Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 301.                                              09.10.2014 г.                     град Стара Загора

 

     В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД          ТРЕТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,

На шестнадесети септември                                                                   2014 година

в открито заседание, в следния състав:         

                                                                      

          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТРИФОН МИНЧЕВ

                                                          

Секретар: М.Т.,

като разгледа докладваното от съдията – докладчик МИНЧЕВ гражданско дело № 148 по описа за 2013 година, за да се произнесе, съобрази следното:

        

 

Производството е по реда на чл. 49 от ЗЗД /евентуално по чл. 50 от ЗЗД/, във вр. с чл. 86 от ЗЗД

 

Ищците М.А.К. и К.К.К. ***, чрез адв. З.В., в исковата молба твърдят, че синът им А.М.А. е починал при опит да премине с каруца по път между село В. и село *** община ***. Пътят минавал покрай кариера за добиване на пясък, след което се стигало до мост над река Т., който като се прекоси се продължавало до републикански път І-6. Самият път преминава през чашката на язовир К.. Ищците твърдят, че въпросният път е бил частично покрит с вода от преливащата вода и считат, че синът им А.М.А. при преминаването му вероятно е паднал и се е удавил. Поради тази причина счита, че ответната община, като възложител на работа на лицата на които е възложено поддържането на общинския път се явява отговорна за тяхното бездействие да предотвратят настъпилата злополука. Алтернативно, ако съдът не приеме това считат, че ответната община би следвало да отговаря в качеството си на собственик на процесния път, чието състояние не е обезопасено. Ето защо молят съда да осъди  ответника Община ***, да заплати на всеки от ищците сумите от по 40 000 лв., частично до пълния размер от по 60 000 лв. за всеки от ищците, представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания в резултата от загубата на сина им, поради виновно бездействие на ответника, съответно евентуално поради състояние на нейна собствена поднадзорна вещ, причинила смъртта му, ведно със законната лихва от 29.03.2010 г. до окончателното им изплащане.  

 

Ответникът община ***, чрез адв. Стойнева счита, че исковете са неоснователни и недоказани, тъй като от събраните по делото доказателства по безспорен начин се установява, че мястото на инцидента не е път по смисъла на закона, не е място за преминаване на хора и транспортни средства. Сочи, че това е дига на язовир „К.” или на р. Т.. И двата водни обекта са държавна собственост  по смисъла на закона за водите. По смисъла на чл. 3 от Закона за водите съгласно приложение № 1, яз. „К.” е държавна собственост. Управлението на водите на национално ниво се осъществява от министъра на околната среда и водите и се явява и публична и държавна собственост. Дигата е съоръжение към тях и също попада под собствеността на държавата. Независимо от това счита, че загиналото лице не е направило необходимото да се предпази, като е преминал през място, където не е предВ.о за преминаване. Тъй като мястото, където е станал инцидента не е собственост на Община *** и не представлява съоръжение за преминаване, моли да се отхвърли иска и да се присъдят разноските в полза на Община ***.

 

Третото лице – помагач – Държавата, чрез МРРБ изразява становище, че собствеността върху процесния път не е държавна. В съдебно заседание, редовно и своевременно призовани, не изпращат представител.

 

            Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

 

Между страните не се спори, че А.М.К. е починал на 29.03.2010г. от удавяне, видно от Акт за смърт №11/30.03.2010 г. на Община К..

 

От събраните по делото гласни доказателства се установява следното: Свидетелят Н.Х.М. установява, че със семейство К. са съседи над 20г. Научил за смъртта на сина му от неговите родители. Доколкото му било известно от неговите родители той се е прибирал в Т.. Мостът бил залят с вода. Семейството преживяло много тежко загубата на сина си, тъй като живеели заедно. Майката на починалия преживяла криза, бащата също - тъгуват за сина си. Променили се, затворили се, тъгуват и не били тези весели хора, които бяха.

 

Свидетелят А.А.К., сочи, че за кончината на племенника и научил от брат си на 25.02.2010 г. Отишли в *** в полицията и оттам тръгнали по пътя, по който племенника му се прибирал с каруцата. Сочи, че пътят е с каменна баластра, широк 5-6 м, камиони и коли минавали оттам. Пристигнала полиция от К. и им казали да вървят към река Т. по черния път. Спрели до реката, и видели моста, над който имало два пръста вода. Имало малко разлив на реката от двете страни на коритото към 3 м. От другата страна на реката имало повече разлято. Полицаите казали, че трябва да е във водата и на следващия ден ще изпратят водолази. Една седмица търсели и намерили единия ботуш в тръбата на самия мост. Майката не идвала, защото се разболяла. Ходили с брат и. Преди родителите  били други, сега нямало радост, останали само двамата. Водят се по лекари, тъй като майката съвсем не е добре. Много голяма промяна настъпила след това.

 

От заключението на СТЕ се установява, че няма обозначаване като републиканска или общинска пътна мрежа на процесния път между селата В. и ***. Процесния път, по който е тръгнал А.А., започващ от пресевна за пясък намираща се в землището на село В. представлява поземлен имот № 000355, който е с площ от 7142 м2 и е с начин на трайно ползване-„Горска ливада” и записан на МЗГ-ДЛ/Министерство на земеделието и горите-Държавно лесничейство/.Самият път, така както е очертан на картата на възстановената собственост по плана за земеразделяне в Общинска служба”Земеделие” гр.***, не стига до бетоновото съоръжение през което водите на река Т. се оттичат в язовир К.. До самата дига, която разделя реката и язовира достига път който не е отразен картата на възстановената собственост по плана за земеразделяне, но пък е отразен на сателитните снимки. Бетоновото съоръжение на дигата между река Т. и язовир К.. попада между поземлени имоти № 000511 с начин на трайно ползване НТП-наводнена естествена ливада и е с площ от 49 дка и № 000518 с начин на трайно ползване НТП-наводнена естествена ливада с площ от 298 дка. При направена справка в администрацията на Община *** се установило, че заповед за забрана на движението по процесния път или обозначаване на опасност от преминаването му по него не е издавана от Кмета на Община ***. Не са налице технически характеристики на път по който да се движат превозни средства или пък пешеходци. Мост при река Т. при предполагаемото място на настъпване на смъртта на А.М.А. няма. Река Т., преди да се влее в язовир К. е ограничена от голяма дига. По средата в самата дига има направено бетоново съоръжение през което водите на реката се оттичат в язовира. Самата дига видимо се използва като път, който разделя река Т. от язовир К.. Бетоновото съоръжение не е отразено на картата на възстановената собственост в землището на село В., община ***. По картата на възстановената собственост, предполагаемото място на инцидента е станало на дигата, на която не е отразено никъде и никоя от службите не разполага с информация или документи, чия е собствеността на бетоновото съоръжение за вливане на водите на река Т. в язовир К.. Път по документи няма, така че собственост също. При направена справка в Община *** и Общинска служба”Земеделие” гр. *** се установи, че бетоновото съоръжение на дигата между реката и язовира няма някакъв документ за собственост.

 

            Предвид установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

 

По предявения иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД, съдът намира следното:

 

Съгласно тази разпоредба този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа.

 

В конкретния случай ищците сочат, че ответната община, като възложител на работа на лицата на които е възложено поддържането на общинския път се явява отговорна за тяхното бездействие да предотвратят настъпилата злополука. Съдът намира, че не може да се ангажира отговорността на ответната община на това основание. Това е така защото, видно от заключеното на СТЕ мястото където  станал инцидента е дига, който видимо се използва като път и който разделя река Т. от язовир К.. Бетоновото съоръжение не е отразено на картата на възстановената собственост в землището на село В., община ***. След като мястото, където е станал инцидента е дига, а не селскостопански път на общината, то ответника няма задължение за неговото обозначаване и обезопасяване, като такъв. Поради тази причина съдът намира, че предявения иск по чл. 49 от ЗЗД е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.

 

По предявения евентуален иск  правно основание чл. 50 от ЗЗД.  

 

Съгласно тази разпоредба, За вредите, произлезли от каквито и да са вещи, отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор те се намират. Вещото лице заключава, че Бетоновото съоръжение не е отразено на картата на възстановената собственост в землището на село В., община ***.

 

Съгласно чл. 13, ал. 1, т. 3 от Закона за водите, публична държавна собственост са системите и съоръженията за предпазване от вредното въздействие на водите, изградени с държавни средства - защитни диги, корекции на реки и отводнителните системи, поради което ответната община не може да отговаря по този иск. След като бетоненото съоръжение не е път и съответно място за преминаване, въпреки, че по него са преминавали превозни средства, очевидно преминаването на пострадалия по дигата на язовира е осъществявано по негова преценка на негов риск въпреки, че върху съоръжението е имало вода и разлив от двете страни – както сочат разпитаните по делото свидетели. При това положение, щом ответникът е решил да премине, то рискът от настъпване на вреди преминава върху него. В този смисъл отговорен за вредоносният резултат е пострадалият, чиято преценка на ситуацията се е оказала неправилна. Ето защо, предявения иск с правно основание чл. 50 от ЗЗД, при условията на евентуалност следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

 

Тъй като ищците са освободени от заплащането на държавни такси и разноски по делото, не следва да бъдат осъждани за направените от ответника такива в размер на 450 лв., представляващи възнаграждение за вещото лице. Третото лице помагач нито дължи, нито му се присъждат разноски.

 

Водим от горните мотиви Старозагорският окръжен съд,

 

 

                                                     Р   Е   Ш   И   :

 

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от М.А.К., ЕГН ********** и К.К.К., ЕГН **********, двамата с постоянен адрес:***, против Община ***, ул. “Освобождение” № 15, представлявана от Станимир Христов Радевски – Кмет, иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД, да се осъди ответника Община ***, да заплати на всеки от ищците сумите от по 40 000 лв., частично до пълния размер от по 60 000 лв. за всеки от ищците, представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания в резултата от загубата на сина им, поради виновно бездействие на ответника, като неоснователен.

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от М.А.К., ЕГН ********** и К.К.К., ЕГН **********, двамата с постоянен адрес:***, против Община ***, ул. “Освобождение” № 15, представлявана от Станимир Христов Радевски – Кмет, евентуално предявения иск с правно основание чл. 50 от ЗЗД, да се осъди ответника Община ***, да заплати на всеки от ищците сумите от по 40 000 лв., частично до пълния размер от по 60 000 лв. за всеки от ищците, представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания в резултата от загубата на сина им, поради състояние на собствена на ответника поднадзорна вещ, причинила смъртта му, като неоснователен.

 

 

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на третото лице помагач Държавата, чрез МРРБ.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщението пред Пловдивския апелативен съд.

 

           

 

                                                                                                                                                                                                                                ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: