Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 294/03.10.2014 г.      Година 2014                Град С.

 

                                       В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

С.Т ОКРЪЖЕН СЪД                    ІІ  Граждански състав

На шестнадесети септември                                                  Година 2014

в публичното заседание, в следния състав:

                                                         

                                      Председател: МАРГАРИТА САРАНЕДЕЛЧЕВА

                                                                  

                                                 Членове: 1. НИКОЛАЙ УРУКОВ

 

                                                                 2. ВАНЯ ТЕНЕВА

 

Секретар  С.С.

Прокурор

като разгледа докладваното от съдията - докладчик УРУКОВ

въззивно гражданско дело № 1273 по описа за 2014 година.

 

Производството е на основание чл.258 и сл. от ГПК.

Производството по делото е образувано по подадена въззивна жалба от А.Н.Т., чрез процесуалния му представител адв. К.Г. ***, с която обжалват решение № 451/16.04.2014г. постановено по гр.дело № 6040/2013г. по описа на С. районен съд и считат същото за неправилно, тъй като районният съд разглеждайки различните периоди от време на трудови и служебни правоотношения неправилно е приел, че в периода 01.12.2001г. до 28.12.2009г. въззивника А.Т. е работил по трудово правоотношение. Със същото решение дружеството-работодател и въззиваем по делото ГД “П.” - гр. С. е преназначил въззивника А.Т. за държавен служител от гл. инспектор по подготовка ОУСН, в отдел Управление на кризи при МС, с ІІІ ранг,  в отдел Гражданска защита в Дирекция Гражданска защита – област С., ІІІ ранг, считано от 01.07.2005г.

 

Сочат, че с допълнителното споразумение  под  № 224-5/17.04.2001г. към трудов договор №59/08.06.1992 г. на МС-ДА Гражданска защита"- е назначен на длъжност "гл.инспектор" на основание чл. 119 и във вр.с чл. 123 КТ. Със Заповед   №678/28.11.2001г.- ДА' Гражданска защита"при   МС, на основание чл.9 от ЗДСл.и във вр.с §  З от ПЗР на ЗДСл., е назначен за държавен служител на длъжност главен инспектор" в отдел "Управление на   кризи" в   Дирекция' Гражданска   защита"-област   С.   към ДА' Гражданска защита"при МС, с ранг III м. считано от 01.12.2001г., като на основание чл.325, т. 12 от КТ е прекратено ТПО по ТД №59/08.06.1992 г. Със Заповед № РД-13-74/28.03.2003  г., на основание чл.81   от ЗДСл. въззивникът е назначен   за   държавен   служител   на   длъжност “Главен   инспектор”    ДА "Гражданска защита" при МС, с ранг III м., считано от 01.04.2003 г. Със Заповед № РД-13-217/29.06.2005 г., на основание чл.82 ал.1 и 2 от ЗДСл., е  бил преназначен за държавен служител от Главен инспектор по подготовка ОУСН" в отдел "Управление на кризи" в дирекция Гражданска защита"-област С. към ДА "Гражданска защита"при МС, с ранг III м. в държавен служител на длъжност "Главен инспектор по подготовка ОУСН" в отдел "Гражданска защита" в дирекция" Гражданска защита"-област С.  към ДА "Гражданска защита"при  МС,  с  ранг III  м.,  считано от  01.07.2005г. Със Заповед №ЧР-ЗН-220/21.08.2006 г.,на основание чл.87а от ЗДСл.,на Министерство на държавната политика при бедствия и аварии е бил преназначен от държавен служител на длъжност "Главен инспектор по подготовка ОУСН" в отдел "Гражданска защита" в дирекция Гражданска защита"-област С. към ДА' Гражданска защита" при МС, с ранг III м. на длъжност "Главен инспектор по подготовка ОУСН" в отдел "Гражданска защита" в дирекция "Гражданска защита"-област С. с придобит II младши ранг, към ГД"Национална служба "Гражданска защита" при Министерство на държавната политика при бедствия и аварии, считано от 01.07.2006г.

 

Със Заповед под №ЧР-893/11.05.2007 г., на основание чл.82, ал.1 от ЗДСл. въззивникът е бил преназначен като държавен служител от длъжност "Главен инспектор по подготовка ОУСН" в отдел "Гражданска защита" в дирекция "Гражданска защита"-област С. с придобит II младши ранг, към ГД "Национална служба "Гражданска защита" при Министерство на държавната политика при бедствия и аварии на длъжност "Главен инспектор по подготовка ОУСН" в отдел "Гражданска защита и ОКИЦ" в дирекция' Гражданска защита"-област С. с придобит II младши ранг, към ГД "Национална служба "Гражданска защита" при Министерство на държавната политика при бедствия и аварии, считано от 23.05.2006г. Със Заповед №1326/26.06.2009 г., на основание чл.82 ал.1 от ЗДСл.,на Министерство на извънредните ситуации, е преназначен като държавен служител от длъжност' главен инспектор по подготовка ОУСН" в отдел "Гражданска защита и ОКИЦ" в дирекция "Гражданска защита"-област С. с придобит II младши ранг, към ГД "Национална служба "Гражданска защита"при Министерство на държавната политика при бедствия и аварии на длъжност "главен инспектор по подготовка на ОУСН" с ранг II младши в отдел "Планиране и превантивен контрол" на териториална дирекция "Гражданска защита област С. към ГД "Национална служба "Гражданска защита" в Министерство на извънредните ситуации, считано от 01.07.2009 г.

 

Със Заповед № ЧР-01-3273/ 15.12.2009 г. е било прекратено служебното му правоотношение с работодателя на длъжност "Главен инспектор по подготовка на ОУСН" с ранг II младши в отдел "Планиране и превантивен контрол" на териториална дирекция "Гражданска защита област С. към ГД Национална     служба Гражданска     защита"     в     Министерство     на подготовка ОУСН" в отдел "Управление на кризи" в дирекция по извънредните ситуации/'поради   закриването му с Решение на Народното събрание от 27.07.2009 г./, считано от 28.12.2009 г. Със Заповед №К-11131/23.12.2009 г.,на основание чл.170 ал.1,2 и 5 ,чл.183,чл.185 от ЗМВР, § 64 и § 65 от ПЗР на ЗИДЗМВР, въззивникът А.Т. е бил назначен за държавен служител   в   МВР-главен   инспектор   /ПОУСН/, категория   Г-ІІІ   степен инспектор   на   длъжност   "инспектор   по   ГЗ   IV   степен   /планиране   и подготовка/,считано от 28.12.2009 г.. Със Заповед №К-6731/20.06.2013 г.на МВР, на основание чл.245, ал.1, т.2 от
ЗМВР  във вр.с  § 4 ал.1  от ПЗР на Кодекса за социално осигуряване е
прекратено  служебното    му  правоотношение, считано от    01.07.2013г.,поради пенсиониране.

Излагат доводи, че в периода от 01.12.2001 г.до 01.07.2013 г. ищецът е бил държавен служител по служебно правоотношение, на заемани длъжности I категория труд-общо 12 години 7 месеца, непрекъснат осигурителен стаж с изпълнявани функции, свързани със защита при бедствия и осигуряване на гражданите на достъп до службите за спешно реагиране чрез Националната система за спешно повикване с единен европейски номер 112 към датата на влизане в сила на решението на Народното събрание, с което Министерството на извънредните ситуации се закрива /§ 64 от ПЗР на ЗИДЗМВР/.

По делото не се спори, че ищецът е работил по служебно правоотношение при различни работодатели - Държавна агенция "Гражданска защита" при Министерски съвет, Министерство на държавната политика при бедствие и аварии, Министерство на извънредните ситуации и Министерство на вътрешните работи.

 

С ПМС под №137/06.06.2006 г. е закрита ДА "Гражданска защита", като дейността, имуществото в т.ч. недвижимите имоти-държавна собственост, архивът, правата и задълженията на закритата агенция по чл. 1, ал. 1 преминават към Министерството на държавната политика при бедствие и аварии. Съгласно ПЗР на ПМС №137 в § 4, ал.2 служебните правоотношения на работещите държавни служители в закритата ДА ”Гражданска защита" се уреждат в съответствие с чл.87а от ЗДСл. Постановлението е в сила от 01.07.2006 г. Твърдят, че налице е правоприемство и служебното правоотношение се счита за продължено при новия правоприемник.

 С решение на Народното събрание от 24.04.2008 г. Министерството на държавната политика при бедствия и аварии е преименувано в Министерство на извънредните ситуации, което пък е закрито с решение на Народното събрание от 27.07.2009 г. Така на практика служебните правоотношения от 01.12.2001 г. до 28.12.2009 г./когато е прекратен договора с Министерството на извънредните ситуации преди преназначаването в МВР/ е служебен стаж в Министерството на извънредните ситуации.Служебния стаж от 28.12.2009 г. до 01.07.2033 г.е в системата на МВР.

Съгласно настъпилите изменения в Закона за МВР-§ 63 от ПЗР на ЗИДЗМВР, МВР е правоприемник на активите, пасивите, правата и задълженията на Министерството на извънредните ситуации. Във връзка с приложението на § 64 от ПЗР на ЗИДЗМВР въззивникът-ищец е бил назначен със Заповед №К-П 131/23.12.2009 г.,на основание чл.170 ал.1,2 и 5 ,чл.183, чл.185 от ЗМВР, § 64 и § 65 от ПЗР на ЗИДЗМВР, за държавен служител в МВР-главен инспектор /ПОУСНД категория Г-III  степен  инспектор  на длъжност "инспектор  по ГЗ  IV степен /планиране и подготовка/,считано от 28.12.2009 г. А на основание §57 от ПЗР на ЗИДЗМВР стажът придобит по ЗДСл.от служителите по § 64 се зачита за работа при един и същи работодател. Следовател но целият стаж положен от ищеца като държавен служител в периода от 01.12.2001 г.до 01.07.2013 г.се зачита като стаж положен в МВР. В тази връзка претенцията на ищеца се явявала основателна и доказана, тъй като към наличния стаж за този период, представляващ общо 12 години и 7 месеца се прибавя стажа като военно-служещ в системата на Българската армия общо 10 години 7 месеца и 6 дни-първа категория труд, с което общия стаж та държавна служба става 23 години 2 месеца и 6 дни.

На основание общия стаж като държавен служител, прослужен в системата на МВР и МО, на основание чл.252 ал. I и чл.253 ал.1 от ЗМВР ищецът Т. е имал право да получи 20 брутни трудови възнаграждения. При пенсионирането в системата на БА ищецът е получил обезщетение в размер на 4 брутни възнаграждения, а при прекратяване на служебното правоотношение в МВР е получил още 10 брутни възнаграждения или общо 16, вместо дължимите 20 брутни възнаграждения. Искът за плащане на обезщетение в размер на още 6 брутни възнаграждения счита, че се явява основателен и доказан.

 

Също така твърди, че съдът не е съобразил и факта, че в чл.81 ал.1 от Закона за защита при бедствия, в сила до 25.12.2009 г., законодателят изрично е приел, че "трудът на служителите от ГД “Национална служба”' Гражданска защита" и от териториалните й звена, изпълняващи някои от дейностите по чл.71 ал.1, при пенсиониране се зачита като първа категория." Не може да има спор за това, че дейността на ищеца като държавен служител е труд от първа категория. Съдът неправилно е приел, че до 28.012.2009 г.ищеца е работил по трудово правоотношение, а не по служебно, и че трудът за този период бил трета категория, а не първа, съдът неправилно и в нарушение на закона е приел противното на доказани факти и е допуснал неправилно зачитане на служебното правоотношение и категорията труд, поради което решението е неправилно и необосновано и следва да се отмени.

С оглед на направения анализ на доказателствата решението на първоинстанционния съд се явява неправилно и необосновано, поради което въззивникът и процесуалният му представител молят решението на първоинстанционния  РС-С. да бъде отменено и въззивният съд след като се произнесе по съществото на спора да постанови решение, с което да уважи предявеният иск като основателен и доказан.

 

Молят да им се присъдят разноските направени пред двете съдебни инстанции.

  

          Не правят искане за събиране на други доказателства.

 

          В законоустановения срок не е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна - ГД “Пожарна безопасност и защита на населението гр. С..

  

          Въззивникът А.Н.Т. редовно и своевременно призован, явява се лично и с адв. Г., като вземат становище, че решението на първоинстанционния съд е неправилно и незаконосъобразно и поради това следва да бъде изцяло отменено, ведно с всички законни последици от това. Молят за присъждане на направените по делото разноски, включително и адвокатски хонорар.

 

Въззиваемият Главна дирекция пожарна безопасност и защита на населението гр. С. – редовно и своевременно призовани, не изпращат представител. По делото са постъпили писмен бележки вх. № 10623/16.09.2014г. от същата Дирекция, с които молят решението на районния съд да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Подробни съображения и доводи са изложени в същите писмени бележки. Молят и  за присъждане на направените по делото разноски, като бъде определено юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК и чл. 7 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

 

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намери за установено следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл. 252, ал. 1, във вр. с чл. 253, ал. 1 и ал. 2 от ЗМВР /отм./ и във вр. с §57, 63 И 64 от  ЗИДЗМВР и чл. 86 от ЗЗД.

 

          Разгледана по съществото си въззивната жалба на жалбоподателя се явява неоснователна и недоказана, поради следните съображения:

 

В първоинстанционното производство правилно е установена следната фактическа обстановка: Не е спорно, а и от представените по делото пред двете съдебни инстанции доказателства, се установява, че в  периода от юли 1992г. до 01.12.2001г. въззивникът е полагал труд по трудово правоотношение, съобразно разпоредбите на Кодекса на труда, а от датата 01.12.2001г. до 28.12.2009г. е назначен за държавен служител по Закона за държавния служител.С допълнително споразумение № 203-5/17.04.2001г. към трудов договор №59/08.06.1992г. същият е назначен на длъжност главен инспектор в Дирекция „Гражданска защита"- С. в Държавна агенция „Гражданска защита" към Министерски съвет.

 

Със Заповед под № 678/28.10.2001г. жалбоподателят А.Т. е назначен за държавен служител като “главен инспектор” по Закона за държавния служител, която била връчена на ищеца на 29.04.2004г. в отдел „Управление при кризи", Дирекция „Г3" - Ст. Загора в Държавна агенция „Гражданска защита" към Министерски съвет (трета категория труд). Със Заповед № РД-13-303/04.07.2005г. А.Т. е преназначен на длъжност главен инспектор по подготовка в отдел „Управление при кризи", Дирекция „ГЗ С. в Държавна агенция „Гражданска защита" към Министерски съвет. Със заповед № ЧР-03-1326/26.06.2009г. на министъра на извънредните ситуации жалбоподателят Т. е преназначен на основание чл.82 от Закона за държавния служител, считано от 01.07.2009г. на длъжност „гл. инспектор по подготовка" в отдел „Планиране и превантивен контрол" в териториална дирекция „Гражданска защита" - област С. към Главна дирекция Национална служба „Гражданска защита" в МИС, като Т. е на длъжност III категория труд. При закриване на Министерството на извънредните ситуации с Решение на Народното събрание със Заповед № ЧР-01-3273/12.12.2009г. е прекратено служебното правоотношение на ищеца, считано от 28.12.2009г. От 28.12.2009г. на основание заповед на министъра на вътрешните работи peг. № К-11131/23.12.2009 г. и акт за встъпване в длъжност от 28.12.2009 г., ищецът е заел длъжност в МВР за държавен служител, категория Г III степен - „Инспектор по ГЗ" в ОУ „Гражданска защита" - С. на ГД „Гражданска защита"- МВР. С акт от 18.02.2011 г. Т. бил встъпил в длъжност в ОУПБЗН - С. към ГДПБЗН-МВР.

 

Въз основа на тези доказателства, в съответствие с твърденията и оплакванията на въззивника във въззивната жалба се установява, че в периода м.юли 1992г. до 01.12.2001г. същият е заемал по трудово правоотношение различни длъжности в Държавна агенция "Гражданска защита", Главна дирекция “Национална служба гражданска защита” към Министерство на държавната политика при бедствия и аварии и Министерство на извънредните ситуации. Налага се категоричния извод, че за този период от време, а именно м.юли 1992г. до 01.12.2001г.  той не е работил и не е бил в трудово или служебно правоотношение с Министерство на вътрешните работи /МВР/ .

 

Едва считано от 01.12.2001г. е назначен за държавен служител в Областно управление "Гражданска защита - гр.С., при Главна дирекция "Гражданска защита" на МВР, като е заемал държавна служба до 27.12.2009г., когато правоотношението му е прекратено на основание  закриване на Министерството на извънредните ситуации с Решение на Народното събрание със Заповед № ЧР-01-3273/12.12.2009г. е прекратено служебното правоотношение на ищеца, считано от 28.12.2009г. Считано от 28.12.2009г. на основание заповед на министъра на вътрешните работи peг. № К-11131/23.12.2009 г. и акт за встъпване в длъжност от 28.12.2009 г., ищецът е заел длъжност в МВР за държавен служител, категория Г III степен - „Инспектор по ГЗ" в ОУ „Гражданска защита" - С. на ГД „Гражданска защита"- МВР. С акт от 18.02.2011 г. Т. бил встъпил в длъжност в ОУПБЗН - С. към ГДПБЗН-МВР. Със заповед под № К-6731/20.06.2013г. е прекратено служебното правоотношение на държавен служител на основание  чл.245, ал.1, т.2 от ЗМВР, поради придобиване право на пенсия, считано от 01.07.2013г.

 

Въззивникът е придобил и право на пенсия докато е изпълнявал държавна служба по ЗМВР, поради което и релевантни към определяне на размера на дължимите обезщетения при прекратяване на държавната служба са съответните норми, относими към служебните правоотношения, а именно чл.252 и чл. 253 ЗМВР.

 

Освен това не се спори между страните по делото, че при прекратяване на службата му в Българската армия е получил обезщетение в размер на 4 /четири/ брутни възнаграждения. Също така при прекратяване на служебното му правоотношение от ГД “П.” гр. С. е получил още 10 /десет/ брутни възнаграждения.

 

Съгласно чл.253, ал.1 от ЗМВР относим към определяне размера на обезщетенията при прекратяване на служебните правоотношения е единствено стажът, положен като държавен служител в МВР и като държавен служител - офицер, сержант или гражданско лице по отменения Закон за Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ. бр.122 от 1997 г.; бр.29 от 1998 г. - Решение № 3 на Конституционния съд от 1998 г.; изм., бр.70, 73 и 153 от 1998 г., бр.ЗО и 110 от 1999 г., бр.1 и 29 от 2000 г., бр.28 от 2001 г., бр.45 и 119 от 2002 г„ бр.17, 26, 95, 103, 112 и 114 от 2003 г., бр.15, 70 и 89 от 2004 г„ бр.11, 19, 27, 86, 103 и 105 от 2005 г.), като служител по отменения § 19 от ПЗР на ЗИДЗИН, или на военна служба без приравнения трудов стаж.

Следователно релевантен за определяне на размера на обезщетението при прекратяването на правоотношението на въззивника, като държавен служител в МВР е единствено стажа, посочен в чл.253 от ЗМВР - държавна служба в МВР по действащия и отменения закон, военната служба, стажът на определена категория служители в Главното управление на местата за лишаване от свобода или стажът на военна служба.

Не спорно между страните, а и жалбоподателят сам твърди, че до назначаването му в МВР, в качеството му на служител на 28.12.2009г. не е работил в системата на МВР, а е работил по трудово правоотношение в "Гражданска защита", която е била извън МВР в периода 01.12.2001г. - 27.12.2009г. Трудовият стаж на ищеца за периода 01.12.2001г. - 27.12.2009г., както и преди това – от 01.10.1990г. не попада в нито една от хипотезите на чл.253, ал.1 от ЗМВР, поради което и не следва да се взема предвид при определяне размера на обезщетението при прекратяване на служебното правоотношение поради пенсиониране.

 

Не следва друг извод от разпоредбата на §57 от ЗИДЗМВР, в сила от 01.07.2012г. Тази разпоредба на първо място е неприложима в отношенията му с ответника, тъй като използвания израз "съответно орган по назначаване" се отнася само за служителите, които не само са лица по § 64 от ПЗР на ЗИДЗМВР, но са работили по служебно правоотношение в закритото МИС. А че такива е имало е ноторно известно, а и се установява от действалия ЕКДЛ отнасящ се длъжностите в МИС. За всички останали служители, които са работили по трудово правоотношение в закритото МИС единствено приложима е частта от въпросната разпоредба §57 ЗИДЗМВР,  че стажът, придобит по Кодекса на труда от служителите по § 64 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи (ДВ, бр. 93 от 2009г.), се зачита за работа при един и същ работодател. Този извод се налага от факта, че в същата разпоредба е посочено, че се отнася и за стажът придобит по ЗДСл, спрямо който органът по назначаване е бил министърът на МИС, както и от използвания от законодателя израз "съответно".

 

На следващо място въззивната инстанция следва да отбележи, че специалната разпоредба на §57 ЗИДЗМВР не урежда хипотезите, в които трудов стаж да е приравнен на служебен стаж, съответно да има значение при определяне на обезщетения при прекратяване на правоотношение за държавна служба, а само изрично установява, че положения от лицата по §64 ПЗР към ЗИД на ЗМВР, ОБН ДВ, бр.93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г. трудов или служебен стаж се зачита като работа при един и същ работодател, съответно орган по назначаване, т.е. положения стаж се зачита, но само ако предходното и последващото правоотношение са от един и същи вид - трудово или служебно.

 

Обстоятелството, че тъй като със закриването на МИС по реда на чл.123 КТ съществуващото трудово правоотношение на жалбоподателя преминава към новия работодател - МВР, а едновременно с това то е и преобразувано в служебно правоотношение, не прави придобития до този момент трудов стаж автоматично в служебен такъв. Това е така, тъй като различен е характера на служебното правоотношението, което е изпълнение на държавна служба, независимо от това, че заеманата длъжност е със същото наименование. Не наименованието на длъжността е определящо в случая, а характера на правоотношението. Именно поради разликата между трудовото и служебното правоотношение, различни са и законите, които уреждат както възникването и прекратяването им, така и последствията от прекратяването при придобиване право на пенсия поради осигурителен стаж и възраст.

 

Не на последно място въззивният съд следва да се отбележи, че в случая е неприложима и разпоредбата на чл.253, ал.2 от ЗМВР. Това е така, тъй като с нея е разширено приложното поле на чл.253, ал.1 от ЗМВР в частта за приравнения трудов стаж, като е предвидено "извън случаите по ал.1 приравненият трудов стаж се зачита за определяне на еднократното обезщетение при прекратяване на служебното правоотношение на държавните служители от МВР поради пенсиониране, когато са прослужили последните 13 години и 4 месеца на длъжности по ал. 1. В случая ищецът не е лице, попадащо в някоя от хипотезите на тази разпоредба. До същите правилни и законосъобразни изводи е стигнал и първостепенния съд в мотивите си към обжалваното Решение.

 

Изцяло в същия смисъл се явява и константната практика на Върховните съдилища на Републиката, а именно: Решения на ВКС под № 310/2013г. и № 210/ 2012г, решение № 466/27.06.2012г. по гр. дело № 4971/12г. на СГС, относно прилагането на §64 от ПЗР ЗИДЗМВР /отм./ Съгласно тази константна съдебна практика с нормата на §57 от ПЗР на ЗИДЗМВР /отм./ не може да се приравнят служебния и трудовия стаж на служителите от закритото Министерство  на извънредните ситуации в служебен стаж по ЗЗМВР.

 

Трудовият стаж по КТ и ЗДС на ищеца до 28.12.2009г. не попада в нито един от хипотезите на чл. 253 ЗМВР, поради което считат, че не следва да се взема предвид при определяне размера на обезщетението при прекратяване на служебното правоотношение – 30.07.2012г.

 

В тази връзка са и мотивите по аналогични съдебни спорове със същия предмет – решение от 23.07.2013г., постановено по гр. дело № 39 719/2012г. по описа на СГС – 70 състав, както , както и решение № VІ-33/14.04.2014г. постановено по гр. дело № 361/2014г. по описа на ОС-Б.. Неотносимо към спора е представеното разпореждане на НОИ –С., тъй като касае отношения за правата по придобиване права за пенсиониране. В същото се сочи, че въпреки разпореждането на НОИ за длъжността на въззивника “гл. инспектор” по подготовка на ОУСН и предишните заемани длъжности на въззивника Т. като държавен служител по ЗДСл. в МИС /вече закрито/, не са изплащани осигуровки като тези, дължими по първа категория труд, а за трета категория труд.

 

В заключение въззивният съд намира, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено, ведно с всички законни последици от това.

 

На основание чл.78, ал.1 във връзка с чл. 273 от ГПК въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия направените от  него разноски по делото пред настоящата съдебна инстанция, общо в размер на 678.96 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение за един юрисконсулт – юриск. Д.Я. по пълномощно рег. № ПО/16.02.2012г. на л. 21 от въззивното дело.

 

На основание чл.280, ал.2 от ГПК настоящото Решение  подлежи на касационно обжалване, в едномесечен срок от връчването му на страните, пред ВКС на РБ, при наличието на касационните основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК.

 

          Водим от горното, съдът

 

                        Р    Е    Ш    И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 451/16.04.2014г. по гр.дело № 6040/2013г., по описа на С. районен съд, като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

ОСЪЖДА А.Н.Т., ЕГН ********** *** да заплати на ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ "П." към МВР, с адрес гр.С., ул.П.№ . сумата от  678.96 лева /шестстотин седемдесет и осем лева и 96 ст./, представляващи направените разноски по делото, пред въззивната инстанция.

 

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните, пред ВКС на РБ, при наличието на касационните основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК.

 

 

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                              ЧЛЕНОВЕ:   1.

 

 

 

                                                                2.