Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер  332                             31.10.2014 година                     гр. Стара Загора

 

   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД     ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

Нa 01 октомври                                     две хиляди и четиринадесета година

В открито заседание в следния състав

 

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

 

                                            ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА ТИХОЛОВА

 

                                                              МАРИАНА МАВРОДИЕВА

 

СЕКРЕТАР: П.В.

като разгледа докладваното от зам. председателя ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

в.гр.д. № 1331  по описа за 2014 г., за да се произнесе съобрази:

 

Производството е образувано по въззивна жалба на Военно формирование 24150 – Стара Загора чрез главен юрисконсулт к-н Н. Г. и старши юрисконсулт М.Т.С. против решение № 626 от 03.06.2014 г., постановено по гр.дело № 697/2014 г. по описа на Старозагорския районен съд.

Въззивникът е недоволен от решението в частта, в която са уважени предявените от ищеца Н.Т. К. искове срещу тях, както и в частта за разноските и за присъдената ДТ. Считат същото за неправилно, поради противоречието му с материалния закон и необосновано на събраните по делото доказателства, поради което в законния срок го обжалват и молят същото да бъде отменено. Неправилен и незаконосъобразен бил изводът на съда, че при така установените по делото обстоятелства, предявените искове по чл. 245, ал. 1 от КТ за доказани напълно в своето основание. Подробни съображения излага в жалбата си, докладвани в с.з. Моли да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

          Въззиваемият Н.Т. Коев чрез пълномощника си моли да бъде отхвърлена въззивната жалба, и потвърдено обжалваното решение като правилно, законосъобразно и обосновано.

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания, извърши проверка на обжалвания съдебен акт, съгласно разпоредбата на чл.271 ал.1 от ГПК, при съвкупната преценка на доказателствата по делото, намери за установено следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 245, ал. 1 и 2 КТ, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Не се спори между страните, че за периода от 23.08.1991 г. до 29.12.2011 г. ищецът има 20 години и 4 месеца прослужено време като офицер/кадрова военна служба в различни поделения/формирования на Българската армия, като за част от този период от 01.09.1993 г. до 31.08.1998 г. и от 14.06.2004 г. до 29.12.2011 г. – като офицер в ответното военно формирование. Със заповед от 05.12.2011 г. на министъра на отбраната, поради придобито право на пенсия по чл. 69, ал. 1 КСО и подаден рапорт е прекратен договора му за кадрова военна служба и той е освободен е от длъжност и военна служба и зачислен в резерва, а със заповед от 28.12.2011 г. на командира на ответното формирование, същият е отчислен от списъчния му състав считано от 30.12.2011 г.

След освобождаването му от кадрова военна служба ищецът е работил по трудов договор сключен на 27.01.2012 г. със срок за изпитване до 01.05.2012 г. в полза на работодателя, по който е получил договореното трудово възнаграждение. По силата на този трудов договор ответникът възложил, а ищецът приел да изпълнява при него от 01.02.2012 г., длъжността „пазач – въоръжена охрана”, на пълно работно време, с основно месечно трудово възнаграждение …лева, с … лева допълнително възнаграждение за работа в МО и …лева порцион, без уговорено допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит. На 27.04.2012 г. страните подписали допълнително споразумение към този договор, с което считано от 01.05.2012 г. увеличили на …лева. основното месечно трудово възнаграждение на ищеца по този договор Със заповед от 17.12.2012 г. на командира на ответното поделение, този трудов договор е прекратен на основание чл. 325, т. 3 КТ, считано от 01.01.2013 г.

На 27.12.2012 г. страните са подписали нов трудов договор за неопределено време по чл. 67, ал. 1, т. 1 КТ. С него ответникът възложил, а ищецът приел да изпълнява при него от 01.01.2013 г., за неопределено време, длъжността „пазач – въоръжена охрана”, на пълно работно време, с основно месечно трудово възнаграждение от …лева, с …лева допълнително възнаграждение за работа в МО и …лева порцион, като в този договор е уговорено допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж по 1 % за всяка година на сходна длъжност, а в графата „трудов стаж на ищеца” е отразено в същия договор - 11 месеца. На 27.05.2013 г. страните подписали представеното допълнително споразумение към този договор, с което се споразумели да се зачита от 01.05.2013 г. общ трудов стаж на ищеца от 21 г., 3 м. и 6 дни, от които 20 г., 4 м. и 6 дни трудов стаж като военнослужещ по пенсионна книжка и 11 месеца трудов стаж по трудова книжка, като уговорили и 30 работни дни основен платен годишен отпуск. Този сключен от страните трудов договор, няма данни по делото да е прекратяван до приключване на устните състезания.

 Съгласно чл. 295 от ЗОВСРБ, брутното месечно възнаграждение на цивилните служители се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Разпоредбата на чл. 296, ал. 1, т. 1 ЗОВСРБ посочва, че към основното месечно възнаграждение на цивилните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за прослужено време или трудов стаж и професионален опит – в размер не по-малко от 1 на сто върху основното месечно възнаграждение за всяка година трудов стаж, а според ал. 2 допълнителните възнаграждения по ал. 1, т. 1 се изплащат при условия, по ред и в размери, определени с акт на Министъра на отбраната. Съгласно т. 5 ал. 1 от Заповед на Министъра на отбраната № ОХ-523 от 16.08.2007 г., на гражданските лица по трудови правоотношения се заплаща допълнително месечно възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит в размер на едно на сто за всяка година придобит трудов стаж и професионален опит върху основната работна заплата, определена с индивидуалния трудов договор. Според т. 5 ал. 4, за придобит трудов стаж и професионален опит се зачита стажът, признат по реда на КТ за времето, през което гражданското лице е работило и продължава да работи в Министерството на отбраната, Българската армия, и структурите на подчинение на Министъра на отбраната, в т.ч. на различни работни места и длъжности. А в ал. 6 на същия текст /изменен със Заповед № ОХ-103 от 20.02.2008 г./ е предвидено при определяне размера на допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит, да се отчита и трудовия стаж на гражданското лице, придобит в друго предприятие по смисъла на § 1 т. 2 от ДР на КТ на същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или професия.

          Видно от трудовата книжка и съответните трудови удостоверения,  до момента, в който като цивилен служител е сключил на 27.01.2012 г. с ответника първия процесен трудов договор, ищецът има прослужени 20 години и 4 месеца на кадрова военна служба като офицер в българската армия. Това време се зачита/признава от чл. 351, ал. 1 КТ за трудов стаж, защото прослужената от ищеца част от същото на кадрова военна служба от 01.10.1991 г. до 12.05.2009 г. е призната изрично за трудов стаж от първа категория от специалния чл. 211, ал. 1 от ЗОВСРБ (отм. ДВ бр. 35/2009 г.), а останалата част от същото от 12.05.2009 г. до 29.12.2011 г. се признава за трудов стаж от чл. 351, ал. 1 КТ, тъй като  през същото време правоотношението на ищеца е било преобразувано от 12.05.2009 г. в служебно по силата на §3, ал. 2 от ПЗР на сега действащият ЗОВСРБ (Обн. ДВ, бр. 35/2009 г.). През същото време ищецът е работил като държавен служител за времето от 12.05.2009 г. до 29.12.2011 г., а последното се признава от чл. 351, ал. 1 КТ за трудов стаж. А след като прослуженото от ищеца на кадрова военна служба в БА време от 20 години и 4 месеца се признава за трудов стаж и той е продължил за исковия период от 01.02.2012 г. до 30.04.2013 г. да работи в ответното военно формирование по процесните трудови договори, то съгласно т. 5, ал. 4 от посочената заповед № ОХ-523/16.08.2007 г. на министъра на отбраната, този му стаж следва да му се зачете за придобит трудов стаж и професионален опит и то без оглед на това, че по време на същия е заемал офицерски длъжности в различни формирования на Българската армия, а по процесните трудови договори заема друга, цивилна длъжност „пазач – въоръжена охрана”, именно защото в тази хипотеза това е без значение. Ищецът се явява гражданско лице по смисъла на ЗОВСРБ, тъй като видно от трудов договор 3-304 от 27.01.2012г., той е бил назначен на длъжността “пазач-въоръжена охрана” в срок до 01.01.2013г./съгласно заповед № 36394 от 17.12.2012г./

          Изпълнявайки по трудовия договор функциите си на пазач – въоръжена охрана, ищецът е използвал значителна част от придобитите професионални знания и умения от предходната си работа като кадрови военнослужещ, в продължение на повече от 20 г. кадрова военна служба в различни структури на МО, която освен специфичните знания и умения за заеманите длъжности, е включвала носене и боравене с огнестрелно оръжие, както и въоръжена охрана на повереното му военно имущество. Следователно, в резултат на повече от 20 години кадрова военна служба, а впоследствие като гражданско лице към МО, ищецът е придобил в структурите на МО трудов стаж и професионален опит, които го правят много по - квалифициран в изпълнение на възложената му работа – „пазач, въоръжена охрана”, от което и да е друго лице без такъв продължителен професионален опит в МО.

Предвид гореизложеното, за ищеца, като гражданско лице, работило по трудов договор към самостоятелно военно формирование, каквото е ответното ВФ 24150 – Стара Загора, съгласно действащата нормативна уредба, се полага заплащане на допълнително месечно възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит в размер на 1 % за всяка година придобит трудов стаж /общо 20 години трудов стаж/, уреден в Заповед ОХ – 523 от 16.08.2007 г.

Заплащането на допълнително възнаграждение за продължителна работа не може да бъде дерогирано по договорен път. Страните по трудовото правоотношение могат да уговарят по-големи размери от нормативно установените, но не могат да уговарят да не се заплаща такова възнаграждение, нито да уговорят различни от предвидените в закона условия за възникване на правото за същото. Следователно, при липса на уговорка в трудовия договор за изплащане на такова допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит, респективно при наличие на уговорени от страните различни от законовите условия за възникване на правото за изплащането му, на работника или служителя се дължи минималният, законово гарантиран размер на същото възнаграждение за всяка година трудов стаж.

В случая по делото е установено по безспорен и категоричен начин, че до момента, в който като цивилен служител ищецът е сключил на 27.01.2012 г. с ответника първия процесен трудов договор, той има прослужени 20 години и 4 месеца на кадрова военна служба като офицер в българската армия.

            Следователно, за целия период на действие на трудовото му правоотношение - от 01.02.2012 г. до 30.04.2013 г.  на гражданското лице – ищец, са се полагали по 20 % допълнително трудово възнаграждение към основната заплата, определена в трудовия му договор № 3 – 304 от 27.01.2012 г. и допълнително споразумение към него № 3-2883 от 27.04.2012 г. и трудов договор № 3-1143 от 27.12.2012г. и допълнително споразумение към него № 3-919 от 27.05.2013 г., до прекратяването на първия със Заповед № 36394 от 17.12.2012 г., считано от 01.01.2013 г.

            Независимо от обстоятелството, че в текста на самия трудов договор не е било договорено такова допълнително трудово възнаграждение, такова възнаграждение е можело да бъде договорено. След прекратяване на трудовия договор, това дължимо на работника –ищец, допълнително трудово възнаграждение остава да е правно дължимо от работодателя му - ответник за процесния период – по 20 % допълнително възнаграждение към основното трудово възнаграждение за всеки един от тези месеци.

С оглед на гореизложеното правилно първоинстанционният съд е приел, че ответникът дължи на ищеца за исковия период от 01.02.2012 г. до 30.04.2013 г. минималния законово гарантиран размер на това възнаграждение по чл. 296, ал. 1, т. 1 ЗОВСРБ за всяка година, придобит от последния трудов стаж в Българската армия, въпреки различните длъжности в нея, които е заемал за този период в различните нейни формирования, като с оглед посочената продължителност на трудовия стаж на ищеца, това възнаграждение в случая е в размер на 20 на сто върху основното му месечно трудово възнаграждение за частта от исковия период от 01.02.2012 г. до 30.09.2012 г., а за останалата част от същия от 01.10.2012 г. до 30.04.2013 г. включително – в размер на 21 на сто върху основното му месечно трудово възнаграждение за същия период, определено в трудовия договор.

          Размерите на тези дължими допълнителни трудови възнаграждения за трудов стаж и професионален опит по месеци и размери правилно са уважени от районният съд съобразно заключението на вещото лице.

          Правилни са изводите на районният съд и досежно искът за заплащане на мораторна лихва и законна лихва, поради което въззивният съд на основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите, които подробно са изложени от Старозагорския районен съд, тъй като намира, че не следва да ги преповтаря, а същите са достатъчно пълни.

Предвид гореизложените съображения, настоящата инстанция намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено като такова изцяло. При постановяването му не са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закони, изводите съответстват на събраните по делото доказателства.

 

Предвид изхода на спора - неоснователност на въззивната жалба, въззивният съд намира, че не следва да се присъждат разноски за въззивника за настоящата инстанция.

 

Водим от горните мотиви, Старозагорския Окръжен съд 

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 626 от 03.06.2014 г., постановено по гр.дело № 697/2014 г. по описа на Старозагорския районен съд.

 

Решението не подлежи на касационно обжалване.

 

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:

         

 

 

                                                ЧЛЕНОВЕ: