О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

  

номер 818                                   31.07.2014 год.                             град С.    

                  

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД            ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На тридесет и първи юли                                  две хиляди и четиринадесета година

В закрито заседание в следния състав: 

       

         ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРГАРИТА САРАНЕДЕЛЧЕВА  

                   ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ УРУКОВ

                                                                                ВАНЯ ТЕНЕВА

 

като разгледа докладваното от младши съдия В. ТЕНЕВА частно гражданско дело номер 1295 по описа за 2014 година.

 

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

 

Обжалвано е разпореждане от 11.04.2014г. по гр. дело № 5261/2012г., по описа на Районен съд – С., с което е върната въззивната жалба на Ж.Г.Д., поради неплащане на дължимата такса. Същата обжалва чрез пълномощника си адв. П.К. разпореждането за връщане с частна жалба, като твърди, че районният съд на първо място неправилно е отхвърлил искането на доверителката му за освобождаване от държавна такса на основание чл. 83 ал. 2 от ГПК, а също така твърди, че съдът не е съобразил обстоятелството, че не е изпълнено разпореждането му да се уведоми жалбоподателката за удължаване на срока по чл. 63 от ГПК. Искането е да се отмени обжалваното разпореждане, като Ж.Д. бъде освободена от заплащане на държавна такса и да се продължат съдопроизводствените действия по делото.

В срока по чл. 276 от ГПК е постъпил отговор от Д. и Ц. Ф., чрез адв. Е.Н., в който се твърди, че жалбата е неоснователна.

Частната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е редовна и допустима. Въззивният съд, като обсъди направените в нея оплаквания и като извърши проверка на обжалвания съдебен акт, намира за установено следното:

Първоинстанционното производство пред РС – С. е образувано по иск за съдебна делба, подаден от Д.Ц.Ф. и Ц.И.Ф. по отношение на общ сънаследствен недвижим имот с жалбоподателката Ж.Г.Д.. Първоинстанционният съд е допуснал до съдебна делба процесния недвижим имот, след което е извършена съдебно – техническа експертиза, която е установила, че недвижимият имот е неподеляем. С решение от 06.12.2013 г. по чл. 348 от ГПК районният съд е постановил изнасяне на недвижимия имот на публична продан. Подадена е въззивна жалба срещу това решение от Ж.Д., която е оставена без движение поради неплащане на дължимата държавна такса. От страна на пълномощника на жалбоподателката е поискано удължаване на срока с две седмици, което е уважено от първата инстанция. Преди изтичането на удължения срок е поискано ново продължаване на срока за отстраняване на нередовностите и е депозирана молба за освобождаване от такси и разноски по чл. 83 ал. 2 от ГПК. С определение от 17.02.2014 г. районният съд е оставил без уважение искането за освобождаване от такси, което е получено от пълномощника на доверителката, но не обжалвано по установения ред с частна жалба, поради което в влязло в сила. В същото определение от 17.02.2014 г. е удължен срока за внасяне на таксата по подадената въззивна жалба. С трета молба от 25.02.2014 г. пълномощникът на жалбоподателката е поискал удължаване на срока на основание чл. 63 ал. 1 от ГПК, което съдът отново е уважил. Съгласно разпореждането по чл. 63 ал. 1 от ГПК от 28.02.2014 г. срокът е удължен с още две седмици т.е. е изтекъл на 11.03.2014 г., но държавната такса не е заплатена в този срок. За това последно произнасяне на съда по искане за продължаване на срок пълномощникът заявява, че е уведомен едва след изтичане на така продължения срок, което е препятствало възможността да се заплати дължимата такса.

С определение от 11.04.2014 г. първостепенният съд е върнал въззивната жалба на основание чл. 262 ал. 2 т. 2 от ГПК.

Така постановеното разпореждане е правилно и следва да бъде потвърдено. Не са изпълнени в срок указанията на съда за внасяне на дължимата държавна такса в размер на 400.40 лева по подадената въззивна жалба. Съдът няма задължение да уведомява страната за постановеното по нейна молба разпореждане, с което срокът е продължен. По този въпрос е установена трайна съдебна практика на ВКС - определение № 385/4.10.2010 г. по ч. гр. д. № 374/2010 г. на II ГО на ВКС; определение № 191/14.03.2011 г. по ч. т. д. № 143/2011 г. на I ТО на ВКС; определение № 124/10.03.2011 г. по гр. д. № 84/2011 г. на III ГО на ВКС; определение № 425/21.06.2010 г. по ч. т. д. № 441/2010 г. на II ТО; определение № 158/18.03.2011 г. по ч. гр. д. № 145/2011 г. на III ГО на ВКС; определение I79/4.02.2010 г. по ч. гр. д. № 24/2010 г. на IV ГО на ВКС и определение № 150/2.03.2010 г. по ч. гр. д. № 109/2010 г. на IV ГО на ВКС, която настоящият състав напълно споделя.

Ето защо, въззивният съд приема, че правилно и в съответствие със закона, районният съд е върнал жалбата на въззивника като нередовна. Предвид гореизложеното въззивният съд намира обжалваното разпореждане за правилно и законосъобразно.

 

Водим от горните мотиви, Окръжният съд

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Ж.Г.Д. с ЕГН **********,*** срещу разпореждане от 11.04.2014г. по гр. дело № 5261/2012г., по описа на Районен съд – С..

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му, при наличието на предпоставките на чл. 280 ГПК.

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                      ЧЛЕНОВЕ: 1.                            2.