Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер  306/10.10.2014 г.                                        Град С.

 

                               В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

С.Т ОКРЪЖЕН СЪД                    ІІ  Граждански състав

На двадесет и трети септември                                            Година 2014

в публичното заседание, в следния състав:

                                                         

                                      Председател: МАРГАРИТА САРАНЕДЕЛЧЕВА

                                              Членове: 1. НИКОЛАЙ УРУКОВ

                                                             2. ВАНЯ ТЕНЕВА

 

Секретар  С.С.

Прокурор

като разгледа докладваното от съдията - докладчик УРУКОВ

въззивно гражданско дело № 1310 по описа за 2014 година.

 

Производството е на основание чл.258 и сл. от ГПК.

 

Производството по делото е образувано по подадена въззивна жалба от въззивниците И.Й.С. и И.М.С., с която обжалват решение № 508/07.05.2014г. постановено по гр.дело № 3899/2010г. по описа на С. районен съд, с което е разпределено ползването на съсобственото им дворно място между ищците и двамата въззивници, като молят решението на първоинстанционния  РС-С. да бъде отменено като неправилно и да бъде постановено друго решение, с което да се разпредели от въззивния съд ползването на дворното място съобразно приетото от районния съд заключение на вещото лице, без извършваните от районния съд корекции.

Считат, че решението е неправилно, тъй като първоинстанционният съд е приел, че ищците-въззиваеми са собственици на 244/685 ид.части, а въззивниците С. на 441/685 ид.части от дворното място, цялото от 703.34 кв.м. Считат, че съдът неправилно е приел, че след като ответниците – въззивници с влязло в сила решение са признати за собственици на 441/685 ид. части, то останалите ид.части – 244 кв.м са собственост на ищците.

Молят да бъде уважена подадената въззивна жалба  и отмени постановеното решение от първоинстанционния РС-С. като неправилно, да се постанови ново решение от въззивния съд, с което да се разпредели правото на ползване на недвижимия имот съобразно заключението на вещото лице прието от РС, и правата на собственост на страните.

 

Не правят искане за събиране на нови доказателства.

Не претендират за присъждане на разноски.

 

          В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от Р.Д.И. и М.И.П. на въззивната жалба, чрез пълномощника си адв. Р.Й. ***, с който молят да бъде изцяло потвърдено решението на първоинстанционния съд, като правилно и законосъобразно.

 

Не правят искане за събиране на нови доказателства.

Претендират за присъждане на направените разноски по делото.

 

           При извършена служебна проверка на въззивната жалба, съдията-докладчик намира, че същата е редовна и допустима, страните нямат искания за събиране на доказателства във въззивната инстанция, като делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание с призоваване на страните.

 

          Въззивникът И.Й.С. и И.М.С., редовно и своевременно призовани – първият от тях не се явява, а се явява втората от тях И.С., заедно с адв. Д.М. *** по делото пред въззивния съд, който заема становище, че жалбата се явява основателна и като такава следва да бъде изцяло уважена и бъде отменено постановеното решение на първоинстанционния съд, ведно с всички законни последици от това. В тази връзка молят да се определи разпределението на ползването върху процесните недвижими имоти, съобразно второто заключение на съдебно-техническата експертиза, изпълнена от вещото лице К.Д. Й. и приложената към заключението скица. Молят да им бъдат присъдени и разноските по делото.

 

Въззиваемите Р.Д.П. и М.И.П. - редовно и своевременно призовани, не се явяват по делото. Депозирали са отговор на въззивната жалба чрез адв. Р.Й., с който молят решението на районния съд да бъде потвърдено. Подробни съображения и доводи са изложени в писмения отговор по съществото на делото. Молят да им бъдат присъдени разноските по делото.

 

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намери за установено следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл. 32, ал. 2 от ЗС, за разпределение на ползването на недвижими имоти.

 

Разгледана по съществото си въззивната жалба на жалбоподателите се явява неоснователна и недоказана, поради следните съображения:

 

В първоинстанционното производство правилно е установена следната фактическа обстановка: Видно от представените нотариален акт № 66, том V, рег. № 7671/дело № 643/28.08.2003г., нот.акт № 68,том V, дело, рег.№ 7681, дело № 645/2003г., скица № 1291/26.03.2007г. на Община С., както и от материалите по гр.д. № 5753/2010г. по описа на С. районен съд, приключило с потвърждение и влизане в законна сила на решение № 862/18.07.2011г., с което е признато за установено, че въззивниците И.Й.С. и И.М.С. са собственици на 441/685 ид.части от дворното място УПИ ХХІІ-132 в кв.482 по плана на града. По действащия кадастрален и регулационен план, одобрен със заповед № 2092 от 15.11.1999г. имотът представлява УПИ ХХІІ-132 в кв.482 кв.Кольо Ганчев, по плана на С., като имотът по скица е с площ 685 кв.метра. Със заповед № РД-18-73 от 19.11.2007г. е одобрена кадастралната карта и кадастралния регистър на кв. “К.” – С., като процесния имот представлява поземлен имот с идентификатор 68850.525.132 с площ от 703, 34 кв.метра.

 

За изясняване на делото от фактическа страна пред първостепенния съд са били назначени съдебно-технически експертизи – първоначална и повторна такава, които са дали проекти за разпределение на ползването на дворното място съгласно квотите на страните. Първоинстанционният съд се е позовал на повторното заключение, извършено от вещото лице Й., тъй като е било изготвено със замервания на място, а не само по картографските материали и е изчислило реалната площ на съсобствения между страните имот – 703,34 кв.метра. В заключението си  вещото лице уточнява, че площта на имота реално е била толкова, но поради погрешно измерване по скица е нанесена като 685 кв.метра. Установено е, че 25 кв.метра са придадени по регулация от северната част на съсобствения имот и съответно платени, а телената ограда от източната страна на масивната жилищна сграда е телена оградна мрежа, закрепена на дървени и бетонови колове, поставена и местена след придобиването от въззиваемите на собствеността им в процесното дворно място през 2003г.    

 

При така установената фактическа обстановка въззивният съд счита, както правилно и обосновано е приел и първоинстанционния съд, че въззиваемите и ищци са съсобственици в процесния имот, притежаващи 244/685 ид.части/, а останалата част от 441/685 ид.части е собственост на ответниците/, от дворното място,цялото от 703,34квметра. Като съсобственици същите имат право да ползват общата вещ съобразно нейното предназначение и не може да бъдат лишавани от това право, гарантирано им от чл.31, ал.1 от ЗС /в този смисъл е решение № 156 от 12.01.1971 г. по гр.д.№ 2620/70 г., І г.о., ВС/.

 

При изготвяне на проекта вещото лице се е съобразило с необходимостта да бъде обособена площ, обслужваща жилищните сгради, както и с необходимостта от осигуряване възможност на страните да ползват постройките, които са тяхна индивидуална собственост.

 

Вещото лице е изготвило и проект за разпределение на ползването на имота, отразен на приложената към заключението скица – като границата между имотите следва да минава по пунктиран контур, определен от съда върху скицата на вещото лице по точките, означени с букви А,Б,В до Г, като РС-С. правилно е счел, че позициите на точки А,Б и В следва да бъдат запазени по скицата, а местонахождението на точка Г следва да бъде променено, като същата следва да бъде преместена в южна посока от съществуващия източен край на телената ограда между страните, като съдът служебно е изчислил необходимата промяна в разположението на точка Г – на юг с 5,94 метра по източната имотна граница, като дължината на източната страна на частта на ответниците - от т.Г до т.Д стане 15,30 метра, а източната страна на мястото на ответниците - разстоянието от т.Ж до т.Г – съответно 11,49метра, като по този начин частта на ответниците ще има обща площ от 452,80 кв.метра /включваща застроена и незастроена площ/,а тази на ищците – 250,53кв.метра /застроена и незастроена площ/, съответстващи изцяло на правото на собственост на страните според съдебното решение по спора за собственост – съответно за ответниците – 441/685 ид.части от цялото дворно място /с реална площ от 703,34 кв.метра/ и за ищците - 244/685 ид.части от дворното място /с площ от 703,34кв.м/.      

 

Правилно съдът се позовал на повторното заключение извършено от вещото лице К.Д., тъй като същото е направило замервания на място, а не само по картографските материали и е изчислило реалната площ  на съсобствения между страните имот – 703.34 кв.м., като вещото лице в заключението си е уточнило, че площта на имота реално е била толкова, но поради погрешно измерване по скица е нанесена като 685 кв. метра. Установено е било, че 25 кв.м. са придадени по регулация от северната част на съсобствения имот и платени, а телената ограда от източната страна на масивната жилищна сграда е телена оградна мрежа, закрепена на дървени и бетонови колове, поставена и местена след придобиването от ищците на собственост в процесното дворно място през 2003 г.

 

Въззивният съд счита, че при така изяснената фактическа обстановка  първостепенният съд правилно е установил, че ищците са съсобственици в процесния имот, притежаващи 244/685 ид. части /останалата част от 441/685 ид. части е собственост на ответниците/, от дворното място, цялото от 703.34 кв. м. Като съсобственици същите имат право да ползват общата вещ съобразно нейното предназначение и не може да бъдат лишавани от това право, гарантирано им по чл. 31, ал. 1 от ЗС / в който смисъл е и решение под № 156/12.01.1971г. по гр. дело № 2620/1970г. на І ГО на ВС/.

 

Съдът правилно е преценил, че при изготвяне на проекта за разпределението на ползването вещото лице се е съобразило с необходимостта да бъде обособена площ, обслужваща жилищните сгради, както и с необходимостта от осигуряване възможност на страните да ползват постройките, които са тяхна индивидуална собственост.

 

 

Основното възражение във въззивната жалба и в заседанието по същество по делото пред въззивната инстанция, направено от адв. М. е, че въззиваемите – ищци Р.Д.И. и М.И.П. притежавали документ за собственост – нотариален акт само за 181 кв.м., тъй като праводателите им също притежавали точно толкова площ от процесния имот. В тази насока видно от влязлото в законна сила решение № 862/18.07.2011г.  по гр. дело № 5753/2010г., по описа на РС-С. е бил уважен установителния иск на въззивниците и тогава ищци С., до размера на 441/685 кв.м. ид. части, като този установителен иск за собственост е отхвърлен в останалата му част до размера на общо претендираните 490/703 кв.м. ид. части. В тази насока съгласно чл. 297. от ГПК Влязлото в сила решение е задължително за съда, който го е постановил, и за всички съдилища, учреждения и общини в Република България.

 

В този смисъл въззиваемите са станали собственици на останалите 244/685 кв.м. ид. части и по силата на влезлия в законна сила застроителен и регулационен план на гр. С., кв. “К.”, утвърден със заповед № 2092/15.11.1999г., като процесният недвижим имот представлява УПИ ХХІІ – 132, кв. 482, целия с площ 685 кв.м., заедно с построените в  него масивна жилищна сграда и полумасивна жилищна сграда, находящи се в южната част на имота.

 

По силата на специалните разпоредби на нормативните актове уреждащи териториалното и селищно устройство действали към момента на изготвянето и одобряването на ЗРП на гр.С., кв. “К.” през 1999 година, а именно Закона за териториалното и селищно устройство /ЗТСУ – отменен на 31.03.2001 год. но действал до тази дата/ и съответно Правилника за приложението на Закона за териториалното и селищно устройство /ППЗТСУ – отменен на 31.03.2001 год., но действал до тази дата/ от една страна въззивниците са имали процесуалната възможност да подадат писмени възражения в съответния законов срок, против проектоплана на застроителния и регулационен план на гр. С., преди неговото одобрение. В тази насока съгласно Чл. 69, ал.1 от ППЗТСУ /отм./ Изработените проекти за застроителни и регулационни планове, планове по вертикалното планиране, кварталнозастроителни и силуетни планове за цели населени места или за значителна част от тях (заедно с кадастралния план и разписния списък и съответните други планове, схеми и профили) се съобщават от общината на заинтересуваните собственици и на останалите граждани с обявление, обнародвано в "Държавен вестник". Обявлението се поставя на видно място в населеното място и се разгласява чрез средствата за масова информация.

Според ал.2 (Доп. - ДВ, бр. 6 от 1998 г.) Проектите за ограничени части от населеното място (заедно с кадастралния план и разписния списък и съответните други планове, схеми и профили) се съобщават на заинтересуваните собственици по реда на чл. 194, ал. 1 от закона. Проектите за кварталнозастроителни и силуетни планове, които се изработват едновременно с нови планове или с изменения на действащи застроителни и регулационни планове за ограничени части от населеното място се съобщават на заинтересуваните собственици на недвижими имоти в квартала и в срещуположните квартали. От разпоредбата на Чл. 70. от ППЗТСУ /отм./ се установява, че в 14-дневен срок от обявлението в "Държавен вестник" и в 7-дневен срок от съобщението по чл. 194, ал. 1 от закона заинтересуваните могат да направят писмени възражения и искания по проекта до техническата служба на общината. От разпоредбата на чл. 71. ал.1 от ППЗТСУ (Изм. - ДВ, бр. 48 от 1985 г., бр. 2 от 1996 г.) става ясно, че след изтичане на срока за възражения и искания проектите заедно с кадастралния план и разписния списък и придружаващите ги материали се разглеждат от архитектурно-градоустройствената комисия на общината.

От друга страна впоследствие, след обявяването на проекта и приемането на окончателния ЗРП въззивниците С. са имали възможността да подадат съответната жалба и да обжалват същия план, до влизането му в законна сила. В тази насока съобразно чл.82., ал.1 от ППЗТСУ /отм./ Копие от одобрения план и от придружаващите го планове, схеми и профили заедно с разписния списък се изпращат на съответната община. Според ал.2 (Доп. - ДВ, бр. 48 от 1985 г., изм., бр. 6 от 1998 г.) Заповедите, с които се одобряват застроителни и регулационни планове и техни изменения за цели населени места или за значителна част от тях, се обнародват в "Държавен вестник". Техническата служба на общината разгласява заповедта преди обнародването й с обявление, поставено на входовете на сградите и на видно място в сградата на общината. Съобразно ал.3 (Изм. - ДВ, бр. 6 от 1998 г.) Заповедите, с които се одобряват застроителни и регулационни планове и техни изменения, кварталнозастроителни и силуетни планове, застроителни решения по чл. 105, ал. 4 и по чл. 108, ал. 2 и кварталнозастроителни разработки за отделни квартали или за части от квартали, се съобщават на заинтересуваните собственици по реда на Гражданския процесуален кодекс. В изградените жилищни комплекси и в частите на градовете, застроени предимно с многоетажни жилищни сгради, съобщенията се правят на председателите на етажните собствености. В съответствие с ал.4 (Доп. - ДВ, бр. 48 от 1985 г., изм., бр. 6 от 1998 г.) В градовете с районно деление действията по ал. 1, 2 и 3 може да се извършват от районните технически служби. АЛ.5 на същата разпоредба гласи, че одобрените планове заедно с всички книжа се излагат на достъпно място за справки от заинтересуваните.

 

            Освен това съгласно Чл. 83. ал.1 (Изм. - ДВ, бр. 48 от 1985 г., бр. 2 от 1996 г., бр. 6 от 1998 г.) от ППЗТСУ /отм./ Заповедите за одобряване на подробните градоустройствени планове подлежат на обжалване пред съответния окръжен съд по реда на чл. 138 от закона относно тяхната законосъобразност само по отношение на парцелите - предмет на обжалване от заинтересуваните собственици, а при свързано застрояване - и на непосредствено съседните им парцели. В останалата част подробният градоустройствен план влиза в сила след изтичането на 14-дневния срок за обжалване. Според ал.2 Постъпилите жалби се разглеждат от комисията по чл. 8 и заедно с нейното писмено становище се изпращат в 30-дневен срок по компетентност в съответния окръжен съд.

 

Въззивният съд намира от данните по делото, че жалбоподателите по никакъв начин не са атакували и възразили нито към проекта за регулационен и застроителен план на гр. С. от 1999г., нито към окончателния вариант на същия план. Именно поради това този план е влязъл в законна сила и има силата на закон за страните по делото, чийто регулационни отношения урежда.

 

Правилно и законосъобразно решаващият съд е приел, че границата между имотите следва да бъде определена по пунктирания контур, определен от съда върху скицата на вещото лице К.Д. по точките, означени с букви А, Б и В, до Г, като и въззивният съд счита, че позициите на точки А, Б и В следва да бъдат запазени по скицата, а местонахождението на т. Г следва да бъде променено- същата следва да бъде преместена в южната посока от съществуващия източен край на телената ограда между страните. В заключение и настоящата инстанция приема, че представеното от второто вещо лице заключение следва да бъде коригирано като граничната линия между двата имота преминава по буквите А, Б, В, Г, на приложената скица към това заключение.

 

          Освен това въззивният съд следва да отбележи, че правилно, обосновано и мотивирано първата инстанция е разпределила съразмерно и останалата разлика от 18.34 кв.м. /която представлява разликата между 703.34 кв.м. реално и посочените на плана 685.00 кв.м./, съразмерно квотите на съсобствениците, като в тази насока на въззиваемите са предадени само 6.53 кв.м. от тях и получават общо 250.53 кв.м., а на въззивниците С. са предадени останалите 11.81 кв.м. и тяхната обща площ за ползване възлиза на 452.80 кв.м.

 

          При тези установени по делото обстоятелства, въззивният съд приема, както правилно, обосновано и законосъобразно е приел и първостепенния съд, че този начин на разпределение на ползването съответства изцяло на съответните части на правото на собственост както на въззивниците, така и на въззиваемите, така и със самата фактическа обстановка находяща се на мястото на самия недвижим имот.

 

С оглед на гореизложеното, Окръжният съд като въззивна инстанция следва да остави без уважение въззивната жалба, и разглеждайки делото по същество, приема, че следва да постанови съдебно решение, с което да потвърди решението на първоинстанционния съд като допустимо, правилно и обосновано, постановено при спазване на материалния закон и съответно съдопроизводствените правила.

 

В заключение въззивният съд намира, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено, ведно с всички законни последици от това.  

 

На основание чл.78, ал.3 във връзка с чл.273 от ГПК въззивниците следва да бъдат осъдени да заплатят на въззиваемите направените от последните разноски по делото пред настоящата съдебна инстанция, общо в размер на 860 лева, представляващи възнаграждение за един адвокат пред въззивната инстанция – адв. Р.Й., съобразно представените договор за правна помощ от 23.06.2014г. и пълномощното за този адвокат по чл. 80 ГПК пред въззивната инстанция /на л. 7 от наст. дело/.

 

Водим от горното, съдът

 

                        Р    Е    Ш    И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 508/07.05.2014г., постановено по гр.д. № 3899/2010г., по описа на С. районен съд, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

ОСЪЖДА въззивниците И.Й.С. с ЕГН ********** и И.М.С. с ЕГН **********, двамата от гр. С., бул. “Св. П. Е.“ № ., да заплатят на въззиваемите Р.Д.И. с ЕГН ********** и М.И.П. с ЕГН **********, двамата от гр. С., бул. “Св. Патриарх Евтимий” № 20, със съдебен адрес: гр. С., ул. “М.М.” № . – чрез адв. Р.Й. ***, сумата от 860 лева /осемстотин и  шестдесет лева/, представляваща направените от последните разноски по делото, пред въззивната инстанция.

 

Решението подлежи на касационно обжалване в 1-месечен срок от връчването му на страните пред Върховния касационен съд на Република България чрез Окръжен съд - С. при наличието на основанията по чл.280, ал.1 от ГПК.

 

 

 

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                        ЧЛЕНОВЕ:   1.

 

 

                                                                2.