Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

  

номер 245                                    10.07.2014 година                      град Стара Загора

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД                 Втори граждански състав

На десети юли                                                                                            2014 година

В закрито заседание, в следния състав: 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРГАРИТА САРАНЕДЕЛЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. НИКОЛАЙ УРУКОВ

2. АСЕН ЦВЕТАНОВ

като разгледа докладваното от младши съдия Цветанов, въззивно гражданско дело номер 1258 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

 

Постъпила е жалба от И.С.К. – длъжник по изпълнително дело № ... по описа на Съдебно-изпълнителната служба при С. районен съд, против протокол за разпределение на разноските на съдебния изпълнител.

Жалбоподателката твърди, че в срока за доброволно изпълнение е заплатила сумата от 4635 лв., дължима съгласно изпълнителния лист, предмет на принудителното изпълнение, поради което не дължи пропорционалната такса по чл. 53 от Тарифата за държавните такси, които се събират по ГПК. Твърди, че изпълнителният лист, въз основа на който е образувано изпълнителното дело е частично обезсилен в частта за присъдените суми над 2385 лв. до 3180 лв. с определение № 1793 от 10.07.2013 г. по ч.гр.д. № 1393/2013 г. на Б. окръжен съд, с което задължението по изпълнителното основание е намалено със сумата за обезсилената част. Посочва, че съгласно чл. 53, ал. 2 от Тарифата при заплащане на суми в срока за доброволно изпълнение не се дължи такса, поради което съдебният изпълнител незаконосъобразно е начислил такава и моли за отмяната на разпределените разноски в тази част.

Взискателят счита жалбата за недопустима, алтернативно за неоснователна.

Държавният съдебен изпълнител на основание чл. 436, ал. 3 ГПК е изложил мотиви, като счита жалбата за неоснователна и моли съдът да я остави без уважение.

Окръжният съд, като обсъди направените в жалбата оплаквания и провери законосъобразността на обжалваното постановление, намери за установено от фактическа страна следното:

Въззивният съд в настоящия състав с разпореждане от 15.04.2014 г. по в.гр.д. № 1171/2014 г. по описа на Окръжен съд – С. е изпратил жалбата вх. № 8993/23.10.2014 г. на съдебния изпълнител за произнасяне с постановление за разноските по искането за намаляването им. Видно от приложеното изпълнително дело съдебният изпълнител е съставил протокол за разпределение на разноски от 15.05.2014 г., който е предявен на длъжника и настоящ жалбоподател И.С.К. с протокол от 30.05.2014 г. По делото е съставена от съдебния изпълнител и подробна сметка на дълга към 29.05.2014 г.

Въззивният съд намира, че така съставеният и предявен на длъжника протокол за разпределение на разноските по изпълнителното дело по същество представлява произнасяне на съдебния изпълнител с постановление за разноските по смисъла на чл. 435, ал. 2 ГПК. В тая връзка следва да се отбележи, че разпределение се съставя ако събраната сума по изпълнителното дело е недостатъчна за удовлетворяване на всички взискатели съгласно чл. 460 ГПК, което се осъществява при наличието на присъединени кредитори и съгласно чл. 462, ал. 1 ГПК се предявява на страните. Настоящото изпълнително дело не разкрива предпоставките за приложение на чл. 460 ГПК и е абсолютно ненужно извършването на разпределение и неговото предявяване на страните. Освен това в ГПК не се предвижда съставянето на протокол за разпределение на разноски, нито неготово предявяване на страните. Поради това въззивният съд приема изготвения от съдебния изпълнител протокол за разпределение на разноски като постановление за разноските, което е подлежащо на обжалване от длъжника съгласно чл. 435, ал. 2 ГПК.

Поради изложеното жалбата като подадена и в предвидения в чл. 436, ал. 1 ГПК срок и насочена срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител е процесуално допустима, поради което следва да се разгледа по същество.

Изпълнително дело № ... по описа на Съдебно-изпълнителната служба при С. районен съд, е образувано по молба вх. № 3448 от 15.04.2013 г. на И. С. З., с приложен изпълнителен лист от 22.03.2013 г., издаден въз основа на решение № 132/05.10.2011 г. по гр.д. № 282/2011 г. по описа на РС – Н. и определение № 3078 от 11.12.2012 г. по в.гр.д. № 2191/2012 г. по описа на ОС – Б, с който е осъдена И.С.К. да заплати на И. С. З. сумата от 3180 лв., представляващи направените от него съдебни разноски по гр.д. № 282/2011 г., съобразно уважената част от иска, както и сумата от 2250 лв. направени разноски по в.гр.д. № 2191/2012 г. На длъжника И.К. е връчена чрез нейния съпруг Д. К. покана за доброволно изпълнение на 22.04.2013 г.

С влязло в законна сила определение № 1793 от 10.07.2013 г., постановено по ч.гр.д. № 1393/2013 г. на ОС – Б, е отменено разпореждането от 22.03.2013 г., постановено по гр.д. № 282/2011 г. по описа на РС – Н., в частта, с която е издаден изпълнителен лист в полза на И. С. З. въз основа на влязлото в сила съдебно решение срещу И.С.К. за сумата над 2385 лв. до 3180 лв., представляваща направени разноски и е обезсилен издадения изпълнителен лист за сумата над 2385 лв. до 3180 лв., като е потвърдено разпореждането в частта за сумата до 2385 лв.

По делото се установява, че с платежно нареждане от 30.04.2013 г. длъжникът И.К. е превела по сметка на РС – С. сумата от 2250 лв. по изпълнително дело № .... Установява се също, че с платежно нареждане от 07.05.2013 г. длъжникът И.К. е превела по сметка на РС – С. сумата от 2385 лв. по изпълнително дело № .... Тези обстоятелства се установяват от приложените по делото две операционни бележки от “Банка ДСК” АД, върху които има отбелязване от главния счетоводител на РС – С. за заверката на сметката с посочените суми.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК върху сумата, която длъжникът е погасил в срока за доброволно изпълнение, такса не се събира. След обезсилването на изпълнителния лист е отпаднало изначално изпълнителното основание в обезсилената част, въз основа на което е започнало принудителното изпълнение, като дължимата по изпълнителното дело сума въз основа на изпълнителното основание са сумите 2385 лв. и 2250 лв. Тези суми както се установи длъжникът И.К. е заплатила в двуседмичния срок за доброволно изпълнение, който е изтекъл на 07.05.2013 г. (датата 06.05.2013 г. е официален празник, неработен ден съгласно чл. 154, ал. 1 от Кодекса на труда, поради което съгласно чл. 60, ал. 6 ГПК е изтекъл в следващия присъствен ден – 07.05.2013 г.). При наличието на установено погасяване на дължимата съгласно изпълнителното основание сума в срока за доброволно изпълнение съдебният изпълнител съгласно посочената норма на чл. 53, ал. 2 от Тарифата не е следвало да събира пропорционалната такса по чл. 53, ал. 1 от Тарифата. Като е сторил обратното съдебният изпълнител е извършил незаконосъобразното начисляване и събиране на пропорционална такса, което следва да се отмени.

Без значение за приложението на разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от Тарифата е наличието на заплатена такса за образуване на изпълнителното дело от взискателя в размер на 30 лв. Впрочем съгласно чл. 30 от Тарифата държавната такса за образуване на изпълнително дело е 20 лв. Нормата на чл. 53, ал. 2 от Тарифата е ясна и недвусмислена, че приложението й зависи само от погасяването на дълга по изпълнително основание в срока за доброволно изпълнение. Тоест ирелевантно е за приложението на нормата на чл. 53, ал. 2 от Тарифата наличието на незаплатените разноски от длъжника за образуване на изпълнителното дело.

Не може да бъде споделен мотивът на съдебния изпълнител, че компютърната система JES_30 не позволявала отчисляване на вече начислените такси по чл. 53, ал. 1 от Тарифата. Правно неиздържана е конструкцията, че въведената компютърна система може да дерогира приложението на императивна правна норма.

Поради изложените съображения следва да се отмени отказът на съдебния изпълнител да приложи нормата на чл. 53, ал. 2 ГПК, в частност да се отмени постановлението за разноски (наименовано протокол за разпределение на разноски) от 15.05.2014 г., в частта, с която е начислена и събрана държавна такса по чл. 53, ал. 1 от Тарифата за държавните такси, които събират от съдилищата по ГПК.

 

Водим от горните мотиви, Окръжен съд – С.

 

Р Е Ш И :

 

         ОТМЕНЯ като незаконосъобразно постановлението за разноски (наименовано протокол за разпределение на разноски) от 15.05.2014 г., издадено от държавен съдебен изпълнител по изпълнително дело № ... по описа на Съдебно-изпълнителната служба при С. районен съд, в частта, с която е начислена и събрана държавна такса по чл. 53, ал. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                        

 

            ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                 2.