Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер  331                            31.10.2014 година                     гр. Стара Загора

 

   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД     ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

Нa 01 октомври                                     две хиляди и четиринадесета година

В открито заседание в следния състав

 

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

 

                                            ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА ТИХОЛОВА

 

                                                              МАРИАНА МАВРОДИЕВА

 

СЕКРЕТАР: П.В.

като разгледа докладваното от зам. председателя ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

в.гр.д. № 1338  по описа за 2014 г., за да се произнесе съобрази:

 

Производството е образувано по въззивна жалба на К.Ц.Т. чрез адв. М.Д. и въззивна жалба на Фондация “Чудомир” – гр. Казанлък чрез адв. А.Т., двете против решение № 296 от 04.06.2014 г., постановено по гр.дело № 571/2014 г. по описа на Казанлъшкия районен съд.

Въззивницата К.Ц.Т. обжалва решението в частта, в която първоинстанционния съд е отхвърлил предявения от нея иск за сумата от …лв., представляващи мораторни лихви върху главницата от …лв, за периода от 27.03.2011г. до 27.03.2014 г., като неоснователен и недоказан и е присъдил на разноски съразмерно с уважената част от иска. Счита същото за неправилно, необосновано и незаконосъобразно и като такова моли да бъде отменено и постановено друго, с което да се уважат предявените искове изцяло, като основателни и доказани. Подробни съображения излага в жалбата си, докладвани в с.з. Претендира да й бъдат присъдени направените съдебни и деловодни разноски в производството пред РС-Казанлък и в настоящото производство.

Втората жалба е подадена от Фондация “Чудомир” – гр. Казанлък, която обжалва същото решение в частта, в която са осъдени да заплатят на К.Ц.Т. сумата от …лв., представляваща паричен заем, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 28.03.2014 г. до окончателното й изплащане. Считат решението за необосновано и неправилно, постановено при пълно противоречие със събраните в хода на делото доказателства. Подробни съображения излагат в жалбата си, докладвани в с.з. Молят да бъде отменено изцяло обжалваното решение  и вместо него бъде постановено друго, с което бъде отхвърлен предявения от К.Т. срещу Фондация “Чудомир” гр. Казанлък иск за заплащане на сумата от … лв., представляваща паричен заем, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 28.03.2014 г. до окончателното й изплащане.

Постъпил е писмен отговор от К.Ц.Т., чрез адв. М.Д. против въззивната жалба на Фондация “Чудомир” – гр. Казанлък. Същата заявява, че оспорва изцяло въззивната жалба и счита същата за неоснователна и недоказана и като такава моли да бъде оставена без уважение. Подробни съображения излага в отговора си, докладвани в с.з.Счита решението на първоинстанционния съд в обжалваната му част за правилно, обосновано, мотивирано и законосъобразно и като такова моли  да бъде оставено изцяло в сила

Писмен отговор не е постъпил от Фондация “Чудомир” – гр. Казанлък по въззивната жалба на К.Ц.Т..

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания, извърши проверка на обжалвания съдебен акт, съгласно разпоредбата на чл.271 ал.1 от ГПК, при съвкупната преценка на доказателствата по делото, намери за установено следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 240 ЗЗД във вр. с чл. 86 от ЗЗД с цена на иска 1100лв. главница и лихви в размер на …лв.

В исковата молба ищцата твърди, че през 2009г. съпруга й бил член на управителния съвет на фондация “Чудомир”, гр. Казанлък. През същата година била одобрена програма за  “Чудомирови празници 2009” и бил гласуван бюджет, като всички суми за реализирането им следвало да бъдат събрани от спонсори, рекламодатели, както и с финансовото подпомагане на Община Казанлък. Твърди, че в края на м. март 2009г. дала сумата от …лв. като краткосрочен заем в брой на касата на ответника, за което й бил издаден първичен счетоводен документ/ордер/ като й било обещано, че същата ще бъде върната в срок до 20 дни. Ищцата твърди, че не разполагала с предоставената сума, която получила от своята приятелка Б.Ф.. Посочва, че върнала процесната сума на Ф., макар да не получила връщане от страна на фондацията. Твърди, че заемната сума не й била върната и до настоящия момент, което поражда правния й интерес от водене на настоящото производство.

В подкрепа на тези си твърдения е поискала и съдът е разпитал в качеството на свидетел Д.И.Д.. От неговите показания се установява, че той като член на управителния съвет на Фондация “Чудомир” към 2009г. е запознат с финансовите й проблеми. Същия установява, че през 2009г. в последния момент преди Чудомирови празници се наложило да се вземат спешни мерки да се обезпечи дейността на фондацията, тъй като били гласувани от Общински съвет- Казанлък като субсидия …лева, които да обезпечат празниците, но общината не ги отпуснала и се наложило да се събират средства от частни лица, за да се осъществят мероприятията по програмата на празниците. Твърди, че в края на м. март 2009г. ищцата Т. дала сумата от …лв. на счетоводителя на фондацията П.К. с уговорката тези пари да й бъдат върнати до двадесет дни, когато се очаквало да се получи субсидията от общината. На предаването на сумата свидетелят Д.присъствал лично. Твърди, че К. попълнил ордер за дадената сума, в която били записани имената на К.Т.. Свидетелят установява, че след изтичане на уговорените двадесет дни, а и понастоящем дадените в заем пари не били върнати. Свидетелят Д. сочи, че и на другите физически лица сумите не били върнати и те също си ги търсели по съдебен начин. Твърди, че ищцата К.Т. многократно  поставяла въпроса за връщане на заема пред ръководството на фондацията, но получавала уклончиви отговори.

По делото е допусната и изслушана съдебно- счетоводна експертиза с неоспорено от страните заключение, от което се установява, че в счетоводството на ответника сумата от …лв. е осчетоводена като е дебитирана счетоводна сметка “501”- Каса в лева и е кредитирана счетоводна сметка “499”- Други кредитори. Счетоводната операция е регистрирана в счетоводния продукт със счетоводна операция № 236. За основание на счетоводната операция е посочен приходен касов ордер от 28.03.2009г. При извършена справка в счетоводството на Фондация “Чудомир” експертизата е установила, че процесния приходен касов ордер не е наличен в предоставения документален архив за финансовата 2009г. Към датата на депозиране на исковата молба- 28.03.2014г., както и към датата на изготвяне на заключението на съдебно- счетоводната експертиза- 29.05.2014г., няма данни и/или налични първични счетоводни документи за връщане на процесната сума от ответника на ищеца. Вещото лице дава заключение, че размера на законната лихва за забава върху главница от …лв. за периода от 28.03.2011г. до 28.03.2014г. възлиза на …лв.

При така събраните доказателства по делото, въззивният съд намира, че изводите на районният съд са правилни  и законосъобразни.

Предявеният иск е с правно основание чл.240 от ЗЗД. Договорът за заем е неформален и реален. За действителността на същия не е задължителна писмена форма, но за да е валиден е необходимо да е предадена от заемодателя на заемополучателя определена парична сума. Установено е по делото от показанията на разпитания свидетел Д.И.Д. предоставянето на процесната сума от …лв. в заем от ищеца на ответника с оглед на това, че той е присъствал лично при предоставянето на паричната сума. Свидетеля установява и времето на предоставянето на заема – края на м. март 2009 г., както и поводът за предоставянето му, а именно – необходимост да се осъществят мероприятията по случай Чудомировите празници в гр.Казанлък. Тези негови показания преценени с констатациите на съдебно-счетоводната експертиза, която е назначена по делото и чието заключение не е оспорено от страните водят до категоричния извод, че на посочената дата – 28.03.2009г. ищцата е предоставила в заем на ответника процесната сума от …лв. Процесната сума от …лв. била осчетоводена по сметка 499 “Други кредитори” със счетоводна операция №236 и с основание ПКО от 28.03.2009г. В обслужващия счетоводен продукт като основание за счетоводната операция №236 бил описан същия ПКО от 28.03.2009г. С оглед на това иска се явява предявен своевременно и възражението на ответника, че същия е погасен по давност е неоснователно.

Правилно първоинстанционният съд не е приел за основателни възраженията на ответника, че нямало записи в счетоводството му и нямало счетоводни документи, които да удостоверяват, че ищцата предоставила заем на фондацията. Самото признание от страна на ответника, че за процесния период 2008г., 2009г. и 2010 г. липсват счетоводни документи сочи, че счетоводството на ответника не е водено редовно и той не може да се ползва от наличието или отсъствието на определени счетоводни записвания или документи от него – чл.182 ГПК.

Съдът счита, че са правилни изводите на КРС и относно обстоятелството, че не е установено по делото процесната сума да е била върната на ищцата от ответника – другата изискуема предпоставка на чл.240 от ЗЗД. Този факта се установява, както от показанията на свидетеля Д., така и от констатациите на съдебно –счетоводната експертиза, която установява, че към датата на изготвяне на заключението няма налични данни по счетоводни документи за връщане на процесната сума от ответника на ищцата.

С оглед на гореизложеното правилно е прието в обжалваното решение, че претенцията с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД е основателна и доказана и следва да бъде уважена в пълния размер.

По отношение на втория обективно съединен иск, този за присъждане на лихва за забава за периода от 27.03.2011г. до 27.03.2014г. в размер на 339,01лв. съдът намира, че правилно е прието от първоинстанционният съд, че този иск е неоснователен и недоказан. Съгласно разпоредбата на чл.240 ал.2 от ЗЗД заемателя дължи лихва само ако това е уговорено писмено. В случая безспорно няма писмена уговорка между страните в тази посока. Съгласно ал.4 на разпоредбата на чл.240  ЗЗД  лихва се дължи след изтичане на един месец от поканата сумите да бъдат платени. По делото липсват доказателства Т. да е отправяла покана към ответника за възстановяване на процесната сума. С оглед на горното единствената претенция, която следва да се уважи, е тази за законната лихва върху главницата от деня на завеждане на исковата молба – 28.03.2014г. до окончателното изплащане на сумите, като тази за присъждане на …лв., представляваща мораторни лихви върху главница от …лв. за периода от 27.03.2011г. до 27.03.2014г., като неоснователна и недоказана следва да бъде отхвърлена.

 

Предвид гореизложените съображения, настоящата инстанция намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено като такова изцяло. При постановяването му не са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закони, изводите съответстват на събраните по делото доказателства. С оглед на това и двете въззивни жалби се явяват неоснователни.

Предвид изхода на спора -неоснователност на двете въззивни жалби, въззивният съд намира, че не следва да се присъждат разноски за никоя от страните по делото за настоящата инстанция.

 

Водим от горните мотиви, Старозагорския Окръжен съд 

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 296 от 04.06.2014 г., постановено по гр.дело № 571/2014 г. по описа на Казанлъшкия районен съд.

 

Решението не подлежи на касационно обжалване.

 

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:

         

 

 

                                                ЧЛЕНОВЕ: