Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер  287/29.09.2014 г.                                        Град Стара Загора

 

                               В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

С.Т ОКРЪЖЕН СЪД                    ІІ  Граждански състав

На шестнадесети септември                                                 Година 2014

в публичното заседание, в следния състав:

                                                         

                                      Председател: МАРГАРИТА САРАНЕДЕЛЧЕВА

                                              Членове: 1. НИКОЛАЙ УРУКОВ

                                                             2. ВАНЯ ТЕНЕВА

 

Секретар  С.С.

Прокурор

като разгледа докладваното от съдията - докладчик УРУКОВ

въззивно гражданско дело № 1269 по описа за 2014 година.

 

Производството е на основание чл.258 и сл. от ГПК.

 

Постъпила е въззивна жалба от К.П.Н. действаща чрез процесуалния си представител адв. С.П. ***, против решение № 311/18.03.2014г., постановено по гр. дело № 3143/2013г., по описа на С. районен съд.

 

          Жалбоподателката чрез процесуалният си представител изразява становище, че не са доволни от постановеното решение на първоинстанционния съд и считат същото за неправилно. Молят решението на РС - С. да бъде отменено изцяло и бъде постановено ново, с което да се отхвърли предявения иск. Твърдят, че първоинстанционния съд неправилно е приел, че не е налице хипотезата на последващия съпруг по смисъла на чл. 9а от Закона за наследството. Според тях лицето Д.К.И. е последваща съпруга на наследодателя К.П. И., поради което молят да бъде отхвърлен предявения иск като неоснователен.

 

Претендират за присъждане на направените по делото разноски.

Не правят искане за събиране на нови доказателства.

  

          Въззиваемите страни С.И.П., К.П.К. и И.П.К. чрез процесуалният си представител адв. Я.С. *** са подали отговор на въззивната жалба, срещу постановеното решение от първоинстанционния РС - С., с който оспорват изцяло въззивната жалба  и молят същата да бъде оставена без уважение, а постановеното решение от РС - С. като правилно и законосъобразно, да бъде изцяло потвърдено. Считат, че решението на първоинстанционния съд е постановено при стриктно спазване на материалния закон и съдопроизводствените правила и основаващо се на всички събрани по делото доказателства. Оспорват изцяло изложените във въззивната жалба доводи на въззивника. Считат, че е доказано от представените доказателства, че лицето Д.И. /майка на общия наследодател на ищците –П.К./ не се явява последваща съпруга, тъй като бракът й с К. И. е бил сключен шест години преди включването на процесните имоти в ТКЗС, тоест, не е налице още първата предпоставка на закона.

 

          Считат, че правилно решаващият съд е приел, че представеното доказателство от въззиваемите-ищци с исковата молба удостоверение за наследници изх. № 1617.04.2013г.е изготвено съгласно разпоредбите на Наредба № РД-02-20-6/24.04.2012г., в която са включени и наследниците на починалата след общия наследодател втора негова съпруга – Д.И.. Правилно първоинстанционния съд бил възприел, че само това уостоверение за наследници удостоверява с обвързваща съда материална доказателствена сила по чл. 179, ал. 1 ГПК наследниците по закон на К.П. И..

 

          Молят въззивният съд да остави без уважение подадената въззивна жалба. А в случай ако разгледа делото по същество, да постанови съдебно решение, с което да потвърди постановеното първоинстанционно решение на РС - С., като допустимо, правилно и обосновано, както и постановено при спазване на материалния закон и съдопроизводствените правила.

 

          Претендират за присъждане на направените разноски пред въззивната инстанция.

 

          Въззивникът К.П.Н., редовно и своевременно призована не се явява. Вместо нея се явява адв. С.П., по делото пред въззивния съд и заема становище, че жалбата се явява основателна и като такава следва да бъде изцяло уважена и бъде отменено постановеното решение на първоинстанционния съд, ведно с всички законни последици от това. В тази връзка молят да се отхвърли предявеният иск изцяло като неоснователен и да не бъде допускана поисканата от ищците делба.

 

Първите трима въззивници С.И.П., К.П.К.  и  И.П.К. редовно и своевременно призовани, не се явяват, а вместо тях се явява адв. Ц. Ж., който моли решението на районния съд да бъде потвърдено. Подробни съображения и доводи са изложени в съдебното заседание по съществото на делото.

