Р Е Ш Е Н И Е

 

  293  /03.10.2014 година                                                       Град Стара Загора

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

С.т окръжен съд                                  ІІ  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На шестнадесети септември                                                                  2014 година

В публично заседание, в следния състав:

 

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:  МАРГАРИТА САРАНЕДЕЛЧЕВА

                                              ЧЛЕНОВЕ:  Н. УРУКОВ

                                                                      ВАНЯ ТЕНЕВА

 

Секретар С.С.

Прокурор  

като разгледа докладваното от чл. съдията М. САРАНЕДЕЛЧЕВА                 

въззивно гражданско дело  номер 1321 по описа за 2014 година.

 

Обжалвано е решение № 348/25.03.2014г., постановено по гр. дело № 3544/2013г., по описа на С. районен съд.

 

Въззивникът Н.П.Я. счита, че не е разгледано възражението му за начална недействителна публичната продан, поради това, че взискателят “М.”АД по делото не е имал парично вземане спрямо длъжника. Не е изобщо обсъдено, дали цесията е породила действие спрямо длъжника след като цедентът – прехвърлител не е извършил уведомление по реда на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД. Моли да бъде отменено решението и приеме, че извършената публична продан е недействителна и постанови, да се допусне делба между Р.М.Я., Н.П.Я. и М.П.Я., при квоти съответно: 1/2, 1/4 и 1/4 ид. части.

 

Въззивницата Р.М.Я. счита решението за неправилно и незаконосъобразно. Моли да бъде отменено и приеме, че ищецът не е легитимиран като собственик и постанови решение, с което да се допусне делба между нея, Н.Я. и М.Я. при квоти: съответно ½ и по ¼ ид. част за двамата.

 

Въззиваемият “Е.” ЕООД  счита, че решението на районния съд е правилно и бъде потвърдено, като се присъдят направените пред въззивната инстанция разноски.

 

Въззивният съд след като обсъди данните по делото, намира за установено следното:

 

Производството е за делба на съсобствен имот, І фаза, с правно основание чл. 34 от ЗС.

 

Ответниците по делото Н.П.Я. и Р.М.Я., заедно с третото лице – помагач М.П.Я., са наследници на Минчо и Нанка Ялъмови, починали съответно през 1995г. и 2008г. Приживе двамата наследодатели са притежавали апартамент. След смъртта на М. П.Я. и Н. Я., квотите на наследниците са ½ ид. част за Р.Я. и по ¼ ид. част за Н. и М. Ялъмови. Относно това не се спори.

 

Третото лице - помагач  М.П.Я.  е бил длъжник на Банка “Д.” ЕАД, която се е снабдила с изпълнителен лист и изпълнението е било насочено към притежаваната от него ¼ ид. част от процесния недвижим имот. През станалата публична продан за купувач на ид. част е бил обявен ищецът по настоящото дело “Е.” ЕООД и с постановление от 24.04.2013г. имотът му е възложен.

 

С писмен отговор от 28.10.2013г. процесуалният представител на ответника Н.П.Я. е направил възражение, че искът е процесуално недопустим като заведен от ненадлежна страна. Ищецът не е придобил право на собственост върху имота чрез извършената публична продан, тъй като тя е недействителна при условията на пълна начална нищожност. Взискателят по изпълнителното дело не е имал парично вземане спрямо М.Я.. Цедентът-прехвърлител на вземането не е извършил уведомлението по реда на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД  и цесията не е породила действие спрямо длъжника. Съпритежатели на делбения имот са двамата ответници.

 

Въззивният съд намира възражението, че публичната продан е нищожна за неоснователна. Същата е извършена, възлагането не е обжалвано, действителността на проданта не е оспорена и по исков ред съгласно чл. 496, ал. 3 ГПК.

 

Съдът не може да се произнася по действителността на влязло в сила постановление и да прави преценка на допуснати нарушения на закона при извършването на публичната продан. Такава е и установената съдебна практика, след като съществува друга установено от закона възможност. Поради това не следва да се разглежда и възражението за нарушение на чл. 444, т. 7 от ГПК, относно несеквестеруемостта на процесната ид. част.

 

Неоснователно е възражението, че взискателят по изпълнителното дело няма парично вземане срещу длъжника. Действително в хода на изпълнителното производство взискателят Банка “Д.” ЕАД е цедирал вземането си на “М.” АД с договор за прехвърляне на вземане от 27.08.2010г. В изпълнение на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД цесионерът “М.” АД е извършил уведомление до третото лице – помагач и длъжник М.П.Я. за извършено прехвърляне на вземания – справка /на л. 52 от изп. дело/. Уведомлението е получено лично от Я. на 10.02.2011г., за което е приложена обратната разписка – справка /на л. 231 от изп. дело/. Отговаря на истината, че уведомлението не е извършено от предишния кредитор – изискване по чл. 99, ал. 4 от ЗЗД. Това обстоятелство въззивният съд не намира за решаващо, тъй като с писмена молба “М.” АД от месец ноември 2010г. до съдебния – изпълнител Я.Г.Г. е уведомил, че на 27.08.2010г. е сключен договор за прехвърляне на вземания между Банка “Д.” ЕАД и “М.” АД, поради което моли на основание чл. 429 ГПК да бъде конституирано дружеството “М.” АД като взискател, в качеството му на цесионер на Банка “Д.” ЕАД. Приложен е договора за прехвърляне на вземания и други писмени доказателства, които установяват заявеното в молбата /л. 51 от изп. дело/. Освен това, длъжникът М.П.Я. е бил надлежно уведомен да извършеното прехвърляне на вземане, видно от обратната разписка и от писмо на “М.” АД до ЧСИ Я.Г. /на л. 230 от изп. дело/. Ако длъжникът е имал съмнение относно прехвърлянето на вземането е следвало да извърши необходимата справка за това. Това би могъл да извърши и ако самият кредитор го е уведомил за прехвърлянето, ако възникне съмнение за това у него.

 

Правата по цесията преминават върху цесионера със сключването й. Длъжникът продължава да бъде длъжник защото задължението му е установено с влязла в сила заповед за изпълнение, а цесионерът стъпва в правата на цедента, на основание чл. 429, ал. 1 ГПК.

 

Предвид изложеното съдът намира, че ищецът се легитимира като собственик на ¼ ид. част от процесния имот и като съсобствен имота следва да бъде допуснат до делба между страните при квоти ¼ ид. част за ищеца, ½ ид. част за ответницата Р. Я. и ¼ ид. част за Н.Я..

 

Като е допуснал да бъде извършена съдебна делба на апартамента при посочените квоти, първоинстанционният съд е постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да бъде потвърдено.

 

В полза на въззиваемия следва да бъдат присъдени направените разноски във въззивната инстанция в размер на 950 лева, за което са представени пълномощно и списък на разноските по чл. 80 ГПК, съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК.

 

 Водим от горните мотиви и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, въззивният съд 

   

                                       Р  Е  Ш  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 348/25.03.2014г., постановено по гр. дело № 3544/2013г., по описа на С. районен съд.

 

ОСЪЖДА Н.П.Я. с ЕГН **********, от гр. С., район “К.”, ул. “И.” № ., ет.., ап.. и Р.М.Я. с ЕГН **********,***, да заплатят на “Е.” ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. Стара Загора, ул. “Пазарска” № 13, ЕИК …, представлявано от Управителя В.Д. *** с ЕГН **********, сумата 950 лева – направени разноски за адвокатско възнаграждение във въззивната инстанция.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от получаване на съобщението пред ВКС, при наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК.

 

 

 

 

                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

        ЧЛЕНОВЕ:     1.

 

 

                                 2.