Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

279                                          19.09.2014 г.                     град Стара Загора

 

 В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД       ТРЕТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,

На двадесет и четвърти юни                                                                2014 година

в открито заседание, в следния състав:           

                                                                       

          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТРИФОН МИНЧЕВ

                                                           

Секретар:  П.Г.,

Прокурор: Маргарита Димитрова,

като разгледа докладваното от съдията – докладчик МИНЧЕВ гражданско дело № 51 по описа за 2014 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е на основание чл. 2, ал.1, т. 3 от ЗОДОВ.

 

Постъпила е Искова молба от Г.Е.В. ***, против Прокуратурата на Република България - София с която ищеца моли да се осъди ответника да му заплати сумата от: 200 000 лв., представляващи обезщетение за претърпени нематериални вреди – болка и страдание в резултат на незаконно повдигнато обвинение по ДП 1972/2009 г. по описа на ОД на МВР Стара Загора, Пр. Пр.№ 5092/2009 г. по описа на ОП Стара Загора; …лв., представляващи обезщетение за претърпени материални вреди под формата на пропуснати ползи и неустойки за неизпълнени договорни задължения с “X.Fresh”, както и лихва върху тези обезщетения, считано от датата на прекратяване на производството по което му е повдигнато обвинение – 19.07.2013 г., до окончателното изплащане на сумите, ведно с разноските по делото. По същество заявява, че е налице причинно-следствената връзка между претърпените вреди от ищеца и повдигнатото обвинение по ДП №1972/09г. по описа на ОД на МВР Ст.Загора.

 

Ответникът – Прокуратурата на Република България, чрез ОП Стара Загора взема становище, че предявения иск е допустим, но изцяло недоказан по основание и размер. Сочи, че по делото не се установиха доказателства, които да посочат действително претърпени вреди, които са в пряка и причинно-следствена връзка между резултата и престъплението. Предоставените документи, във връзка с иска за имуществените вреди, не са достатъчни да се счете, че ищецът е претърпял тези вреди в резултат на повдигнатото обвинение и взетата МН. В случай, че съда сметни исковете за основателни, следва да прецени доколко поисканите суми са справедливи. В хода на производството не е установено степента на засягане да е повече от обичайната, не е уронен престижа му в обществото, не се установи да е претърпял по-тежки страдания, в резултат на налагане на МН “Задържане под стража”. Имуществените вреди изобщо не се доказани. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар по чл.78, ал.5 от ГПК.

Съдът, като обсъди представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:

         От събраните по делото доказателства, се установява, че на 08.12.2009 г. е образувано досъдебно производство №1972/2009 г. по описа на ОД на МВР Стара Загора, пр. пр. №5793/2009 г. по описа на РП Стара Загора, вследствие пр. пр. 5092/2009 г.  по описа на ОП Стара Загора, първоначално срещу неизвестен извършител, за това, че за периода 06.12.2009 г. – 08.12.2009 г. в гр.Стара Загора, от офис на хотел „Хижата", чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот и чрез използване на техническо средство, е отнел чужди движими вещи-сумата от … евро /…евро/, сумата от …лева/…лева/ и руски паспорт на името на Р.Т.Р., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, престъпление по чл.195,ал.2.вр.ал.1т.З и т.4,вр.чл.194 , ал. 1 от НК.

 

На 12.12.2009 г. по горецитираното наказателно производство, ищеца е привлечен като обвиняем и му е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража.

 

С протоколно Определение от 26.04.2012г. по ВНОХД 69/"С"/2012г.на Апелативен Съд-град Пловдив, мярката му за неотклонение е изменена в „Парична гаранция в размер от …лв./…лева/.

 

С Постановление на Окръжна Прокуратура-Стара Загора по пр.пр.№ 5092/2009г. от 17.04.2013г. наказателното производство е частично прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 2 от НПК, като отпаднало обвинението срещу ищеца, отменена е наложените мерки „парична гаранция" и наложените забрани да напуска РБ без разрешение на Прокурора, а производството е спряно срещу Неизвестен извършител.

 

Това постановление е обжалвано от пострадалия по реда на чл.243, ал.З от НПК, като с Определение № 522 от 04.07.2013 г. на Окръжен Съд-Стара Загора по ЧНД № 280/2013 г.  е потвърдено. Определението на ОС-Стара Загора е влязло в законова сила на 19.07.2013 г.

 

По делото са приети като писмени доказателства Писмо изх. №8642/10.04.2014г. на СРС, Писмо рег. №10296/12.05.2014г. на Второ РУП Ст.Загора, Писмо №2008/16.05.2014г. на ОП Ст.Загора, с приложена справка към него от 15.05.2014г., Справка за съдимост от 14.05.2014г. на РС Ст.Загора, Флайер на фирма “X.Fresh”, Договор за съвместна дейност и сътрудничество от 25.03.2009г., Епикриза от Вътрешно отделение кардиология ИД:3311 от 19.05.2014г., Свидетелство за съдимост рег. №5963/09.05.2014г. на СРС, Удостоверение рег. №2199/09.05.2014г. на ГД “ИН”.

 

От показанията на разпитаният свидетел Н.Й.М. се установява, че с ищеца са приятели от 15 години. Знае, че е обвинен в някаква кражба, тъй като близо две години е бил в затвора. Сочи, че живее в едно домакинството с неговата втора съпруга М. в Ст.Загора. При него живеят и тяхното момченце, което е на 7 години и големия му син от първия му брак Т.. Свидетелства, че  майка му пострадала здравословно и ищецът в момента полагал грижи за нея. Синът му имал проблем с наркотиците, тъй като нямало кой да упражнява контрол върху него. Твърди, че преди да го задържат Ж. му показвал диплянки, че ще е представител на гръцка фирма в България и ще продава кърпички. В момента не работел, търсил работа след като излязъл от ареста, но не намерил. Искал да отиде в Гърция да възстанови отношенията си с фирмата, но имал забрана да напуска страната. В същото време трябвало да се грижи за майка си, защото тя беше неподвижна и сега също не може да излиза без помощ. По време на престоя в ареста имал здравословни проблеми. В момента също не е добре.

 

Свидетелят Т.С.Б. установява, че през м.12.2009 г. ищецът бил задържан и обвинен за някаква кражба. Сочи, че в едно домакинство съжителства със сестра му, неговата майка и сина му. Майка му била пенсионер, болна, с високо кръвно и впоследствие получила инсулт. Синът му бил обвиняем за кражба. Сочи, че ищецът имал взаимоотношения с гръцка фирма за някакви мокри кърпички, които търгувал с България и работил за тази фирма, но сега не продължава да работи. Имал желание, но имал забрана да напуска България. Когато бил задържан, здравословното му състояние не е било добро.

 

Свидетелят К.П. установява, че живее в гр. Катерини и са братовчеди с ищеца. Ищецът пожелал да върши някаква дейност. Когато дошъл лятото на 2009 г, го запознал с хората от неговата фирма. Договорили се ищецът да поеме обслужването на цяла България с продуктите, които предлага въпросната фирма - Ароматизирани влажни кърпички "Х Х фреш”. След като Г. си тръгнал си загубили следите и понеже нищо не се случвало, пожелали да развалят договора. После през 2012 г. се появил и пожелал да види какво се е случило с фирмата и този договор но тази фирма вече не съществувала. Намерил му работа като шофьор, но след това пак не можал да дойде.

 

            Предвид установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

 

Съгласно ТР № 3 от 22.04.2005 г на ВКС, когато се претендира обезщетение на основание незаконност на взета мярка "задържане под стража" по чл. 2, т.1 от ЗОДОВ едновременно с обезщетение на основание чл. 2, ал.1, т.2 от ЗОДОВ - образуваното наказателно производство е прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, държавата отговаря само по чл. 2, ал.1, т. 3 ЗОДОВ. Следователно съдът приема, че е сезиран с иск по чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ. В тези случаи обезщетението за неимуществени вреди обхваща и вредите от незаконното задържане под стража.

 

В случая основанието за прекратяване е необоснованост на валидно повдигнатото и предявено обвинение, което не се подкрепя от събраните по делото доказателства. Макар да няма пълно тъждество в текстовете на чл. 243, ал.1, т.2 от НПК и чл. 2, ал.1, т. 3 от ЗОДОВ, съответният правозащитен орган отговаря и когато основанието за прекратяване на наказателното производство е недоказаност на обвинението. Основанието за прекратяване по чл. 243, ал. 1, т.2 от НПК, съответства на основанието за търсене на отговорност за вреди по чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, а именно, че "деянието не е извършено от лицето"( ТР № 3 от 22.04.2005 г. по д № 3/2004 г., ОСГК на ВКС).

 

По отношение на претенцията, че наложената мярка "задържане под стража" е незаконосъобразна, съдът е длъжен да направи преценка налице ли е незаконосъобразно задържане и довело ли е то причиняване на твърдяните от ищцата неимуществени вреди. Ако прецени, че условията са налице, съдът следва да отчете тези неимуществени вреди при определяне на обезщетението по чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ като в този случай обезщетението за неимуществени вреди обхваща и вредите от незаконното задържане под стража.

 

В тази връзка, въз основа на представените по делото писмени доказателства, съдът приема, че първоначално мярката "задържане под стража" е наложена законосъобразно, тъй като към 13.12.2009 г., когато е постановено първоначално задържане под стража на ищеца, тежестта на престъплението, в което е обвинен може да обоснове прилагането именно на тази мярка за процесуална принуда. Пловдивският апелативен съд е изменил мярката в парична гаранция на 26.04.2012 г. поради което съдът приема, че изпълнението на мярката задържане под стража надвишава сроковете на разумност и се явява незаконосъобразна. След отмяната й, съобразно ЗОДОВ Прокуратурата следва да отговаря за причинените вреди вследствие незаконното задържане под стража.

 

След като има незаконни действия на правозащитни органи, то налице е и предпоставката на разглеждания закон за отговорността на държавата за вредите, които са произлезли от тях за ищцовата страна. Съдът счита, че при тези фактически данни е осъществен фактическият състав на отговорността на държавата за дейността на правозащитните й органи, визиран в чл.2 ал.1 т.3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, причинени на граждани от органите на прокуратурата от незаконно обвинение в извършване на престъпление. По така предявената претенция в контекста на този текст и при съобразяване на изложените в исковата молба обстоятелства следва да отговаря като ответник посочения от ищеца, а именно Прокуратурата на Република България.

 

От събраните и ангажирани по делото доказателства, съдът намира, че се установява и факта на причинени на ищеца неимуществени вреди. Неимуществената вреда представлява сериозно засягане на личността и достойнството на едно лице, изразява се в търпенето на болки и преживявания от негова страна. При съобразяване на конкретната личност, която е засегната, начинът, по който тя е преживяла случилите се събития и отраженията, които те са оказали върху нея и при съобразяване преди всичко на разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, съдът намира, че за описаните по-горе действия на ответната по делото страна на ищеца се следва обезщетение в размер на …лв. от посоченото по-горе незаконно повдигане на обвинение. Последното има за цел да репарира накърняването на лични права и интереси, а справедливото обезщетяване, каквото изисква чл. 52 от ЗЗД на всички неимуществени вреди, означава да се определи точен паричен еквивалент на негативните преживявания и психическото им отражение върху увреденото лице. Определената сума пари в най-пълна степен следва да компенсира вредите. Те са били причинени и са настъпили в определен предходен момент, което обстоятелство следва да се вземе предвид, а съдът определя парично обезщетение за тях сега, при постановяване на съдебното решение. Тъй като при определянето на техния размер съдът е длъжен да отчете всички фактори, които са оказали влияние в тази насока следва да се съобрази факта на продължителността на негативното засягане на правата на личността – близо четири години. От житейска гледна точка, нормално е през този период от време, а именно 2009-2013 година ищецът да е изпитвал притеснения от обстоятелството, че е бил привлечен като обвиняем за деяния, които не е извършил, несигурност от това по какъв начин ще приключат образуваните против него производства. Естествено е и чрез това да е засегната неговата чест и достойнство, тъй като всяко обвинение в извършване на престъпление неизбежно засяга тези ценности. Не без значение е и обстоятелството, че незаконното обвинение се е отразило негативно и на здравословното състояние на ищеца. Видно от представените писмени доказателства и разпитаните свидетели, ищецът е имал здравословни проблеми, които са се влошили.

 

При определяне размера на обезщетението за вреди от незаконни процесуални действия на правозащитните органи, гражданският съд съобразява данните за личността на пострадалия, но при тази преценка не може да се позовава на обстоятелства относно деянието, за което лицето е било оправдано. Несъмнено, съдебното минало на пострадалия е фактор, който следва да бъде отчетен при преценка на личността му, но доколко повдигането на обвинение за деяние, което лицето не е извършило се е отразило негативно на физическото здраве, психиката му, на контактите и социалния му живот следва да бъде преценявано с оглед конкретиката на случая. Посочените размери на обезщетението съдът определи, като съобрази, че по делото няма доказателства в резултат на това да се е създало отрицателно отношение както към него, така и към неговите близки, да са пострадали силно и изключително сериозно името и авторитета му, както и да се е стигнало до изолирането му от обществото и от професионалната среда. Освен това, справедливото обезщетяване на вредите е свързано с преценка на конкретно, обективно настъпилите обстоятелства и в този смисъл следва да се вземе предвид, че няма данни в резултат на незаконните обвинения както личният му, така и професионалния му и обществен живот да са променени безвъзвратно, да е налице промяна на отношението на околните към него в какъвто смисъл са наведените в исковата молба твърдения.

 

По така изложените съображения съдът счита, че така предявената претенция е частично основателна до размера на  … лева, като в останалата част до общо претендирания размер от …лева, съответно същата следва да бъде отхвърлена. Размерът на обезщетението за неиумеществени вреди следва да бъде определен към момента на възникване на основание за обезщетяване и съобразно принципа на справедливост, установен в чл. 52 от ЗЗД. Началният момент, към който възниква отговорността в случая е датата  на влизане в сила на постановлението на прокуратурата за прекратяване на наказателно производство срещу ищеца - в случая към 19.07.2013 г.. Обезщетението се дължи със законна лихва, считано от момента, в който възниква отговорността по ЗОДОВ – 19.07.2013 г..

 

По отношение на претенцията за имуществени вреди под формата на пропуснати ползи и неустойки за неизпълнени договорни задължения с “X.Fresh”, съдът намира същата за недоказана, поради което иска в тази част следва иска следва да бъде отхвърлен. По делото беше представен и приет договор за намерение за съвместна дейност от 25.03.2009 г. от който не се установява ищецът изобщо да е започвал осъществяването на дейност по договора, като това обстоятелство се потвърждава и от разпитаните свидетели. Приложеният в ЧНД 602/2012 г. по описа на СтОС трудов договор не отговя на изискванията на КТ – същият не е подписан от страните, няма определено работно време, място на работа, като е посочено единствено възнаграждение, поради което не може  да се направи извода, че същият е действителен и е породил правни последици.  

 

            По отношение на направеното искане за присъждане на разноски съдът намира следното: ищецът е направил разноски в размер на общо … лв., от които държавна такса …лв.; …лв. такса за издаване на съд. удостоверения и …лв. адвокатско възнаграждение. Направеното искане за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на …лв., следва да се остави без уважение, тъй като доказателствата за това /адвокатско пълномощно и разписка/ са представени след заседанието на което е приключено съдебното дирене и даден ход на устните състезания, при което не следва да се вземат предвид от съда.

 

            При това положение на ищеца следва да се присъдят направените  разноски /държавна такса в размер на …лв. и …лв. такса за издаване на съд. удостоверения./, съобразно уважената част на иска,  които в случая са в размер на …лв.. След като съда не се присъжда адвокатско възнаграждение не следва да разглежда направеното от ответника възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца.

           

Мотивиран от горното, съдът 

 

                                      Р  Е  Ш   И:

 

ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ – СОФИЯ, да заплати на Г.Е.В., ЕГН **********,***, чрез адв. Р.К., на основание чл. 2, т. 3, от ЗОДОВ,  обезщетение в размер на …лв. /…лева/ за причинени му неимуществени вреди – преживени тежки душевни болки и морални страдания от незаконно повдигнато обвинение, по което е образувано по ДП 1972/2009 г. по описа на ОД на МВР Стара Загора, Пр. Пр.№ 5092/2009 г. по описа на ОП Стара Загора, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 19.07.2013 г., както и направените по делото разноски в размер на …лв. /…ст./, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния претендиран размер от …лв., както и иска на иска на Г.Е.В. срещу Прокуратура на РБ за сумата от …лв., представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди под формата на пропуснати ползи и неустойки за неизпълнени договорни задължения с “X.Fresh”, както и лихва върху тези обезщетения, като неоснователни и недоказани.

 

Оставя без уважение искането на Г.Е.В., ЕГН **********,***, чрез адв. Р.К. за присъждане на разноски в размер на …лв. /…лева/, представляващи адвокатско възнаграждение, като недоказано. 

 

            РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на всяка от страните с въззивна жалба чрез Окръжен съд Стара Загора пред Апелативен съд гр. Пловдив.

 

 

                                                              ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :