Р Е Ш Е Н И Е

 

281                                       24.09.2014 г.                     град Стара Загора

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД             ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,

На девети септември                                                                         2014 година

в открито заседание, в следния състав:           

                                                                       

          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТРИФОН МИНЧЕВ

                                                           

Секретар: П.Г.,

Прокурор:………………………..,

като разгледа докладваното от съдията – докладчик МИНЧЕВ гражданско дело № 52 по описа за 2014 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е на основание чл. 95 от ЗАПСП, във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК.

 

Постъпила е Искова молба от ищеца Г.Р.Х. от гр. В.Т., с правно основание по чл. 95, ал. 1, т. 1 от ЗАПСП във вр. чл. 35, чл. 18, чл. 15 от ЗАПСП, който твърди, че ответникът - търговско дружество ИК “Л.” АД, гр. С. е нарушил авторското му право, върху кръстословици, публикувани в бр. бр.7/1070/18.02.2009г. на в.“Г.”; бр.№ 28(1091) от 19.08.2009г. на вестник ”Г.” и брой № 4/3240/29.01.2009г. на вестник „М.” без негово разрешение. Като доказателство за това прилага протоколи от три броя гр. дела по описа на СтОС, в които като свидетел е разпитано лицето А.С.Г., като от нейните показания ставало ясно, че процесните кръстословици са били възпроизведени от самата нея, по нареждане на прекия и ръководител. Ето защо и предвид гореизложеното, за него се пораждал интерес от водене на настоящия установителен иск с правно основание чл. 95 от ЗАПСП. Моли съда да приеме за установено, че ответникът е нарушило авторското му право върху процесните кръстословици. Също така моли съда да осъди ответника да му заплати направените по делото разноски, включително деловодни и адвокатски хонорар. В съдебно заседание прави възражение за прекомерност на адв. възнаграждение.

 

Ответникът търговско дружество ИК “Л.” АД, гр. С., чрез адв. К.М. оспорва процесуалната допустимост на иска против себе си, както и исковите претенции изцяло, като излага своите съображения за това. На първо място не спори, че кръстословицата може да бъде обекта на авторското право, но счита, че ищецът не е ангажирал доказателства, че той е автор на процесните кръстословици, а не останалите Г. Х.. Освен това счита, че с оглед отразеното във фактурите и договорите като поръчка, това са издателски договори в който липсва ангажимент на печатницата да определя по свое усмотрение материалите в тях, вкл. процесните кръстословици. Моли да се отхвърли иска изцяло така, както е предявен. Претендира за присъждане на разноските пред тази инстанция.

 


След като се запозна със събраните по делото доказателства, съдът намери за установено следното от фактическа страна:

 

            Между страните не се спори, че с решение по гр. дело №  1110/2012 г. на СтОС е прието за установено по отношение на ищеца Г.Р.Х.- че ответникът ИК“Г.”- ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.Г., обл.С., е нарушил авторското му право върху неговата кръстословица, публикувана на стр.5 от бр.№ 28(1091) от 19.08.2009г. на вестник ”Г.” е публикувана негова кръстословица без негово знание и съгласие, издаван от ответника ИК“Г.”; с решение по гр. дело № 79/2012 г. на СтОС е прието за установено, за установено по отношение на ответника ИК“Г.”- ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.Г., обл.С., че е нарушил авторското право на ищеца  Г.Р.Х. върху неговата кръстословица, публикувана без негово знание и съгласие в бр.7/1070/18.02.2009г. на в.“Г.”- регионален вестник за гр.Г., обл.С., на ответника; с решение  по гр. дело № 71/2013 на СтОС е прието за установено по отношение на ответника ИК“Марица- изток”- ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.Р., обл.С., че е нарушил авторското право на ищеца  Г.Р.Х., върху неговата кръстословица, публикувана без негово знание и съгласие в брой № 4/3240/29.01.2009г. на вестник „М.”- регионален вестник за гр.Р., обл.С..

 

Ответникът, чрез управителя В.Ж. Пенчев на въпросите, зададени по реда на чл. 176 от ГПК отговаря, че не знае кой е автор на процесните кръстословици. Сочи, че като печатница печатат каквото им дадат. Не познава какви материали са влизали във вестниците, тъй като не се занимават с издателство. Това става като идва клиента и заявява какво иска, прави му се калкулация за вида услуга, за всякакъв вид продукт отпечатан на хартия или картон, дава си материала на флашка или диск, на компютъра се прави какво ще излезе за печат и се отпечатва. Никога не определят съдържанието. Възложителят каквото предложи това печатат, вкл. и за кръстословиците. Никога не е издавал разпореждане, защото това не е тяхна работа и е абсурдно да бъде издавано разпореждане от негов подчинен.

 

Ищецът Г.Х. по въпросите, зададени по реда на чл.176 от ГПК установява, че е закупил актуализация за програмата през м.април 2014 г. от фирма “Т.” В.Т.. Винаги е имал лиценз за програмите, които е използвал, при изработването на кръстословиците. Закупил го в България, но не може да каже точно кога, преди 14 години е било. С вестник “7 дни С.” писмен договор не е имал.

 

От показанията на разпитания като свидетел М.С.К. –  се установява, че е бил управител на вестник “Г.” през 2008г. – 2012г. Като имало свободно място, незаето от материали, слагали някакви други непълни кръстословици, за да се заеме мястото. Няма представа от какъв източник, това било договорка с печатницата. Няма представа кой ги е изнамирал и коя точно кръстословица да бъде публикувана. Не знае кой е автор на тези материали. Носи като материал файлове, които са набрани и проверени, след което уточняват съдържанието от първо до последно но не е носил материали по отношение на тези кръстословици. Няма спомен да е имало поръчка. 

 

От показанията на разпитания като свидетел И.Ц. Тенва сочи, че е била управител на в. “М.изток” през 2009г. – 2010г. В “Л;” се извършвало предпечата. От печатницата им давали кръстословиците, не знае откъде са вземани. На материалите за печат кръстословица не е имало и тя е поставена от друго лице.

 

От показанията на разпитания като свидетел А.Г.С. сочи, че работя в печатница “Л;”. Може и да е ползвала кръстословици от в. “7 дни С.”, но не може да си спомни. Някога си ги пращали от редакциите. “Л;” не е предоставяла материали. Не и влиза в задълженията да определя какво да влезе във вестника, Възложителят е този, който иска да има кръстословица и в този случай не може да си спомни преди толкова години кой го е подал. Възложителите идват при нея с материала на файлове, макет на конструкция и и казват къде какво да сложи, правят разпечатка, преглежда се вестника, прочита се,  отива за печат и Гл. редактор го одобрява. Пуска се вътрешен договор поръчка. Тези договори се пазят в печатницата и до настоящия момент. 

 

При извършената очна ставка между свидетелката А.С. със свидетелите М.С.К. и И.Ц.Т. се установи, че А.С. не може да вземе решение, сама да постави кръстословиците, трябва да и бъдат възложени. И.Ц.Т. сочи, че е възложила да постави кръстословиците. Свидетелят М.С.К. също сочи, че възложи да се постави кръстословица, но не точно тази.

 

От показанията на свидетелката Е. Н.Д. се установява, че никой работник няма право да вкарва неща, които клиента не ги е одобрил. Не е позволено да се слагат кръстословици по вестниците, тъй като това е продукт, който самият клиент заплаща. Не могат да си позволят да попълнят съдържанието на вестника с кръстословици. Поръчката и фактурата е достатъчна, няма нужда от договор, след като самият клиент присъства през цялото време, докато му се изработва самия вестник. Никоя печатница не може да си позволи да направи така, че да вкара нещо в него.

 

Предвид установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

 

Не се спори, че кръстословицата е обект на авторско право. Разпоредбата на чл. 3, ал. 1 ЗАПСП сочи като обект на авторско право всяко произведение на литературата, науката и изкуството, което е резултат на творческа дейност и е изразено по какъвто и да е начин и в каквато и да е обективна форма, като изрично посочените форми не са изчерпателно изброени. Казаното съобразено с чл. 2 от Конвенцията за закрила на художествените произведения, ратифицирана от България, в който е дадено легално определение на понятието „литературни и художествени произведения” – всеки продукт от научната и художествена област, независимо от начина на изразяването му, налага да се приеме, че кръстословицата представлява именно произведение на литературата и науката, което е създадено в резултат на положен творчески труд по събирането, подбора и подреждането по определен начин на понятия от областта на географията, историята, биологията или други области на науката.

 

Правото да се използва обект на авторско право или да се разрешава използването му е предоставено на автора му, съгласно разпоредбата на чл. 15, ал. 1, т. 1 и чл. 18, ал. 1 от ЗАПСП, респ. публикуването на кръстословицата без такова разрешение е нарушение на признатите авторски права.

 

В конкретния случай съдът намира, че ответникът не е нарушил авторските права на ищеца върху процесните кръстословици.

 

Безспорно е, че ищецът е автор на процесните кръстословици. Чл. 6 от ЗАПСП установява презумпция, според която до доказване на противното за автор на произведението се смята лицето, чието име или друг идентифициращ знак са посочени по обичайния за това начин върху оригинала на произведението, копия или екземпляри от него. По отношение на възражението на проц. представител на ответника, че ищеца няма писмен договор с вестник “7 дни С.” следва да се отбележи, че липсата на писмен договор за използване по на процесната кръстословица не е елемент фактическия състав, установяващ авторството на ищеца върху същата. Този факт е приет и от съда с мотивите си по цитираните дела, по които е приел, че ищецът е носител на авторското право, и изданията са нарушили авторските му права. Софтуерната програма с които ищецът е създавал процесните кръстословици в случая е ирелевантна за правния спор.

 

Съгласно чл. 95 б от ЗАПСП Юридическите лица и едноличните търговци носят гражданска отговорност за нарушаването на права по този закон, извършено виновно от лицата, които ги представляват, съответно от техни служители или от лица, наети от тях. В този случай вината се предполага до доказване на противното.

 

Съдът в конкретния случай намира, че е оборена презумпцията за вина на ответника, тъй като в случая последния е действал по поръчка на цитираните по – горе издателства, като е публикувал процесните кръстословици по тяхно искане.

 

Това обстоятелство се потвърждава, на първо място, от показанията свидетелката Е. Д. и отговорите на управителя на ответното дружество. Същите установяват, че никой работник няма право да вкарва неща при печатането на издателствата, които клиента не ги е одобрил и не е позволено да се слагат кръстословици по вестниците, тъй като това е продукт, който самият клиент заплаща. Това обстоятелство се потвърждава по безспорен начин и от извършената очна ставка между свидетелката А.С. със свидетелите М.С.К. и И.Ц.Т.. По отношение на протоколите, приложени към ИМ, в които като свидетел е разпитано лицето А.С.Г. съдът намира, че не могат по едно дело да се използват показанията на свидетел, дадени по друго дело. В тази връзка позоваването на ищеца на протоколите за разпит на свидетелката, разпитана по горецитираните гр. дела, не биха могли да бъдат кредитирани по настоящото гр. дело. Или от горното съдът приема, че ответникът не е нарушил виновно авторските права на ищеца.  

 

Както беше отбелязано по – горе, със влезли в сила съдебни решения е прието за установено, че издателствата в.“Г.” и вестник „М.” са нарушили авторските права на ищеца. При това положение, за пълнота следва да се отбележи, че ако последния предяви искове за обезщетение към издателствата и печатницата – ответник, ще получи обезщетение два пъти за едно и също нарушение, което няма да е социално справедливо. 

 

При така изложените съображения се налага извод, че предявеният иск е неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен като такъв.

 

С оглед изхода на делото, следва да бъде осъден ищецът да заплати на ответника направените разноски по делото в размер на 600 лв., представляващи адвокатско възнаграждение. По отношение на възражението за прекомерност направено от ищеца, съдът намира, че същото е неоснователно и следва да се стави без уважение. По правилото на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела възнаграждението е: за други неоценяеми искове е 300 лв.. Видно от договора за правна защита и съдействие от 06.06.2014 г. е заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв.. Делото обаче се отличава с фактическа и правна сложност, тъй като са събирани многобройни доказателства въпреки, че е приключило е в едно съдебно заседание, представен са писмени защити, поради което адвокатското възнаграждение не следва да бъде намалявано.

 

 Ето защо, съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от ищеца Г.Р.Х., ЕГН ********** ***, срещу ответникът “Л;” АД, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. “С.” № ., ЕИК ..., иск с правно основание чл. 95 от ЗАПСП, във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК,  да се приеме за установено по отношение на ответникът, че е нарушил авторското право на ищеца върху негови кръстословици, публикувани в бр. бр.7/1070/18.02.2009г. на в.“Г.”; бр.№ 28(1091) от 19.08.2009г. на вестник ”Г.” и брой № 4/3240/29.01.2009г. на вестник „М.”.

 

ОСЪЖДА Г.Р.Х., ЕГН **********,***, да заплати на “Л;” АД, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. “С.” № ., ЕИК ..., сумата от 600 лв./шестстотин лева/, представляваща направените по делото разноски.

 

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщението, с въззивна жалба чрез ОС С.пред АС гр.П..

 

 

                                                             

                                                ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :