/29.03.2012г. за изплащане възнагражденията на членовете на комисията. По заповеди с №№ 1351/08.12.2011г. и 1468/28.12.2011г. е разпоредено на П.С.П. да се изплатят за девет заседания по 20 лв. или общо 180 лв.. По заповеди № 1468/28.12.2011г.; № 163/01.02.2012 г. и № 335/07.03.2012г. е разпоредено на ищеца за единадесет заседания да се изплатят общо 220 лв. или по 20 лв. на заседание.

 

Въззивният съд намира, че съгласно чл. 6, ал.5 от ЗБППМН, за работата си в местните комисии, членовете й получават съответното възнаграждение, като реда за неговото получаване се определя от председателя на ЦКБППМН. С допълнение, обнародвано в ДВ бр. 82 от 26.10.2012г. разпоредбата е допълнена с „освен ако в закон е предвидено друго". В изпълнение на това свое правомощие председателят на ЦКБППМН е издал Наредба № 3 от 19.04.2005г, за възнагражденията на членовете на МКБППМН. Съгласно чл. 11, ал.2 от ЗБППМН местните комисии са в състав: председател - правоспособен юрист, и двама членове, определени за всеки отделен случай от председателя на местната комисия измежду нейните членове. Максималният размер на възнагражденията е посочен в чл. 2 от Наредба №3. За председателстване на състав е определено възнаграждение до 20 лв. на заседание / чл.2, т.6 от Наредба №3/. По делото не се спори, че за процесния период от м. 01.2012г. до м. 07.2012г. ищецът П. е бил определен за председател на съставите, разглеждащи възпитателните дела. От приложените по делото възпитателни дела е видно, че П. е изпълнявал функцията си. Следователно на него му се дължи възнаграждение за свършената работа, независимо, че няма подписано споразумение или сключен граждански договор за председателстване на съставите. До същите правилни и законосъобразни изводи е стигнал и първостепенния съд в мотивите си към обжалваното Решение.

 

Съгласно чл. 3, ал.1 от Наредба №3 от 19.04.2005г. размерът на конкретното възнаграждение се определя от председателя на местната комисия по предложение на секретаря на местната комисия. Със Заповед № 1419/19.12.2011г. в I, т.3 за дейността на въззиваемия е определено възнаграждение в размер на 20 лв.. Заповедта е съгласувана и подписана от председателя на МКБППМН. В изпълнение на заповедта председателят е издал 2 броя Протоколи съответно № 01/28.02.2012г. и 02/29.03.2012г., които включват част от процесиите възпитателни дела, по които П. не е получил възнаграждение. Ответникът е признал дължимостта и размера на възнаграждението, след като по ведомостта за заплати за м. 02.2012г. е отбелязал възнаграждение в нетен размер 141, 10 лв. , преведени по сметката на П. на 02.03.2012г.. На следващо място следва да се има предвид, че общинската комисия за борба с противообществените прояви на малолетните и непълнолетните разполага с определен бюджет за съответната календарна година, в рамките на който се планират всички плащания, включително и възнагражденията на членовете на комисията. Дейността на същата е делегирана държавна дейност, като средствата се изплащат от републиканския бюджет по съответните пера, които са заложени като дейност за изпълнение. Недоказано остана възражението на ответника, че бюджетът е ограничен. Напротив по делото се установи, че Заповед № 1419/19.12.2011г., подписана и от председателя на МКБППМН, за определяне възнагражденията на комисията е действаща и въз основа на нея са извършвани последващи плащания.

 

В тази насока въззивният съд намира, че пред първостепенния съд е била назначена изслушана и приета като доказателство по делото съдебно — счетоводна експертиза с вх. № 2406/04.03.2014г., като становището на вещото лице в откритото съдебно заседание и признанието на ищеца, че не претендира възнаграждение за четири заседания, а за останалите 78 заседания претендира възнаграждение в нетен размер. В тази насока първоинстанционният съд правилно е счел, че нетния размер на дължимото възнаграждение възлиза на стойност от 1222,88 лв,. От експертното заключение се установява съща така, че изплатеното по ведомостта за заплати за м.02.2012г. възнаграждение на ищеца в размер на 141,10 лв., преведени му на 02.03.2012г. са изплатени на основание Протокол под № 01/28.02.2012г. и се отнасят за проведените заседания през м. февруари 2012г. по Заповед № 1468/28.12.2011г..

 

Със заповед № 31 от 27.07.2012г. трудовото правоотношение между община К. и ищеца П. е прекратено на осн. чл. 325, ал.1, т.1 от КТ – по взаимно съгласие на страните.

Въззивният съд следва да отбележи, че посочените допълнителни възнаграждения са дължими на въззиваемия П.С.П. на основание Наредба №3/19.04.2005г. на ЦКБППМН, именно в която е предвидено допълнително възнаграждение на членовете на МКБППМН. Според чл.2.6 от същата Наредба на Председателя на състава по чл.11, ал. 2 ЗБППМН се изплаща до 20 лева на заседание на състава. Също така със съответната заповед от 12.11.2011г. Кмета на Община–К. е определил възнагражденията които се полагат на състава на МКБППМН за разгледаните възпитателни дела.

 

Съща така настоящата инстанция приема също за неоснователно твърдението на жалбоподателя във въззивната жалба, че за една и съща преписка или сигнал въззиваемият е претендирал няколко пъти възнаграждение, което не отговаря на истината. Същото изцяло се потвърждава и Заключението на съдебно - счетоводната експертиза. Вярно е, че дадена преписка или сигнал се повтаря няколко пъти в няколко заповеди на председателя па МКБППМН, но това се дължи на факта, че някое от лицата чието присъствие е било задължително не се е явило па образуваното възпитателното дело. В този случай комисията, след консултиране помежду си кога е удобно на членовете, е отлагала делото за друга дата. След това тази същата преписка или сигнал са се включвали в следващата заповед на председателя на местната комисия, заедно с новопостъпили възпитателни дела и преписки.

 

Следва да се отбележи и обстоятелството, че във връзка с преписките или сигналите за разглеждане на възпитателни дела за лица, извършили дадена противообществена проява в съучастие, същите са под един и същ номер в заповедта. При изготвянето на решението въззиваемият се е съобразявал изцяло с разпоредбата на чл.21. ал.1 от ЗБППМН.

 

Въззивният съд намира, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено. Районният съд правилно е присъдил и направените по делото разноски, съобразно уважената част на предявения иск, поради което и в тази част обжалваното решение се явява правилно.

 

          На основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК, във вр. с чл. 273 от ГПК, въззивникът Община – К. следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия П.С. направените от последния разноски по делото пред въззивната инстанция, но тъй като въззивния съд намира, че такива разноски не са направени от въззиваемия пред настоящата съдебна инстанция, то такива не следва да бъдат присъждани в негова полза.

          На основание чл.280, ал.2 от ГПК тъй като цената на иска е под 5000 лева, настоящото въззивно решение  не подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ.

 

         Водим от горното, съдът

 

                                                Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 210/11.04.2014г., постановено по гр.дело № 2531/2013г., по описа на Районен съд - гр. К., като правилно и законосъобразно.

 

Решението и окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

 

 

 

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                              ЧЛЕНОВЕ:   1.

 

 

 

                                                                                         2.