Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер  319                             24.10.2014 година                     гр. Стара Загора

 

   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД     ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

Нa 24 септември                                     две хиляди и четиринадесета година

В открито заседание в следния състав

 

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

 

                                            ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА ТИХОЛОВА

 

                                                              МАРИАНА МАВРОДИЕВА

 

СЕКРЕТАР: П.В.

като разгледа докладваното от зам. председателя ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

в.гр.д. № 1328  по описа за 2014 г., за да се произнесе съобрази:

 

Производството е образувано по въззивна жалба на И.Ц.М. чрез адв. Л.Д. против решение № 272 от 26.05.2014 г., постановено по гр.дело № 2574/2013 г. по описа на Казанлъшкия районен съд.

Въззивникът И.Ц.М. счита, че обжалваното решение е незаконосъобразно - постановено при процесуални нарушения, в противоречие с материалния закон и е необосновано. Подробни съображения излага в жалбата си, докладвани в с.з.

Моли да се постанови решение, с което изцяло бъде отменено обжалваното решение и вместо него бъде постанови друго по съществото на спора, с което бъдат изцяло уважени първоначално предявените искове от И.Ц.М. против М.М.А., както и бъде осъден ответника да му заплати деловодните разноски.

Въззиваемият М.М.А. чрез адв. В.А. счита, че въззивна жалба е неоснователна, а постановеният съдебен акт е обоснован, законосъобразен и правилен, поради което моли да бъде потвърден изцяло. Оплакванията, които се правели във въззивната жалба били неоснователни. Подробни съображения излага в отговора си, докладвани в с.з.

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания, извърши проверка на обжалвания съдебен акт, съгласно разпоредбата на чл.271 ал.1 от ГПК, при съвкупната преценка на доказателствата по делото, намери за установено следното:

 

Жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Предявен е иск за установяване на престъпно обстоятелство с правно основание чл.124, ал.5 ГПК и за обезщетение за неимуществени вреди с правно основание чл.45 от ЗЗД.

Ищецът И.Ц.М. /въззивник в настоящото производство твърди в исковата си молба, че с ответника М.М.А. /въззиваем в настоящото производство/  живеят в с.Манолово, където на 04.07.2012год. от 10.00 до 11.00 часа в помещението на пенсионерски клуб “Роза-2004” в с.Манолово на ул.”Васил Левски” №5 се провело събрание на ръководствата на двата пенсионерски клуба в селото: клуб “Роза-2004”, в който членувал той –ищеца и “Свобода”, в който членувал ответникът. Разговорите по темата “да не се делят и да останат обединени в един клуб” се разгорещили,  при което твърди, че ответникът го обидил като го нарекъл “…” и “…”. Това било унизително за честта и достойнството му. Думите на ответника безкрайно много го огорчили. Затова моли съда да признае за установено, че на 04.07.2012г. във времето от 10.00 до 11,00 часа в сградата на Народно читалище ”Михаил Захариев” в с.Манолово на ул.”Васил Левски” №5 ответникът го е нарекъл “…” и “…” в присъствието на други хора, което съставлява обида, нанесена публично по смисъла на чл.146, ал.1 КТ във връзка с чл.148, ал.1,т.1 НК. Моли съда да осъди ответника М.М.А. да му заплати …лв. обезщетение за причинените му неимуществени вреди от обидата, изразяващи се в унизяване на честта и достойнството, в присъствието на други хора, нарушаване емоционалното му състояние, изпитване на дискомфортно чувство, негативни емоции, нарушен сън.

Ответникът М.М.А. твърди, че не е извършвал противоправни действия спрямо ищеца, поради което и не носел гражданска отговорност за такива действия. Твърди, че физически не е присъствал на посоченото от ищеца място, в посоченото от него време и не е изричал цитираните от ищеца думи по адрес на ищеца. Не присъствал на събрание на ръководствата на двата пенсионерски клуба на посочената дата, не се е обръщал към ищеца с цитираните от него думи, като твърди, че дори не е член на ръководството на пенсионерски клуб “Свобода”. Твърди, че на 04.07.2012г. и изобщо 10 дни около началото на юли 2012год. изобщо не е бил в с.Манолово, а бил в гр.Казанлък, където извършвал ремонт на жилището си, за което представя писмени доказателства.

За установяване на твърденията на ищеца по делото е представен протокол от 04.07.2012 г., в който е записано, че е същия е изготвен във връзка с  проведено заседание между ръководствата на пенсионерски клуб “Роза-2004” и пенсионерски клуб “Свобода”. Същия е оспорен от ответника в първоинстанционното производство и е открито производство по чл.193 от ГПК досежно верността на документа в частта на вписването, че М.А. е присъствал на заседанието. Протоколът не е подписан от страните.

Във връзка с изясняване на обстоятелствата по делото РС-Казанлък е допуснал и разпитал свидетели. Въз основа на техните показания , съдът е приел, че не е спорно обстоятелството, че  на 04.07.2012 г. в 10 часа, в залата на пенсионерски клуб „Роза 2004" в читалището в с.Манолово, на ул."Васил Левски" №5 се е провела среща на ръководствата на двата пенсионерски клуба в с.Манолово, общ.Павел Баня- клуб „Роза 2004" и клуб „Свобода". Срещата била предприета от ПК „Роза" по препоръка на кмета на Община Павел Баня, след конфликти между членовете и последвалото обособяване на втори пенсионерски клуб. В този смисъл са показанията на св.М.З.М., св.Х.И.М., св.А.З.Ц. и св.Б.Л.Н.. Спорно е обстоятелството дали ответникът е  присъствал на това събрание, както е записано в горецитирания протокол.

 Свидетелката Х.М. - председател на пенсионерския клуб “Роза 2004” сочи, че на посочената дата са се събрали за да обсъдят въпроси за двата клуба. Представителите на клуб “Роза” седнали в дясната страна на залата, а представителите на другия клуб в лявата. М.М. била до нея, а срещу нея- ответникът. На срещата от клуб “Роза 2004” присъствали четири човека в т.ч. тя, М.М., ищецът и Е.А., а от другия пенсионерски клуб присъствали Б.Л., ответникът, Х.А., А.З. и Н.А.. След като открила събранието, предложила и за негов председател била избрана М.М., а за протоколист Е.А.. След откриване на събранието и започналото обсъждане ищецът се обърнал с въпрос, след което ответникът го нарекъл “…”, “…” и скочил към него и заседанието се провалило, от другия клуб си тръгнали. Свидетелката сочи, че е в никакви отношения с ответника. След негово непристойно поведение преди години го възприела лошо. Другата свидетелка, посочена от ищеца - св.М.М. твърди, че от техния клуб присъствали: тя, Х.М., ищецът И.М. и Е.А., а от другия клуб-Б.Л., А.З., Н.А., Х.А.и ответникът М.А.. В началото на срещата станал спор между представители на двата клуба по повод въпроси, свързани с регистрацията на клуба, списък на членовете. Започнали коментари, пререкания и обаждания от всички. Заявява, че до нея седял ответникът М.А., а близо до нея А.З.. Пояснява, че били нареден в следния порядък: Х.М., Б.Л., тя и М.А.. Ищецът поискал да се уточни броя на членовете на клуба, тъй като се съобщавали различни цифри, при което ответникът се обърнал към него и го нарекъл с “…” и “…”. Разказва подробно за споровете и твърди, че като Председател помолила всички да престанат, за да продължат по същество. Проблемът не се решил. Твърди, че нямало съмнение, че горните думи, били насочени точно към И..

Другата група свидетели, посочени от ответника са свид.А.Ц. и Б.Н.. От показанията на св.А.Ц. от клуб “Свобода”, в който членувал се установява, че на събранието отишли трима, като той бил определен да води преговорите. На срещата присъствали той, Б.Л. и Н.А., а от клуб “Роза 2004”- М.М., С., Х.М., ищецът И.М. и Е.А.. Свидетеля заявява, че ответникът М.А. не присъствал на срещата. Влезли в залата и започнали преговорите, но не се получили, защото веки настоявал за своето.  Съгласно показанията на св.Б.Л.Н., преди да стане член на ПК “Свобода” членувал в ПК”Роза”, но бил изключен. На събранието присъствали Н.А., Х.А., А.З.и той, а от ПК “Роза” присъствали М.М., г-жа М. и Х.М.. От клуба решили А.З. да ги представлява. След като съобщил, че З. ще ги представлява, излязъл от залата. В показанията си св.Б.Н. заявява, че ответникът М.А. не е бил на събранието

Ответникът е представил двустранно подписан, неоспорен протокол и заверено копие на фактура №114/04.07.2012 г. подписана от М.М.А. и Е.С., на 04.07.2014 г. от които се установява, че на посочената дата на възложителя М.М.А. *** е доставен и монтиран от изпълнителя ЕТ “Вега-Евгени Стайнов РВЦ прозорец на стойност …лв. като възложителят е приел извършените дейности, изпълнителят приел “всички гаранции по монтираното изделие”.

Във връзка с установяване личността на ищеца същия е представил по делото и  следните документи: авторско свидетелство от 25.03.1970 г., удостоверение от 21.08.2012 г. и социална оценка.

При така събраните доказателства по делото, въззивният съд намира, че изводите на районният съд са правилни  и законосъобразни.

Предявеният иск за установяване на престъпни обстоятелства е с правно основание чл.124, ал.5 ГПК. Съгласно посочената разпоредба, за да бъде уважен този иск следва да са налице следните процесуални предпоставки за допустимост, визирани в по чл.124, ал.5 от ГПК: престъпното обстоятелство, чието установяване се претендира по гражданско правен ред да е от значение за едно гражданско правоотношение или за отмяна на влязло в сила решение; и наказателното преследване за това престъпно обстоятелство да не може да бъде възбудено или е прекратено на някое от основанията по чл.24, ал.1, т.2-5 или е спряно на някое от основанията по чл.25,т.2 или чл.26 от НК или в случаите, когато извършителят на деянието е останал неоткрит.

С оглед на това предявеният иск е допустим, тъй като са налице предпоставките за това. Исковата претенция за установяване на престъпно обстоятелство е от значение за предявения от ищеца обективно съединен иск за обезщетение от непозволено увреждане по чл.45 от ЗЗД. Това е и основанието при доказването, на което възниква отговорност за вреди.

Наведените в исковата молба обстоятелства са за осъществен от ответника състав на престъпление по чл.146 от НК-обида, която се преследва по тъжба на пострадалия. Наказателно преследване не може да бъде възбудено, след изтичане на определения по чл.81, ал.З от НПК шестмесечен срок, считано от датата на събитието на 04.07.2012 г., тъй като ищецът не е подал тъжба за образуване на наказателно преследване в този срок. Пропускането на преклузивния срок за подаване на частна тъжба по чл.81, ал.З от НПК осуетява наказателната отговорност и се стига до същия резултат, като че тя е погасена, така както е с изтичане на давностния срок. Правилото на чл.84, ал.1 от НК е в пряка връзка с чл.80 от НК, тъй като остатъкът от давностния срок губи наказателно правното си значение, щом в шестмесечния срок от узнаването, че престъплението е извършено, пострадалият не е упражнил правото си да възбуди наказателно преследване срещу субекта на престъпното деяние. Без правно значение е изтичането на остатъка от давностния срок, щом наказателната отговорност на субекта на престъплението от частен характер изобщо не може да се търси и реализира.

Наведените обстоятелства са за осъществен от ответника състав на престъпление по чл.146 от НК обида. Изпълнителното деяние на престъплението обида, се изразява в казване или извършване на нещо унизително за честта или достойнството на другиго в негово присъствие, като законът не уточнява и не ограничава обидното действие или бездействие, достатъчно е чрез него да се унизява честта или достойнството на друго лице и то да е казано или извършено в негово присъствие, независимо от начина и формата на казването или извършването. От събраните по делото доказателства се установи по категоричен начин, че 04.07.2012г. в 10 часа, в залата на пенсионерски клуб “Роза 2004” в читалището в с.Манолово, общ.Павел Баня се е провела среща на ръководствата на двата пенсионерски клуба -клуб “Роза 2004” и клуб “Свобода”, но не е установено по категориен и несъмнен начин, че ответникът е присъствал на срещата. Протоколът от 04.07.2012 г. за проведено събрание на ръководствата на двата пенсионерски клуба е съставен и подписан от лица, които са членове на клуба, в който членува ищецът. Този протокол е частен свидетелстващ документ, който не носи подписите на страните, поради което съставлява доказателство само за това, че изявленията в него са направени от подписалите го лица, които са трети за спора и нищо друго- чл.180 от ГПК. Следователно съдържанието на писменото изявление на лицата, в този документ не може да се приеме за доказано с тях. Изявлението представлява само твърдение на подписалите документа лица за наличие на посочените в него обстоятелства относно дата и съставители. Като частен документ, който не носи подписите на страните по спора, протоколът не се ползва с обвързваща материална доказателствена сила, а следва да се преценява съобразно с останалите събрани по делото доказателства. По делото са разпитани две групи свидетели / на ищеца и на ответника/, като показанията им са коренно противоположни по отношение присъствал ли е ответникът на срещата. Правилно РС-Казанлък не е кредитирал показанията на ищцовите свидетели М.М. и Х.М. в тази им част, тъй като от една страна са противоречиви помежду си по отношение на местоположението на лицата в т.ч. на ответника, на двата клуба и в тази връзка са неубедителни, а от друга страна св.М. е роднина на ищеца и не е в добри отношения с ответника, а св.М. не храни добри чувства и е предубедена към него. С оглед на това в тази част показанията им, преценени с оглед доказателствата по делото и предвид разпоредбата на чл.172 от ГПК съдът приел, че са услужливи и обслужващи каузата на ищеца. В тази връзка е приел, че ищецът не доказал по безспорно категоричен начин, че ответникът е присъствал на срещата на двата клуба на 04.07.2012 г. в 10 часа, в залата на пенсионерски клуб “Роза 2004” в читалището в с.Манолово, общ.Павел Баня и е осъществил твърдяните престъпни обстоятелства по чл.146 от НК обида, поради което предявеният иск като неоснователен е приел, че следва да бъде отхвърлен.

По отношение на втория обективно съединен иск този с правно основание чл.45 от ЗЗД за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди РС също е направил правилни изводи, че същия се явява недоказан по основание, поради което следва да бъде отхвърлен.

Съгласно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Основателността на иска предполага установяване наличието при условията на кумулативност на следните елементи: деяние, противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между деянието и вредата, както и вина, независимо от нейната форма-умисъл или небрежност. Вредите, съгласно фактическия състав на цитирана разпоредба трябва да произтичат от виновно и противоправно деяние. Поради това, че не е доказано по несъмнен начин извършено от ответника виновно и противоправно деяние- обида на 04.07.2012 г., то съдът правилно е приел, че няма основание за ангажиране на отговорност за вреди.

Предвид гореизложените съображения, настоящата инстанция намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което  следва да бъде потвърдено като такова. При постановяването му не са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закони, изводите съответстват на събраните по делото доказателства.

 

Пред въззивната инстанция въззиваемият не е поискал присъждане на разноските за настоящата инстанция, поради което не следва да му се  присъждат такива с оглед изхода на спора -неоснователност на въззивната жалба.

 

Водим от горните мотиви, Старозагорския Окръжен съд 

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 272 от 26.05.2014 г., постановено по гр.дело № 2574/2013 г. по описа на Казанлъшкия районен съд.

 

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ при наличието на касационните основания по чл.280 от ГПК.

 

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:

         

 

 

                                                ЧЛЕНОВЕ: