Р Е Ш Е Н И Е

Номер 315                        16.10.2014 година                    град Стара Загора

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД                        Втори граждански състав

На осемнадесети септември                                                 2014 година

В открито заседание в следния състав:

 

       ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРГАРИТА САРАНЕДЕЛЧЕВА

                         ЧЛЕНОВЕ: 1. НИКОЛАЙ УРУКОВ

                          2. ВАНЯ ТЕНЕВА

при секретар С.С. като разгледа докладваното от младши съдия Тенева въззивно гражданско дело номер 1306 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.

Образувано е по подадена въззивна жалба на "З.” АД с ЕИК ..., чрез адв. Д. против решение № 240/30.04.2014 г., постановено по гр. д. № 2469/2013 г. по описа на К. районен съд, в частта, с която предявеният иск по чл. 222, ал. 3 от КТ е уважен частично до размера на сумата от 2 625, 76 лева ведно със законната лихва върху сумата от завеждане на иска до изплащането й и е отхвърлено евентуалното възражение на ответника за прихващане на исковата сума с насрещни вземания на ответника по изплатени с 8 броя РКО суми в общ размер от 3 133, 29 лева.

В жалбата са наведени доводи, че съдебното решение е необосновано и неправилно. С оглед на твърденията си страната иска да бъде отменено обжалваното решение, като се отхвърли изцяло иска за заплащане на обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ като неоснователен поради изплащане на тази сума от “З.” АД или евентуално да се извърши прихващане с насрещните вземания на ответника по изплатени на ищеца с 8 броя РКО суми в размер на 3 133, 29 лева. Претендира разноски за въззивната инстанция, както и за първата инстанция.

Въззиваемата страна П.А.П. чрез пълномощника си адв. Г. в депозиран отговор на въззивната жалба оспорва същата, моли въззивният съд да потвърди обжалваното първоинстанционно решение. Претендира за разноските пред въззивната инстанция.

Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемата страна, намира за установено от правна и фактическа страна следното:

Производството пред районния съд е образувано по искова молба на П.А.П., с която е предявен иск по чл. 222, ал. 3 от КТ срещу “З.” АД с ЕИК ..., гр. К., Западна индустриална зона, представлявано от Огнян Илиев Пасков – Изп. директор, за сумата от 3 456 лева, ведно със законната лихва за забава.

         За основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да докаже, че между страните е съществувало трудово правоотношение, което е прекратено независимо от основанията за това, като към момента на прекратяването ищецът е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и през последните десет години е работил при същия работодател, както и размерът на брутното трудово възнаграждение, получено за последен пълен отработен месец преди пенсионирането.

         Безспорните факти между страните са следните:

Ищецът е бил в трудови правоотношения с ответното дружество “З.” АД повече от 10 години. Размерът на последното брутно трудово възнаграждение преди прекратяване на трудовия договор е в размер на 576, 85 лева. Работодателят - ответник е признал и че при тези факти ищецът има право на обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ. Признат е и размера на обезщетението за сумата от 3 461, 10 лева.

Представено е разпореждане на ТП на НОИ гр. С. за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 03.12.2012 г., което не се оспорва. По делото са представени доказателства, че със Заповед № 31/30.11.2012 г. и считано от 03.12.2012 г. е прекратен трудовия договор с ищеца по взаимно съгласие – т.е. следва да му бъде изчислено обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ съобразно брутното трудово възнаграждение за месец ноември 2012 г.

Спори се между страните дали дължимото обезщетение е платено от “З.” АД. В тази насока ответното дружество твърди, че е платил пълния размер на исканата сума, като представя доказателства – 8 броя разходни касови ордери, счетоводни документи и две вносни бележки за платени суми в полза на ищеца П. с посочено основание и на двете – доплащане на обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ. По отношение на плащанията, извършени с вносни бележки (по банков път) страните не спорят, че това са плащания по дължимото обезщетение – т.е. първата инстанция правилно е приела, че сумата от 830, 24 лева е платена и иска следва да бъде отхвърлен частично за тази сума. В тази част решението е влязло и в сила като необжалвано. Спорът между страните е дали останалата сума в размер на 2 625, 76 лева е платена и с това задължението за изплащане на обезщетение е погасено.

Пред районният съд ответникът е представил 8 РКО за изплатена сума в полза на ищеца в размер на 3 133, 29 лева. В тези РКО са записани дати на съставяне в периода от септември до декември 2012 г. и са подписани от ищеца, ръководителя на дружеството, главния счетоводител и касиера на “З.” АД. Като основание за плащането на отделните суми е посочено “служебен аванс”. Чрез свидетелски показания на счетоводителя и касиера на “З.” АД ответното дружество излага различно основание за плащане, като се твърди, че сумите представляват платено предварително обезщетение по чл. 222 ал. 3 от КТ. Така представените ордери са частни свидетелстващи документи, които се ползват с материална доказателствена сила срещу издателя има “З.” АД по отношение на удостоверителното заявление – изплащане на сумата с основание “служебен аванс” и оборването им със свидетелски показания е недопустимо. Ето защо следва да се приеме, че тези суми са добросъвестно получени от ищеца като служебен аванс, а не като обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ. Въззивният състав споделя мотивите на първоинстанционния съд и препраща към тях на основание чл. 272 от ГПК. Като допълнение към мотивите следва да се изложи и че тези ордери нямат обвързваща доказателствена сила по отношение на датата на съставянето им съгласно чл. 181 от ГПК, а доказването на достоверността на датата със свидетелски показания е недопустимо.

         От свидетелските показания на двама бивши служители се установява, че дружеството ответник обичайно е изплащало възнагражденията за труд чрез РКО, на които е написана само сумата и основанието – “служебен аванс”, а датата е попълвана по – късно. Тези показания са на неутрални свидетели по спора, които не са заинтересовани от крайния изход на делото и с оглед на останалите обстоятелства по делото следва да се кредитират като достоверни по отношение на изградената практика за изплащане на трудови възнаграждения в “З.” АД.

Представените и приети по делото счетоводни експертизи нямат обвързваща доказателствена сила за съда, а следва да се преценяват с оглед другите обстоятелства по делото. Видно от констатациите и приложените ведомости по делото срещу счетоводно отразеното изплащане на обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ и заплата за месец ноември 2013 г. липсва подпис на ищеца П.. Макар и да има констатация, че счетоводните книги са редовно водени и могат да се ползват от дружеството като доказателство, те не притежават обвързващата материална доказателствена сила както официалния свидетелстващ документ. Ето защо преценени с оглед останалите факти по делото така представените експертизи не следва да се кредитират в частта, с която е дадено заключение, че според счетоводните записвания на ищеца е заплатен пълния размер на обезщетението.

По възражението за прихващане на исканото обезщетение с платените с РКО суми следва да се отбележи, че в тежест на ответника, който го противопоставя е да докаже пълно и главно, че така получените суми са платени без основание и че се дължи връщането им от ищеца. По делото не се събраха такива доказателства, като и в тази част настоящият състав препраща на основание чл. 272 от ГПК към мотивите на районния съд.

Предвид изложеното въззивната жалба се явява неоснователна, а обжалваното решение като правилно следва да се потвърди, включително и в частта за присъдените разноски на първа инстанция.

 

По разноските:

С оглед изхода на спора въззивникът “З.” АД следва да бъде осъден да заплати възнаграждение за въззивната инстанция в полза на въззиваемия в размер на 350 лв. на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК.

Водим от горните мотиви, Окръжен съд - гр. С.

 

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА в обжалваната част решение № 240/30.04.2014 г., постановено по гр. д. № 2469/2013 г. по описа на К. районен съд.

ОСЪЖДА “З.” АД с ЕИК ... със седалище и адрес на управление гр. К., Западна индустриална зона, представлявано от О. И.П. да заплати на П.А.П. с ЕГН **********, с постоянен адрес с. К., община К., ул. “Т. К.” №. сумата от 350 лева (триста и петдесет лева), представляваща възнаграждение за адвокат пред въззивната инстанция.

Решението не подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

2.