Р Е Ш Е Н И Е

 

   283 /24.09.2014 година                                                         Град Стара Загора

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

С.т окръжен съд                       ІІ  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На шестнадесети септември                                                                 2014година

В публично заседание, в следния състав:

 

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:  МАРГАРИТА САРАНЕДЕЛЧЕВА

                                                   ЧЛЕНОВЕ:  Н. УРУКОВ

                                                                      ВАНЯ ТЕНЕВА       

 

Секретар С.С.

Прокурор

като разгледа докладваното от  съдията М. САРАНЕДЕЛЧЕВА                 

въззивно гражданско дело  номер 1305 по описа за  2014 година, намира за установено следното:

 

 

Обжалвано е решение № 597/26.05.2014г. по гр. дело № 214/2014г., по описа на С. районен съд.

 

Въззивникът П.В.С. не е съгласна с решението относно третата искова претенция за присъждане на обезщетение по чл. 225, ал. 2 от ГПК. Моли да бъде уважен иска в тази част и присъдят всички разноски.

 

Въззивникът Н. д. н. в. и. – С. обжалва решението в частта, в която е отменена като незаконосъобразна заповедта на директора и е възстановена ищцата на предишната работа. Развива подробни съображения. Съдът не бил взел предвид факта, че преди да пристъпи към прекратяване на трудовото правоотношение работодателят е поискал устно от нея предварителна информация чрез прекия й ръководител и втори път – писмено.  Подал е писмен отговор, с който моли да се остави без уважение жалбата на другата страна. Да се потвърди решението в обжалваната част, както и да се присъдят всички направени съдебни и деловодни разноски.

 

Въззивният съд след като обсъди данните по делото, намира за установено следното:

Предявени са обективно-съединени искове по чл. 344, ал. 1,

т. 1-3 от КТ

 

По делото е установено, че страните са сключили трудов договор, като ищцата е работила на длъжност “технически сътрудник”. Трудовото правоотношение е прекратено поради съкращаване на щата, считано от 18.11.2013г.

 

По въззивната жалба на Н. д. н. в. и. – С..

 

Видно от приложеното постановление № 234 от 11.10.2013г. на МС за изменение и допълнение на нормативни актове на МС, числеността на персонала на административните звена е била намалена от 2 798 на 2 663 щатни бройки. Със заповед на директора е назначена комисия, която е следвало да извърши подбор на персонала и от представения протокол от 31.10.2013г. от проведено заседание на комисията се установява, че е извършен подбор на лицата изпълняващи сходни длъжности. Единствено ищцата е заемала длъжността “технически сътрудник”, поради което следва да се приеме, че за работодателя не е било налице задължение за извършване на подбор.

 

Ищцата поддържа, че работодателят не е спазил задължителните изисквания на чл. 333, ал. 1, т. 3 от КТ. Видно от епикриза издадена от Онкологична клиника, ищцата е била лекувана в Гинекологична клиника през периода 15.05.2009г. – 27.05. същата година и страните не спорят, че заболяването на ищцата е едно от тези, които са изброени в чл. 1 на Наредба № 5/1987г. Спорен е въпросът дали при прекратяването на трудовото правоотношение работодателят е предприел нужните действия за спазване на процедурата по чл. 333, ал. 1, т. 3 от КТ. В тази връзка ищцата е представила писмо изх. № РЗ-06-581/01.11.2013г., с което директорът е поискал да го уведоми в случай на налично заболяване по посочената Наредба. Видно от изходящия номер на писмото и датата – 01.11.2013г., това е датата на която е издадена и заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение.

 

Съгласно чл.1, ал. 2 от Наредба № 5/1987г. на МНЗ, задължение на работодателя е предварително да събере информация  от работниците и служителите, които смята да уволни на определени основания, дали страдат от посочените в Наредбата болести. В случая съдът не може да приеме, че ответникът е изпълнил задълженията си. Не се установява дали преди прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата е дадена възможност да уведоми работодателя си за наличното си заболяване. Ищцата е била лишена от възможността да изпълни в пълна степен задължението си поради поведението на работодателя. Закрилата по чл. 333 от КТ е предварителна и изрично в разпоредбата на чл. 333, ал. 7 от КТ е посочено, че следва да е осъществена до момента, в който заповедта за уволнение е връчена на работника или служителя, което не следва да съвпада с датата на прекратяване на трудовото правоотношение.

 

От събраните гласни доказателства не се установява твърдението, че работодателят е поискал предварителна информация от ищцата относно това, дали страда от заболяване посочено в Наредба № 5/1987г. Свидетелката Анелия Иванова заявява, че преди прекратяване на трудовите правоотношения били предприети от страна на ръководителя и на комисията действия, за събиране на информация, като били поискани писмени сведения от всички служители. Прекият ръководител на ищцата й казал, че са предприети такива действия като резултата бил, че нямало представени сведения от нея за наличие на онкологично заболяване. Свидетелят П. Желязков дава общи сведения във връзка с извършеното съкращение, че такова съкращение е следвало да бъде извършено, като възложил на директорите на териториалните звена да съберат информация дали има лица защитени от закона. В края на месец октомври се получила декларация от ищцата със съдържание, че изразява съгласие да бъде съкратена и че няма претенции ако бъде извършено това. Той не знаел за заболяването на ищцата и тя не му била давала писма. Показанията на разпитаните свидетели не доказват, че работодателят е извършил задължението си по Наредба № 5/1987г.  да изиска сведения от ищцата съгласно Наредба № 5/1987г. – чл. 1 и чл. 2.

 

Поради изложените съображения уволнението на ищцата е незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено. Поради незаконността на уволнението основателен е и иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ за възстановяване на предишната работа.

 

Като е уважил предявените искове първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено.

 

По въззивната жалба на П.В.С..

 

С отмяната на заповедта за уволнение за ищцата възниква правото да претендира обезщетение за оставането си без работа, за период не-повече от шест месеца. В случая трудовото правоотношение на ищцата е било прекратено считано от 18.11.2013г. и от този момент е започнал да тече шестмесечния период. Ищцата не е представила доказателства в районния съд, от които да се установи, че след прекратяване на трудовото й правоотношение с ответника е останала без работа.

 

С разпореждане № 2747/14.03.2014г. първоинстанционният съд е разпределил доказателствената тежест и е оказал на ищцата, че следва да докаже по иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ твърдението, че от момента на прекратяване на трудовото правоотношение до сочената като крайна дата – не е била в трудово правоотношение. Разпореждането е връчено лично на ищцата, която го е получила на 18.03.2014г. /л. 104 от делото на районния съд/. Въпреки това, ищцата не е изпълнила дадените указания.

 

Във въззивното производство ищцата представи служебна бележка с изх. № 2720-3/10.09.2014г. на Агенция по заетостта, че лицето е безработно от 19.11.2013г. до 31.03.2014г. , но въззивният съд намира, че това доказателство не следва да бъде обсъждано, тъй като е представено след срока по чл. 266, ал. 1 ГПК. В тази връзка следва да се има предвид и обстоятелството, че ищцата не е изложи обстоятелства и доказателства, във връзка с късното представяне на документа. Поради това предявеният иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ е неоснователен и недоказан.

 

Като е отхвърлил третият предявен иск първоинстанционния съд е постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено.

 

 Предвид неоснователността на подадените въззивни жалби и от двете страни, разноски по делото не следва да се присъждат.

 

Водим от горните мотиви и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, въззивният съд     

                                       Р  Е  Ш  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 597/26.05.2014г. по гр. дело № 214/2014г., по описа на С. районен съд в частта, в която е отменена като незаконосъобразна заповед № РД-12-612/01.11.2013г. на Директора на Н. д. н. в. и. – С., възстановена ищцата на предишната работа и отхвърлен предявеният от П.В.С. с ЕГН **********,***, иск за присъждане на обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, за времето, през което лицето е останало без работа, поради уволнението.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от получаване на съобщението пред ВКС, при наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                      ЧЛЕНОВЕ:     1.                         2.