Р Е Ш Е Н И Е

 

299                                     07.10.2014 г.                          гр.Стара Загора

 

 В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД    І  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На седемнадесети септември                две хиляди и четиринадесета година

В публичното заседание в следния състав:

 

                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА - ЯНЧЕВА

                                                       

РУМЯНА ТИХОЛОВА

                                         ЧЛЕНОВЕ:

МАРИАНА МАВРОДИЕВА

 

Секретар П.В.

Прокурор…………………….

Като разгледа докладваното от съдията - докладчик МАВРОДИЕВА въззивно гражданско дело N 1276 по описа за 2014 година.

        

Производството е образувано по въззивна жалба на М.П.Р. чрез адв. Д.Х. против решение № 45 от 29.04.2014г., постановено по гр.дело № 21/2014 г. по описа на Гълъбовския районен съд, с което се признава за установено по отношение на Н.П.Р. и М.П.Р., че 1/2 идеална част от УПИ VІІ – 1011 в квартал 58 по плана на гр.Гълъбово, 1/2 идеална част от едноетажна масивна жилищна сграда с кадастрален номер едно със застроена площ от 58 кв.м. построена в имота, 1/2 идеална част от полумасивната стопанска сграда с кадастрален номер три и застроена площ от 32 кв.м. и 3/8 идеални части от масивна сграда – гараж и склад с кадастрален номер две и застроена площ от 38 кв.м, построени в имота, който имот представлява Дворно място цялото с площ 590 кв.м, а по скица 607кв.м, съставляващо УПИ VІІ – 1011 в квартал 58 по плана на гр.Гълъбово, при граници – подробно описани, е собственост на Н.П.Р. по наследство от баща му Петко Р. Филипов, починал на 23.05.2005г.; отменя се на основание чл.537, ал.2 ГПК Нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот №…, том …, рег.№…., дело №… г., издаден от Районен съдия при Районен съд – Гълъбово; присъдени са разноски.

 

Въззивникът счита, че решението e недопустимо, незаконосъобразно и неправилно. Сочи, че ищецът след смъртта на общия наследодател не манифестирал своите права на собственик. По делото не доказал претендираните квоти. Квотите били 5/8 ид. части за М.Р. от имота, 5/8 ид. части от едноетажната масивна сграда и от полумасивната стопанска сграда, и 3/8 ид. части за Н.Р.. Моли да се отмени обжалваното решение.

        

Въззиваемият Н.П.Р., чрез пълномощника си адв. В.М., оспорва жалбата като неоснователна. Твърди, че решението на съда било правилно и законосъобразно. В законоустановения срок ответникът М.П.Р. не подал отговор на исковата молба, с което правото му да прави възражения се преклудирало. Моли  обжалваното решение да бъде потвърдено изцяло.

 

След като провери събраните по делото доказателства и обсъди становищата на страните, съдът намира за установена следната фактическа и правна обстановка по делото:

 

Предявените искове са с правно основание чл.124, ал.1 ГПК и чл.537, ал.2 от ГПК.

 

Ищецът Н.П.Р. твърди, че страните били наследници на П.Р.Ф..  Техният наследодател бил собственик на дворно място закупено през 1962г., в което построил жилищна сграда, гараж и склад /навес/. През 1989г. П.Р.Ф. прехвърлил ½ идеална част от гараж и склад построени в дворното място на съпругата си Н.Д.Ф., която починала през 2004г. и оставила наследници дъщеря си Т.И.П. и наследодателя на страните. На 23.05.2005г. П.Р. Ф. починал и оставил за свои наследници синовете си – страните по делото. Ищецът твърди, че наследствените дялове на него и на ответника в процесния имот били по ½  идеална част от едноетажната масивна жилищна сграда и полумасивната стопанска сграда и по 3/8 идеални части от масивна сграда - гараж и склад, а на Т.И.П.- 2/8 идеални части от масивна сграда – гараж и склад. На 28.06.2007г. ответникът се снабдил с констативен нотариален акт, с който бил признат за собственик по наследство на цялото дворно място и построените в него сгради,  което обуславяло правения интерес на ищеца да предяви настоящия иск. Моли съда да признае за установено, че ищецът Н.П.Р. е собственик по наследство на ½ идеална част от дворното място,  ½   ид. част от едноетажната масивна жилищна сграда, построена в имота и ½ ид. част от полумасивната стопанска сграда, както и 3/8 идеални части от масивна сграда – гараж и склад, построени в имота. Моли да бъде отменен Нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот №…, том …, рег.№…, дело №…г., издаден от Районен съдия при Районен съд – Гълъбово. Ответникът в законоустановения срок не подава писмен отговор и не изразява становище по иска. В съдебно заседание изразява становище за неоснователност на иска. Твърди, че е владял необезпокоявано процесния имот в продължение на повече от 10 години и го е придобил по давност.

 

Безспорно е установено по делото че страните са наследници на общия наследодател на П.Р. Ф., б.ж. на гр.Меричлери, починал на 23.05.2005г. Не се спори по делото, че наследодателят на страните е закупил през 1962г. процесния недвижим имот и е построил в дворното място жилищна сграда, гараж и склад /навес/. С нотариален акт от 1989г. наследодателят на страните е прехвърлил ½ идеална част от гараж и склад, построени в собственото му дворно място на втората си съпругата  Н.Д.Ф.. Същата е починала през 2004г. и е оставила наследници - съпруг – наследодателя на страните и дъщеря – Т.И.П..

 

От представените писмени доказателства по делото се установява, че към настоящия момент закупеният от наследодателя на страните недвижим имот представлява Дворно място цялото с площ 590кв.м., а по скица 607кв.м., съставляващо УПИ VІІ – 1011 в кв.58 по плана на гр.Гълъбово, ведно с построените в него едноетажна масивна жилищна сграда с кад. № 1 със застроена площ 58 кв.м., масивна сграда – гараж и склад с кад. № 2 със застроена площ 38 кв.м. и полумасивна стопанска сграда с кад. № 3 със застроена площ 32 кв.м. – търпими на основание §16, ал.1 от ПЗР на ЗУТ, при граници на имота: УПИ VІІІ – 1010; УПИ ІХ – 1023; УПИ ХІІ – 1020; УПИ VІ – 1020; улица. За същия имот, ответникът се е снабдил с нотариален акт за право на собственост по обстоятелствена проверка на 28.06.2007г.  

От показанията на св. С.Г.П.– внучка на Н.Д.Ф.– втора съпруга на наследодателя на страните, се установява, че ответникът през 1993г. заминал да работи в Гърция. През 2002г. бабата на свидетелката и съпругът й – наследодателят на страните – П.Р. Ф. се преместили да живеят в гр.Меричлери при Т.П.– дъщерята на Н.Ф.. След смъртта на бабата на свидетелката през 2004г., ответникът си дошъл от Гърция, за да се грижи за баща си, който починал през 2005г. При снабдяването с удостоверение за наследници, установили, че наследодателят на страните има и друг син – ищеца. До тогава те не го познавали. За уреждане на наследството, се свързали с ищеца и всички се уговорили недвижимият имот да остане на ответника, а той да плати на останалите наследници стойността на техните дялове. Тъй като ответникът нямал средства, отново заминал за Гърция да работи. При посещение в гр.Гълъбово, свидетелката разбрала, че в къщата живеят квартиранти. През месец септември 2013г. се срещнала с ответника и разбрала, че последният се снабдил с нотариален акт от 2007г., с който се легитимира като единствен собственик на имота.

От обясненията на ответника по реда на чл.176 ГПК, пред първата инстанция се установява, че същият пребивавал на о.Крит от 01.10.1995г. до 2004г. През това време се чувал с баща си по телефона. Когато починала съпругата на баща му - Недялка Динкова Филипова, ответникът не успял да си дойде, но изпратил пари за погребението. След това си дошъл, за да се грижи за баща си. Единствено той се грижил за баща си до смъртта му и заплащал всички разходи за това. Поради тази причина след смъртта му, не  разполагал с пари и пак заминал за Гърция да работи. Със свои средства ответникът ремонтирал изцяло процесния имот. Не оспорва обстоятелството, че е имало уговорка да наплати дяловете на останалите наследници, за да получи къщата, но това не станало поради липса на средства.

 

Безспорно е, че наследодателят на страните е бил собственик на процесния имот. Приживе той се е разпоредил с идеална част от сградите в имота в полза на втората си съпруга.

 

За да е налице изтекла в полза на ответника придобивна давност, същият следваше да установи, че е променил държанието на спорния имот, и е започнал да го владее за себе си, против волята на другите наследници. Това манифестиране на претенциите за изключителна собственост чрез изменение на основанието на владението обаче не е достатъчно, ако се е случило само в съзнанието на сънаследника. Необходимо е било да предприеме такива действия, които да отричат правото на останалите наследници (или съсобственици) върху техните части. Изменението на основанието на владението е следвало да достигне до знанието на останалите съсобственици. В случая, обаче ответникът не ангажира никакви доказателства в подкрепа на твърденията си. Ответникът не установи, да е предприел действия, с които да манифестира по отношение на ищеца, че се счита за единствен собственик на имота. Наистина ищецът не е посещавал имота, не е участвал в ремонтите и поддръжката му. Тези обстоятелства обаче не водят до погасяване на правото му на собственост, възникнало по силата на наследяването. Фактът, че само ответникът е ремонтирал имота, както и че само той се е грижил за наследодателя на страните, може да бъде основание за облигационни претенции между страните, но не променя по право наследствените им дялове.

 

Към 28.06.2007г.- момента на издаването на Нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот №3, том ІІ, рег.№2442, дело №203/2007г., издаден от Районен съдия при Районен съд – Гълъбово, от смъртта на общия наследодател на страните – 23.05.2005г. са изминали едва две години. Не са налице елементите на фактическия състав на разпоредбата на чл.79, ал.1 от ЗС, за придобиване на имота по давност от страна на ответника. Снабдяването на ответника с констативен нотариален акт през 2007г. може да се счита като действие, с което ответникът за пръв път манифестира намерение за своене на имота, за себе си. Този факт може да се приеме за начало на период на придобивна давност по отношение на всички трети лица. От датата на нотариалния акт - 28.06.2007г. до подаване на исковата молба – 16.01.2014г., не е изтекъл необходимия срок от 10 години на необезпокоявано владение на имота от страна на ответника, съгласно разпоредбата на чл.79,  ал.1 от ЗС.

 

Ето защо, въззивната инстанция счита, че процесният недвижим имот – Дворно място цялото с площ 590кв.м., а по скица 607кв.м., съставляващо УПИ VІІ – 1011 в кв.58 по плана на гр.Гълъбово, ведно с построените в него едноетажна масивна жилищна сграда, със застроена площ 58 кв.м., масивна сграда – гараж и склад, със застроена площ 38 кв.м. и полумасивна стопанска сграда, със застроена площ 32 кв.м. е собственост на всички наследници на П.Р. Ф., тъй като по отношение на ответника не е изтекла 10-годишната придобивна давност. В този смисъл въззивната инстанция изцяло споделя мотивите на районния съд, към които препраща на основание чл.272 от ГПК.

 

         Неоснователно е твърдението в жалбата, че обстоятелствата, че ответникът живял в имота, грижил се за него, правил подобрения, отдавал го под наем означавали, че го бил владял 10 години, лично и чрез баща си. Обстоятелството, че ищецът и ответникът, заедно с третия наследник са преговаряли за изплащане на дяловете на останалите наследници от ответника, също не може да се тълкува в негова полза. Този факт още веднъж установява, че владението на ответника на процесния недвижим имот, отдаването му под наем, стопанисването му и сторените в него подобрения са извършвани от ответника като един от наследниците и от името на всички наследници. Не може да бъде споделено твърдението на въззивника, че с тези си действия ответникът манифестирал по открит и недвусмислен начин своето намерение да отрече правото на останалите наследници и тази му воля била стигнала до тяхното съзнание. Всички изброени по – горе действия по стопанисване на имота, извършени от ответника, предвид водените помежду им разговори за изплащане на дяловете на останалите наследници и  за получаване на собствеността на процесния имот от ответника, установяват по категоричен начин, че ответникът не е оспорвал собствеността на останалите наследници и съсобственици на имота, преди снабдяването му с нотариалния акт по обстоятелствена проверка. Напротив имал е доброто желание да изплати дяловете им и да получи собствеността на процесния имот за себе си при евентуална делба между наследниците. 

       

         Не отговаря на фактите по делото твърдението, че ищецът не доказал, че процесния имот бил лична собственост на наследодателя, предвид твърдението на ответника, че неговата майка също имала дял от процесния имот по силата на СК, като първа съпруга на наследодателя, тъй като имота бил построен по време на брака им. Това твърдение на ответника остана не потвърдено с писмени доказателства, относно обстоятелствата, кога е построен имота, в какъв период е продължил брака на наследодателя с първата му съпруга и дали не е извършвана делба между бившите съпрузи на евентуално съществуващо семейно имущество. Напротив от представените по делото доказателства, по категоричен начин се установява, че процесния имот е лична собственост на наследодателя, /с изключение на гаража и склада, ид. части от които са прехвърлени на втората му съпруга по време на брака му с нея/, поради липсата на доказателства в друг смисъл. Предвид изложеното, въззивната инстанция намира, че исковата претенция на ищеца е доказана, както и твърдените от него идеални части от собствеността. 

 

  С оглед на изложеното, предявеният от ищеца срещу ответника установителен иск се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен. На основание чл.537, ал.2 ГПК, издадения нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот №…, том …, рег.№…, дело №…г., издаден от Районен съдия при Районен съд – Гълъбово следва да бъде отменен за съответните идеални части, в който се уважава установителния иск за собственост, с оглед на акцесорния характер на този иск, следващ главния.

 

Предвид изложените съображения, въззивната инстанция намира, че решението на Гълъбовския районен съд по установителния иск за собственост е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено. В частта за отмяната на процесния нотариалния акт, решението следва да бъде отменено над съответните идеални части, до които се уважава установителния иск.     

 

         В полза на въззиваемия следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 450 лв., съразмерно на отхвърлената част от жалбата.    

 

Водим от горните мотиви, Окръжният съд

 

Р    Е    Ш    И:

 

         ОТМЕНЯ решение № 45 от 29.04.2014г., постановено по гр.дело № 21/2014г.  по описа на Гълъбовския районен съд, в частта му, в която се отменя Нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот № …, том …, рег. № …, дело № …г., издаден от Районен съдия при Районен съд – Гълъбово, за частта над  ½  /една втора/ идеална част от УПИ VІІ – 1011, в квартал 58 по плана на гр.Гълъбово, над ½  /една втора/ идеална част от едноетажна масивна жилищна сграда с кадастрален номер едно, със застроена площ от 58 кв.м., построена в имота, над ½ /една втора/ идеална част от полумасивната стопанска сграда с кадастрален номер три и застроена площ от 32 кв.м. и над 3/8 /три осми/ идеални части от масивна сграда – гараж и склад с кадастрален номер две и застроена площ от 38кв.м., построени в имота, който имот представлява Дворно място цялото с площ 590кв.м., а по скица 607кв.м., съставляващо УПИ VІІ – 1011 в квартал 58, по плана на гр.Гълъбово.

 

        ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му обжалвана част.

 

         ОСЪЖДА М.П.Р., ЕГН ********** *** да заплати на Н.П.Р., ЕГН ********** *** сумата от … /…/ лв., представляващи направените пред въззивната инстанция разноски за адвокатска защита, съразмерно на отхвърлената част от жалбата. 

 

         Решението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                         

 

 

ЧЛЕНОВЕ: