Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

  Номер 322   …………………24.10.2014 година………………..Град Стара Загора

 

 

                                              В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД………………Първи граждански състав

На двадесет и четвърти септември………………………..…………..Година 2014              

В публичното заседание в следния състав:                                            

                                               

                                             

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА

 

                                               ЧЛЕНОВЕ:           РУМЯНА ТИХОЛОВА   

 

                                                                             МАРИАНА МАВРОДИЕВА                                                                                        

                        

 

Секретар П.В.……………………………………………………...

Прокурор………………………………………………………………………..……..

като разгледа докладваното от…………………………….съдията Р.ТИХОЛОВА      

въззивно гражданско дело номер 1319…………по описа за 2014………..година.

 

        Обжалвано е решение № 256 от 28.02.2014 г., постановено по гр.дело № 4403/2013 г. на Старозагорския районен съд, с което уволнението на И.И.З. е признато за незаконно и е отменена заповед № 94/29.08.2013 г. на управителя на „Пътстрой” ООД- Стара Загора, с която същото е извършено на 31.08.2013 г. на основание чл.330, ал.2, т.6 КТ, поради наложеното му дисциплинарно наказание- уволнение. Дружеството е осъдено да му заплати сумата от … лв. нетно трудово възнаграждение за м.юни 2013 г.; сумата от … лева нетно трудово възнаграждение за м.юли 2013 г.; сумата от … лева нетно трудово възнаграждение за м.август 2013 г.; сумата от … лева неплатено обезщетение по чл.224, ал.1 КТ за неизползвани 5 работни дни платен годишен отпуск за 2013 г., и законна лихва върху тези суми от 19.09.2013 г. до изплащането им, като в останалата им част исковете са отхвърлени.

 

        Въззивникът „Пътстрой” ООД гр.Стара Загора, чрез пълномощника си по делото адв.И.И., счита, че решението е неправилно. Моли същото да бъде отменено като незаконосъобразно и му се присъдят разноските за двете съдебни инстанции. Подробните съображения, изложени във въззивната жалба, са докладвани в с.з.

 

        Въззиваемият И.И.З., чрез пълномощника си по делото адв.Г.К., счита, че следва да бъде потвърдено решението на първоинстанционния съд. Претендира за разноските през въззивната инстанция. Подробните съображения, изложени в отговора по чл.263, ал.1 ГПК, са докладвани в с.з.

 

        Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и възраженията на въззиваемия, намери за установено следното:

 

        Пред първоинстанционния съд са предявени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, чл.245, ал.1 и чл.224, ал.1 КТ. Ищецът И.И.З. твърди в исковата си молба, че работил при ответника по трудов договор от № 18.05.2013 г. на длъжността „ръководител отдел в строителството”, с възнаграждение от … лева, дължимо от 25-то до 30-то число на месеца, следващ този на полагане на труда. Поради неплащане на трудовото му възнаграждение за м.юни 2013 г. в уговорения срок от 25-то до 30-то число на м.юли 2013 г., на основание чл.327, ал.1, т.2 КТ отправил заявление до ответника, входирано при него на 19.08.2013 г., с което едностранно и без предизвестие прекратил трудово си правоотношение, считано от 20.08.2013 г., като от тази дата престанал да изпълнява трудовите си функции и да се явява на работното си място. На 24.08.2013 г. получил отговор от ответника, с който последният го уведомил, че не били налице условията за прекратяване на трудовото правоотношение по чл.327, ал.1, т.2 КТ, тъй като бил получил аванс за м.юни 2013 г. в размер на … лева. Това не било вярно, тъй като трудовото му възнаграждение за м.юни не му било платено в срока за плащането му 25.07- 30.07. Със същото писмо бил уведомен, че в резултат на ПТП с МПС „Пежо Партнер", негова собственост и шофирано от ищеца, по вина на последния били нанесени повреди, за отстраняването на които ответникът бил платил вместо ищеца сумата от …лева и бил издал заповед № 103/15.07.2013 г., с която му наложил ограничена имуществена отговорност. Такава заповед обаче не му била връчвана, а той не бил запознат със съдържанието й по какъвто и да е било начин, за да можел в 1-месечен срок от връчването й да оспори писмено нейното основание и/или размера на отговорността. Тази заповед не била влязла в сила и не можела да бъде законно основание за удръжки от трудовото му възнаграждение, респ. основание за неплащането му. Със заповед № 94/29.08.2013 г. на основание чл.330, ал.1, т.6, вр. с чл.188, т.3 и чл.190, ал.1, т.1 и 2 КТ ответникът прекратил трудовото му правоотношение без предизвестие, без в заповедта да било посочено, считано от кога. В мотивите й било посочено, че причини за прекратяването му били, „че лицето системно нарушава трудовата дисциплина, а именно: закъснения и преждевременни напускания на работното място без разрешението на прекия ръководител на датите 02, 09, 12, 13, 14, 15 и 19.08.2013 г. и неявяване на работа в течение на два и повече последователни работни дни от дата 20.08.2013 г. до настоящия момент”, като заповедта му била връчена чрез куриер на 31.08.2013 г. Преди датата на получаването й нито го били търсили да го изслушат, нито пък му искали писмени обяснения за сочените дисциплинарни нарушения. Неизпълнението на разпоредбата на чл.193, ал.1 КТ била самостоятелно основание за незаконосъобразност на дисциплинарното наказание и неговата отмяна. Трудовото му правоотношение било прекратено едностранно от него на 20.08.2013 г. на основание чл.327, ал.1, т.2 КТ. Това, че  работодателят не бил издал заповед или някакъв акт за прекратяване на трудовия му договор, пораждало у него правния му интерес от установителен иск по чл.124, ал.1 КТ, с който да бъде признато за установено спрямо ответника, че трудовото му правоотношение било прекратено на основание горепосочения текст, считано от 20.08.2013 г. Поради това последващата заповед № 94/29.08.2013 г. на работодателя била незаконосъобразна поради липса на предмет- съществуващо към момента на издаването й трудово правоотношение, и следвало да бъде отменена. Освен това, при издаването й било налице и съществено нарушение на изискването на чл.193, ал.2 КТ. Претендирал е също така ответникът да заплати трудовите му възнаграждения в нетен размер за м.май 2013 г.- …лева; за м.юни 2013 г.- …лева; за м.юли 2013 г.- …лева и за м.август 2013 г. …лева, както и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 5 дни от 2013 г. в размер на … лева.

 

        Ответникът ”Пътстрой” ООД гр.Стара Загора, не е подал писмен отговор в срока по чл.131, ал.1 ГПК и следва да понесе последиците, посочени в чл.133 ГПК. В хода на производството, чрез пълномощника си, моли съда да отхвърли предявените искове.  

 

        По делото не се спори, че страните са сключили на 18.05.2013 г. трудов договор за неопределено време по чл.67, ал.1, т.1 КТ, със срок за изпитване от 6 месеца в полза на работодателя за длъжността „ръководител отдел в строителството” с основно месечно трудово възнаграждение в размер на … лв. и  уговорена в чл.7 от договора периодичност на изплащането му- „от 25 до 30 число на следващия месец, следващ този на полагане на труда”. На 19.08.2013 г. ищецът подал писмено заявление, вх.№ 494, до ответника, че прекратява едностранно без предизвестие сключения между тях трудов договор на основание чл.327, ал.1, т.2 КТ, считано от 20.08.2013 г., поради неизпълнение от работодателя на чл.7 от трудовия договор. Получаването на това изявление на ищеца от ответника на 19.08.2013 г. се потвърждава и от представянето му от последния с ЛТД на ищеца /л. 57/. На 23.08.2013 г. ищецът получил изпратения му по куриер отговор, изх. № 850/22.08.2013 г. на прокуриста на ответното дружество, с който последният заявил, че не били налице условията за прекратяване на трудовото му правоотношение на соченото от ищеца основание- чл. 327, ал.1, т.2 КТ, тъй като той бил получил за м. юни 2013 г. аванс срещу заплата в размер на … лв., а в резултат на ПТП с МПС рег. № СТ 5978 КК, собственост на ответника и шофирано от ищеца, по негова вина били нанесени повреди на същото, за отстраняване на които ответникът платил вместо ищеца 1530 лева, за което били съставени констативен протокол № 69/27.05.2013 г., данъчни фактури и заповед № 103/15.07.2013 г. С последната на ищеца била наложена ограничена имуществена отговорност, а тъй като остатъкът от … лв. от месечното му възнаграждение за м.юни 2013 г. не покривал щетата, ищецът оставал да му дължи още … лева, които ответникът щял да приспадне от трудовото му възнаграждение за м.юли 2013 г., което ищецът следвало да получи в срок от 25-то до 30-то число на август 2013 г. Поради това ответникът не бил в забава да му плати трудовото възнаграждение към 19.08.2013 г. В заповед № 103/15.07.2013 г. /л.65 от делото/ се посочва, че въз основа на акт за авария относно причинена вреда на ответника в резултат на ПТП, отразено в констативен протокол № 69 от 27.05.2013 г. /л.64 и 66 от делото/, налага ограничена имуществена отговорност на ищеца в размер на …лв. по фактури № 637/17.06.2013 г. и № 642/27.06.2013 г./л.27/. Върху заповедта липсва подпис на ищеца, който да удостоверява да му е връчвана, а така също и дата на връчване. Посочени са само имената на свидетели при отказ на връчване- Т.Х.Т. и Д.Ф.Й., но също не е посочена на коя дата тези лица са удостоверили отказа. Други доказателства тази заповед да е връчвана на ищеца ответникът, чиято е доказателствената тежест, не е представил по делото. Поради това съдът намира, че тази заповед по чл.210 КТ не е била надлежно връчена на ищеца. За съществуването й ищецът е  узнал на 23.08.2013 г., когато е получил отговора на ответника с изх. № 850/22.08.2013 г. на неговото заявление от 19.08.2013 г.

 

        От заключението на назначената по делото съдебно- икономическа експертиза е видно, че въз основа на тази заповед- № 103/15.07.2013 г., ответникът е удържал от месечното трудово възнаграждение на ищеца сума в общ размер на … лв. по месеци, както следва: …лева за м. юни 2013 г. и … лева за м. юли 2013 г.

 

        На 29.08.2013 г. управителят на ответното дружество издал заповед № 94, с която на основание чл.330, ал.1, т.6, във вр. с чл.188, т.3 и чл.190, ал.1, т.1 и 2 КТ прекратил трудовото правоотношение на ищеца. Като причини за това в заповедта е посочено: „системно нарушава трудовата дисциплина, а именно закъснения и преждевременни напускания на работното място без разрешение на прекия ръководител на следните дати- 02, 09, 12, 13, 14, 15 и 19 август, и неявяване на работа в течение на два и повече последователни работни дни от дата 20.08.2013 г. до издаването на заповедта /л. 14/. Страните не спорят, че заповедта е изпратена и връчена на ищеца от куриер на 31.08.2013 г.

 

По делото няма данни ответникът да е искал преди налагането на това наказание обяснения на ищеца съгласно разпоредбата на чл.193, ал.1 КТ. Липсват данни представеното по делото писмо на прокуриста, изх. № 850-2/22.08.2013 г. до ищеца- да представи писмени обяснения в 3-дневен срок от получаването му по повод отразени в същото „системни негови нарушения на работното му време за месец август” /л. 25от делото/ да е връчвано на ищеца по какъвто и да било начин. Представената от ответника товарителница № 60035907177, не доказва връчването на това писмо, тъй като в нея е отразено само връчване на документи, без конкретно тези документи да са посочени и описани. Ищецът твърди, че с нея е получил само отговора на ответника с изх. № 850/22.08.2013 г. на заявлението му от 19.08.2013 г. При това положение тежестта да докаже, че с тази товарителница е връчено и писмото изх. № 850-2/22.08.2013 г., е на ответника. Същият обаче не е сторил това. Освен това,  въпреки задължението му по чл.190 ГПК да представи цялата си книга за входяща и изходяща кореспонденция за 2013 г., включително и за датите 15.08.2013 г. и 22.08.2013 г., ответникът е представил копия само от страници на същата, в които липса запис ответникът да е изпращал посоченото писмо изх. № 850-2/22.08.2013 г. Работодателят не представя други доказателства, удостоверяващи изпълнението на разпоредбата на чл.193, ал.1 КТ- преди налагането на дисциплинарното наказание да изслуша работника или служителя или да приеми писмените му обяснения и да събере и оцени посочените доказателства.

 

        При така установените факти, от правна страна съдът приема следното: Дисциплинарното уволнение на ищеца е незаконно. Съгласно чл.330, ал.2, т.6 КТ работодателят прекратява трудовия договор без предизвестие, когато работникът или служителят бъде дисциплинарно уволнен, а според чл.327, т.2, пр.1 КТ работникът или служителят може да прекрати трудовия договор писмено, без предизвестие, когато работодателят забави изплащането на трудовото му възнаграждение, като и в двата случая договорът се прекратява съгласно чл.335, ал.2, т.3 КТ от момента на получаване от другата страна на писменото изявление за прекратяването му.

 

        Установи се по делото, че заповед № 94/29.08.2013 г. за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение”  е връчена на ищеца на 31.08.2013 г. Безспорно е установено също, че преди това- на 19.08.2013 г., ответникът е получил едностранното писмено изявление на ищеца за прекратяване на трудовия договор между тях без предизвестие на основание чл.327, т.2, пр.1 КТ. С достигането му до ответника това изявление е произвело целеното от ищеца действие и последният е прекратил с него на посочената в него дата 20.08.2013 г., едностранно и без предизвестие сключения между страните трудов договор. Въпросът дали това преобразуващо право на ищеца е съществувало, тоест дали са били налице предвидените в чл.327, т.2, пр.1 КТ предпоставки за възникването му, и дали с оглед на това то е било надлежно упражнено от него, може да бъде предмет на преценка и установяване при евентуално предявяване впоследствие от ответния работодател по съдебен ред на притезания, възникнали като негова последица /например обезщетение за причинена вреда/, но не и в настоящото производство. В настоящото производство се установи, че към момента на получаване от ответника на 19.08.2013 г. на едностранното писмено изявление на ищеца по чл.327, т.2, пр. 1 КТ, последното е било налице, тъй като към тази дата 20.08.2013 г. ответникът вече е бил в забава от 31.07.2013 г. да плати на ищеца неплатения остатък от трудовото му възнаграждение за м.юни 2013 г., който към 20.08.2013 г. е бил в нетен размер от … лева, видно от заключението на СИЕ. Правната норма на чл.327, ал.2 КТ не поставя изискване за срок за забава, нито създава модалитет относно размера на неизплатеното трудово възнаграждение или обезщетение. Поради това прекратяването на трудовия договор по чл.327, т.2 КТ не се влияе от приложението на чл.245, ал.1 КТ от страна на работодателя. Ето защо достатъчно е работодателят да е забавил изплащането на трудовото възнаграждение или обезщетение изцяло или частично, уговорено между страните по трудовия договор, за да може работникът или служителят да се възползва от правото си по чл.327, т.2 КТ. Без значение са и причините, поради които работодателят е забавил изплащането на уговореното трудово възнаграждение и дали е приложил разпоредбата на чл. 245, ал. 1 КТ /в този смисъл Р 495- 2010- ІV г.о., Р 145- 2012- ІІІ г.о. на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК/. Без правно значение в случая е обстоятелството, че ответникът е удържал този остатък въз основа на заповед по чл.210 КТ, защото това той е извършил в нарушение на чл.272, ал.1, т.6, във вр. с чл.210, т.4 КТ- без заповедта да е връчвана на ищеца и да е влязла в сила. Следователно, преобразуващо право на ищеца по чл.327, т.2, пр.1 КТ да прекрати на това основание едностранно и без предизвестие сключения с ответника трудов договор е съществувало и е било надлежно писмено упражнено на 19.08.2013 г. При това положение се налага извода, че към момента на връчване на ищеца на 31.08.2013 г. на заповед № 94/29.08.2013 г. на управителя на ответника за дисциплинарното му уволнение, трудово правоотношение между страните вече не е съществувало, т.е. това  дисциплинарното уволнение е извършено при вече липсващо субективно потестативно право на ответника по чл.330, ал.1, т.6 КТ / в този смисъл Р 18-2007- III г.о. на ВКС/. Извършеното уволнение с горепосочената заповед е незаконно, поради което следва да бъде отменено. Следва да се отбележи също така, че дори и трудовото правоотношение между страните да е съществувало към момента на издаване на процесната заповед, то уволнението също е незаконно, тъй като е извършено в нарушение на чл.193, ал.1 КТ- без от ищеца да са поискани писмени обяснения за извършените дисциплинарни нарушения или той да е бил изслушан от работодателя. При това положение съдът следва да отмени дисциплинарното уволнение на основание чл.193, ал.2 КТ, без да разглежда спора по същество.

        От заключението на СИЕ се установява, че за периода на действието на трудовото правоотношение между страните от 18.05.2013 г. до 20.08.2013 г. ответникът е начислил на ищеца трудови възнаграждения по месеци и в размери, както следва: за м.май 2013 г.- …лева и чиста сума за получаване …лева; за м. юни 2013 г.- …лева и чиста сума за получаване …лева; за м. юли 2013 г.- …лева и чиста сума за получаване …лева и за м. август 2013 г.- …лева и чиста сума за получаване …лева/л. 42/. За м. май 2013 г. ответникът е платил на ищеца дължимото му се нетно трудово възнаграждение от … лева по дати, както следва: на 21.05.2013 г. с РКО аванс от заплата …лева и на 09.08.2013 г. ответникът превел на ищеца …лева заплата за м. май 2013 г. За м. юни 2013 г. ответникът е платил на ищеца част от …лева от дължимото му се за същия месец нетно трудово възнаграждение от …лева по дати, както следва: на 21.05.2013 г. с РКО, аванс от … лева и на 02.08.2013 г. ответникът  платил на ищеца с РКО като аванс още …лева. По делото няма данни ответникът да е платил на ищеца и други суми до приключване на устните състезания по делото. Поради това остава да му дължи неплатените до приключване на устните състезания – остатък от … лева от дължимото се на ищеца нетно трудово възнаграждение за м. юни 2013 г. и дължимите му се нетно трудово възнаграждение от … лева за м. юли 2013 г. и нетно трудово възнаграждение от …лева за м. август 2013 г. От заключението на вещото лице е видно, че ответникът е удържал въз основа на заповед № 103/15.07.2013 г. по чл.210, ал.1 КТ  неплатения на ищеца авансово остатък от …лева от дължимото му се за м.юни 2013 г. нетно трудово възнаграждение и част от … лева от дължимото му се нетно трудово възнаграждение от …лева за м. юли 2013 г. Както бе посочено по- горе, неоснователно от ответника са удържани суми от трудовото възнаграждение на ищеца на основание невлязлата в сила заповед  № 103/15.07.2013 г. по чл.210, ал.1 КТ. Ето защо, предявените искове по чл.245, ал.1 КТ са основателни в претендираните от ищеца размери и следва да бъдат уважени, както правилно е приел и районният съд.  По делото не са представени доказателства от ответника ищецът да не е изпълнявал добросъвестно възложените му с трудовия договор задължения пред тези месеци. Претенцията за м. май 2013 г., следва да бъде отхвърлена, тъй като това възнаграждение е било платено от ответника преди завеждането на иска.

 

Основателен е и предявеният иск по чл.224, ал.1 КТ, съгласно който при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск, правото за който не е погасено по давност. От неоспореното заключение на СИЕ се установи, че за времетраенето на трудовото правоотношение между страните ищецът не е ползвал полагащите му се 5 работни дни платен годишен отпуск за 2013 г., за което му се дължи обезщетение в нетен размер от …лв. В процесната заповед ответникът също е посочил, че на ищеца се дължи обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 5 работни дни. Претенцията по чл.224, ал.1 КТ следва да се уважи за сумата … лв., тъй като ищецът е предявил иска в този размер.

 

        Пред вид гореизложените съображения въззивният съд намира, че      обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Решението е правилно и в частта за разноските. Срокът за предявяване на искане по чл.78, ал.5 ГПК е до приключване на устните състезания в съответната инстанция, в който срок по принцип се правят всички искания, свързани с разноски. Такова искане ответникът не е направил до приключване на устните състезания в първата инстанция, когато противната стана е претендирала разноски и е представила списък по чл.80 ГПК, с които ответникът, сега въззивник, е имал възможност да се запознае. Следва да се присъдят направените от въззиваемия разноски в настоящата инстанция за адвокатско възнаграждение в размер на …лв.

 

        Водим от горните мотиви,  Окръжният съд

 

                                                  Р   Е   Ш   И:

 

        ПОТВЪРЖДАВА решение № 256 от 28.02.2014 г., постановено по гр.дело № 4403/2013 г. на Старозагорския районен съд.

 

          ОСЪЖДА „Пътстрой” ООД, ЕИК 123626427, със седалище и адрес на управление: гр.Стара Загора, зона „Голеш”, да заплати на И.И.З., ЕГН **********,***, направените по делото разноски в настоящата инстанция в размер на … лв./… лева/.

 

        Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ при наличието на касационните основания по чл.280 ГПК.

 

 

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                                          ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                                                              2.