 

Останалите трима въззиваеми Д.П.П., П.П.К. и Д.Д.Д. редовно и своевременно призовани, не се явяват и не изпращат упълномощен представител по делото пред въззивния съд.

 

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намери за установено следното:

 

Предявени са искове с правно основание чл. 34 и сл. от ЗС, във вр. с  чл. 341 и сл. от ГПК за делба, като производството е във фазата по допускането на делбата.

           

Разгледана по съществото си въззивната жалба на жалбоподателката се явява неоснователна и недоказана, поради следните съображения:

 

В първоинстанционното производство правилно е установена следната фактическа обстановка: На датата 10.08.1950 г. общият наследодател на страните К.П. И. е сключил граждански брак с лицето Д.К.И., който е втори по ред и за двамата, видно от представения акт за женитбата им (л. 23 от първоинст. дело). Страните не спорят, че от този им брак те нямат родени или осиновени деца. На 13.03.1956 г., повече от пет години след сключването му, К.П. И. е внесъл в ТКЗС цялата притежавана от него земя, видно от представеното по делото негово заявление – декларация за членство в ТКЗС (л. 20-21 от първоинст. дело). На 31.03.1984 г. същият е починал, като по делото са представени две различни удостоверения за наследниците му, издадени от едно и също длъжностно лице от кметството в с. М., но с различно съдържание, като първото с изх. № 16/17.04.2013 г. е представено в заверен препис от пълномощника на ищците с исковата им молба, а второто с изх. № 23/18.06.2013 г. е представено в заверен от пълномощника на ответницата К.П.Н. препис с  писмения й отговор. (л. 6 и 55 от първоинстанционното дело).   

 

          Първостепенният съд е съобразил правилно и мотивирано, че представените документи са официални свидетелстващи документи с обвързваща съда материална доказателствена сила (чл. 179, ал. 1 ГПК). Материалната доказателствена сила на официалния свидетелстващ документ обаче предпоставя не само, че е издаден от длъжностно лице в кръга на удостоверителната му компетентност, но и че при издаването му е спазено предвиденото от закона удостоверително производство (ред и форма), защото последното е гаранция за съответствието между удостоверителното изявление и действителността, а нарушаването му прави удостоверителното изявление в него недействително и го лишава от доказателствена сила (чл. 179, ал. 1 ГПК).

 

Специалният ред за издаване на удостоверенията за наследници е предвиден в специалната Наредба под № РД–02-20-6/24.04.2012г. за издаването на удостоверения въз основа на регистъра на населението (Обн. ДВ, бр. 37/2012 г.). Според чл. 11, ал. 5 от същата, в удостоверението за наследници длъжностното лице вписва всички живи и починали наследници, определени съгласно ЗН, а според чл. 9а. от ЗН, когато към откритото наследство се възстановява собственост върху имоти, одържавени или включени в ТКЗС или в други образувани въз основа на тях селскостопански организации, само наследниците на последващ съпруг не наследяват, ако той е починал преди възстановяване на собствеността и от брака му с наследодателя няма родени или осиновени деца, а случаят не е такъв.

 

Във въззивната жалба се навеждат доводи за неправилност на постановеното решение с аргумента, че е налице хипотезата на чл. 9а. от Закона за наследството, а именно, че Д.К.И. е последваща съпруга на общия наследодател К.П. И.. Въззивният съд счита това възражение изцяло за неоснователно и противоречащо на установената съдебна практика по следните съображения :

 

При определяне същността на понятието „последващ съпруг" следва да се вземе предвид  задължителната практика на ВКС на РБ в тази насока, а именно Тълкувателно решение под № 1/04.11.1998 г. на ВКС по тълк. гр. д. № 1/1998 г. на ОСГК.  По смисъла на това тълкувание, за да може да намери приложение разпоредбата на чл. 9а, ЗН, така както твърди въззивната страна, следва да са налице следните кумулативни предпоставки: 1. Гражданският  брак да е сключен след одържавяването на процесиите имоти или включването им в ТКЗС и др.селскостопански организации; 2. Съпругата да е преживяла съпруга-собственик; 3.От брака да няма родени или осиновени деца; 4. Последващият съпруг да е починал преди възстановяване на собствеността. Гражданския брак между общия  наследодател  К. И. и Д.И. /майка на общия наследодател на ищците - П.К./ е сключен на датата 10.08.1950 година, а съгласно приложено по делото Заявление-декларация, подписано от К. И., последният е „влязъл" в ТКЗС с всичката си обработваема земя от 66 дка на 13.03.1956г. В конкретния случай   Д.И.  не се явява “последваща   съпруга” по смисъла на закона – чл. 9а от ЗН, тъй   като  бракът  й  с  К. И. - общия   наследодател  е сключен 6 години преди включването на процесните имоти в ТКЗС. Тоест не е налице първата предпоставка. Следователно след като не са  налице всички елементи от пълния фактически състав, не могат да настъпят правните последици, предвидени в нормата на чл. 9а ЗН; Възстановяването на собствеността върху вкл. в ТКЗС имоти, съгласно чл. 9а, 90а, и 91а от ЗН не променя времето и мястото на откриване на наследството. Не следва да се променя  и  кръгът на  наследниците, съществуващи  към момента  на настъпване   на   юридическия  факт-  смъртта   на   наследодателя,   към   който  момент преживялата съпруга Д.И. има качеството на наследник по силата на чл. 9а, ал.1 ЗН. И тъй като тя не е „последващ съпруг", независимо че е починала на 05.07.1990г. преди  възстановяване на собствеността  върху процесиите земеделски  имоти  към откритото на 31.03.1984 г. наследство, - следва да получи дял от наследството на починалия си съпруг, като същият този дял по силата на наследствено правоприемство се   наследява   от   нейния   единствен   син-   П.К., чиито наследници са доверителите ми, видно от представеното с исковата молба и прието с  Определение на съда Удостоверение за наследници № 16/17.04.2013 г., изд. от Кметство с. М.. Наследниците   на   Д.И.   наследяват   полагащата   й   се   по   закон   част   от наследството на общия наследодател К. И., равна на частта на всяко едно от двете   му  деца   от  първия   му   брак-   П.   П.   и   Ц.     П.,   вкл.   и  от възстановените към откритото му наследство земеделски земи.

 

Правилно и законосъобразно решаващият съд е приел, че представеното от първите трима въззиваеми - ищци с исковата молба -  Удостоверение за наследници с изх. № 16/17.04.2013 г. е изготвено съгласно разпоредбите на Наредба № РД-02-20-6/24.04.2012 г., като съгласно изискванията на чл. 11, ал.5 от същата, в документа, издаден в удостоверителното производство, са включени и наследниците на починалата след общия наследодател втора негова съпруга- Д.И.. Правилно първостепенният съд е възприел, че само това удостоверение за наследници удостоверява с обвързваща съда материална доказателствена сила по чл. 179, ал.1 от ГПК наследниците по закон на К.П. И..

 

В този смисъл, съгласно императивната разпоредба на чл.130, ал.2 от ЗСВ тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове.

 

В тази насока към откритото наследство на този общ наследодател К.П. И., въз основа на влезлия в сила план за земеразделяне на землището на с. М. К., с представеното по делото решение под № 26109 от 20.01.1997 г. на ПК С. и приложената към него актуална скица, на страните по делото, като негови наследници, включително и ищците, поради неприложимостта на чл. 9а ЗН с оглед изложеното, е възстановена по смисъла на чл. 27, ал. 1 и 3 ППЗСПЗЗ следната земеделска земя, находяща се в землището на с. М. К., с ЕКАТТЕ ..., Община С., които земеделски земи са описани подробно, както в горецитираното Решение на ПК С., така и в обжалвания първоинстанционен съдебен акт.

           

          При тези установени по делото обстоятелства, първостепенният съд правилно, обосновано и законосъобразно е определил и квотите между страните по делото – всички наследници на общия наследодател К.П. И., които съществува към датата на приключване на устните състезания пред първата инстанция, съществуващи в съсобственост върху всички горепосочени имоти, която е възникнала за процесните земеделски земи от 7.500 дка, от 19.098 дка, от 12.726 дка, и от 16.389 дка - с възстановяването им по смисъла на чл. 27, ал. 1 и 3 ППЗСПЗЗ, а за процесния имот от 3.300 дка – с възстановяването му по смисъла на чл. 13, ал. 5, във вр. с чл. 4, ал. 2 от ЗВСГЗГФ – все към откритото наследство на общия им наследодател К.П. И., на неговите наследници, сред които са и ищците, които са наследници на починалата след него на 05.07.1990 г. негова втора съпруга Д.К.И., която обаче не е „последваща негова съпруга” по смисъла на неприложимия поради това в случая чл. 9а от ЗН, и починалия след нея на 29.12.1998 г. нейн син от първия й брак - П.К.П.. В тази съсобственост страните по делото участват при следните права (квоти): 1/9 идеална част за ищцата С.И.П. (преживяла съпруга на починалия на 29.12.1998 г. син П.К.П. на преживялата общия наследодател негова втора съпруга Д.К.И., починала след него на 05.07.1990 г.), 1/9 идеална част за ищеца К.П.К. (син на починалия на 29.12.1998 г. син П.К.П. от първия брак на преживялата общия наследодател негова втора съпруга Д.К.И., починала след него на 05.07.1990 г.), 1/9 идеална част за ищеца И.П.К. (син на починалия на 29.12.1998 г. син П.К.П. от първия брак на преживялата общия наследодател негова втора съпруга Д.К.И., починала след него на 05.07.1990 г.), 1/9 идеална част за ответницата Д.П.П. (преживяла съпруга на починалия след общия наследодател на 03.11.2012 г. негов син П.К. П.), 1/9 идеална част за ответницата К.П.Н. (дъщеря на починалия след общия наследодател на 03.11.2012 г. негов син П.К. П.), 1/9 идеална част за ответницата П.П.К. (дъщеря на починалия след общия наследодател на 03.11.2012 г. негов син П.К. П.) и 3/9 идеални части за ответника Д.Д.Д. (внук на починалата след общия наследодател на 11.12.2006 г. негова дъщеря Ц.К. П.. и син на починалия преди нея на 05.07.1994 г. нейн син и внук на общия наследодател Д.Д. Д..). Въззивният съд намира, че квотите на сънаследниците са определени изцяло в съответствие с императивните изисквания на чл. 5, ал.1, чл. 9, ал.1 и чл. 10, ал.1 от ЗН.

 

С оглед на гореизложеното, Окръжният съд като въззивна инстанция следва да остави без уважение въззивната жалба, и разглеждайки делото по същество, приема, че следва да постанови съдебно решение, с което да остави в сила решението на първоинстанционния съд като допустимо, правилно и обосновано, постановено при спазване на материалния закон и съответно съдопроизводствените правила.

 

В заключение въззивният съд намира, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено, ведно с всички законни последици от това.  

 

На основание чл.78, ал.1 във връзка с чл. 273 от ГПК въззивницата следва да бъде осъдена да заплати на първите трима въззиваеми направените от последните разноски по делото пред настоящата съдебна инстанция, общо в размер на 500 лева, представляващи възнаграждение за един адвокат пред въззивната инстанция – адв. Ц. Ж., съобразно представените договор за правна помощ от 30.04.2014г. и пълномощното за преупълномощаване на този адвокат от адв. С. и представения списък на разноските по чл. 80 ГПК пред въззивната инстанция /на л. 18 и 28 от наст. дело/.

 

Водим от горното, съдът

 

                        Р    Е    Ш    И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 311/18.03.2014г., постановено по гр.д. № 3143/2013г., по описа на С. районен съд, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

ОСЪЖДА въззивницата К.П.Н. с ЕГН **********,***, да заплати на въззиваемите С.И.П. с ЕГН **********,*** Загора, К.П.К. с ЕГН ********** *** .. и И.П.К. с ЕГН **********,***, сумата от 500 лева /петстотин лева/, представляваща направените от последните разноски по делото, пред въззивната инстанция.

 

Решението подлежи на касационно обжалване в 1-месечен срок от връчването му на страните пред Върховния касационен съд на Република България чрез Окръжен съд – С. при наличието на основанията по чл.280, ал.1 от ГПК.

 

 

 

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                              ЧЛЕНОВЕ:   1.

 

 

 

                                                                2.