Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 272  ./ 01.08.2014 г.                        Година 2014             Град Стара Загора

 

                                       В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД                                 Граждански състав

На петнадесети юли                                                                                 Година 2014

в публичното заседание, в следния състав:

                                                                       

                                                 Председател: МАРГАРИТА САРАНЕДЕЛЧЕВА

                                                                                   

                                                                             Членове: 1. НИКОЛАЙ УРУКОВ

 

                                                                                                 2. ВАНЯ ТЕНЕВА

 

Секретар  С.С.

Прокурор ……………………..

като разгледа докладваното от съдията - докладчик УРУКОВ

въззивно гражданско дело № 1236 по описа за 2014 година.

 

      Производството е на основание чл.258 и сл. от ГПК.

Постъпила въззивна жалба от адв. С.Ч. *** като процесуален представител на Н.И.Н., срещу решение по гр. дело № 550/2013г. по описа на РС-Ч., с което първоинстанционния съд е предоставил упражняването на родителските права на роденото от съвместното съжителство на страните по делото дете – И. Й.Й., на бащата Й.А.Й.  е определил местоживеенето на детето да е на адреса на бащата в гр. Ч..  Със същото решение  на майката Н.Н. е определен режим на лични отношения с детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 9 часа в събота, до 18 ч.в неделя, с преспИ.е, както и един месец през лятната ваканция, който да не съвпада с платения годишен отпуск на бащата. Съдът е осъдил въззивницата да заплаща ежемесечна издръжка на малолетното дете, чрез неговия баща в размер на 85 лева, считано от датата на завеждане на нас8рещната искова молба в съда – 28.01.10`4г. до настъпване на законния основания за изменение или прекратяване а издръжката, ведно със законната лихва върху тази сума за всяка просрочена вноска, до окончателното й изплащане, като е отхвърлил иска в останалата част, до претендираните суми като неоснователен. Със същото решение въззивницата била осъдена и да заплати направените разноски в размер на 133.30 лева.

 

      В законоустановеният срок обжалват първоинстанционното решение на РС-Ч. като считат същото за неправилно, незаконосъобразно и необосновано, тъй като съдът неправилно е приел, че ищцата е напускала неколкократно дома на децата си, изоставяйки ги изцяло на грижите на баща им, като ставало въпрос за период повече от един месец.  Първият път била напуснала дома на 14.02.1999г. когато големия им син бил на седем месеца и в началото на 2000 г. въззивницата се била завърнала отново при мъжа си и детето А.. Вторият път въззивницата е напуснала дома на децата си в началото на 2012г. непосредствено като големия й син е преболедувал от хепатит – тип А и се е нуждаел от специфични грижи диети – установено от представените пред РС епикриза ДИО-227/14.05.2012г. на МБАЛ Проф. Д-р К. – С., като майката отново била заживяла с друг мъж, с когото живеела и досега на съпружески начала. През м. януари 2013г. въззивницата отново се била върнала при въззиваемия.

Не са съгласни с изводите на районния съд по делото, като е приел за установено, че взаимоотношенията на страните били влошени, без обаче да е посочена конкретна причина и вина за това. По известни на съда съображения неправилно било прието, че въззивницата има вина за влошаване на отношенията помежду им с въззиваемия и  че е  тя е тази, която е вземала решения да се махне от семейното жилище и да заживее другаде.  Считат, че първоинстанционният съд не е обсъдил конкретни факти, а само е направил систематично и психологично тълкуване на изложеното в исковата молба , че въззивницата Н. е завела исковата молба  поради  следните  причини „.... че желанието за възлагане на родителски права и задължения е породено не толкова от грижата за самото дете, което тя по собствена воля е оставила при бащата, а от желанието да има безпрепятствена възможност да го вижда и общува с него винаги, когато пожелае.".

 

 Считат, че неправилно първоинстанционния съд е възприел исковата молба на въззивницата като писмено доказателство, а не като документ, съдържащ твърдения на нещо случило се и съдържащ в себе си искане отправено към съда да разреши конкретен спор и считат, че това  говори за предубеденост на съда към правния спор, обстоятелство поради което е следвало съдът да си направи отвод, а не да решава делото по съществото на спора.

 

  Считат, че е следвало съдът да назначи съдебна експертиза, тъй като съдът няма психологично обучение и знания, за да приема какви са причините за действията на ищцата, кога да заведе искова молба, какво да бъде основанието и въобще каква да е исковата претенция и е следвало е не да се анализира кога и защо е подадена исковата молба, а да се анализират всички събрани по делото доказателства. В тази връзка необсъдени от съда остават показанията на свидетелите, посочващи именно причините поради които ищцата е вземала решение да напусне семейното жилище. Безспорно е установено, че при първото напускане ищцата е имала проблеми със своята свекърва. Посочват, че времето на раздялата на въззивницата със съпруга й е било изключително за кратко време. Не било обсъдено от първоинстанционния съд, че ищцата е живеела в жилище, което е собственост на ответника и правно, физически, та дори и психологически, няма как да накара ответника да напусне жилището при влошаването на отношенията им било през 1999г., 2012г. или 2013г. Посочват, че единственият изход за въззивницата от създалите се лоши отношения от непрекъснатите обиди, отправяни и от ответника е този който всяка нормална жена искаща да съхрани себе си и семейството си би предприела, а именно да напусне макар и временно семейното жилище. В тази връзка некоректен и необоснован бил изводът на съда, че „че причините за няколкократното напущане на домакинството и децата от страна на Н. са изградените отношения между нея и се. Тошо А. Христозов, с когото живеят във фактическо сълсителство без брак, които причини са довели и до предходните периоди на раздяла със децата си и баща им Й.. Съдът счита, че именно тези дълго време поддържали отношения са довели до влошаване на отношенията на ищцата с ответника." Доказателства в тази насока не са събирани. Съдът в доклада си не е дал указания, че страните следва да докажат какви са причините за раздялата им. Сочат, че не на последно място съдът е следвало да изследва обстоятелствата при кой родител следва да живее детето, съобразявайки се с интереса му, а не да изследва причините за раздялата на страните по делото. Наличието или не на извънбрачни или извънсемейни връзки би могло да има отношение към вината за брачното разстройство /ако искът е такъв/, но това не е единствен фактор, за да се прецени какво е отношението на всеки от съжителите към семейството и до сега, какво поведение има ответникът или ищцата в семейството, какъв е личният им принос за семейното благополучие и дали мислят и отделят време и внимание само за себе си или поведението им е насочено към просперитета на другия съпруг и цялото семейство. Сочат, че съдът не е спазил императивни норми на закона. На основание чл.127, ал.2 във вр. чл. 59, ал.6 от СК, съдът е следвало да изслуша родителите на малолетното дете.

Млят предвид изложените подробни съображения, да бъде отменено изцяло като неправилно, незаконосъобразно и необосновано атакуваното решение по гр.д. № 550/2013 г. по описа на Районен съд Ч., с което е предоставено упражняване на родителските права по отношение на малолетното дете И.Й.Й. на майката Й.А.Й., а за доверителката ми е определен режим на лични отношения; в частта, с която доверителката ми е осъдена да плаща издръжка; както и в частта, с която и е определил местоживеенето на детето да е на адреса на бащата в гр. Ч., ул. Ш. . и вместо него да постановите ново решение в тези части, с което:

1. Да бъде предоставено  отглеждането   и   възпитанието   на   роденото   от   съвместното съжителство на страните дете  И. Й.Й. ЕГН ********** на Н.И.Н., като негова майка и законен представител;

                 2. Да бъде постановено местоживеенето на роденото от съвместното съжителство между страните по делото дете  И. Й.Й. ЕГН ********** *** 19 при ищцата като негова майка и законен представител, която е полагала грижите за възпитанието и отглеждането му до м.септември 2013 г.

З. Да бъде определен съответен режим на лични контакти с бащата Й.А.Й., ЕГН ********** - всяка първа и трета събота и неделя на месеца от 10:00 часа до  18:00 часа за всеки от двата дни;

               4. Да бъде задължен бащата Й.А.Й., ЕГН ********** да заплаща ежемесечна издръжка на детето ни И. Й.Й. ЕГН ********** в размер на по 200 лв., чрез Н.И.Н. като негова майка и законен представител, платими най-късно до 30-то число на текущия месец, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска до окончателното й изплащане.

Претендират за присъждане на направените разноски от въззивницата.

 

          Постъпил е писмен отговор от адв. Г.Ж. пълномощник на Й.А.Й. на въззивната жалба, против Решението по гр.дело № 550/2013 г. по описа на РС Ч., с правно  основание: чл.263 ГПК.

 Молят да бъде оставена без уважение подадената въззивна жалба на адв. С.М.Ч., пълномощник на въззивника Н.И.Н., тъй като в същата процесуалният представител на въззивника спекулирал с анализа на фактите, с логическите и житейски изводи, направени от съда, определяйки ги като „психологически анализ",методи на психологията" и др.подобни, с което отклонява вниманието от същността на конкретния казус. Считат, че методите и задачите на психологията не кореспондират с логическите изводи, основани на фактите по делото. Не е необходимо прилагане методите па психологията, за да може от установените факти, че ищцата е напущала три пъти семейството, без да вземе децата със себе си, втория път - дори след заболяване на големия си син, да се направи елементарния! житейски извод за неустойчивост на майчинското й поведение. Посочват, че не са необходими специални методи, за да се установи, че майката проявява неприемлива за обществения морал избирателност в отношенията към децата си. Считат, че изложените в исковата молба твърдения  определят основните насоки на доказване в процеса, а не твърдения относно несъдържащи се в ИМ факти, дадени от явно заинтересовани от изхода на делото свидетели, каквито са родителите на ищцата и приятеля, с когото тя съжителства. Намират  изложеното в останалата част на въззивната жалба за насочено да се използват твърденията на заинтересованите свидетели за липса на вътрешна баня и за неполагане на дължимата грижа към децата поради служебна заетост на бащата, които твърдения се разминават със социалния доклад и с показанията на останалите свидетели.

 

Считат, че решението на РС Ч. е правилно и молят да бъде оставено в сила, а въззивната жалба оставена без уважение.

 

Претендират за направените по делото разноски.

 

          Въззивницата Н.И.Н., редовно и своевременно призована, явява се лично и с пълномощника си адв. Ч. и заемат становище, че решението на първоинстанционния съд е неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да бъде изцяло отменено и уважена въззивната жалба на жалбоподателката, като бъде уважен изцяло предявения от нея първоначален иск за предоставяне на родителските права върху малолетното дете И. Й.Й., ведно с всички законни последици от това.

 

        Въззиваемият Й.А.Й., редовно и своевременно призован, явява се лично заедно с пълномощника си адв. Ж., като заемат становище, че въззивната жалба е неоснователна, а обжалваното решение на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде изцяло потвърдено. Подробни съображения излагат в  съдебно заседание по съществото  на делото и в депозираната писмена защита.

 

        Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намери за установено следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл. 127, ал. 2 от СК,

във вр. с чл. 143 от СК. Предявен е и е приет за съвместно разглеждане и насрещен иск  от въззиваемия, срещу въззивницата със същото правно основание.

 

В първоинстанционното производство правилно е установена следната фактическа обстановка: Видно от представеното по делото заверено фотокопие от удостоверение за раждане, издадено въз основа на Акт за раждане № 0133/18.06.2007 год. страните по делото са родители на малолетният И.Й.Й., роден на *** год. по време на съвместното им съжителство.

          Между страните не се спори, а и видно от  удостоверение за раждане, издадено въз основа на Акт за раждане № 0164/21.06.1999 год. от съвместното съжителство на страните се е родил и непълнолетният А. Й.Й., роден на *** год.

            От приложеното към исковата молба Решение под № 45 от 27.03.2000 год. по гр.дело № 80/2000 год. по описа на Районен съд гр.Ч. е видно, че съдът е отхвърлил иска на Н.И.Н. за предоставяне на упражняването на родителските права върху малолетното (тогава) дете Атанас Й.Й. /сега непълнолетен/ и заплащане на издръжка в полза на детето, като е предоставил упражняването на родителските права по отношение на детето Атанас на баща му Й.А.Й., като е осъдил майката да заплаща ежемесечна издръжка за детето в размер на 9 лева.

 

            От приложеното удостоверение № 48 от 17.12.2013 год. на „Х.” ЕООД гр.Ч. е видно, че въззивницата Н. е получила брутно месечно възнаграждение за месец ноември 2013 год. в размер на 385 лева.

            От приложеното удостоверение под № 128 от 09.12.2013 год. на „М.” ЕООД гр.Пловдив е видно, че св.Т.А. Х. (с когото ищцата живее във фактическо съжителство без брак) е получил брутно месечно възнаграждение на месец ноември 2013 год. в размер на 1610 лева.

            По делото пред първоинстанционния съд е приложена и служебна бележка изх.№ 16 от 24.01.201 год. от съдържанието на която е видно, че детето И. посещава Обединено детско заведение „З.” гр.Ч..

 

От  раздялата   на   страните,   както   и   при предишната им шестмесечна раздяла през 2012 г., грижата за детето И. се осъществява от бащата. Въззивният съд счита, че при оценката на родителските качества следва грижите да се вземат предвид като неделими за двете деца. Видно от проучванията на социалните работници децата под грижите на бащата са в добро здравословно състояние, като имат избран личен лекар. От изготвения и приет по делото социален доклад на Дирекция “Социално подпомагане” – гр. Ч. детето И. Й. посещава редовно ЦДГ, а към момента е в подготвителна група при ЦДГ „З." като детето вече е записано за ученик в първи клас на ОУ „В." гр.Ч.. Голямото дете Атанас учи редовно в ПГСС гр.Ч.. За предстоящата учебна година И. вече е записан за ученик в първи клас на ОУ „Васил Левски" гр.Ч..

 

Видно от заключителния социален доклад на Центъра за обществена подкрепа - Ч., детето “И. е предучилищна възраст, има развити трудови умения и навици, които се изразяват в помощ в домакинската работа, организиране на личното пространство и собствени вещи. Момчето има развити .житейски умения, типични за дете на неговата възраст. Може да се самообслужва от гледна точка на хранене, обличане и лична хигиена, като получава помощ и от баща си", „ ... притежава знания и умения характерни за възрастта му.", „Основните потребности на детето са задоволени. И. се храни добре, редовно посещава детска градина, личната му хигиена и здравословното състояние се съблюдават добре". Видно е от свидетелските показания на св. Р. К. С. се установява, че сега за него се грижи баща му, той ги пере, той готви и им глади дрехите...". Св. Й. М. Й. също потвърждава това, както и, че няма промяна във външния вид на децата откакто за тях се грижи само бащата. Големия брат Атанас казва: „Татко си готви, много хубаво готви". Изводът от тези непротиворечиви данни е, че бащата умее и извършва всички необходими действия по обгрижването на децата, по тяхното възпитание и подготовката им за училище.

 

Настоящата съдебна инстанция намира, че уменията за възпитание, притежавани от бащата не се поставят под съмнение. От показанията на свидетелите разпитани в съдебно заседание по делото в двете поредни съдебни заседания пред първоинстанционни съд се установяват по категоричен начин уменията на бащата да посреща и откликва на нуждите и на двете деца. С него те се чувстват сигурни и спокойни и защитени. В с.з. от 28.01.2014 г. непълнолетното дете А. Й.Й. казва: „ С баща си се разбирам много, посреща всички нужди и не ни е оставил за всичко". Относно въззивницата и майка на децата Н.Н. от данните по делото става ясно, че детето А.Й. относно отношението на майка си заявява: „С майка много трудно се разбираме с нея, защото тя като звънне и започва да ни обижда цялото семейство. Не зная за какво се дразни така. От тази година е това. Много рядко се виждам аз с нея. Брат ми един път я видя, но той не иска да я вижда, не иска да ходи в тяхната къща, защото тя го заплашваше по телефоните, че ще стоиш вече при мен, няма да те дам на баща ти, ще те открадна от градината и затова не я иска." (съдебен протокол от 28.01.2014 г.), също така това дете е заявило пред първостепенния съд, че с него майката се кара често и веднъж го гледала на кръв, и му се заканила сериозно, не искала да говори с него и се държала грубо /съдебен протокол от 27.03.2014 г./.

 

Окръжният съд приема, че е възможно това поведение на въззивницата Н.Н. да е резултат от изострянето на отношенията с въззиваемия Й.А.Й., но същото не бива да се пренася в отношенията й с децата. Това говори за неумение на въззивницата за общуване с тях, което неумение ги отблъсква и способства за отчуждение от тяхна страна. След консултация с ДСП Ч., по искане на бащата е сключен Договор № 456/04.03.2014 г. между него и Центъра за обществена подкрепа - гр.Ч. за ползване на социална услуга „психологическо консултиране" с оглед евентуален риск от родителско отчуждение - което е видно от Заключителен доклад изх.№ 065/02.0.2014 г. на Центъра за обществена подкрепа - Ч.. Търсенето на тази услуга отново демонстрира грижата на бащата за психическото и емоционално състояние на детето И.. Показателен за уменията на въззиваемия да намира общ език, включително с близките на ищцата, с фактът, че в грижата си за децата Й. среща подкрепата на нейните сестри и поддържа добри отношения с тях и семействата им (св.Й. М. Й., женен за сестра на ищцата: „Снощи беше при нас ,..", „Може би един път в седмицата бащата и малкия идват.''; Св.И. Н. - баща на ищцата: „Децата, през седмицата малкото е в градина и от таксито заминава при първата ми дъщеря, и тя си го гледа от там нататък, аз имам четири щерки, ходи и при третата ми щерка.

 

Изцяло в същия смисъл се явява заключението на назначената и приета като доказателство по делото от въззивния съд съдебно-психологична експертиза, от която се установява, че и към момента на изготвяне на експертизата 07.07.2014г. е налице лека степен на “синдром на родителско отчуждение” у малолетното дете И. Й.Й., спрямо майката Н.И.Н.. Отчуждението от майката е повърхностно и не нарушава нормалното функциониране на освидетелстваното дете. Емоционалната връзка между майката и детето и съхранена, но синдромът на родителското отчуждение съществува.

 

Видно от социалния доклад бащата има месечен доход, надвишаващ доходът на майката. Според показанията на св.Й. Митков Й. бащата не е изпитвал финансови проблеми.

 

Във въззивната жалба на жалбоподателката се навеждат твърдения, че бащата няма възможност да се грижи за детето И.,  тъй като работи „непрекъснато", включително през нощта и отглеждал детето в колата или го оставял на грижите на другото дете. Свидетелските показания в тази насока са дадени от лица с определен интерес от изхода на делото, каквито са св.Христозов, с когото въззивницата съжителства на семейни начала и свидетелите Н. и Недев - родители на ищцата, чийто показания не кореспондират с другите обстоятелства по делото и не следва да се ценят, още повече, че същите сочат единични случаи, при които те са видели Й. да шофира „таксито". Предвид на това, че автомобилът „такси" е собствен на Й. и свидетелите не споделят той да е возил други хора, то съдът приема, че същите предубедено са предположили, че в тези случаи бащата, преследвайки личното си облагодетелстване е работил, вместо да гледа децата си. В тази връзка въззивният съд както правилно и обосновано е преценил и районния съд възприема тези показания  в съответствие с разпоредбата на чл. 172 ГПК, като взема предвид и възможната тяхна заинтересованост от изхода на делото, тъй като с намират в близки и роднински отношения с въззивницата по делото – Н.Н..

 

В тази насока от доказателствата по делото става ясно, че въззиваемият Й., като работещ свободна професия таксиметров шофьор с личен автомобил, той сам определя работното си време и около 16.30 часа приключва работа и се прибира в къщи. Същото се потвърждава  и от показанията, дадени от двамата незаинтересовани свидетели С. и М. пред първата инстанция. Видно от показанията на св.М., майката работи извънредно - в съботните дни до 13.00 часа. Ето затова въззивния съд цени за недостоверни твърденията, че бащата нямал възможност да се грижи за детето, тъй като постоянно работел. Докладите на ДСП и на Центъра за обществена подкрепа - Ч. показват, че и двете деца са добре обгрижени, жилището и хигиената в него - поддържани на много добро ниво, личната хигиена и здравословното състояние съблюдавани добре. Всички тези резултати се постигнат и поддържат от бащата, който наистина усърдно работи за отглеждането и възпитанието на своите деца, въпреки че изпълнява и свободната си професия на таксиметров шофьор.

 

Освен това съобразно константната практика на Върховните съдилища в републиката всички малолетни деца следва да живеят при единият от родителите, без да се разделят, като разделянето им е допустимо само по изключение и когато важни причини налагат това /Постановление на Пленума на ВС № 1/12.11.1974г., раздел ІІІ/. За да се постанови такова разделяне, е необходимо да са налице сериозни причини, като например голямата разлика във възрастта и липса на взаимни интереси и привързаност, продължително разделено живеене, напластена омраза спрямо единия родител и т.н. Когато децата живеят и растат заедно и след развода, у тях се развиват чувства на привързаност и взаимопомощ.” В конкретния случай не се установяват причини за разделяне и отделно живеене на децата, напротив както беше посочено по-горе, децата имат силна емоционална връзка помежду си, поради което настоящият съдебен състав счита, че не следва да бъдат разделени. Едновременно с това в Раздел ІІ на цитираното постановление ВС постановява - „Когато родителят не желае децата или само едно от тях, не може да се очаква правилно изпълнение на родителския дълг. В такъв случай децата се предоставят на родителя, който е в състояние да ги гледа”.

 

Относно моралния облик на родителите, не се установява по делото въззиваемия Й. да има качества, представляващи негативно обстоятелство за отглеждането и възпитанието на детето. Бащата няма противообществени прояви, не употребява алкохол, не живее с друго лице от женски пол, няма твърдения или доказателства за нарушен морален облик. Постъпилите твърденията за прояви на грубо държание от негова страна са дадени от явно заинтересувани свидетели (майката и бащата на Н.) и не кореспондират с други обстоятелства по делото. Напротив в социалния доклад е посочено: „И двете деца отричат да са ставали свидетели на физическо насилие от страна на бащата ..." Незаинтересованите свидетели С. и М.отричат да са чували или виждали сцени на насилие, тормоз или повишаване на тон от страна на А.. От друга страна се установи, че майката е напущала трикратно дома за периоди от няколко месеца като през това време за децата се е грижил бащата (при първото напущане страните са имали само едно дете). Според показанията на свидетеля Й., дадено в с.з. от 27.03.2014 г. „ ... първото дете А. беше малко, в детска количка беше, много малък беше и тя пак изчезна, и пак заради мъж" ... „Сега когато го напуснала, сега това е втория път когато бяга с това момче ... ,,. Установените факти показват ясно, че и по времето, когато Н. е живяла с Й. и с децата си тя е поддържала връзка с друг мъж - свидетеля Т. Ат. Х.. Причината за напускането на дома има косвено значение за спора, тъй като би могла да даде сведения за моралните качества на родителите. Каквато и да е обаче причината на напускането, тя не дава отговор на въпроса - защо майката е напуснала без да вземе веднага или малко по-късно децата под своите грижи (второто напускане през м.юли 2012 г., е през период на засилена нужда на по-големия син от грижи, предвид лечението му от хепатит). Съдът счита, че тези обстоятелства отново говорят негативно за желанието, грижата и вниманието, които майката оказва за двете си деца, а също така и относно нейните възпитателски качества. Майката към момента съжителства с друг мъж и очаква дете от него, което все пак би имало отрицателно влияние върху психо-емоционалното развитие на детето И..

 

Съдът намира, че неправдоподобно се интерпретират от въззивницата обстоятелствата, свързани с двете образувани по сигнали на майката преписки в РУП Ч., относно това, че бащата попречил на майката да осъществи мерките на лични отношения с детето. Първата преписка касае случай, в който по думите на Й.А.Й. майката Н. е увещавала детето, че „ще го открадне" от детската градина, след което детето било разстроено. Определено бащата няма властта да забранява или разрешава на ръководството на ЦДГ да дават или да не дават детето на майка му, но Й. помолил учителките да не разрешават друг човек, освен него да взима детето. Твърдението се потвърждава и от показанията на по-големия син А.: „ ... Брат ми един път я видя, но той не иска да я вижда, не иска да ходи в тяхната къща. защото тя го заплашваше по телефоните, че ще стоиш вече при мен, няма да те дам на баща ти, щете открадна от градината и ... ". Този факт може да бъде укорителен за бащата, но при предизвикано от думите на майката разстройство в психиката на детето, действието на бащата се явява естествена защитна реакция за опазване интереса и психическото здраве на детето. След връчения на бащата предупредителен протокол по ЗМВР не се съобщават "случаи, в които майката е искала да вземе детето и то да и бъде отказано, освен единствено в случая от 01.03.2014 г., когато детето било сериозно болно, по повод, на който случай е образувана втората приложена по делото преписка. Убеден съм, че заведената втора преписка не е израз на майчина грижа, а цели единствено очерняне на бащата с оглед настоящото съдебно производство. Трудно обяснимо е в противен случай поведението и действията на майката. След неин сигнал при посещение дома на бащата на полицейска двойка: Ангел А. - ст. п-й при РУП Ч. и А. И.ов - ст. ПООР при РУП Ч., видно от докладната записка по случая се установява, че детето е болно и има нужда от лечение, изписани са лекарства, бащата отказва да го даде на същия ден. Последният е изразил съгласие, че на следващия ден, ако детето е по-добре - няма да има проблеми майката да вземе детето при себе си, както наистина се случва. Въпреки това Н. остава недоволна от действията на полицаите и заявява, че отива в прокуратурата да пуска жалба (отразено в обясненията дадени по преписката от полицаите Ангел Ив. Ангелов и Андон Ст.И.ов). В жалбата си до Районна прокуратура с вх.№231/04.03.14 г. по приложената преписка под № 231/2014 г. майката не съобщава, че детето е болно. В обясненията от 01.04.2014 г. Н. посочва, че детето е било болно повръщало, поради което родителите заедно го завели до бърза помощ (ЦСМП) гр.Ч., където лекарите му изписват лекарства и бащата го прибира у дома. Съдът констатира, че никъде в изпълнителния лист не е записано къде следва да се осъществяват мерките на лични отношения, т.е. няма пречка те да се осъществяват в дома на детето, където видно от социалния доклад има обзаведена отделна негова детска стая и особено ако то не е добре и никой не я е гонил от там. Предвид тези обстоятелства по преписката, може да се направим формалния извод за противоправно поведение на бащата. Налага се обаче и изводът за проява на силна загриженост от страна най-вече на бащата за здравното състояние на детето.

 

Бащата и майката на И. живеят при достатъчно добри битови и материални условия. Следва да се съобрази, че ЖИЛИЩЕТО, в което бащата отглежда децата е собствено, докато жилището, в което майката би отглеждала детето И. не е нейно, а на трето лице, с което майката съжителства, което лице няма задължения относно И., и което жилище се явява чуждо за детето. Видно от социалните доклади и от показанията на св.С. и св.Й. жилището, в което живеят сега децата, разполага с добри условия за учение и почивка, като се поддържа много добра хигиена. Оплакванията за наличие на външна тоалетна и баня при жилището на въззиваемия, не утежняват битовите условия на отглеждане на децата, още повече, че видно от социалния доклад, изграждането на вътрешни баня и тоалетна в жилището вече е завършено. По време на съвместното отглеждане от двамата родители на децата от банята и тоалетната също са били външни, но тогава това не се споделя да е било проблем за семейството. Относно жилището, в което живее майката е уместно да се отбележи от настоящата съдебна инстанция, че цялата къща не е самостоятелна, а в нея живее и братът на лицето Т. А. Х., с когото Н. съжителства. На въпроса „Колко души живеят в къщата където живее тя?", нейният баща - св.Недев отговаря „Едното е на едното братче, другата е на другото братче, една къща е, по дължина е на единия брат и на другия брат, където живее тя сега ... ". Налага се извода, че въззиваемия разполага с добри битово-материални условия за отглеждането и на двете си деца.

 

С оглед на съвкупната преценка на целия доказателствен материал по делото въззивният съд счита, че и пред двете съдебни инстанции не се установиха и доказаха визираните във въззивната жалба оплаквания, че  бащата не разполага с добри родителски и възпитателски качества и че същият не разполага с необходимия житейски и емоционално психологически потенциал да се грижи за малолетното дете И. Й., тъй като по делото пред двете съдебни инстанции е установено, че същият е добър родител, полага изключително добри грижи за малолетното си дете И. Й. и същият е  в състояние както материално и финансово, така и емоционално-психологически  да се грижи за това свое дете. Налага се категоричното заключение, че упражняването на родителските права върху малолетното дете И. Й. следва да бъде предоставено на бащата, както и местоживеенето му следва да бъде определено при него, до който правилен и законосъобразен извод е стигнал и първоинстанционния съд.

 

Пряка последица от определянето на местоживеенето на детето при бащата и предоставянето му на родителските права е възлагането върху майката на дължимата издръжка в полза на детето И., както и отхвърляне на предявеният от ищцата против ответника иск за издръжка на детето. Родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, гласи разпоредбата на чл.143, ал.2 от СК. В настоящият случай по безспорен начин се установи, че страните са родители на детето И., родено от ищцата и припознато от ответника. От качеството на родител произтича задължението на всеки от тях да осигурява и участва в издръжката му. От показанията на св.Тянка Н. (майка на ищцата) се установи, че ищцата работи на редовно работно време, включително и до 14.00 часа в събота, като видно от приложеното удостоверение № 48 от 17.12.2013 год. на „Х.” ЕООД гр.Ч. е получила брутно месечно възнаграждение за месец ноември 2013 год. в размер на 385 лева. От представеният социален доклад е видно, че бащата работи като таксиметров шофьор и дневната му надница е в размер на 30 лева, а в свободното си време работи като багерист и там получава надница в размер на 35-40 лева. Дължимият размер издръжка е в зависимост от нуждите на детето и от възможностите на родителя. Към момента детето И. е навършил 6-годишна възраст, посещава детско учебно заведение, и съдът намира, че за месечната му издръжка са необходими не по-малко от 170 лева, съобразявайки се с обичайните нужди за съответната възраст от храна, облекло, учебни и занимателни пособия. И двамата родители в еднаква степен дължат на непълнолетните си деца издръжка. Имайки предвид възможностите на родителите и съобразявайки се с това, че бащата е този, която лично се грижи за отглеждането на детето им, съдът счита, че следва необходимите на месец 170 лева за издръжката на детето И. да се поемат по равно от всеки родител. Този размер издръжка е изцяло във възможностите на майката, тъй като е в размер на минимума, предвиден в закона. Предвид изложеното претенцията на ответника, ищцата да заплаща ежемесечна издръжка за бъдеще време в размер от 85 лева е основателен и доказан. В останалата част до предявения размер от 150 лева следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан. До същите обосновани и правилни изводи е стигнал и първостепенния съд в мотивите към обжалваното Решение.

         

 

 

         Въззивният съд намира, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено, ведно с всички законни последици от това.

 

            На основание чл.78, ал.1 във връзка с чл.273 от ГПК въззивницата следва да бъде осъдена да заплати на въззиваемия направените от последните разноски по делото и пред въззивната инстанция, общо в размер на 200 лева, съобразно представения списък на разноските по чл. 80 от ГПК и приложения договор за правна защита и съдействие от 01.07.2014г. /на л. 70 от делото/.

 

            На основание чл.280, ал.1 и ал. 2 от ГПК, настоящото въззивно съдебно решение подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните, пред ВКС на РБ.

 

          Водим от горното, съдът

 

                                                Р    Е    Ш    И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 21/28.04.2014г., постановено по гр.дело № 550/2013г., по описа на Районен съд - гр. Ч., като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

            ОСЪЖДА Н.И.Н., ЕГН **********,***, да заплати на Й.А.Й., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр.Ч., ул. „Ш.” № . сумата 200 /двеста/ лева, направени разноски по делото пред въззивната инстанция.

 

            Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните, пред ВКС на РБ.

 

 

 

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                              ЧЛЕНОВЕ:   1.

 

 

                                                                                                                2.