Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 309 /14.10.2014 г.                                                         Град С.

 

                                       В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

С.Т ОКРЪЖЕН СЪД             ­­          ІІ  Граждански състав

На втори октомври                                                                           Година 2014

в публичното заседание, в следния състав:

                                                         

                                          Председател: МАРГАРИТА САРАНЕДЕЛЧЕВА

                                                                  

                                                Членове: 1. НИКОЛАЙ УРУКОВ

 

                                                                 2. ВАНЯ ТЕНЕВА

 

Секретар  С.С.

Прокурор

като разгледа докладваното от съдията - докладчик УРУКОВ

въззивно гражданско дело № 1353 по описа за 2014 година.

 

Производството е на основание чл. 258 и сл. от ГПК.

Производството по делото е образувано по подадена въззивна жалба от въззивника П.Т.П. чрез процесуалния му представител адв. Д.Д., с която обжалват решение № 602/27.05.2014г. постановено по гр.дело № 184/2014г. по описа на С. районен съд, с което е отхвърлен иска на въззивника П.П. за сумата 3 283.30 лева, представляваща продажната цена, дадена на отпаднало основание срещу въззивницата М.И.П., като моли решението на първоинстанционния  РС-С. да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно и да бъде постановено друго решение по съществото на спора, с което да се уважи от въззивния съд предявения иск по чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД, ведно с всички законни последици от това. Считат, че решението е неправилно, тъй като първоинстанционният съд е приел, че договорът за покупко-продажба на правото на строеж, обективиран в нот.акт № ., том ., рег. № ., нот. дело №. год. по описа на Нотариус И.Т. е валиден и осъществен, като се е престирало при наличие на основание, което съдът неправилно е приел, тъй като впоследствие поради настъпването на нови факти и обстоятелства, това основание е отпаднало с обратна сила. Подробни съображения и доводи относно всички оплаквания са изложени във въззивната жалба на жалбоподателя.

 

Молят да бъде уважена подадената въззивна жалба и съдът да отмени постановеното решение от първоинстанционния РС-С. като неправилно, да се постанови ново решение от въззивния съд, с което да се уважи от въззивния съд предявения иск по чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД, ведно с всички законни последици от това.

Не правят искане за събиране на нови доказателства.

Претендират за присъждане на всички разноски по делото.

 

          В законоустановения срок е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от адв.М.Г., в качеството си на пълномощник на въззиваемата М.И.П., с който молят да бъде изцяло потвърдено решението на първоинстанционния съд, като правилно и законосъобразно. Подробни съображения са изложени в писмения отговор на въззиваемата.

 

Не правят искане за събиране на нови доказателства.

Претендират за присъждане на направените разноски по делото.

 

Въззивникът П.Т.П. - редовно и своевременно призован, не се явява в съдебно заседание. Вместо него се явява адв. Д.Д., редовно упълномощен от по-рано, който моли съда да постанови  решение, с което да отмени първоинстанционното решение на РС-С. като неправилно и вместо него постанови друго, с което да уважи предявените искове по съображенията подробно изложени във въззивната жалба и съдебното заседание по съществото на делото. Претендира и за присъждане на направените по делото разноски в двете съдебни инстанции.

 

Въззиваемата М.И.П. - редовно и своевременно призована, за нея по делото се явява процесуалният й представител адв. Г., която моли съда на основание чл. 272 ГПК да постанови решение, с което да потвърди решението на РС-С. и да остави без уважение подадената въззивна жалба. Твърди, че е доказано по категоричен начин, че не е налице разваляне, унищожаване или прекратяване на процесния договор за продажба на правото на строеж на процесния гараж. Моли подадената въззивна жалба да бъде отхвърлена, като неоснователна и моли решението на районния съд да бъде потвърдено. Подробни съображения и доводи са излагат в депозирания отговор на въззивната жалба и в съдебно заседание по съществото на делото.

 

Предявени са обективно съединените искове с правно основание чл.55, ал.1, предл.З от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, във вр. чл. 88 и 89 от ЗЗД и във вр. с чл. 193, ал. 3 и чл. 195, ал.1 от ЗЗД, за връщане на продажната цена по договор за покупко-продажба на право на строеж, дадена въз основа на отпаднало основание.

 

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от П.Т.П. против въззиваемата М.И.П., за сумата 3 282.30 лв., представляваща продажната цена дадена въз основа на отпаднало основание – в изпълнение на горепосочения договор за покупко-продажба, сключен между страните по делото на 30.09.2010г., изповядан с нотариален акт за покупко-продажба на право на строеж № ., том ., рег. № ., нот. дело № 263/2010г. на нотариус И.Т., с рег. № ., по рег. на НК – гр. С., с район на действие РС-С., ведно с дължимата законна лихва, считано от датата на предявяване на иска.

От друга страна, видно от представените доказателства и пред двете съдебни инстанции се установява, че с Договор № 4/05.01.2010 г. за учредяване на суперфиция, Община С. - като суперфициент, от една страна, е учредила на Г.Г. С. - като суперфициар, от друга страна, право на строеж в поземлен имот № 68850.503.54 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-65 от 30.05.2008 г. на Изпълнителният директор на АГКК, с адрес ул. «X. Д. А.», с площ 9161 кв.м, трайно предназначение - урбанизирана, начин на трайно ползване - Комплексно застрояване, урегулиран поземлен имот II, 3054, в кв.5502 по плана на гр. С., утвърден с решение № 300 от 20.11.2008 г., при съседи на имота: поземлени имоти с идентификатори: 68850.503.906; 68850.503.60; 68850.503.59; 68850.503.58; 68850.503.56; 68850.503.55; 68850.503.907, 68850.503, за изграждане на Гаражна клетка № 24, съставляваща част от Комплексен обект „Полуподземни гаражи - /ППГ - 25 броя/" с обща застроена площ на комплексния обект от 818.40 кв.м, включваща: застроена площ гаражи - 495 кв.м и маневрена площ 323.40 кв.м.  Гаражна клетка № 24  е с площ 19,80 кв.м  и обща застроена площ 32,74 кв.м , включваща общите части, при граници: север - Гаражна клетка № 23; юг - Гаражна клетка № 25; изток - ул. Х.Д. А.; запад - маневрена площ. Цената, която суперфициара е заплатил в полза на Община С. е 0,88 лв., представляваща стойността на отстъпеното право на строеж. Отделно от това последният е заплатил и 0,02 лв., представляващи 1,6 % данък върху прехвърляне вещни права /чл.47, ал.2 от ЗМДТ/; 0,02 лв., представляваща 2 % режийни разноски /чл.36, ал.1 от НРПУРОС на Община С. и 0,01 лв., представляваща 20 % ДДС върху режийните разноски. В Раздел III, чл.6.2 от договора е посочено, че суперфициарът се задължава да завърши и въведе в експлоатация обекта в срок от 5 години, считано от датата на сключване на договора. В чл.6.5 е предвидено, че в случай, че бъдат открити археологически находки, срокът, предвиден в чл.6.2 автоматично се удължава със сроковете, необходими за обработка на находките.

С Договор за покупко – продажба, обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба на право на строеж № 58, том I, рег. № 1637, нот. дело № 50/ 2010 г. по описа на Нотариус Б.Г., с рег. №. на НК, с район на действие Районен съд - гр. С., Г.Г. С. се е разпоредил с отстъпеното му право на строеж, като го  e продал на въззиваемата по делото М.И.П. срещу продажната цена от 3200 лв. Впоследствие, ответницата М.И.П. е продала от своя страна на въззивника по настоящото дело П.Т.П. същото право на строеж за построяването на Гараж под № 24. Сделката  е била обективирана в Нотариален акт за покупко-продажба на право на строеж № 131, том II, рег. № 3042, нот. дело № 263/30.09.2010г. по описа на Нотариус И.Т., с рег. № . на НК - гр. С., с район на действие Районен съд - гр. С., срещу цената от 3283 лв.

Видно от представеното по делото  Разрешение за строеж № РС-И 423 от 11.07.2011 г., издадено от Главния архитект на Община С. е разпоредено извършването на изкоп за археологически разкопки и укрепване на изкоп в УПИ № II, 3054, в кв.5502 по плана на гр. С., представляващ имот с инд № 68850.503.54 по кадастралната карта на града.

С Протокола от датата 17.05.2012г., в изпълнение на Заповед под № РД 9К-0026 / 25.01.2012 г. на Министъра на културата за приемане на резултатите от спасителни археологически проучвания на недвижими културни ценности, проведени на територията на Б., С., С. и Я., експертна комисия е приела  решение в процесния имот, предмет на договора за покупко продажба,  да се извърши пълно археологическо проучване. С Протокол № 20 от 28.03.2013г. Общински съвет С. е взел решение да се прекратят сключените договори за учредяване право на строеж за изграждане на полуподземни гаражи в Поземлен имот № 68850.503.54 по кадастралната карта на града, като платените на суперфициарите суми за учреденото право на строеж следва да се възстановят. Измежду имената е посочено и името на Г.Г. С.. С писмо изх. № 10 – 01 – 1 – 5212/17.05.2013г. Община С. уведомява ищеца по делото П.П. относно взетото на 28.03.2013г. решение, като последният е поканен да подпише споразумение за прекратяване на договора за право на строеж и уточняване начина на възстановяване на сумата. Такова споразумение е подписано с Г.С. -  Споразумение № 2150/02.08.2013г. към Договор за учредено право на строеж № 4/05.01.2010г., по силата на което Община С. е прекратила договора за учреденото в полза на Г.С. право на строеж от 05.01.2010г., като  е поела задължението да възстанови на суперфициара платената сума за правото на строеж.

От наведените от ищеца доводи в обстоятелствената част и петитума на исковата молба, първостепенният съд е определил правната квалификация на иска по смисъла на чл. 55, ал. 1, предл. последно ЗЗД. Съгласно цитираната разпоредба, който е получил нещо на отпаднало основание е длъжен да го върне.

Въззивният съд следва да отбележи, че посочената от ищеца правна квалификация на иска в исковата му молба не ангажира съда, като последният следва да се съобрази при определянето на правната квалификация само с фактите и обстоятелствата посочени от ищеца в исковата молба.

Според правната доктрина  и съдебна практика ( Постановление под № 1 от 28.05.1979г. по гр. д. № 1/1979г. – Пленум на ВС ), фактическия състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД, визиращ “получено нещо на отпаднало основание” ( condictio sine causa), изисква предаване, съответно получаване, когато в момента на получаването съществува правно отношение, въз основа на което да са извършени действията по даването и получаването, но впоследствие облигационна връзка е прекратена ex tunc в резултат на разваляне по см. на чл. 87 ЗЗД, респ. унищожаване по см. на чл. 27 – 34 ЗЗД и пр. Правната последица,  която настъпва при развалянето на договора е тази по чл. 88 ЗЗД - реституция на даденото в изпълнение на договора от изправната страна - restitutium integrum.

Но съобразно специалната разпоредба на чл. 89 от ЗЗД при двустранните договори ако задължението на едната страна се погаси поради невъзможност от изпълнение, договорът се разваля по право. Въззивният съд счита, че именно тази законова разпоредба е приложима в процесния случай, относно развалянето на процесния договор за покупко-продажба на право на строеж и тъй като изпълнението на задължението на продавачката – въззиваема М.И.П. е станало обективно невъзможно именно поради откриването на процесните археологически разкопки с висока историческа стойност, което е наложило и развалянето на първоначалния договор за учредяване на суперфицията за построяването на процесния гараж. Именно поради настъпилата обективна невъзможност за изпълнение на това задължение от страна на продавачката М.И.П., процесният договор следва да се счита за развален по право, без да е необходимо предприемането на каквито и да било други действия за развалянето на договора, включително и за завеждането на иск за развалянето му по реда на чл. 87, ал. 3 от ЗЗД. В тази насока се явяват по принцип правилни и обосновани твърденията в исковата молба от страна на въззивника П.Т.П., че не е необходимо воденето на дело за развалянето на процесния договор за покупко-продажба по реда на 87, ал.3 от ЗЗД.

В съответствие с цитираното по-горе ППВС №1/1979г., за да бъде върнато даденото въз основа на отпаднало основание е необходимо процесното основание – процесния договор да бъде развален по смисъла на закона /чл. 89 от ЗЗД/, както е именно в настоящия случай.

В аналогичен смисъл е и специалната разпоредба на чл. 193, ал. 3 от ЗЗД която гласи, че продавачът отговаря дори и когато не е знаел за недостатъка на продадената вещ. Съглашението за освобождаване от тази отговорност е недействителна. Като правна последица от това съобразно чл. 195, ал. 1 от ЗЗД купувачът може да върне вещта и да иска обратно цената заедно с разноските за продажбата.

С оглед на горецитираните разпоредби съдът счита, че искът така както е предявен от ищеца и въззивник П.Т.П. се явява основателен и доказан на посоченото от него правно основание – чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, във вр. с чл. 89, ал. 1 от ЗЗД. Но въззивният съд счита, че така предявеният иск се явява основателен и доказан и на основание специалните разпоредби за продажбата на недвижими имоти, тъй като правната квалификация посочена от ищеца не ангажира съда, а ангажира последния само относно твърдените от ищеца фактически обстоятелства, посочени в исковата молба.

 

С оглед на това въззивният съд счита, че от събраните по делото доказателства се установява реалната обективна невъзможност от страна на въззиваемата М.П. да прехвърли обективираното в договора за покупко-продажба на процесното право на строеж, поради което този договор следва да се счита развален по право.

 

          Предвид гореизложеното решението на първостепенния съд следва да бъде отменено и да се постанови друго по същество на спора, с което да се уважи предявения иск по чл. 55, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл. 89, ал. 1 от ЗЗД.

 

         Предвид гореизложеното съдът намира, че обжалваното решение следва да бъде отменено изцяло, като въззивният съд уважи предявените от въззивника и ищец обективно-съединени искове по чл. 55, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл. 89, ал. 1 от ЗЗД и за законната лихва по чл. 86 от ЗЗД.

 

  На основание чл. 78, ал.1 от ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК въззиваемата следва да бъде осъдена да заплати на въззивника направените от последния разноски по делото пред всички съдебни инстанции общо в размер на 1 196.94 лева, от които сумата от 631.29 лева, представляваща направените от въззивника разноски пред първата инстанция, съобразно представения пред тази инстанция списък на разноските по чл. 80 от ГПК /л. 65 от първоинст. дело/, както и сумата от 565.65 лева, представляваща направените от въззивника разноски по делото пред въззивната инстанция, от които 500 лева, представляващи възнаграждение за един адвокат – адв. Д.Д. ***, по договор за правна защита и съдействие от № 072036/18.06.2014г. /на л.7 от въззивното гр. дело № 1353/2014г./, както и държавна такса в размер на 65.65 лева – за завеждане на въззивната жалба.

 

        Водим от горното, съдът

                                                     Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ изцяло решение № 602/27.05.2014г. по гр.дело № 184/2014г., по описа на Районен съд - С., като НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО,  като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

  

ОСЪЖДА М.И.П., ЕГН ********** ***, да заплати на П.Т.П., ЕГН ********** ***, съдебен адрес: гр. С., бул.”Р.” № ., сутерен, чрез адв. Д.Д. – СтАК,  против за сумата от 3 283.30 лв. /три хиляди двеста осемдесет и три лева и 30 ст./, представляваща продажна цена, дадена на отпаднало основание по договор за покупко – продажба  на право на строеж, обективиран в  Нотариален акт за покупко-продажба на право на строеж № ., том ., рег. № ., нот. дело № 263 по описа на Нотариус И.Т. с рег. № . по регистъра на НК - гр. С., с район на действие Районен съд — гр. С., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска 15.01.2014 год. до окончателното й изплащане, както и сумата от 1 196.94 лева /хиляда сто деветдесет и шест лева и 94 ст./, представляваща направените от въззивника разноски по делото пред всички съдебни инстанции.

 

           Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ, чрез Окръжен съд-С., при наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК.

 

 

 

                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                                        ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                                                        2.