Р Е Ш Е Н И Е

  

 269                                          31.07.2014 година                      град С.

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД                 Втори граждански състав

На тридесет и първи юли                                                                    2014 година

В закрито заседание, в следния състав: 

                                       

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРГАРИТА САРАНЕДЕЛЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. НИКОЛАЙ УРУКОВ     

2. ВАНЯ ТЕНЕВА

 

като разгледа докладваното от младши съдия Тенева, въззивно гражданско дело № 1312 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК. 

 

Постъпила е жалба от “ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД чрез юрисконсулт В.Ц. срещу действията на частен съдебен изпълнител Р. М. с рег.№ 868 на КЧСИ, район на действие ОС – С., по-конкретно срещу постановлението за разноски.

Препис от жалбата е изпратен на пълномощника на взискателите за становище, но такова не е постъпило. Жалбата е правилно администрирана, заплатени са необходимите такси и са постъпили мотивите на ЧСИ М. във връзка с настоящото дело, съгласно чл.436, ал.3 от ГПК.

Частният съдебен изпълнител счита жалбата за неоснователна, тъй като твърди, че е съобразил размера на адвокатското възнаграждение на пълномощника на взискателите с Наредба № 1/2004 г., както и с ТР № 6/2012 г.

 

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и провери законосъобразността на обжалваните действия, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е допустима и по същество е основателна.

Изпълнително дело № 20138680400226 по описа на ЧСИ Р. М. е образувано по молба на взискателите Д.Х.А. и Е.Й.А., чрез техния пълномощник – адв.П.К.. От подадената молба е видно, че с нея се иска образуване на изпълнително дело по приложения изпълнителен лист и че допълнително ще се посочи начина, по който да се изплатят вече събраните дължими суми по делото на взискателите. Представено е пълномощно и договор за правна помощ и съдействие между адв.П.К. и Е. и Д. А., от което е видно, че е договорено възнаграждение в размер на 11 610 лв. с ДДС. Посочено е, че парите са платени в брой.

На 17.04.2013 г. ЧСИ М. е изпратила покана за доброволно изпълнение до “ДЗИ – Общо застраховане” АД – София, в която е посочила дължимата главница от 200 000 лв., 116 215.64 лв. – лихви, 66 лв. разноски по изпълнителното дело, таксата по т.26 от Тарифата за таксите и разноските по ЗЧСИ в размер на 11 731.82 лв., както и 11 610 лв. адвокатски хонорар.  Поканата е получена от “ДЗИ – Общо застраховане” АД, но с молба от 29.04.2013 г. е поискал спиране на изпълнителното дело, съгласно Определение от 26.04.2013 г. на ВКС. Действията по изпълнителното дело са спрени до влизане в сила на решението на въззивната инстанция – с Определение от 04.04.2014 г. ВКС не е допуснал до касационно разглеждане въззивното гражданско дело, по което е издаден процесния изпълнителен лист. Три дни след влизане в сила на решението постъпва молба от ДЗИ, с която дружеството изразява готовност да заплати дължимите суми по горепосоченото изпълнително дело и дори съдейства на съдебния изпълнител, като уточнява, че може да изиска гаранцията в размер на 200 000 лв., внесена по сметка на ВКС във връзка с искането за спиране на изпълнението. На датата 07.04.2014 г. е постъпило възражение от ДЗИ срещу размера на адвокатския хонорар, посочен  в ПДИ, като се твърди, че той следва да бъде не повече от 200 лв. или алтернативно, ако се счете, че пълномощникът на взискателите е извършвал процесуални действия, то възнаграждението не следва да бъде повече от 3572.23 лв. Отправено е искане включително да се преизчисли таксата по т.26 от Тарифата за таксите и разноските по ЗЧСИ.  

Съгласно константната съдебна практика ЧСИ Р. М. е изготвила постановление за разноските с дата 15.04.2014 г., в което е намалила размера на адвокатското възнаграждение от 11 610 лв. с ДДС на 6583.82 лв. с ДДС. Постановлението е изпратено до ДЗИ и получено на 26.05.2014 г. Видно от датата на депозираната жалба пред ЧСИ Р. М. срещу подлежащия на обжалване акт по чл.435, ал.2 от ГПК, тя е в изискуемия едноседмичен срок. По същността си е основателна, поради няколко причини – размерът на адвокатското възнаграждение е въпрос на свободна договорка между страните, но не може да се приеме, че длъжникът следва да бъде натоварен с изплащане на произволна сума, поради което съществува и съдебна практика в тази насока. За образуване на изпълнително дело, съгласно чл.10, т.1 от Наредба № 1/2004 г. за размера на адвокатските възнаграждения, следва да бъде заплатено минимално възнаграждение в размер на 200 лева - от подадената молба от адв.П.К. е видно, че тя е поискала образуване на изпълнително дело и хонорарът от 200 лв. следва да й се присъди. По-нататък обаче не може да се направи извод тя да е осъществявала процесуално представителство по изпълнителното дело, да е съдействала на страните и да е извършвала други активни действия, с цел по-лесно и ефективно събиране на дълга. От самото дело е видно, че единственото изпълнително действие по него е изпращане на покана за доброволно изпълнение от ЧСИ Р. М. и плащане на дълга в този срок за доброволно изпълнение и то при активно съдействие на длъжника. Ето защо настоящата инстанция намира за правилни аргументите на ДЗИ, че няма правно основание за заплащане на хонорар в размер на 6583.82 лв. с ДДС на адв.П.К., тъй като не са налице предпоставките на чл.10, т.2 от Наредба № 1/2004 г. за размера на адвокатските възнаграждения, която разпоредба свързва заплащане на хонорара в зависимост от материалния интерес при извършено активно процесуално представителство от страна на адвоката, а такова не е налице по настоящото изпълнително дело.

По отношение на искането на ДЗИ за преизчисляване на пропорционалната такса на ЧСИ М., настоящата инстанция намира, че нейният размер следва да бъде преразгледан от съдебния изпълнител. Тъй като по отношение на размера на пропорционалната такса няма произнасяне в постановлението за разноски, делото следва да бъде върнато в тази част за постановяване на дължимата сума по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ, след което да бъде администрирано до ОС С..

Предвид гореизложеното, Окръжният съд намира, че жалбата на “ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД против действията на частния съдебен изпълнител по изпълнително дело №… по описа на ЧСИ Р. М.   следва да бъде уважена като основателна в частта относно адвокатския хонорар, а по отношение на пропорционалната такса делото следва да бъде върнато за произнасяне на ЧСИ М..

 

Водим от горните мотиви и на основание чл.437, ал.4, изречение едно от ГПК, Окръжен съд – С.

 

Р Е Ш И :

 

         ОТМЕНЯ постановление от 15.04.2014 г. на частен съдебен изпълнител Р. М. – рег.№ ., район на действие ОС – С., за приемане на разноски на взискателите по изпълнително дело № 20138680400226, по отношение на направените от същите разходи за адвокат за размера над 200 лв. до 6583.82 лв. с ДДС.

ВРЪЩА жалба вх. № 96 – 157/26.05.2014 г. в частта относно искането за преизчисляване на размера на т. 26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ за произнасяне от ЧСИ Р. М. – рег.№ ., район на действие ОС – С. по отношение на дължимата пропорционална такса.

След произнасяне на ЧСИ Р. М. – рег.№ .жалбата следва да се администрира незабавно до ОС С..

ПРЕКРАТЯВА производството в частта относно обжалването на размера на пропорционалната такса по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ.

 

         Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                ЧЛЕНОВЕ: 1.                               2.