О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е  

 

 

Номер 942                                   29.09.2014 година                  Град Стара Загора   

                                            

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД     ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На 29 септември                                          две хиляди и четиринадесета година

В закрито заседание в следния състав: 

                                             

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

                                                ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА ТИХОЛОВА

                               МАРИАНА МАВРОДИЕВА

 

Секретар……………………………….…………………………………………..                                                        

Прокурор………………………………………………………………………….                                            

като разгледа докладваното от зам.-председателя  ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА                        

въззивно ч. гражданско дело номер 1376  по описа за 2014 година.

 

Образувано е по частна жалба на И.З.И. и М.Г.И. против определение № 1323 от 14.07.2014г., постановено по гр.д.№ 2573/2013г. по описа на Казанлъшкия  районен съд.

Жалбоподателите обжалват определението, като считат същото за неправилно и молят да бъде отменено. Подробни съображения излагат в частната си жалба.

Ответникът по частната жалба Х.И.Г., П.Х.Г.  И.Х.Г., действащи чрез пълномощника си адв. С.  вземат становище, че частната жалба следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна. Подробни съображения излагат в същата.

Окръжният съд като разгледа материалите по делото, намери за установено следното:

Частната жалба е процесуално допустима, подадена е в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното определение Казанлъшкият районен съд е оставил без уважение молбата на И.З.И. и М.Г.И. за изменение по реда на чл.248 ГПК на решение № 337 от 24.06.2014г., постановено по гр.д.№ 2573/2013г. в частта за разноските.

Видно от мотивите, изложени в решение № 337 от 24.06.2014г., постановено по гр.д.№ 2573/2013г. съдът, изхождайки от обстоятелствената част на исковата молба, където  ищците Х.И.Г., П.Х.Г. и И.Х.Г. са посочили като причина за теча „умишленото нежелание на ответниците И.З.И. и М.Г.И. да извършат нужния ремонт на собствената си водна инсталация (за чиста и отпадна вода )“ и от петитума, в който са поискали да бъдат „осъдени да отстранят повредите във водните си инсталации / за чиста и отпадна вода/“  приема, че противоправното действие на ответниците, на което  ищците се позовават е поддържане на водопроводната инсталация в неизправност, водеща до  теч в имота на ищците. От заключението на вещото лице се установило, че  причината за наводняването  на таваните на  тоалетната и  банята  в апартамента  на ищеца  бил теч, идващ от горния  етаж – апартамента на ответниците. Течът е идвал от канализационната система, като вследствие счупване на връзки на тръбите или на  самите тръби, водата е потекла надолу към първия етаж и е наводнила апартамента на ищците. Страните не са спорили, че към момента на подаване на исковата молба в жилището на ищците е продължавало да има теч. В отговора по чл. 131, ал.1 от ГПК ответниците са предложили на ищците производството по делото да бъде спряно  по съгласие на страните, за да бъде потърсена  професионална помощ и  да се извърши цялостен ремонт на водопроводната инсталация. От заключението на вещото лице се установило, че в хода на процеса ответниците са предприели действия по ремонт на тръбите и връзките за отвеждане на отпадните води, вследствие на което повредата  в канализацията на  апартамента на ответниците е била отстранена  и съответно  течът бил спрян. С оглед на това и предвид факта, че съгласно разпоредбата на чл. 235, ал.3 от ГПК при постановяване на  решение, съдът  следва да вземе предвид  и фактите, настъпили  след предявяване на иска, които са от значение за спорното право, съдът правилно е приел, че след като към настоящия момент ответниците са предприели  действия по  поправка на водопроводната  инсталация и течът е преустановен, искът  като неоснователен следва да бъде отхвърлен.

По отношение на разноските по настоящото дело, съдът е приел, че с  поведението си ответниците са станали  причина  за образуване на делото и затова следва да понесат  тежестта за заплащането на  разноските, направени от ищцовата страна / по делото ищецът Г. заявил, че всички разноски са били за негова сметка и желае на него да бъдат присъдени/. Първоинстанционният съд е приел, че в духа на закона  е да се присъждат разноски в полза на  ищеца и в  случаите, когато  искът е  отхвърлен, защото след предявяването му  ответникът  доброволно  е възстановил правото на  ищеца / т.1 от мотивите към ТР №119 от 01.12.1956г. по тр. д. №104/56 г. на ОСГК/. След като ответниците са предприели нужните действия за ремонт на водопроводната инсталация  след предявяване на иска те дължат на ищеца Х.И.Г. направените по делото разноски в размер на …лв., съобразно приложения списък на разноските.

Във връзка с това И.З.И. и М.Г.И. са подали молба, с която са поискали изменение по реда на чл.248 ГПК на решение № 337 от 24.06.2014г., постановено по гр.д.№ 2573/2013г. в частта за разноските, тъй като считат, че след като искът е отхвърлен не следва да бъдат осъдени да заплащат разноски на ищеца.

В обжалваното определение КРС е посочил, че с оглед на възприетата от съда фактическа обстановка е направен извод, че с поведението си ответниците са станали причина за образуване на делото. На следващо място е посочил, че е съобразил съдебната практика, че при отхвърляне на ищцовата претенция поради причина, че след предявяване на иска ответникът доброволно е възстановил правото на ищеца, разноски се присъждат на последния.

          Въззивният съд намира, че така постановеното определението е правилно и законосъобразно и споделя напълно изложените мотиви от първоинстанционния съд. При определяне на това, върху кого да бъдат възложени направените разноски по делото, следва да се съобразят всички факти и обстоятелства и да се преценят причините, поради които е отхвърлен иска, който изначално е било основателен и доказан, но предвид факта, че в хода на делото ответниците са предприели действия по поправка на водопроводната инсталация и течът е преустановен поради тази причина, искът се явява неоснователен. В духа на закона е да се присъждат разноски в полза на ищеца и в случаите, когато искът е отхвърлен, защото след предявяването му ответникът доброволно е възстановил правото на ищеца, както е в настоящия случай. Освен това по делото е установено, че действително с поведението си ответникът е дал повод за завеждане на делото.

          С оглед на гореизложеното въззивният съд намира обжалваното определение за правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено. Ответникът по частната жалба Х.И.Г. е поискал присъждане на разноските за настоящата инстанция, които са в размер на …лв., за които е представил списък с разноските и договор  за правна помощ. Предвид неоснователността на частната жалба следва жалбоподателите да бъдат осъдени да му заплатят направените разноски за настоящото производство.

 

Водим от горните мотиви, окръжният съд  

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1323 от 14.07.2014г., постановено по гр.д.№ 2573/2013г. по описа на Казанлъшкия  районен съд.

 

ОСЪЖДА И.З.И. EГН ********** и М.Г.И. с ЕГН**********, двамата с постоянен адрес, гр. Казанлък ,ул.”…”„ № …вх….ет….ап….да заплатят на Х.И.Г. с  ЕГН **********, с постоянен адрес : гр. Казанлък, ул. ”…” № …вх….ет….ап….направените съдебни разноски за настоящото производство в размер на … лв., съобразно приложения списък на разноските.

 

Определението подлежи на обжалване пред ВКС на Република България в едноседмичен срок от връчването му, при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК.

     

  

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      

        

 

                             ЧЛЕНОВЕ: