Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 311                                        14.10.2014 г.                     град Стара Загора

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД              ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На шестнадесети септември                                                          2014 година

в открито заседание, в следния състав:           

                                                                       

          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТРИФОН МИНЧЕВ

                                                           

Секретар: М.Т.,

като разгледа докладваното от съдията – докладчик ТРИФОН МИНЧЕВ гражданско дело № 47 по описа за 2014 година, за да се произнесе, съобрази следното:

           

 

Производството е на основание чл. 535 във вр. с чл. 538, ал. 1 и чл. 481, ал. 1 от ТЗ.

 

В исковата молба ищецът Х.С.И. твърди, че ответникът Н.Т.Г. е издал в негова полза запис на заповед от 20.10.2013 г., по силата на който безусловно се е задължил да му заплати сумата 18 890 евро, със падеж 30.01.2014 г. и място на плащане гр. К.. Тъй като на падежа длъжникът не му заплатил посочената сума,  ищецът моли да бъде осъден ответника да му заплати сумата 18 890 евро, дължима по запис на заповед издаден от длъжника на 20.10.2013 г., лихва в размер на 637,56 лв., ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба до окончателното и заплащане. Алтернативно моли съда  да постанови съдебно решение с което да осъди ответника да заплати сумата 36 945,63 лв., представлява задължение, основано на уговорка в полза на трето лице Х.С.И. по договор за заем между С.Х.М. и ответника Н.Т.Г..  

 

            В законоустановения срок е постъпил отговор на ИМ от ответника в който взема становище за неоснователност на предявения иск. Твърди, че не е издавал процесния ЗЗ и същият е неистински документ, тъй като не е подписан от ответника. Освен това сочи, че същия е нищожен. Прави възражение, че не дължи паричното вземане на ищцата.

 

Съдът, като обсъди представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:

    

Не е спорно обстоятелството, че по подадено от ищеца Заявление по реда на чл. 417 от ГПК въз основа на документ – ЗЗ от 20.10.2013 г. било образуваното ч. гр. дело № 280/2014 г. по описа на КРС, по което е била отхвърлена молбата на ищцата за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, като съдът е приел, че ЗЗ не е редовен от външна страна, тъй като не е подписан от издателя.

 

 

Във връзка с направеното оспорване на процесния ЗЗ относно неговото авторство е назначена и изслушана съдебно – почеркова експертиза. От заключението на същата се установява, че подписът положен долу в дясно срещу реквизит “Издателя” в Записа на заповед от 20.10.2013 г., е изпълнен от ответника Н.Т.Г.. Вещото лице подробно и мотивирано е посочило установените различия на общите и частни признаци в подписите на „издател” и представените сравнителни образци. На поставените въпроси относно вероятността за умишлено изменение на подписа, вещото лице отговаря през призмата на своята дългогодишна практика и опит в професионалната област, в която е специалист.

 

            Предвид установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

 

Съгласно установеното съдебна практика ищецът ще бъде освободен от необходимостта да доказва основанието на вземането си, когато издателят-длъжник възразява, че записът не обезпечава каузално отношение и между издателя и поемателя няма установена договорна връзка, но се брани срещу менителничния ефект на записа чрез абсолютни менителнични възражения - неспазване на формата или липса на реквизит от съдържанието на ефекта, пороци които водят до нищожност на записа на заповед, като абстрактна сделка. В този случай поемателят - кредитор по записа е освободен от необходимостта да доказва наличието на вземане по каузална сделка, което да е обезпечено от ефекта, а доказателствената тежест е върху издателя-длъжник.

 

Конкретния случай е точно такъв. На първо място съдът намира, че следва да разгледа направеното от ответника възражение, че ЗЗ е нередовен от външна срана, тъй като липсва подпис на мястото на издател.

 

Видно от представения и приет като писмено доказателство ЗЗ от 20.10.2013 г., има отбелязване “издател” на две места. Първото е на ред 21 и действително срещу реквизита липсва подпис, а второто на ред 23, под отбелязването “предявен за плащане” и което е подписано от ответника. При това положение съдът намира, че е налице подпис на издателя. Не е необходимо подписването на документа и на двете места за “издател” за да бъде същия редовен от външна страна.

 

С оглед оспорването на документа относно неговото авторство, съдът намира следното: от заключението на изслушаната по делото съдебно- графическа експертиза, която съдът кредитира изцяло, като изготвена добросъвестно, компетентно и обективно, се установява, че подписът положен в долната лява част в Записа на заповед под текста “предявен за плащане на 30.01.2014 г. ” в дясно от реквизит “Издател”, е изпълнен от ответника, което по същество е още едно доказателство в подкрепа на горния извод.

 

По изложените съображения съдът намира, процесният ЗЗ е действителен, а оспорването по реда на чл. 194, вр. с чл. 193 от ГПК на Запис на заповед, с дата на издаване 20.10.2013 г. и падеж 30.01.2014 г., не е доказано.

 

 

С оглед разпределението на доказателствената тежест и събраните по делото доказателства се установява, че записът на заповед е редовен и е подписан от ответника. В конкретния случай ответникът не е доказал нито едно от възраженията си, които по естество съставляват възражение срещу дължимостта на сумата по записа на заповед и за погасяване на менителничния дълг.

 

Ето защо съдът намира искът за основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен. Ответникът следва да бъде осъден да и заплати на ищеца сумата 18 890 евро, дължима по запис на заповед издаден от длъжника на 20.10.2013 г.. Тъй като в случая е уважен главния иск, съдът не дължи произнасяне по алтернативно предявения такъв.

 

Исковата претенция на ищеца в настоящото производство за присъждане на лихви върху главницата по процесния запис на заповед за периода от датата на падежа 30.01.2013 г. до 04.04.2014г. /датата на предявяване на настоящият осъдителен иск в СтОС/, съдът намира също за основателна.Мораторната лихва върху всяко парично задължение, изискуемо и ликвидно, се дължи  на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД и тя има  обезщетителен  характер. Дължи се от деня на забавата, който в разглеждания случай е датата на падежа на паричното задължение на ответника 30.01.2013 година, като крайният и срок е този в който ищецът е предявил претенцията пред съда, а именно 04.04.2014 г., като след тази дата се дължи законната лихва.

 

При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски общо в размер на 1804 лева.

 

Ето защо, съдът

 

   Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА Н.Т.Г., ЕГН **********,***, да заплати на Х.С.И., ЕГН ********** ***, сумата 18 890 евро, /осемнадесет хиляди осемстотин и деветдесет евро/ представляващо задължение по запис на заповед от 20.01.2013 г., с падеж 30.01.2014 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от предявяване на ИМ в съда до окончателното и заплащане; сумата 637,56 лв., /шестстотин тридесет и седем лева и 56 ст./, представляваща мораторна лихва за периода от 30.01.2013 г., до 03.04.2014 г.; сумата 1804 лева /хиляда осемстотин и четири лева/, представлява направените по делото разноски.

 

            РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на всяка от страните с въззивна жалба чрез Окръжен съд Стара Загора пред Апелативен съд гр. Пловдив.

 

 

           

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :