Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 312/14.10.2014 г.                                          Град С.

 

                               В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД                    ІІ  Граждански състав

На двадесет и трети септември                                            Година 2014

в публичното заседание, в следния състав:

                                                         

                                      Председател: МАРГАРИТА САРАНЕДЕЛЧЕВА

                                              Членове: 1. НИКОЛАЙ УРУКОВ

                                                             2. ВАНЯ ТЕНЕВА

 

Секретар  С.С.

Прокурор

като разгледа докладваното от съдията - докладчик УРУКОВ

въззивно гражданско дело № 1293 по описа за 2014 година.

 

Производството е на основание чл.258 и сл. от ГПК.

Производството по делото е образувано по подадена въззивна жалба от адв. С.Т. ***, пълномощник на въззивника К. П. А., в качеството му на ЧСИ с район на действие ОС-С., с която обжалват решение № 384/01.04.2014г. постановено по гр.дело № 4891/2014г. по описа на Старозагорския районен съд. Считат същото за неправилно, тъй като първоинстанционният съд е уважил изцяло  предявените искове, поради което и на основание чл. 258 и следващите ГПК са подали въззивната жалба и молят, да бъде отменено обжалваното решение като неправилно, да бъде разгледано делото по същество и бъдат отхвърлени двата предявени обективно-съединени иска. Подробни съображения излагат в подадената въззивна жалба.

 

Претендират за присъждане на всички направени разноски пред двете съдебни инстанции.

 

Не правят искане за събиране на нови и други доказателства.

 

          В законоустановения срок не е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна. 

 

          Въззивникът К. П. А., редовно и своевременно призован не се явява. Вместо него се явява адв. С.Т. по делото пред въззивния съд и заема становище, че жалбата се явява основателна и като такава следва да бъде изцяло уважена и бъде отменено постановеното решение на първоинстанционния съд, ведно с всички законни последици от това. В тази връзка молят да се отхвърли предявеният иск изцяло като неоснователен и да им се присъдят направените по делото разноски, и пред двете съдебни инстанции. Не представя списъка си на разноските по чл. 80 от ГПК.

 

Въззиваемата Д.Б.Ж. редовно и своевременно призована, не се явява, а вместо нея се явява адв. З.Д., които молят решението на районния съд да бъде потвърдено. Подробни съображения и доводи са изложени в съдебното заседание по съществото на делото. Молят да им бъдат присъдени и направените по делото разноски съобразно представения списък по чл.80 от ГПК.

 

Третото лице-помагач “Б.” АД – С., редовно и своевременно призовани, не се явяват и не изпращат упълномощен представител по делото пред въззивния съд.

 

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намери за установено следното:

 

Предявени са искове с правно основание чл. 74, ал. 1 от ЗЧСИ и чл. 86 от ЗЗД.

           

Разгледана по съществото си въззивната жалба на жалбоподателя се явява неоснователна и недоказана, поради следните съображения:

 

В първоинстанционното производство правилно е установена следната фактическа обстановка: Страните не спорят, а се и установява от данните в приложения дубликат на изп.дело под № 1698/2010 г. по описа на въззивника ЧСИ, че същото е било образувано на датата 13.12.2010 г., по молба на третото лице – помагач “Б.” АД – С., въз основа на издадения му на 23.11.2010 год., въз основа на заповед № 4773/23.11.2010 г. за изпълнение на паричното задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК - изпълнителен лист по чл. 418 ГПК по ч.гр.д. № 6722/2010 г. на СтРС, солидарно срещу длъжниците „Б.” ООД, З. И. Ч., В.С. Ч. и Н. В. Ч.а. На 20.12.2010 г., по молба на ответния ЧСИ, е вписана възбрана върху собствения на длъжниците З.и В.Ч. УПИ ХII-269 в кв. 36 по плана на с. Г.Б., Община С., ведно с построените в него постройки, а на 28.12.2010 г. е извършен и опис и оценка на този имот (л. 154 и 190 от прил. изп.д. № 1698/2010 г.). За насрочената от 29.06.2013 г. до 29.07.2013 г. публична продан на този имот, с начална цена от 15 200 лева, третото лице Р. Р. Р. и въззиваемата са заявили с молбите си от 29.07.2013 г. желание за участие, като всеки от тях е приложил към последните и наддавателното си предложение в затворен плик и документ за внесен задатък за участие в проданта в размер на 1520 лева по сметка на ответния ЧСИ (л. 760, 781-788 от изп.д.). На датата 30.07.2013 г. последният е обявил, в присъствието на явилите се двама наддавачи, включително и въззиваемата Ж., наддавателните им предложения по реда на постъпването им, видно от съставения за това протокол (л. 789-790 от изп.д.). От последния е видно още, че най-високата цена от 15201 лева за посочения имот е предложило третото лице Р.Р. и поради това въззивникът ЧСИ го е обявил за купувач на този имот съгласно чл. 492, ал. 1 ГПК (л. 790). Въпреки, че на 06.08.2013 г., в едноседмичния срок по чл. 492, ал. 3 ГПК от приключване на тази продан на 30.07.2013 г. (чл. 60, ал. 4 ГПК), това трето лице е внесло по сметка на ответния ЧСИ сумата от 13681 лева, представляваща остатъка от предложената от него цена от 15201 лева за имота, след приспадане на внесения от него задатък от 1520 лева (л. 793 от изп.дело), на същата дата 06.08.2013 г. ответният ЧСИ е приел, че този срок е изтекъл, а обявеното за купувач на имота трето лице Р.Р., не е внесло предложената от него цена за същия имот и на основание чл. 493, т. 2 ГПК обявил за купувач на последния ищцата по делото, на предложената от нея цена от 15 200 лева (л. 792 от изп.д.). На следващия ден 07.08.2013 г. ответният ЧСИ е върнал на третото лице Р.Р. внесения от него предния ден остатък от 13681 лева от предложената от него цена на имота, поради приетото от същия ЧСИ невнасяне на същата в срока по чл. 492, ал. 3 ГПК (л. 794 от изп.д.). На 14.08.2013 г. ответният ЧСИ е приел, че и обявената с протокола от 06.08.2013 г. за купувач на имота ищца не е внесла „в предвидения от закона срок” предложената от нея цена от 15 200 лева за имота и на основание чл. 494, ал. 1 ГПК обявил публичната му продан за нестанала, поради липса на други наддавателни предложения и превел на същата дата 14.08.2013 г. на третото лице – помагач, внесените от последната и третото лице Р.Р. задатъци за участие в тази продан в общ размер на 3040 лева (л. 796-798 от изп.д.). На 29.08.2013 г. пълномощник на ищцата подал молба до ответния ЧСИ, с която го уведомил, че последната не била уведомена за обявяването й за купувач на имота и поради това не е внесла предложената от нея цена за покупката му, като поискала да й бъде върнат внесения от нея задатък от 1520 лева за участие в проданта му (л. 806). Върху тази молба въззивникът ЧСИ с разпореждането си от същата дата приел, че ищцата е уведомена с протокола от 30.07.2013 г. за задължението по чл. 492, ал. 3 ГПК и за последиците от неизпълнението му по чл. 493 ГПК (л. 806). Други релевантни доказателства няма представени по делото.

 

          Първостепенният съд е съобразил правилно и мотивирано, че в задължителната си практика по чл. 290 ГПК ВКС приема, че при иск по чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ отговорността е налице когато има неправомерни действия на ЧСИ, настъпила вреда, причинена при изпълнение на дейността му и причинна връзка. Съдът по този специален деликтен иск преценява процесуалната законосъобразност на действията и бездействията на съдебния изпълнител. Принудителното изпълнение се явява процесуално законосъобразно, не само когато изпълняемото вземане е удостоверено в изпълнителен лист или друг акт, подлежащ на принудително изпълнение, но и ако са спазени другите изисквания на процесуалния закон. Противоправността, която е елемент от фактическия състав на вземането за обезщетение, се състои в процесуалната незаконосъобразност на действието или бездействието на съдебния изпълнител (Р 264-2010-IV г.о., Р 139-2011-IV г.о. и Р 184-2011-III г.о. на ВКС).

 

 

Във въззивната жалба се навеждат доводи за неправилност на постановеното решение с аргумента, че е налице хипотезата на чл. 493, т. 2 от ГПК в по-новата му редакция с направеното изменение с ДВ брой № 100/2010г. на същата норма. Твърди се, че с направеното изменение е отпаднала възможността на участника в нея като наддавач да изтегля задатъка си и да се откаже от участие в проданта преди тя да е приключила. Според въззивника възможността за този наддавач да получи обратно задатъка си възниквал едва когато обявеният купувач внесял предложената от него цена.

 

Въззивният съд счита това възражение изцяло за неоснователно и противоречащо на установената  нормативна уредба и съдебна практика по следните съображения:

 

В случая по делото се установи, че изпълнителното дело № 1698/2010 г. по описа на въззивника ЧСИ е образувано на 13.12.2010 г., преди влизане в сила след това на 21.12.2010 г. на ЗИДГПК (Обн. ДВ бр. 100/2010 г., в сила от 21.12.2010 г.). Следователно, това висящо към датата на влизането му в сила изпълнително производство, следва да се разглежда по досегашния ред, тоест по нормите на ГПК в редакцията им, преди влизането му в сила (§ 25 от ПЗР на ЗИДГПК, обн. ДВ бр. 100/2010 г.). А според чл. 493, т. 2 ГПК, в приложимата му в случая редакция от ДВ бр. 59/2007 г. (преди изменението му със ЗИДГПК обн. ДВ бр. 100/2010 г.), ако цената не бъде внесена в срока по чл. 492, ал. 3 ГПК, съдебният изпълнител поканва наддавача, който е предложил следващата най-висока цена и не си е изтеглил задатъка, да купи имота и само ако този наддавач се съгласил след такава покана да купи имота и не внесе в едноседмичен срок от обявяването му след това му съгласие за купувач, предложената от него цена, отговоря по т. 1 на чл. 493 ГПК, като губи внесения от него задатък за участие в проданта, който служи за удовлетворение на взискателите. Случаят обаче не е такъв.

 

При определяне същността на понятието „висящо производство" следва да се вземе предвид  задължителната практика на ВКС на РБ в тази насока, а именно Определение № 557 от 21.11.2011 г. на ВКС по ч. гр. д. № 523/2011 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Г.Г.. По смисъла на това тълкувание, за да може да намери приложение разпоредбата на чл. §25 от ПЗР на ЗИД на ГПК ДВ брой 100/2010г., съответното производство или дело следва да бъде започнато или образувано преди влизането в сила на ЗИД на ГПК ДВ брой 100/2010г.. В § 26 от ПЗР на ЗИД ГПК /ДВ бр. 100 от 21.12.2010 г./ е указано, че този закон влиза в сила от деня на обнародването му - т. е. от 21.12.2010 г., с изключение на конкретни текстове, сред които обаче не попада този, с който е изменен чл. 493, т.2 от ГПК.

 

В този смисъл изпълнителното производство по изп. дело № 1698/2010г. по описа на въззивника ЧСИ К.А., е образувано на 13.12.2010г. като самостоятелно дело и тъй като е започнало преди изменението на ГПК с ДВ брой № 100/2010г. в сила от 21.12.2010г. то същото следва да се счита за “висящо производство” по смисъла на горепосочения § 25 от ПЗР на ЗИД на ГПК ДВ брой 100/2010г.

 

Правилно и законосъобразно решаващият съд е приел, че обявеното на процесната продан за купувач на имота трето лице Р.Р., не е внесло предложената от него цена с приспадане на внесения задатък в едноседмичния срок по чл. 492, ал. 3 ГПК от 30.07.2013 г. до 06.08.2013 г. включително (което обаче не е така с оглед изложеното), то и тогава неправилно въззивника ЧСИ е обявил на 06.08.2013 г. за купувач на този имот ищцата, без преди това да й е изпратил покана и тя да се е съгласила след същата да го купи, като не й е върнал, а е превел на 14.08.2013 г. внесения от нея задатък от 1520 лева на взискателя/третото лице - помагач на негова страна по делото, в явно нарушение на чл. 493, т.2 от ГПК в приложимата му редакция от ДВ бр. 59/2007 г., според която, само наддавача, който след покана от съдебния изпълнител се е съгласил да купи имота и не внесе предложената от него цена в едноседмичен срок от обявяването му след такова негова съгласие за купувач, отговаря по т. 1 на чл. 493 ГПК, като губи внесения от него задатък. В пряка причинна връзка от тези неправомерни действия на въззивника в качеството му на ЧСИ, въззиваемата е претърпяла имуществена вреда, като е загубила внесения от нея задатък от 1520 лева за участие в проданта, който въззивника ЧСИ е отказал да й върне и превел на взискателя, с което е намаляло имуществото й, без да са били налице в случая основанията за това по чл. 493, т. 2 ГПК, в приложимата му редакция от ДВ бр. 59/2007 г. Деянията по приложението на тази норма и превеждането на този задатък по сметка на взискателя, с отказ да й се върне, са неправомерно предприети от жалбоподателя в качеството му на частен съдебен изпълнител, като увреждането на въззиваемата се явява пряка и непосредствена последица на същите. Налице са следователно основанията на чл.74, ал.1 от ЗЧСИ за ангажиране на деликтната му отговорност и предявените от ищцата искове по чл. 74, ал.1 от ЗЧСИ и  чл. 86, ал. 1, вр. с чл. 84, ал. 3 от ЗЗД за осъждането му да й заплати обезщетение за тази причинена й загуба в размер на 1520 лева и законна лихва върху същата от увреждането й/отказа му да й върне задатъка на 29.08.2013 г., до изплащането му, ще следва да бъдат уважени, като основателни (Р 196-2012-III г.о. на ВКС).

 

В този смисъл, въззивният съд следва да отбележи, че дори и да се приеме че е приложима по-новата редакция на чл.493, т.2 от ГПК и ЧСИ обяви за купувач следващия наддвач, който е дал следваща по ред цена /в случая въззиваемата Ж./, ЧСИ отново би трябвало да го уведоми със съобщение, че е обявен за купувач на имота, за да може този наддавач да внесе остатъка от цената, тъй като същият не знае на практика, че първият наддавач, който е спечелил проданта е отстранен от нея и му е върнат депозита.

В заключение въззивника ЧСИ следва да върне на въззиваемата внесения от нея депозит от 1520 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на дължимите суми.

 

С оглед на гореизложеното, Окръжният съд като въззивна инстанция следва да остави без уважение въззивната жалба, и разглеждайки делото по същество приема, че следва да постанови съдебно решение, с което да потвърди решението на първоинстанционния съд като допустимо, правилно и обосновано, постановено при спазване на материалния закон и съответно съдопроизводствените правила.

В заключение въззивният съд намира, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено, ведно с всички законни последици от това.  

На основание чл.78, ал.1 във връзка с чл. 273 от ГПК въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата направените от последната разноски по делото пред настоящата съдебна инстанция, общо в размер на 290 лева, представляващи възнаграждение за един адвокат пред въззивната инстанция – адв. З.Д., съобразно представените договор за правна помощ от 19.09.2014г. и списъка на разноските по чл. 80 ГПК пред въззивната инстанция /на л. 18 и 19 от наст. дело/.

На основание чл. 280, ал. 2 от ГПК, настоящото въззивно съдебно решение не подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ, тъй като цената на иска е под сумата 5 000 лева, а именно 1 520 лева.

 

Водим от горното, съдът

 

                        Р    Е    Ш    И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 384/01.04.2014г., постановено по гр.д. № 4891/2013г., по описа на С. районен съд, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

ОСЪЖДА въззивника Частен съдебен изпълнител К. П. А. с рег. № ..., с район на действие Окръжен съд – С. с адрес на кантората: гр. С., бул. “Ц.“ № ., ет. ., офис ., да заплати на въззиваемата Д.Б.Ж. с ЕГН **********,***, сумата от 290 лева /двеста и деветдесет лева/, представляваща направените от последната разноски по делото  възнаграждение за един адвокат пред въззивната инстанция.

 

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

 

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                              ЧЛЕНОВЕ:   1.

 

                                                                2.