Р Е Ш Е Н И Е

 

  304 /10.10.2014 година                                                     Град Стара Загора

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

С.т окръжен съд                      ІІ  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На тридесети септември                                                                      2014 година

В публично заседание, в следния състав:

 

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:  МАРГАРИТА САРАНЕДЕЛЧЕВА

                                            ЧЛЕНОВЕ:  НИКОЛАЙ УРУКОВ

                                                                  ВАНЯ ТЕНЕВА

 

Секретар С.С.

Прокурор   

като разгледа докладваното от чл. съдията М. САРАНЕДЕЛЧЕВА                 

въззивно гражданско дело  номер 1333 по описа за 2014 година.

 

 

Обжалвано е решение № 527/10.05.2014г., постановено по гр. дело № 5894/2013г., по описа на С. районен съд.

 

Въззивникът С.Г.С. моли да бъде отменено решението и уважи предявения иск. Претендира за направените по делото разноски.

 

Въззиваемата М.И.Г. е подала писмен отговор,  в който и в хода по същество на делото заявява, че поддържа искането да се потвърди решението на районния съд и присъдят направените по делото разноски.

 

Въззивният съд след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл. 32 от СК.

 

По делото е представен договор за кредит за текущо потребление от 16.01.2007г., от който е видно, че ищецът по делото е получил кредит от Банка “Д.” ЕАД в размер на 15 000 лева. Установено е, че с решение по гр. дело № 1398/2011г. по описа на РС-С., бракът между страните е прекратен на основание чл. 50 от СК.

От заверено копие от заповед за изпълнение на парично задължение е видно, че С.С. е осъден да заплати на Банка “Д.” ЕАД сумата 13 480 лева – главница, лихва, държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. Образувано е изпълнително дело № ..., по което е отправена покана за доброволно изпълнение.

 

По делото е представена нотариална покана от ищеца до ответницата, с която е поканена ответницата да заплати сумата 11 933.21 лева.

 

По делото са събрани гласни доказателства. Свидетелят Ж. твърди, че ищецът е теглил кредит и закупил автомобил, който страните по делото са ползвали. Свидетелката Р.С. сочи, че ищецът е имал автомобил преди брака, който впоследствие е продал и с парите купил друг автомобил по време на брака, който по време на фактическата раздяла продал, като ответницата не била получила средства от продажбата.

 

Съгласно чл. 32 от СК, съпрузите отговарят солидарно за задълженията поети от двамата или единия от тях за задоволяване на нужди на семейството. Под нужди на семейство се разбира снабдяване с храна, продукти, заплащане на общи разходи. По делото липсват писмени доказателства за придобиването на сочения от ищеца лек автомобил, за който се твърди, че е закупен с отпуснатия кредит по време на брака. Няма представен писмен договор за покупко-продажба с нотариална заверка на подписите. Нещо повече, автомобилът не е индивидуализиран от ищеца за да се установи дали с посочения заем е закупен автомобил. Не са представени и писмени доказателства, че целият кредит изтеглен от ищеца е изплатен изцяло. От представените вносни бележки от 20.08.2013г. се установява, че са внесени някакви суми в полза на ищеца по изпълнителното дело, но не може да се направи извод, че тези суми са внесени за погасяване на дълга към банката. Особено съществено е установеното от решението по бракоразводното дело на страните, с което съдът е одобрил постигнатото помежду им споразумение за развод по взаимно съгласие. В същото молителите са заявили, че придобитите по време на брака им кредити остават на имената на всеки един от тях. Споразумението има силата на закон, а съдебното решение е задължително за съдилищата в страната. Дори само този факт е достатъчен да се приеме, че ответницата не следва да носи отговорност за задължението, което ищецът е поел по силата на договора за кредит, тъй като е подписан само от него.

 

От събраните писмени и гласни доказателства е установено, че доходите на страните са били достатъчни за задоволяване не само на основни потребности на семейството, но и за луксозни такива, поради което може да се направи заключение, че семейството не е имало нужда от задоволяване на ежедневни нужди по кредит за потребление. Не е доказано, че тегления от ищеца кредит е използван за задоволяване на нуждите на семейството.

 

Солидарната отговорност по чл. 32, ал. 2 от СК е обусловена от конкретна преценка дали сумата получена по време на брака е била изразходвана за нужди на семейството.

 

Въззивният съд намира, че постановеното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено. Правилно районният съд е отхвърлил предявеният иск, с правно основание чл. 32 от СК за заплащане на сумата 11 933 лева, представляваща половината от заплатения от ищеца остатък, по договор за текущо потребление.

 

В полза на въззиваемата следва да се присъдят направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение, в размер на 1 000 лева, за което е представен договор за правна защита и съдействие и списък на разноски по чл. 80 ГПК, съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК

 

Водим от горните мотиви и на основание чл. 271, ал.1 ГПК, въззивният съд     

                                        Р  Е  Ш  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 527/10.05.2014г., постановено по гр. дело № 5894/2013г., по описа на С. районен съд.

 

ОСЪЖДА С.Г.С.  с ЕГН **********,***, да заплати на М.И.Г. с ЕГН **********,***, сумата 1000 лева – направени разноски във въззивната инстанция за адвокатско възнаграждение.

 

 РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от получаване препис от същото, пред ВКС при наличие на предпоставките по чл. 280, ал.1 ГПК.

 

 

                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

        ЧЛЕНОВЕ:     1.

 

                                 2.