Р Е Ш Е Н И Е

 

   288/01.10.2014 година                             Град С.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

С.ят окръжен съд                ІІ  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На двадесет и трети септември                                                             2014 година

В публично заседание, в следния състав:

 

                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:  МАРГАРИТА САРАНЕДЕЛЧЕВА

                                       ЧЛЕНОВЕ:  НИКОЛАЙ УРУКОВ

                                       ВАНЯ ТЕНЕВА

 

Секретар С.С.

Прокурор Ю.С. 

като разгледа докладваното от чл. съдията М. САРАНЕДЕЛЧЕВА                 

въззивно гражданско дело  номер 1309 по описа за 2014 година.

 

Обжалвано е решение № 452/17.04.2014г., постановено по гр. дело № 5691/2013г., по описа на С.я районен съд.

 

Въззивникът Е.Х.Г.  обжалва решението в частта, в която искът е отхвърлен за разликата от 5 000 лева, до 10 000 лева. Счита, че решението е неправилно, поради занижен размер на обезщетението. Моли да бъде отменено решението в не уважената му част и осъди Прокуратурата на Р България да й заплати още 5 000 лева. Моли да се остави без уважение въззивната жалба на другата страна.

 

Въззивникът Районна прокуратура – гр. С.  моли, да се отмени решението на районния съд в частта, в която е осъдена да заплати  на ищцата сумата от 5 000 лева, както и сумата 655 лева – направени разноски по делото, като отхвърли предявените искове по основание и размер или да измени решението като намали значително размерът на присъденото обезщетение, в това число и направените по делото разноски. Моли да се остави без уважение въззивната жалба на другата страна.

 

По въззивните жалби на Е.Х.Г. и Районна прокуратура – гр. С..

 

Въззивният съд след като обсъди данните по делото доказателства, намира за установено следното:

 

Предявен е иск за причинени неимуществени вреди, с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.

 

От приложеното към делото нохд № 644/2007г., по описа на ОС-С.  и досъдебно производство на ОП-С. се установява, че на  02.08.2006г. ищцата е привлечена като обвиняема за това, е през месец май 2000г. в качеството на длъжностно лице е нарушила служебните си задължения, като е съставила договор за покупко-продажба на недвижим имот по ЗСПЗЗ.

 

По внесения обвинителен акт е образувано наказателно дело и с присъда от 19.05.2008г. Окръжния съд-С. признава ищцата за невиновна.

 

По делото са допуснати гласни доказателства. От показанията на свидетелите Р. Р. и Е. Г. се установява, че след като са започнали следствените действия и по времето на делото срещу ищцата, същата коренно се променила. Станала нервна, разтревожена и неспокойна. Колективът с който работела я изолирал. Това се отразило зле на цялостното й състояние. Наложило се да се проведе лечение в Н..

 

Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ, ако лицето спрямо което е поддържано обвинение е било оправдано, налице е основание за ищцата за търсене на отговорност за вреди. Пасивно легитимирана да отговаря по този иск е Прокуратурата на Р България като държавен орган, от чийто незаконни актове са причинени вреди.

 

От събраните по делото доказателства се установява, че на ищцата е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.283а, т. 1, във вр. с чл. 282, ал. 1 от НК. Предприемането на такива процесуални действия е свързано със значителен стрес. Това е нормална човешка реакция вследствие на упражнената наказателна репресия. Видно от събраните гласни доказателства се установява настъпване на неблагоприятни последици в психо-емоционалното и физическото състояние на ищцата. Повдигане на обвинение за определено престъпление води до накърняване доброто име на лицето в обществото. Поради това с повдигането на обвинение за умишлено престъпление каквото ищцата не е извършила е накърнено самочувствието й, доброто й име и авторитета.

 

Въззивният съд намира, че изцяло е осъществен фактическия състав на чл. 2, ал. 1, т. 3 от специалния закон. Налице е незаконно повдигнато обвинение от органите на прокуратурата, за което лицето е оправдано от съда. Това е причинило на ищцата неимуществените вреди, посочени по-горе, които се намират в пряка причинна връзка с незаконното обвинение.

 

Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Това означава, че съдът е длъжен да вземе предвид болките и страданията на ищцата, които е претърпяла и ще търпи и за  в бъдеще. Като се отчете горното въззивният съд намира, че исковата претенция е основателна до размера на 5 000 лева.

 

Като е осъдил Прокуратурата на Р България да заплати на ищцата Е.Х. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5 000 лева и е отхвърлил иска в останалата му част, до размера на претендираните 10 000 лева, Районният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено.

 

Предвид постановения резултат, Районният съд е определил и сумата представляваща направени по делото разноски.

 

 Водим от горните мотиви и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, въззивният съд     

                                 Р  Е  Ш  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 452/17.04.2014г., постановено по гр. дело № 5691/2013г., по описа на С.я районен съд.

 

 РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от получаване на съобщението пред ВКС, от ищцата – въззивница, при наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК.

 

 

 

 

                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

        ЧЛЕНОВЕ:     1.

 

 

                                 2.