Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

  Номер  295  …………………06.10.2014 година………………..Град Стара Загора

 

 

                                              В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД………………Първи граждански състав

На седемнадесети септември…………………………………………..Година 2014              

В публичното заседание в следния състав:                                            

                                               

                                             

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА

 

                                               ЧЛЕНОВЕ:           РУМЯНА ТИХОЛОВА   

 

                                                                             МАРИАНА МАВРОДИЕВА                                                                                       

                        

 

Секретар П.В.………………………………………………………

Прокурор………………………………………………………………………..……..

като разгледа докладваното от…………………………….съдията Р.ТИХОЛОВА      

въззивно гражданско дело номер 1262…………по описа за 2014………..година.

 

        Обжалвано е решение № 30 от 18.03.2014 г., постановено по гр.дело № 643/2013 г. на Радневския районен съд, с което "ТЕЦ Марица Изток 2" ЕАД с.Ковачево, община Раднево е осъдено да заплати на Л.Д.В. сумата от лв., представляваща размера на обезщетението за принудителна безработица за период от шест месеца, считано от 07.01.2013 г. до 07.07.2013 г., като в останалата му част до размер …лева искът е отхвърлен. Дружеството е осъдено да заплати на Л.В. и сумата …лева, представляваща законната лихва върху главницата от …лева за периода от 14.08.2013 г.- 08.10.2013 г., като в останалата му част- до размер на … лв. искът е отхвърлен.

 

        Въззивникът „ТЕЦ Марица Изток 2” ЕАД с.Ковачево, община Раднево, чрез пълномощника си юрисконсулт М.П., счита, че решението е неправилно, тъй като неправилно в размера на обезщетението бил включен нощният труд като плащане с траен характер. Неправилно била присъдена и лихва за забава за периода 14.08.2013 г.- 08.10.2013 г., тъй като едва влязлото в сила съдебно решение било основание за възникване на задължение за работодателя. Моли решението да отменено в тези части като бъде намалено присъденото обезщетение за оставане без работа след приспадане на сумата за нощен труд в размер на … лв. на месец или …лв. общо и да бъде отхвърлена изцяло претенцията за лихва за забава в размер на … лв. Претендира за направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение пред двете инстанции. Подробните съображения, изложени във въззивната жалба, са докладвани в с.з.

 

        Въззиваемият Л.Д.В., чрез пълномощника си по делото адв. Д.Г., моли жалбата да бъде оставена без уважение и потвърдено решението на районния съд като правилно и законосъобразно. Претендира за разноски по делото за настоящата инстанция. Подробните съображения, изложени в отговора по чл.263, ал.1 ГПК, са докладвани в с.з. Представена е и писмена защита /молба/.

 

        Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и възраженията на въззиваемия, намери за установено следното:

 

        Пред районния съд са предявени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.3 КТ и чл.86 ЗЗД. Ищецът Л.Д.В. твърди в исковата                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                             молба, че с трудов договор от 2009 г. бил назначен на длъжността „Инженер, контролно- измервателни прибори и автоматика- ст. дежурен” с месторабота Отдел 6- КИП и А и УИ системи при ответното дружество. На 07.01.2013 г. му била връчена заповед № 4/07.01.2013 г., с която на основание чл.328, ал.1, т.2, във вр. с чл.326, ал.2 КТ било прекратено трудовото му правоотношение. Обжалвал заповедта пред съда, за което било образувано гр.дело №129/2013 г. на РС- Раднево, решението по което влязло в сила. С него била отменена горепосочената заповед и бил възстановен на предишната работа. За времето от уволнението- 07.01.2013 г., до възстановяването му на длъжност на 12.08.2013 г. останал без работа. През този период не работил по друго трудово правоотношение и не получавал трудово възнаграждение. С писмо с обратна разписка, получено на 14.08.2013г. от работодателя, поканил същият да му заплати полагащото му се обезщетение за оставане без работа за 6 месеца, но отговорът бил да търси правата си по съдебен ред. Претендирал е ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от … лева, представляваща обезщетение за принудителна безработица за периода 07.01.2013 г.- 07.07.2013 г., изчислена на базата на последното му брутно възнаграждение, предхождащо месеца на уволнението- м.декември 2012 г., в размер на … лв., както и … лева, представляваща лихва за забава на основание чл.86 ЗЗД за периода от 14.08.2013 г. до 09.10.2013 г., ведно със законната лихва от 09.10.2013 г. В хода на производството е допуснато изменение на исковете- за обезщетение ищецът претендира 13644.12 лева, а за лихва за забава- сумата от 220.14 лева.

        В отговора си по чл.131, ал.1 ГПК ответникът е оспорил изцяло по основание и размер предявените обективно съединени искове. Оспорил е твърденията на ищеца относно оставането му без работа за периода 07.01.2013г.- 12.08.2013 г., както и относно размера на обезщетението по чл. 225 КТ. Оспорил е като неотносимо и недоказано искането за присъждане на лихва за забава.

 

        По делото не е спорно, че ищецът е работил в ответното дружество по трудов договор на длъжността „Инженер, контролно- измервателни прибори и автоматика- ст. дежурен” в Отдел 6- КИП и А и УИ системи. Безспорно е също така, че със заповед № 4/07.01.2013 г. на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ трудовото му правоотношение е било прекратено поради закриване на съществуващата щатна бройка за длъжността. Страните не спорят, че тази заповед е била отменена и ищецът възстановен на предишната работа с влязло в сила решение № 89 от 09.07.2013 г. по гр.дело № 129/2013 г. на РРС.

 

        Ищецът твърди, че останал без работа поради незаконното уволнение за шест месеца и претендира да му бъде заплатено обезщетение по чл.225, ал.1 КТ в размер на …лева, както и  лихва за забава в размер на … лева.

 

        Съгласно чл.225, ал.1 КТ при незаконно уволнение работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца. Брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетението е полученото от работника или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение, или последното получено от работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е предвидено- чл.228, ал.1 КТ.

 

        По делото не се спори, че уволнението на ищеца е признато за незаконно, отменена е заповед № 4/07.01.2013 г. и същият е възстановен на предишната работа с решението по гр.дело № 129/2013 г. на РРС. При иска по чл.344, ал.1, т.3 КТ тежестта за доказване е възложена на ищеца. Той трябва да докаже оставането си без работа, претърпените вреди и техния размер. Вредите съставляват загубеното поради уволнението трудово възнаграждение, а техният размер е равен на изгубеното трудовото възнаграждение или разликата между това възнаграждение и възнаграждението, получавано при новия работодател, когато то е по- ниско. Причинната връзка между претърпените вреди и уволнението не е необходимо да се установява, тъй като тя се предполага. Оставането без работа е съществен елемент от фактическия състав на чл.225, ал.1 КТ, който следва да се установи по несъмнен начин в процеса с допустимите в закона писмени доказателства- напр. сл.бележка или удостоверение от съответното БТ или представяне на трудовата книжка, от която да се констатира обстоятелството, че ищецът е останал без работа по трудово правоотношение за определен период от време. В настоящия случай ищецът е доказал, че в резултат на уволнението с процесната заповед № 76/26.04.2011 г. е останал без работа за периода от 07.01.2013 г. до 07.07.2013 г., т.е. за шест месеца. Представено е заверено копие от трудовата му книжка № 390709, от която е видно, че след уволнението ищецът не е започнал друга работа по трудово правоотношение, както и че е бил регистриран по чл.54б, ал.1 КСО  в ТП на НОИ- Стара Загора /л.12- 15 от трудовата книжка/. Представени са и служебни бележки № 1051/26.11.2013 г. и № 0189/20.02.2014 г. на Агенция по заетостта- Дирекция „БТ”- Харманли, от които се установява, че Л.В. е регистриран като търсещо работа лице от 15.01.2013 г. Тези доказателства не са оспорени от ответника. Установяването на тези обстоятелства прави основателен иска по чл.344, ал.1 КТ. За установяване размера на дължимото обезщетение е назначена съдебно- икономическа експертиза, от заключението на която се установява, че месечното брутно трудово възнаграждение на ищеца, определено на база месечно трудово възнаграждение за пълен работен месец, изчислено сумарно, включвайки всички плащания с траен характер, съгласно чл.17, ал.1 НСОРЗ, Указанията на МТСП, Вътрешните правила за работна заплата в ответното дружество и КТД, възлиза на …лв. Брутният размер на обезщетението по чл. 225, ал. 1 от КТ за периода от 6 месеца /07.01.2013 г.- 07.07.2013 г./ е в размер на … лв. Лихвата върху главницата за претендирания в исковата молба период възлиза на …лв. Съдът възприема заключението на вещото лице като компетентно и мотивирано. Същото не е оспорено и от страните по делото.

 

        Ответникът възразява, че неправилно в размера на месечното брутно трудово възнаграждение била включена и сумата от … лв. за нощен труд, тъй като това възнаграждение не било с постоянен характер. При изчисляване размера на обезщетенията по КТ за база се взема брутното трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение или последното получено от работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е предвидено чл.228 КТ. В брутното трудово възнаграждение се включват основното трудово възнаграждение и допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер- предвидими и сигурни, определени в колективен трудов договор и/или във вътрешните правила за работната заплата в предприятието и в индивидуалния трудов договор. В настоящия случай в индивидуалния трудов договор № 150 от 09.10.2009 г. на ищеца като допълнителни месечни трудови възнаграждения на работника изрично са посочени: за придобит трудов стаж и професионален опит- не по- малко от установения в чл.12 НСОРЗ размер и за нощен труд- не по- малко от установения в чл.8 НСОРЗ размер. Освен това, в чл.22, ал.1 от утвърдените Вътрешни правила за работна заплата в „ТЕЦ Марица Изток 2" ЕАД, с.Ковачево е посочено, че в дружеството се заплашат следните видове задължителни допълнителни трудови възнаграждения, установени в КТ, НСОРЗ и Колективния трудов договор /КТД/: за придобит трудов стаж и професионален опит по чл.12 НСОРЗ и чл.71 КТД; за образователна и научна степен „доктор” или научна степен „доктор на науките” по чл.11 НСОРЗ; за нощен труд от 22.00 до 6.00 часа по чл.8 от НСОРЗ и чл. 68 от КТД; при вътрешно заместване по чл.259, ал.1 КТ; за ангажирано време на сменния персонал. В чл.36 от утвърдените Вътрешни правила за работна заплата в ответното дружество е посочено, че в брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията по чл.228 КТ се включват: основна работна заплата за отработеното време; допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит; допълнително трудово възнаграждение за образователна и научна степен „доктор” или научна степен „доктор на науките”; допълнително трудово възнаграждение за положен нощен труд от сменен персонал; допълнително трудово възнаграждение за ангажирано време; допълнително трудово възнаграждение, изплатено по реда на чл.259 КТ; допълнително трудово възнаграждение, изплатено по реда на чл.267, ал.1 и 3 КТ; допълнително трудово възнаграждение за тримесечие, изчислено като процент върху основната работна заплата на база действително отработеното време и времето в платен годишен отпуск. Следователно, допълнителното трудово възнаграждение за нощен труд в конкретния случай е определено в КТД, във вътрешните правила за работната заплата в дружеството и в индивидуалния трудов договор на ищеца. Следва да се посочи също така, че местоработата на ищеца е била в Цех „КИП и А и УИ системи”-звено- Сменен персонал СОИ и в изпълнение на тази длъжност е полагал нощен труд по изготвен в началото на всяка календарна година график от работодателя. При това положение, съдът намира че в случая допълнителното възнаграждение за нощен труд е с траен характер и следва да бъде включено при определяне размера на обезщетението по чл.225, ал.1 КТ. С оглед на изложеното, следва иска по чл.344, ал.1, т.3 КТ да бъде уважен в размер на …лв., а в останалата част- до претендираните …лв., отхвърлен като недоказан. 

        Ищецът е претендирал  и за сумата …лева, представляваща лихва за забава на основание чл.86 ЗЗД за периода от 14.08.2013 г. до 09.10.2013 г. Твърди, че с писмо с обратна разписка, получено на 14.08.2013 г. от работодателя, поканил същият да му заплати полагащото му се обезщетение за оставане без работа за 6 месеца, но му било отговорено да потърси правата си по съдебен ред. След влизане в сила на решението по гр.дело № 129/2013 г. на РРС, ищецът е отправил покана за заплащане на обезщетение по чл.225, ал.1 КТ, получена от работодателя на 14.08.2013 г. /л.70-71 от делото/. Тези обстоятелства не се оспорват от ответника. Вземането по чл.225, ал.1 КТ е изискуемо от деня, в който уволненият работник или служител е могъл да иска изпълнение и този ден е денят на уволнението. Вземането обаче е парично и безсрочно в рамките на една договорна отговорност /каквато е отговорността на работодателя/ и за изпадане на длъжника в забава е нужна покана от кредитора съгласно чл.84, ал.2 ЗЗД. От деня на поканата могат да се претендират лихви като обезщетение за закъснялото изпълнение на задължението /ТР № 3/1996 г. на ОСГК на ВКС/. Искът за сумата …лв. е основателен и пред вид изпадането на длъжника в забава за посочения период, последният дължи лихва в този размер. В останалата част- до … лв. този иск следа да бъде отхвърлен като неоснователен.

        По изложените по- горе съображения въззивният съд намира, че  обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. На въззиваемия следва да се присъдят направените в настоящата инстанция разноски за адвокатски хонорар в размер на …лв.

        Водим от горните мотиви,  Окръжният съд

 

                                    Р  Е  Ш  И:

 

        ПОТВЪРЖДАВА решение № 30 от 18.03.2014 г., постановено по гр.дело № 643/2013 г. на Радневския районен съд.

 

        ОСЪЖДА " ТЕЦ Марица Изток 2" ЕАД с.Ковачево, ЕИК123531939, със седалище и адрес на управление с.Ковачево, общ.Раднево, обл.Стара Загора, да заплати на Л.Д.В., ЕГН **********,***, направените по делото разноски във въззивната инстанция в размер на …лв. /…лева/.

 

        Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ при наличието на касационните основания по чл.280 ГПК.

 

 

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                                            ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                                                                2.