Р Е Ш Е Н И Е

 

  289 /01.10.2014 година                                                        Град Стара Загора

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Старозагорският окръжен съд                              ІІ  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На двадесет и трети септември                                                             2014 година

В публично заседание, в следния състав:

 

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:  МАРГАРИТА САРАНЕДЕЛЧЕВА

                                              ЧЛЕНОВЕ:  НИКОЛАЙ УРУКОВ

                                                                      ВАНЯ ТЕНЕВА

 

Секретар С.С.

Прокурор  

като разгледа докладваното от чл. съдията М. САРАНЕДЕЛЧЕВА                 

въззивно гражданско дело  номер 1335 по описа за 2014 година.

 

 

Обжалвано е решение № 84/31.05.2014г., постановено по гр. дело № 761/2013г., по описа на Р. районен съд.

 

Въззивникът К.Т.Д. обжалва решението частично, с  което са отхвърлени обективно-съединените, както и в частта за разноските. Счита, че съдът не се е съобразил с направеното изменение - размера на предявените искове на основание чл. 214 ГПК, поради което е отхвърлил исковете частично. От това е последвало и неправилно определяне на разноските. Възразява против определената държавна такса в размер на 50 лева, както и 140 лева – възнаграждение за вещо лице. Моли да бъде отменено решението в отхвърлителната му част и в частта му за разноските, като се присъдят направените по делото разноски.

 

Въззиваемият “Автотранспорт и сервиз” ЕООД - гр. Р. не е  подал писмен отговор и негов представител не е присъствал в съдебното заседание.

 

Въззивният съд след като обсъди данните по делото доказателства, намира за установено следното:

 

Предявени са обективно-съединени искове, с правно основание

чл. 242 и сл. от КТ, във вр. с чл. 86 от ЗЗД.

 

Ищецът моли да бъде осъден ответника да му заплати сумата 1 690.09 лв., представляваща неизплатени трудови възнаграждения за периода от м. октомври 2012г. до м. юни 2013г., ведно със законната лихва за забава.

 

Между страните е сключен трудов договор № 12/08.06.2011г.,съгласно който ищецът е заемал длъжност “автомонтьор” с основно месечно трудово възнаграждение от 450 лева, което е видно и от допълнително споразумение. С допълнително споразумение № 10/29.07.2011г. към трудовия договор лицето е преназначено.

 

Със заповед № 70/27.09.2013г. на основание чл. 325, т. 1 от КТ е прекратено трудовото правоотношение, считано от същата дата.

 

По делото е назначена съдебно-икономическа експертиза. Вещото лице е дало няколко варианта. Вариант 1:  В случай, че представените РКО не бъдат взети предвид, тъй като в тях няма положен подпис на ищеца, то неизплатеното чисто трудово възнаграждение за процесните месеци ще бъде в размер на 1 690.08 лева. Вариант 2: В случай, че с всички представени РКО бъде намалено задължението на ищеца, то неизплатеното чисто трудово възнаграждение ще бъде в размер на 449.84 лева и Вариант 3: В случай, че задължението към ищеца бъде намалено само с тези РКО, в които има подпис на получил сумата, то неизплатеното трудово възнаграждение ще бъде 680.08 лева. Лихвата за забава по вариант 1 е 101.08 лева, по вариант 2 – 15.53 лева и по вариант 3 – 25.38 лева.

 

Поставена е допълнителна задача на експертизата, която да отговори на въпроса: Извършено ли е плащане по банков път на ищеца по дължимите суми посочени в заключението на стр. 5, за месец октомври и м. ноември 2013г. Вещото лице е установило при допълнително извършената справка в счетоводството на дружеството, че тези суми не са изплатени на ищеца. РКО са изготвени, сумите по тях са били оставени в касата на дружеството, но не са получени от лицето. Възнагражденията за месеците октомври и ноември 2013г. не са превеждани от работодателя по сметка на ищеца. В случай, че задължението към ищеца бъде намалено с описаните в първоначалното заключение РКО, които са подписани в графа “получил сумата”, то неизплатеното трудово възнаграждение ще бъде в размер на 680.08 лева и лихвата за забава ще бъде 25.38 лева. Сумата 680.08 лева е установена като разлика между начислено чисто трудово възнаграждение по ведомост, в размер на 1 690.08 лева и платени суми по подписани от ищеца РКО в размер на 1 010 лева.

 

С писмена молба пълномощника на ищеца на основание чл. 214, ал. 1 ГПК е направил намаление размера на предявените искове за месеците ноември 2012г. и за месец юни 2013г. Намален е и иска по чл. 86 от ЗЗД – за лихва за забава върху неизплатените трудови възнаграждения. С определение от 31.03.2014г. съдът е приел изменението на исковете.

 

С оглед на горното съдът намира, че предявените обективно-съединени искове са частично основателни и следва да бъдат уважени до размер 680.08 лева, като в останалата част до размера на 1 690.09 лева – главница, да бъдат отхвърлени. Размерът на дължимата лихва за забава е 23.65 лева, вместо претендирания размер с оглед на извършеното намаление – сумата 100.81 лева.

 

Съгласно чл. 359 от КТ, производството по трудови дела е безплатно за работниците и служителите. Те не плащат такси и разноски по производството. Това обаче не го освобождава от отговорността му за разноските направени от другата страна по делото, която е била представлявана от адвокат или юрисконсулт. Следователно ищеца следва да бъде освободен от заплащане на държавна такса в размер на 50 лева и 140 лева - възнаграждение за вещо лице. Същият обаче дължи заплащане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева, съразмерно с отхвърлената част на исковете.

 

С оглед частичното уважаване на исковите претенции ответникът следва да заплати на държавния бюджет по сметка на ОС-Стара Загора сумата 114 лева – възнаграждение за вещо лице и сумата 28.60 лв. – държавна такса, съобразно уважената част на претенциите.

 

Предвид изложеното, решението следва да бъде отменено в частта, в която е прието, че се отхвърля иска в останалата му част до размера на 1 785.97 лева – главница и частта, в която е отхвърлен иска за законна лихва за забава в останалата му част, до размер на 124.46 лева, в частта, в която ищецът е осъден да заплати по сметка на РС-Р. държавна такса 50 лева и 140 лева възнаграждение за вещо лице.

 

Районният съд е постановил решение като не се е съобразил с извършеното намаление на исковете по чл. 214 ГПК и с дължимата държавна такса и разноските за вещо лице. В тази част решението следва да бъде отменено.

 

 Водим от горните мотиви и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, въззивният съд     

                                      Р  Е  Ш  И:

 

ОТМЕНЯ решение № 84/31.05.2014г., постановено по гр. дело № 761/2013г., по описа на Р. районен съд, в частта, в която е прието, че се отхвърля иска за дължимото трудово възнаграждение в останалата му част, до размер на 1 785.97 лева и за законна лихва за забава върху всяко неизплатено трудово възнаграждение в останалата му част, до размер на 100.81 лева, в частта относно дължимите от ответника държавна такса и възнаграждение за вещо лице и в частта, в която ищецът е осъден да заплати по сметка на РС-Р. държавна такса в размер на 50 лева и 140 лева – възнаграждение за вещо лице, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

 

ОТХВЪРЛЯ иска за неизплатено трудово възнаграждение в останалата му част, до размера на 1 690.09 лева и иска за законна лихва за забава върху всяко едно неизплатено чисто трудово възнаграждение в останалата му част, до размер на 100.81 лева.

 

ОСЪЖДА “А.” ЕООД - гр. Р., с адрес на управление: гр. Р., ул. “З.” № ., с ЕИК  …., представлявано от Управителя И.Я.И., да заплати  на държавния бюджет по сметка на ОС-С.сумата 114 лева – възнаграждение за вещо лице и  сумата 28.60 лева – държавна такса.

 

РЕШЕНИЕТО в останалата част е влязло в законна сила.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

        ЧЛЕНОВЕ:     1.

 

 

                                 2.