Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер 290/01.10.2014 г.          Година 2014                  Град С.

 

                                       В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

 

С.Т ОКРЪЖЕН СЪД             ­­             ІІ  Граждански състав

На шестнадесети септември                                                      Година 2014

в публичното заседание, в следния състав:

                                                         

                                          Председател: МАРГАРИТА САРАНЕДЕЛЧЕВА

                                                                  

                                                Членове: 1. НИКОЛАЙ УРУКОВ

 

                                                                 2. В. ТЕНЕВА

 

Секретар  С.С.

като разгледа докладваното от съдията - докладчик УРУКОВ

въззивно гражданско дело № 1275 по описа за 2014 година.

 

 

Производството е на основание чл. 258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от адв. Й.М. ***, пълномощник на въззивницата В.Н. Б. – М., против постановено решение № 510/08.05.2014г. по гр. дело №  6095/2013г., по описа на С. районен съд.

 

      Въззивницата чрез процесуалният си представител излага доводи, че не са доволни от постановеното решение на първоинстанционния съд, с което  са отхвърлени като неоснователни предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ, моли да бъде уважена въззивната жалба, отменено като неправилно постановеното първоинстанционно решение и се уважат предявените от нея искове. Претендират за присъждане на всички направени по делото разноски.

 

Считат постановеното решение на РС-С. за неправилно и постановено в нарушение на чл.35, ал.1 от Закона за развитие на академичния състав в Република Б., както и на чл. 329, ал. 1 от КТ, в случай на приложимост на чл. 328 от същия. Считат решението и за необосновано с оглед на събраните по делото доказателства, във връзка с проведения подбор от работодателя – въззиваем Национален диагностичен научноизследователски ветеринарномедицински институт/НДНИВМИ/ към Българска агенция за безопасност на храните /БАБХ/ град С., представлявани от доц. Д-р П. Ж. - д.в.м  и Директор, както и чрез пълномощника си  адв. Б.Б..

 

Излагат доводи, че работодателят – въззиваем е прекратил едностранно трудовия договор с въззивницата В. Б. - М., която е заемала академична длъжност “главен асистент” и считат, че поради наличието на специална норма – чл. 35 от ЗРАСРБ , приложението на основанията за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение по инициатива на работодателя по КТ е неприложимо в дадения случай.  Сочат, че при извършване на подбора на кадри, никъде в протокола за подбор не се съдържало обсъждане на атестационни карти на лицата и по този начин считат, че комисията изгражда критерии единствено въз основа на субективното мнение на  доц. В., а не въз основа на обективни резултати от извършеното атестиране на служителите, които са участвали.

 

Молят, предвид изложените доводи за неправилност на постановеното първоинстанционно решение от РС-С., същото да бъде отменено, да се уважат предявените от въззивницата искове и й се присъдят всички направени по делото разноски.

 

Не правят искане за събиране на други доказателства.

 

Въззиваемият Национален диагностичен научноизследователски ветеринарномедицински институт/НДНИВМИ към Българска агенция за безопасност на храните /БАБХ/ - град С., представляван от доц. Д-р П. Ж.- д.в.м  - директор и пълномощника си – адв. Б.Б. в законоустановения срок са подали писмен отговор на въззивната жалба, на основание чл. 263, ал. 1 от ГПК.

 

Молят да бъде оставена без уважение подадената от въззивницата В. Б. - М. въззивна жалба против първоинстанционното решение като неоснователна, необоснована и недоказана. Да бъде потвърдено изцяло постановеното решение от първоинстанционния РС-С. като правилно, законосъобразно и постановено в съответствие с материалния закон и съдопроизводствените правила.

 

Претендират за присъждане в тежест на въззивницата В. Б. - М. всички направени по делото съдебни и деловодни разноски, включително и за адвокатски хонорар.

 

Въззиваемият Национален диагностичен научноизследователски ветеринарномедицински институт /НДНИВМИ към Българска агенция за безопасност на храните /БАБХ/ град С., представлявани от доц.д-р П. Ж. - Директор и чрез пълномощника си адв. Б.Б. считат, че процесната заповед за прекратяване на трудовото правоотношение с въззивницата е издадена правилно и от компетентен орган,  както и процесната заповед е издадена в предвидената от чл. 335, ал. 1 от КТ писмена форма и съдържа изчерпателно посочване на правните и фактическите основания за прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата. Относно издадената заповед твърдят, че е издадена в съответствие с установения ред и при спазване на материалния закон, тъй като Директорът на НДНИВМИ със своя заповед № РД-10-137/31.10.2013г. е назначил комисия, която е извършила пълен, всестранен и законосъобразен подбор на персонала, по установените в чл.329, ал.1 от КТ критерии, а именно – притежавана квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа, като считат, че упражняването на право на подбор като субективно потестативно право е насочено към определена от законодателя цел – подборът да бъде в интерес на службата и да останат на работа тези служители, които имат по- висока квалификация и работят по-добре. Излагат доводи относно издадената заповед за прекратяване на трудовото правоотношение с въззивницата В. Б. - М., че е издадена при стриктно спазване на процедурата по чл. 329, ал. 1 от КТ. И предвид събраните по делото доказателства и показанията на доц. В. пред  районния съд, в които сочи, че д-р Бинева не се справя с възложените й задачи, проявява безотговорност към служебните си задължения, което водело до блокиране на целия работен процес и натоварване на други служители със задачи, които е следвало да бъдат  от ищцата – въззивница и което водело до намаляване ефективността на постигнатите резултати, което не било в интерес на работодателя – НДНИВМИ. Въззивницата не е изпълнявала качествено възложените й задачи в сравнение с другите двама участника в подбора и считат, че процедурата по извършване съкращаване на щата е проведена пълно, всестранно и законосъобразно, а извършеният от работодателя подбор считат за обективен и отразяващ вярно действителното положение, което било потвърдено и от решението на първоинстанционния РС-С..

 

Молят да бъде оставена без уважение подадената въззивна жалба на въззивницата В. Б. - М. против решението на РС-С. като неоснователна, необоснована и недоказана и  да бъде потвърдено решението на РС-С., като правилно, законосъобразно и постановено в съответствие с материалния закон и съдопроизводствените правила.

 

Молят да бъдат присъдени в тежест на ищцата всички направени по делото съдебни и деловодни разноски, в това число и за адвокатски хонорар.

 

Въззивницата В.Н. Б. – М. - редовно и своевременно призована, явява се лично  заедно с адв. М., които молят съда да постанови решение, с което да отмени първоинстанционното решение на РС-С. като неправилно и вместо него постанови друго, с което да уважи предявените искове по съображенията подробно изложени във въззивната жалба и съдебното заседание по съществото на делото. Претендира и за присъждане на направените по делото разноски в двете съдебни инстанции.

 

Въззиваемият Национален диагностичен научноизследователски ветеринарномедицински институт/НДНИВМИ към Българска агенция за безопасност на храните /БАБХ/ - град С., представляван от доц. Д-р П. Ж.- д.в.м  - директор и пълномощника си – адв. Б.Б. - редовно и своевременно призовани, по делото не изпращат представител.

 

Предявени са обективно съединените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.З, във вр. чл. 225, ал.1 от КТ - за отмяна на заповед за прекратяването на трудовото правоотношение с въззивницата В. М., за възстановяването на предишната й работа и за заплащането на обезщетение в размер на 3 589.40 лв. по чл.225, ал.1 от КТ за оставането без работа.

 

С писмена молба вх. № 7465/31.03.2014г. получена при първоинстанционния РС-С. въззивницата – ищца В.Н. Б. – М. на основание чл. 232 от ГПК е оттеглила предявения от нея иск с правно основани чл. 344, ал. 1, т.3  от КТ, с цена на иска – 3 589.40 лева, представляващи обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ. С определение от закрито съдебно заседание на 31.03.2014г. първоинстанционния съд  е приел тази молба на въззивницата за основателна и е прекратил производството по гр. дело № 5095/2013г. по описа на РС-С., в частта му относно предявения от нея иск с правно основани чл. 344, ал. 1, т. 3  от КТ, с цена на иска – 3 589.40 лева, представляващи обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ, поради оттеглянето на този иск като това определение не е обжалвано от никоя от страните по делото и е влязло в законна сила.

 

Въззивницата поддържа становището си, че уволнението й е незаконосъобразно, тъй като не са налице мотивите в процесната заповед за уволнение, а именно, именно съкращаване в съща по чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ и същевременно с това, че извършения от работодателя подбор се явява на субективен, а не обективен принцип.

 

Не е спорно обстоятелството, че въззивницата В. М. е била в трудово правоотношение с въззиваемия НДНИВМИ и е заемала длъжността “главен асистент в Изпитателна регионална лаборатория – С.”. Със заповед под № РД-12-613/01.11.2013г. на директора на въззиваемия институт, на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ е било прекратено трудовото й правоотношение, поради съкращаване на щата.

 

В тази насока от събраните по делото пред двете съдебни инстанции доказателства се установява, че съгласно щатното разписание към 01.10.2013г. относно Изпитвателната регионална лаборатория – С., където е било мястото на работа на ищцата, за длъжността „главен асистент” са били предвидени три щатни бройки /лист 144 от първоинстанционното дело/. С последващото щатно разписание, утвърдено на 30.10.2013г., считано от 01.11.2013г., за лабораторията в гр. С. относно длъжността заемана от ищцата били определени два щата /лист 151 на делото/. Изменението в броя на длъжностите било предприето във връзка с Постановление №234/11.10.2013г. на МС относно изменение и допълнение на нормативни актове, обн. ДВ бр. 91/2013г. /лист 118/.

 

Предвид съкращаването на щата е била съставена и съответната комисия относно извършване на подбора, която в заседанието, проведено на 31.10.2013г. е разгледала данните относно квалификацията и нивото на изпълнение на работата от лицата заемащи длъжността „главен асистент” в Изпитателната регионална лаборатория гр. С.. Подборът е бил извършен между ищцата В. Б. - М., П. Б. и К. К. /лист 123 на делото/. След разглеждане на личните трудови досиета и изслушване на прекия ръководител на участвуващите в подбора лица – доц. д-р Г. В., комисията е стигнала до заключението, че и тримата участници в подбора имат еднакво високо ниво на професионална квалификация, но ищцата се справя по-лошо с възложената й работа в сравнение с останалите служители /лист 124/. Предвид това въззивницата е била предложена за съкращение от заеманата длъжност.

 

Резултатите от подбора са отразени в Протокола от заседание на комисията за извършване на подбора по чл.329, ал.1 КТ на работещите по трудово правоотношение в НДНИВМИ /на л. 122-129 от първоинст. дело/. Подборът е бил извършен между въззивницата М. и още две лица заемащи длъжността “гл. асистент” – П.Ж.Б.и К.Д.К., като изводите на комисията са включени в раздел І от същия протокол – /л. 123-125 от делото на първостепенния съд/.

 

Въззивният съд счита, че първото оплакване във въззивната жалба относно неприложението на общите разпоредби на КТ при прекратяването на трудовото правоотношение на въззивницата се явява неоснователно. За да постанови решението си първоинстанционният съд е приел, че специалната норма на чл.35, ал.1 от ЗРАСРБ не дерогира приложението на общите норми на КТ относно правото на работодателя на едностранно прекратяване на трудовите договори на лицата, заемащи академична длъжност "главен асистент", а само урежда допълнителни основания за прекратяване на трудовото правоотношение на тези лица. Този извод на съда е правилен и в съответствие с целите и духа на ЗРАСРБ. Съгласно чл.1, ал.1 от закона предмет на уредба са обществените отношения, свързани с научните степени и академичните длъжности в Република Б., което въпреки, че му придава характера на специален закон относно всички въпроси, свързани с посочения предмет на законодателна уредба, не изключва приложението на общия трудов закон, а именно КТ. В тази насока условията е редът за заемане на академичните длъжности са изрично уредени в Глава III от същия закон, като съгласно чл.15, ал.2 от закона академичните длъжности се заемат по трудово правоотношение. Разпоредбата на чл.35, ал.1 от ЗРАСРБ установява само специалните и допълнителни основания и реда за освобождаване от академична длъжност, като нормата е израз на волята на законодателя паралелно със специалната уредба на реда и условията за заемане на академична длъжност да създаде и специална уредба на условията и реда за освобождаване от тази длъжност, но не е налице законова пречка това да стане и по реда на КТ. Този Закон се явява  специален закон относно трудовите правоотношения на лицата, заемащи академични длъжности във висшите училища и научните организации, но едностранното прекратяване на трудовия договор на въззивницата може да стане и съобразно основните постановки, визирани и залегнали в КТ, касаещи прекратяването на трудовото й правоотношение, тъй като същата е назначена на тази длъжност именно в следствие на възникналото такова.

 

          От друга страна относно второто оплакване във въззивната жалба, касаещо начина на извършване на подбора и критериите ползвани от комисията, назначена от работодателя, въззивният съд възприе следното:

 

Неправилен и необоснован се явява изводът на съда, че при извършения подбор от въззиваемия институт е спазена разпоредбата на чл.329, ал.1 от КТ и че от представените по делото доказателства се установява, че другите двама главни асистенти - Б.и К., работят по-добре.

 

В този смисъл на първо място, първоинстанционният необосновано приема, че заключенията на комисията по подбора са били формирани въз основа на данните от атестациите, приложени към личните трудови досиета. Видно от съдържанието на протокола за подбор, комисията е формирала изводите си относно нивото на изпълнение на трудовите функции единствено и само въз основа на изложеното пред комисията становище на доц. д-р Г. В., ръководител на ИРЛ-С., който информира комисията за подбор, че ищцата няма научни публикации за последните две години, няма определена тема за дисертационен труд и определен научен ръководител, докато останалите двама главни асистенти имат научни публикации, а К.К. е пред публична защита на докторантура. Според личното мнение на доц. В., отразено в протокола, въззивницата М. не се развива като научен работник, не полага достатъчно усилия и труд в сравнение с останалите лица и на практика нивото на изпълнение на възложената й работа е по-ниско. Никъде в протокола за подбор обаче не се съдържа обсъждане на атестационни карти на лицата. Т.е. комисията изгражда изводите си по посочения критерий единствено въз основа на субективното мнение на доц.В., а не въз основа на обективни резултати от атестирането на тримата участвали в подбора служители. Разпитан като свидетел по делото, доц.В. отново подчертава, че при формиране на становището си за по-лошо изпълнение на трудовите задължения от страна на ищцата е имал предвид липсата на научни публикации на ищцата за последните две години и липсата на научно развитие на ищцата по негово мнение. При разпита му като свидетел доц.В. не излага никакви конкретни факти за по-ниско качество при изпълнение на служебните задължения на ищцата в сравнение с останалите лица, освен неуспешното внедряване на диагностикумите, което според него се дължи и на обективни причини.

 

Предвид горепосочените обстоятелства комисията за подбор формира решението си по критерия "ниво на изпълнение на трудовите задължения" въз основа на показателя - научни публикации и научното развитие на служителя, който е неотносим към качеството на изпълнение на трудовите задължения на служителя съгласно длъжностната характеристика. Броят на научните публикации на лицето, заемащо академична длъжност, със сигурност е относимо към кариерното му развитие по ЗРАСРБ, но е неотносимо към нивото на изпълнение на преките му трудови задължения по длъжностната характеристика, между които не фигурира задължението за текущи научни публикации.

 

Извършеният по горепосочения начин подбор е в нарушение на принците за оценка по критерия "ниво на изпълнение на възложената функция", отразени в ТР №3/16.01.2012г. на ОС на ГК на ВКС по т.д. №3/2011г., съгласно които преценката на работодателя при упражняването на правото на подбор, вкл. и по критерия "ниво на изпълнение на възложената функция", не следва да бъде субективна, а обективна такава, изразяваща се в съответствие на приетите от работодателя показатели с действителните качества на работника или служителя. В случая работодателят въобще не е установил предварително обективни показатели, въз основа на които комисията за подбор да извърши оценка на лицата по критерия "ниво на изпълнение на възложената функция". Напротив - както от съдържанието на протокола за подбор, така и от показанията на разпитаните пред първостепенния съд свидетели, се установява, че оценката на комисията за въззивницата по посочения критерий е изградена изцяло въз основа на мнението на прекия й ръководител — доц.В. и то по въпрос, неотносим към прякото изпълнение на трудовите функции - брой на научни публикации и научно развитие. Т.е. оценката е извършена субективно, а не по обективни показатели за нивото на изпълнение на трудовите задължения.

 

Съгласно императивната разпоредба на чл.130, ал.2 от ЗСВ тълкувателните Решения и постановления на Върховните съдилища на Републиката са задължителни както за всички съдилища в страната, така и за всички административни органи.

 

Правилно е изразеното в мотивите към решението становище на съда, че оценката на качествата на служителите трябва да бъде направена към момента на извършване на подбора, но точно това правило е нарушено при извършения подбор в случая. На въззивницата не е извършена атестация за Оценка на академичния състав в НДНИВМ 2009-201Зг., каквато атестация е извършена на другите две лица. В ЛТД на ищцата Б., представено надлежно от въззиваемия, не се намира карта за такава оценка. Невключването на жалбоподателката в атестацията на академичния състав за периода 2009-2013г. е израз на субективното отношение на работодателя при оценяване на ищцата по критерия "ниво на изпълнение на възложената функция" и необективния подбор на комисията на лицата, заемащи длъжност "главен асистент". В противоречие с изразеното становище на съда за оценка на качествата на служителите към момента на подбора, съдът приема, че останалите двама служители на длъжност "главен асистент" работят по-добре именно въз основа на картите за оценка на научните работници при ИРЛ-С., извършена през далечната 2008г. и то въз основа на "осреднения брой точки", който се получава за целия научен стаж, а не въз основа на брой точки за последните 10 години - т.е. съдът мотивира преценката си за правилно извършен подбор въз основа на резултати от атестацията за "осреднен брой точки", който отразява резултатите за един отдалечен във времето период. Факт е, че по Карта за оценка на научните работници при ИРЛ-С., извършена през 2008г. според показанията на доц.В., общата оценка на гл.асистент Б. е по-ниска от оценката на въззивницата.

 

От задълбочения анализ на посочените към заповедта мотиви се установява, че процесното уволнение е извършено неправилно и незаконосъобразно, тъй като на практика и в действителност подборът направен от работодателя е извършен формално, субективно и незадълбочено, поради което не са изпълнени според въззивният съд формалните и императивни критерии за извършване от работодателя на задължителния подбор.

 

От събраните по делото доказателство съдът достигна до извода, че процесната заповед под № РД-12-613/01.11.2013г. на директора на въззиваемия институт, с която е прекратено трудовото правоотношение с жалбоподателката - ищца е незаконосъобразна и като такава следва да бъде изцяло отменена.

 

В тази връзка като акцесорен основателен се явява и вторият обективно-съединен иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ, за възстановяване на въззивницата Б. на преди заеманата от нея длъжност „главен асистент” в Изпитателната регионална лаборатория гр. С. към Национален диагностичен научноизследователски ветеринарномедицински институт/НДНИВМИ/ към Българска агенция за безопасност на храните /БАБХ/ град С., представлявани от доц. Д-р П. Ж. - д.в.м  и Директор.

 

         Настоящата инстанция намира също така, че третия обективно-съединен иск по чл.225, ал.1 КТ е оттеглен от ищцата и производството по същия е прекратено с влязлото в сила определение на първостепенния съд.

 

Предвид гореизложеното съдът намира, че обжалваното решение следва да бъде отменено изцяло, като въззивният съд уважи предявените от въззивницата обективно-съединени искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т.2 от КТ.

  На основание чл. 78, ал.1 от ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК въззиваемия следва да бъде осъден да заплати на въззивника направените от последния разноски по делото пред всички съдебни инстанции общо в размер на 1000 лева, представляващи възнаграждение за един адвокат – адв. Й.М. ***, по договори за правна защита и съдействие пред двете съдебни инстанции и съобразно представения списък на разноските по чл. 80 от ГПК пред въззивната инстанция от 16.09.2014г. /на л.35 от въззивното дело/.

 

           Водим от горното, съдът

 

                                                  Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ изцяло решение № 510/08.05.2014г. по гр.дело № 6095/2013г., по описа на Районен съд - С., като неправилно и незаконосъобразно,  като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

 

         ПРИЗНАВА за незаконно уволнението на В.Н. Б. – М. с ЕГН **********,*** и отменя заповед № РД-12-613/01.11.2013г. на Директора на Национален диагностичен научноизследователски ветеринарномедицински институт “Проф. д-р Г. П.”- гр. С., п.к. …, бул. “П.” №.., представляван от Директора д-р П. Ж., с която е прекратено трудовото правоотношение с въззивницата В.Н. БИНЕВА - М., с посочени по-горе данни, на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.

 

          ВЪЗСТАНОВЯВА В.Н. Б. - М., с посочени по-горе данни, на предишната й работа, на длъжността „главен асистент” в Изпитателната регионална лаборатория гр. С. към Национален диагностичен научноизследователски ветеринарномедицински институт/НДНИВМИ/ към Българска агенция за безопасност на храните /БАБХ/ град С., представлявани от доц. Д-р П. Ж. - д.в.м  и Директор.

 

          ОСЪЖДА Национален диагностичен научноизследователски ветеринарномедицински институт “Проф. д-р Г. П.”- гр. С., п.к. …, бул. “П.” № ., представляван от Директора д-р П. Ж., ДА ЗАПЛАТИ на В.Н. Б. – М. с ЕГН **********,*** сумата от 1000 /хиляда/ лева, представляваща направените от последната разноски по делото пред въззивната инстанция.

 

           Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ, чрез Окръжен съд-С., при наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК.

 

 

                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                                        ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                                                      2.