Р Е Ш Е Н И Е

 

305 /10.10.2014 година                                                       Град Стара Загора

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Старозагорският окръжен съд                           ІІ  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На тридесети септември                                                                      2014 година

В публично заседание, в следния състав:

 

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:  МАРГАРИТА САРАНЕДЕЛЧЕВА

                                              ЧЛЕНОВЕ:  НИКОЛАЙ УРУКОВ

                                                                      ВАНЯ ТЕНЕВА

 

Секретар С.С.

Прокурор   

като разгледа докладваното от чл. съдията М. САРАНЕДЕЛЧЕВА                 

въззивно гражданско дело  номер 1342 по описа за 2014 година.

 

 

Обжалвано е решение № 295/03.06.2014г., постановено по гр. дело № 277/2014г., по описа на К. районен съд.

 

Въззивницата Н.Е.К. моли да се отмени първоинстанционното решение и постанови отмяна на процесното дарение. Представена е и писмена защита от адв. С.Д., процесуален представител на въззивницата, с която поддържа същото искане и моли да им бъдат присъдени направените по делото разноски.

 

Въззиваемата М.Ш.К. е подала писмен отговор,  който и в хода по същество на делото заявява, че решението е правилно, поради което да бъде потвърдено. Претендира за направени деловодни разноски за въззивната инстанция.

 

Въззивният съд след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл. 227, ал. 1, б. “в” от ЗЗД.

 

Установено е по делото, че на 08.10.2009г. ищцата в качеството й на дарител дарила дъщеря си и ответница по делото с 3/8 ид. части от недвижим имот, находящ се в село Д.И..

 

Дарението е едностранна възмездна сделка и не създава на дарения автоматично задължение да издържа или да помага на дарителя си. За да възникне това задължение е необходимо дарителят да е изпаднал в нужда и да е поискал издръжка от дарения.

 

На 05.02.2014г. няколко дни преди завеждане на делото в районния съд, ищцата е изпратила уведомително писмо до ответницата, с което я поканила да започне да й изплаща издръжка в размер на 150 лева месечно, тъй като не може да посреща нуждите си. Заявява, че е с недобро здравословно състояние и получаваната от нея пенсия не е достатъчна за да се издържа. В съдебно заседание процесуалният представител на ответницата заявява, че на 07.02.2014г. ответницата е получила уведомителното писмо.

 

От представеното по делото удостоверение с изх. № 1735/30.04.2014г. се установява, че ищцата за периода от м. май 2013г. до м. април 2014г. е получила месечна пенсия в размер на 227.90 лева, като за месеците декември 2013г. и м. април 2014г. е получила добавки – съответно 50 лева и 30 лева. От  служебна бележка от Председателя на ПК - с. С. се установява, че на името на ищцата е възстановена земеделска земя в размер на 4 декара. В съдебно заседание ищцата дава обяснения, че получава пенсия не по-малко от 250 лева, притежава 2/8 ид. части от процесния недвижим имот и е гледала теле, което впоследствие е продала и е задържала парите за себе си.

 

По делото е представена заповед № 945/13.12.2013г., че на същата дата е прекратено трудовото правоотношение на ответницата с работодателя.   От представеният препис от регистрационна карта от Дирекция “Бюро по труда” е видно, че на 16.04.2014г. ответницата е поддържала регистрация като безработна.

 

По делото са събрани гласни доказателства. С.Ш.К. – син на ищцата установява, че след спречкване между ищцата и ответницата последната изгонила майка им. Свидетелят Е.К. заявява, че ищцата била много издръжлива и не страдала от хронични заболявания. Свидетелят предполага, че може и ответницата да й е помагала да си купува лекарства. Ищцата не е търсила финансова помощ. Свидетелят М.К. – съпруг на ответницата установява, че в момента семейството му било в много тежко състояние. Ищцата не се е обръщала към тях за помощ, но когато не се чувствала добре й давали хапчета. В този период отношенията между страните се влошили и се стигнало до физическа разправа, като ищцата удряла ответницата и ги гонила от имота. Свидетелят С. – без родство заявява, че ищцата била добре, ответницата и съпругът й се грижели като осигурявали храна и по времето когато изострили отношенията си ответницата и съпругът й не работели.

 

Съобразно установената съдебна практика, до момента до който дарителят не поиска издръжка от надареното лице, независимо от обективната му трайна нужда от такава, задължението на надарения остава морално и изпълнението му не представлява основание за отмяна на дарението. Поради това отношенията между страните преди връчване на уведомителното писмо са ирелевантни.

 

В тежест на ищцата е да установи, че е изпаднала в крайна нужда, че е отправила искане до дарения за издръжка и дареният е отказал да даде исканата издръжка. От данните по делото не е установено ищцата да е изпаднала в трайна нужда.  Надарената е безработна,  поради което следва да се приеме, че е налице обективна невъзможност ответницата да предостави издръжка. Такова е разрешението дадено с тълкувателно решение № 1/2013г. на ОС на ГК при ВКС, че при иск за отмяна на дарение на основание чл. 227, ал. 1, б. “в” ЗЗД, не е налице проява на непризнателност когато дареният не предостави поисканата от дарителя издръжка, от която той трайно се нуждае, ако поради липса на достатъчни средства с даването на издръжка на дарителя дареният би поставил себе си в по-лошо положение от това на дарителя.

 

С оглед на изложеното следва да се приеме, че искът е неоснователен.

 

Въззивният съд счита, че като е отхвърлил предявения иск районният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено.

 

В полза на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени разноски във въззивната инстанция за адвокатско възнаграждение, в размер на 400 лева, видно от договор за правна защита и съдействие и списък на разноските по чл. 80 ГПК, съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК.

 

Водим от горните мотиви и на основание чл. 271, ал.1 ГПК, въззивният съд     

                                      Р  Е  Ш  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 295/03.06.2014г., постановено по гр. дело № 277/2014г., по описа на К. районен съд.

 

ОСЪЖДА Н.Е.К. с ЕГН **********,***, да заплати на М.Ш.К. с ЕГН **********,*** сумата 400 лева – направени разноски за адвокатско възнаграждение във въззивната инстанция.

 

 

 

 Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

        ЧЛЕНОВЕ:     1.

 

                                 2.