Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

320                                                    24.10.2014 г.                              гр.Стара Загора

 

 В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД    ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На двадесет и четвърти септември                   две хиляди и четиринадесета година  

В публичното заседание в следния състав:

 

    ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА

                                                               ЧЛЕНОВЕ:  РУМЯНА  ТИХОЛОВА

                                                                                         МАРИАНА МАВРОДИЕВА

Секретар П.В.

Прокурор…………………….

Като разгледа докладваното от съдията - докладчик МАВРОДИЕВА въззивно гражданско дело N  1303  по описа за 2014 година.

           

Производството е образувано по въззивна жалба на М.И.М. чрез адв. Н.Т. против решение № 568 от 19.05.2014г., постановено по гр.дело № 5770/2013 г. по описа на Старозагорския районен съд, с което се признава за установено на осн. чл.422 ГПК във вр. с чл.240 ЗЗД, съществуването на вземането на В.Д.В. против М.И.М. за сумите: … лв., представляваща главница по договор за заем от 26.07.2010г. и … лв., представляваща обезщетение за забавено плащане по чл.86, ал.1 ЗЗД, за времето от 01.09.2010г. до 23.09.2013г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.09.2013г. до окончателното заплащане, относно което е издадена заповед за изпълнение № 2788 от 27.09.2013г. по ч.гр.д. №4539/2013г. на Старозагорския районен съд; присъдени са разноски.

 

Въззивникът счита, че постановеното по делото решение e неправилно и незаконосъобразно. От събраните доказателства ставало ясно, че ответникът върнал на ищеца дължимата сума. Моли да се отмени обжалваното решение и да се постанови друго, с което да се отхвърли иска като неоснователен. 

           

Въззиваемият В.Д.В., чрез пълномощника си адв. К.Н., оспорва жалбата като неоснователна. Счита, че от гласните доказателства не се установявало нито пряко, нито косвено изпълнение на задължението на ответника. Претендира за разноски.

 

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и становищата на  страните, предвид събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

 

Предявените искове са с правно основание чл.422 ГПК, във вр. с чл.240 и чл.86  ЗЗД.

 

Ищецът В.Д.В. твърди, че на 26.07.2010г.  дал на ответника в заем сумата …лева, която същия се задължил да върне до края на август 2010г. Сочи, че до 01.09.2013 г. ответникът върнал само част от сумата в размер на … лева и дължал остатъка. Претендира обезщетение за забавено плащане в размер на …лв. За тези суми ищецът подал заявление по чл.410 ГПК, по което била издадена заповед за изпълнение на парично задължение. Ответникът е възразил срещу издадената заповед за изпълнение. Моли да се установи по отношение на ответника съществуването на вземането. Ответникът М.И.М. не отрича, че сключил договор за заем и получил сумата, но твърди, че я е върнал на ищеца изцяло. Сочи, че тъй като бил в добри приятелски отношения с ищеца, след плащането на остатъка от … лв. не поискал от ищеца съставената при даване на заема разписка. Последният го уверил, че ще я унищожи. Моли искът да бъде отхвърлен.

 

Не се спори по делото, че на 26.07.2010г. ищецът е дал на ответника сумата …лева, която последният се е задължил да върне до края на месец август на същата година. За предаването на парите е съставена разписка, подписана от ответника. Между страните не е спорно, че част от тази сума в размер на …лева е била върната от М. на ищеца.

 

Според показанията на свидетеля Х.М.Х. страните по делото се познавали от години и били в приятелски отношения. Х. твърди, че един ден в края на месец август и началото на месец септември на 2012г. ответникът споделил с него, че дължал на ищеца пари и, че имали среща за да му ги върне. Според свидетеля сумата била …лева. Разговорът се състоял в градската градина в гр. Стара Загора, като десет-петнадесет минути по-късно на мястото пристигнал ищецът. Свидетелят видял, как М. се приближил до ищеца и поставил в джоба на якето му пакет, за който Х. предположил, че съдържа паричната сума. Х. твърди, че е не е видял съдържанието на предадения плик.  Втората свидетелка – В.Ч. установява, че през 2012г. станала поръчител на ищеца, за теглене на кредит в размер на … лева. М. й споделил, че сумата му била необходима, за да върне заем. По-късно узнала от ответника, че заемът бил получен от В.Д. и му бил върнат след отпускането на кредита. Показанията на Ч., относно това, че е поръчителствувала на ответника за …лева, се потвърждават от представения по делото договор за револвиращ заем от 13.09.2012г., сключен между „Профи кредит” и М.М..

 

От приложеното ч.гр.д. №4539/2013г. на СтРС, се установява, че на 26.09.2013г. ищецът В. е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за сумите предмет на настоящия иск. Заявлението е уважено, като съдът е издал заповед от 27.09.2013г., връчена на ответника на 29.10.2013 година. В срока М. е подал възражение, в което твърди, че не дължи изпълнение.

 

Съгласно чл.240 ал.1 от ЗЗД, с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество.

 

Безспорно се установи по делото, че ищецът е предал на ответника парична сума, която той се е задължил да върне. Между  страните по делото е налице сключен договор за заем, като предаването на сумата е удостоверено от заемополучателя в писмен документ – разписка. Падежът на задължението е определен, съгласно посоченото в разписката, в края на месец август 2010г. Плащането на част от сумата в размер на … лева е обстоятелство, за което страните не спорят. Спорно е погасяването на остатъка от заема в размер на … лева. Ищецът твърди, че тази сума е дължима, а ответникът противопоставя възражение, че я е върнал.

 

Тъй като при плащането благоприятни последици биха настъпили за ответника, негова е тежестта на доказване за този факт.

 

Въззивната инстанция изцяло споделя изводите на районния съд, в мотивите на първоинстанционното решение, към които препраща на основание чл.272 ГПК. От събраните  доказателства не може да се обоснове категоричен извод относно твърдението на ответника, че претендираната сума е била върната на ищеца - кредитор. Свидетелят Х. е видял предаването на плика, без да е видял лично съдържанието му. Свидетелката Ч. пък установява обстоятелството, че е станала поръчител на ответника по договор за заем, но не и това как последният е използвал получените средства. Тоест от гласните доказателства не се установява по безспорен начин изпълнение на задължението от страна на ответника.

 

С оглед на горното, съдът намира, че предявеният иск за установяване съществуването на вземане за сумата …лв. е основателен, поради което следва да бъде уважен. Предявеният акцесорен иск също е основателен и следва да бъде уважен до претендирания размер.

 

Предвид изложените съображения, въззивната инстанция намира, че решението на Старозагорския районен съд е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено изцяло. 

           

            Въпреки искането за присъждане на разноски от страна на пълномощника на въззиваемия, тъй като по делото не са представени доказателства за направени такива, същото не следва да се уважава.  

 

Водим от горните мотиви, Окръжният съд

 

Р    Е    Ш    И:

 

            ПОТВЪРЖДАВА решение № 568 от 19.05.2014г., постановено по гр.дело № 5770/2013 г. по описа на Старозагорския районен съд.

 

            Решението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      

 

 

ЧЛЕНОВЕ: