Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 286                                            29.09.2014 г.                     град Стара Загора

 

     В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД          ТРЕТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,

На шестнадесети септември                                                                   2014 година

в открито заседание, в следния състав:         

                                                                      

          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТРИФОН МИНЧЕВ

                                                          

Секретар: М.Т.,

като разгледа докладваното от съдията – докладчик МИНЧЕВ гражданско дело № 32 по описа за 2014 година, за да се произнесе, съобрази следното:

        

 

Производството е по реда на чл. 50, чл. 52, във вр. с чл. 84 от ЗЗД.

 

В ИМ ищецът Ю.А.Т. твърди, че на 20.08.2011 г. в с. А. бил нападнат от кучета на ответника Ш.Р.П., порода “Кангал”, вследствие на което получил описаните в ИМ травматични увреждания. Сочи, че със споразумение одобрено от КРС по НОХД № 595/2013 г., ответникът се е признал за виновен в това, че на 20.08.2011 г. в с. А., общ. *** не е положил достатъчно грижи за куче, порода “Кангал”, което се намирало под негов надзор, в резултат на което му причинил тежка телесна повреда. Ето защо моли съда да осъди ответника да му заплати сумата 40 000 лв., представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, болки и страдания вследствие от получената тежка телесна повреда, причинена от кучето на ответника на 20.08.2011 г., за който същия не е положил достатъчни грижи, както и сумата от 63,60 лв., представляваща имуществени вреди, заплатени във връзка с лечението му, ведно със законната лихва върху сумите от датата на увреждането, до окончателното изплащане, както и разноските по делото.

 

            Ответника Ш.Р.П., чрез адв. М. взема становище, че предявения иск е допустим и макар искът да е основателен, е твърде много завишен.  По делото се установило, че е имало и друг инцидент с ищеца, който също е довел до влошаване на общото му физическо състояние. Няма претенции за разноски.

 

            Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

 

Между страните не се спори, че със споразумение одобрено от КРС по НОХД № 595/2013 г., ответникът се е признал за виновен в това, че на 20.08.2011 г. в с. А., общ. *** не е положил достатъчно грижи за куче, порода “Кангал”, което се намирало под негов надзор, в резултат на което причинил тежка телесна повреда на ищеца.

 

 

По делото са представени и приети като писмени доказателства Епикриза изх. №277, Фактура №118401/27.08.2011г., Талон за регистрация №7/20.10.2011г., Експертно решение №3085/28.12.2011г. и №2563/19.11.2012г. на МБАЛ С.З., касаещи здравословното състояние на ищеца след инцидента.

 

Във връзка с твърдението на ищеца, че е регистриран като ЗП е са приети като доказателства Регистрационна карта за зем. производител от 14.03.2009г., Регистрационна карта за зем. производител от 28.02.2012г.,.

 

От събраните по делото гласни доказателства се установява следното: Свидетелката С.А.Т. – съпруга на ищеца установява, че 20.08.2011 г. куче ухапало мъжа и. Сочи, че страните са зем. производители, като ответника има двор със сграда, където им стои техниката, зърното. Кучето било вързано със синджир за тази сграда. Мъжът и излязъл да търси коня и навръщане тяхното куче излязло извън двора и се хвърлило на гърдите на мъжа и. Мъжът и пищял,  хванал го за каишката и го държал настрани. Към 10-20 мин. се борил с кучето. Кучето откъснало палецът на дясната ръка на ищеца Когато свидетелката отишла при мъжа си видяла, че двете му ръце до лактите били в кръв, пръста му го нямало изобщо и и казал да се маха за да се спася. Започнала да пищи и излязъл брата на собственика, взел лопата и ударил кучето няколко пъти и ищецът се освободил. Обадила се на сина им, качили го на колата и го закарали в ***. Оттам го с линейка го закарали в К.. Пръста му го нямал, двете му ръце били счупени, направили му операция и го сложили в стаята на система. Като излязъл от болницата едната му ръка била с шина, другата изцяло в гипс. След това го обслужвала, тъй като близо три месеца бил в гипс. След като махнали гипса ръката му не могла да се оправи и ходили в *** на процедури. Наели работник и всеки месец му плащали 360 лв. да пасе животните. След ухапването от кучето, мъжът и бил прострелян на 23.07.2012 г. от едни хора от селото. Делото за това било в С.З.. Четири месеца бил в гипс от огнестрелната рана.

 

Свидетелката А.Ю.А., дъщеря на ищеца сочи, че на 21.08. научила за станалото рано сутринта от майка си, която се обадила по телефона и и казала, че баща и пострадал от кучето. Отишла да го види в болницата. Бил целия нахапан, в кръв, претърпял операции. Лежал в ужасни болки. Бил от лактите надолу ухапан в рани, дясната ръка и пръстите му били счупени, средният му пръст бил счупен и нагоре, също счупена ръката. Давали му болкоуспокояващи. Сега пак имал болки, бил доста травмиран от случката. Поемал тежкият труд, а сега всичко паднало на плещите на майка и. Установява, че имало друг инцидент, след този случай с кучето. Пострадал крака на баща и, бил прострелян. Бил в гипс около 4 месеца.

 

Свидетелят Р.М.А., без родство със страните по делото установява, че познава страните по делото, тъй като работи при Ш.. Същият ден на инцидента го нямало. Не бил виждал ищеца 2 – 3 месеца и му казали, че е в болницата. След това постоянно го виждал или на пейката, или да пасе неговите животни. Имал превръзка на ръката. Виждал го с една двуколка да си кара боклук. След случая с кучето чул, че някой го гръмнал в крака. След като излязъл от болницата, не го е виждал да гледа животните. Друг човек е виждал да пасе кравите младо момче, което не познавал.

 

Свидетелят О.Р.П. брат на ответника сочи, че присъствал на инцидента с ухапване от кучето. Било лятно  и чул, че кучетата лаят. Излязъл и видял ищеца, ръката му кървяла. Взел една лопата, ударил кучето и си заминал. Обадил се на брат си да  закарат ищеца в болница. Той дошъл веднага, като в същото време дошъл сина на ищеца и ударил брат му по ухото, качили го в колата и го откарали в болницата. Още на другия ден отишли до болницата да видят какво е станало. Видял го месец след като излязъл от болницата. Ръката му била гипсирана и след месец – два най-много му махнали гипса. След 2 – 3 месеца, най-много 4 започнал да си товари каруцата с боклук и да я разтоварва. След 3-4, най-много 5 месеца с го гръмнали с ловна пушка по краката. Бил в болница и около 2 месеца лежал. След това го изписали и около 3 – 4 месеца бил с гипсирани крака, с патерици.

 

От заключението на СМЕ се установява, че във връзка с инцидента на 20.8.2011 г. Ю.А.Т. е получил: разкъсно-контузии рани от ухапване от куче на двете предмишници, травматична ампутация на палеца на дясната ръка, счупване на II дланна кост на дясната ръка с изкълчване на ставата й към II пръст, отворено счупване на лявата лакътна кост. В медицинската документация (епикриза) неправилно е посочено, че има ампутация на II пръст на дясната ръка. Уврежданията са травматични и са причинени от действието на твърди тъпо-ръбести предмети, каквото е захапката на куче. Пострадалият е лекуван в спешен порядък оперативно и с медикаменти. Провел е рехабилитация и физиотерапия. Лечебният процес е приключил, в смисъл че са изчерпани всички хирургични, терапевтични и физиотерапевтични методи. Липсата на целия палец на дясната ръка, неподвижността на II пръст и пол у подвижност на III пръст са увредили непоправимо и завинаги биомеханиката на дясната ръка, като е загубена основната й функция - хващането. Това осъществява медико-биологичния признак - осакатяване на дясната ръка. Лявата ръка има съхранено хващане, но с намалена сила, което означава че крайникът не може да се използва пълноценно за физически труд. Това се дължи на сраствания и разрастване на съединителна тъкан в мястото на разкъсване на подлежащите мускули, сухожилия и сухожилни влагалища. В решенията на ТЕЛК са описани уврежданията на горните крайници, които са причинени при инцидента на 20.8.2011 г. Огнестрелните наранявания на долните крайници са описани във второто решение, но те нямат отношение към инцидента от 20.8.2011 г.. Осакатяването на десния горен крайник на Т. и намалената мускулна сила на левия горен крайник се отразяват в негативен аспект и пряко върху социално-битовото ежедневие и извършването на физически труд. Този извод кореспондира и с данните от разпитаните по делото свидетели.

 

            Предвид установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

 

Съгласно чл. 300 от ГПК, Влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

 

В конкретния случай със споразумение одобрено от КРС по НОХД № 595/2013 г., ответникът се е признал за виновен в това, че на 20.08.2011 г. в с. А., общ. *** не е положил достатъчно грижи за куче, порода “Кангал”, което се намирало под негов надзор, в резултат на което причинил тежка телесна повреда на ищеца, при което са налице всички предпоставки за ангажиране отговорността на ответника.

 

При така изложената фактическа обстановка съдът намира за безспорно  установено, че на ищеца са причинени вреди - тежка телесна повреда от животно - кучето порода “Кангал”, собственост на ответника и последният е лице, под чиито надзор се намира животното и който не е положил достатъчно грижи за кучето.

 

Спорен по делото е въпросът относно размера на дължимото обезщетение. При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се ръководи от принципите на справедливостта и от своето вътрешно убеждение.

 

Претенцията на ищцата за неимуществени вреди за претърпени болки и страдания е в размер на 40 000 лв., по която съдът намира следното: Безспорно ищеца е получил: разкъсно-контузии рани от ухапване от куче на двете предмишници, травматична ампутация на палеца на дясната ръка, счупване на II дланна кост на дясната ръка с изкълчване на ставата й към II пръст, отворено счупване на лявата лакътна кост, вследствие инцидента с кучето на ответника. Уврежданията са травматични и са причинени от действието на твърди тъпо-ръбести предмети, каквото е захапката на куче.

 

От показанията на разпитаните свидетели, чийто показания съдът възприема като непосредствено придобити, тъй като същите са се грижили за ищеца се установява, че след инцидента го закарали с линейка в К.. Бил целия нахапан, в кръв, претърпял операции. Лежал в ужасни болки. Пръста му го нямал, двете му ръце били счупени, направили му операция и го сложили в стаята на система. Като излязъл от болницата едната му ръка била с шина, другата изцяло в гипс. Не можел да се обслужва сам. След махането на гипса ръката му не се  оправила и е ходел на процедури.

 

Тези показания кореспондират със заключението на СМЕ, която установява, че пострадалият е лекуван в спешен порядък оперативно и с медикаменти. Провел е рехабилитация и физиотерапия. Лечебният процес е приключил, в смисъл че са изчерпани всички хирургични, терапевтични и физиотерапевтични методи. Липсата на целия палец на дясната ръка, неподвижността на II пръст и полуподвижност на III пръст са увредили непоправимо и завинаги биомеханиката на дясната ръка, като е загубена основната й функция - хващането. Това осъществява медико-биологичния признак - осакатяване на дясната ръка. Лявата ръка има съхранено хващане, но с намалена сила, което означава, че крайникът не може да се използва пълноценно за физически труд.

 

Съобразявайки тези обстоятелства, както и практиката на съдилищата и съгласно чл. 52 от ЗЗД, съдът намира за справедливо обезщетение в размер на  30 000 лева за ищеца, които ответникът следва да бъде осъдени да заплати, като в останалата част до претендирания размер от 40 000 лева, иска следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Този извод съдът прави, изхождайки от постоянната практика на съдилищата, която сочи, че в конкретния случай сме изправени пред тежка по степен телесна повреда, а ищеца към настоящия момент не е възстановена напълно.

 

По отношение на иска за имуществени вреди в размер на 63,60 лв., заплатени във връзка с лечението му, съдът намина същият за основателен поради което следва да бъде уважен. Представените и приети като писмени доказателства Фактура №118401/27.08.2011 г. и Талон за регистрация № 7/20.10.2011 г., кореспондират с приетите епикризи, и съответстват за време и начин на лечение, каквото е описано в заключението на СМЕ.

 

По отношение на възражението на проц. представител на ответника, че ищецът е претърпял друг инцидент довел до влошаване на общото му физическо състояние, съдът намира същото за неоснователно, тъй като предмет на настоящето производство са претенциите за обезщетение за причинените на ищеца имуществени и неимуществени вреди, вследствие ухапването от кучето на ответника. В тази връзка е и зададена задача на вещото лице, което в заключението установява, че огнестрелните наранявания на долните крайници са описани във второто решение, но те нямат отношение към инцидента от 20.08.2011 г..

 

Предвид разпоредбата на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, в случая законна лихва се дължи от деня на увреждането. Следователно присъдените суми следва да бъдат заплатени ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането - 20.08.2011 г., до окончателното им изплащане. 

 

При този изход на делото на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски, съразмерно с уважената част от иска, както следва: ищеца е направил разноски в размер на 1 200 лв. и следва да му се присъдят разноски в размер на 900 лв.. За останалата претендирана сума от 50 лв., посочена в списъка за разноски, няма доказателства да са направени такива.

 

Ответникът не претендира разноски. На основание чл.78, ал. 6 във вр. с ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати върху уважената част от исковете дължимата 4 % ДТ по сметка на съда, в размер на 1 202,54 лв..

 

Водим от горните мотиви Старозагорският окръжен съд,

 

 

                                                     Р   Е   Ш   И   :

 

 

ОСЪЖДА Ш.Р.П., ЕГН ********** ***, да заплати на Ю.А.Т., ЕГН ********** ***, сумата от 30 000 лева /тридесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, болки и страдания вследствие от получената тежка телесна повреда, причинена от кучето на ответника на 20.08.2011 г. в с. А., за който същия не е положил достатъчни грижи, както и сумата от 63,60 лв./шестдесет и три лева и 60 ст./, представляваща имуществени вреди, заплатени във връзка с лечението му, ведно със зак. лихва върху тези суми, считано от 20.08.2011 г. до окончателното им изплащане, както и сумата от 900 лева /деветстотин лева/, представляваща направени по делото разноски, съразмерно с уважената част от иска, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част до претендирания размер за неимуществени вреди от 40 000 лева /четиридесет хиляди лева/, като неоснователен.

 

ОСЪЖДА Ш.Р.П., ЕГН ********** *** да заплати дължимата държавна такса в размер на 1 202,55 лв./хиляда двеста и два лева и 55 ст./, представляваща 4 % от уважената част от исковете, по сметка на ОС- С.З. в обслужващата го банка.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщението пред Пловдивския апелативен съд.

 

           

 

                                                                                                                                                                                                                                ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: