Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 298                              07.10.2014 година                     гр. Стара Загора

 

   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД          II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На осемнадесети септември                  две хиляди и четиринадесета година

В открито заседание в следния състав

 

 

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРГАРИТА САРАНЕДЕЛЧЕВА

                                            ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ УРУКОВ

                                                              ВАНЯ ТЕНЕВА

 

 

СЕКРЕТАР: С.С.

като разгледа докладваното от младши съдия Тенева в. гр. д. № 1362 по описа за 2014 г., за да се произнесе съобрази:

 

Обжалвано е решение № 363 от 09.07.2014 г., постановено по гр. д. № 542/2014 г. по описа на Районен съд – Казанлък, с което е частично отхвърлен предявения иск от Г.Д.Г. по чл. 225 ал. 1 и ал. 2 от КТ във вр. с чл. 344 ал. 1 т. 3 от КТ за сумата над 1894, 40 лева до претендираните 2841, 60 лева като неоснователен. Обжалвано е решението и в частта досежно присъдените в полза на ищеца разноски съобразно уважената част от исковете.

 

Въззивникът Г.Д.Г., чрез процесуалния си представител, заявява, че счита постановеното решение в частта, с която са отхвърлени исковите му претенции за неправилно. Моли решението да бъде отменено в тази част като се уважи предявения иск за обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение за периода от 01.07.2014 г. до 01.09.2014 г. поради новонастъпили обстоятелства.

 

Въззиваемата страна “И.” не е депозирал отговор в срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК.

Съдът, като обсъди направените от страните оплаквания и възражения и като извърши проверка на обжалвания съдебен акт, намира за установено следното:

Производството пред районния съд е образувано по искова молба на Г.Д.Г., с която са предявени срещу "Институт на розата и ЕМК” обективно кумулативно съединени конститутивни искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ и осъдителен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 и ал. 2 КТ. Първоинстанционния съд е признал уволнението на ищеца за незаконно и го е отменил, като е възстановил ищеца на заеманата преди това длъжност. Осъдил е “И.” гр. К. да заплати обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение на Г.Г. сумата от 1894, 40 лева за периода от 01.03.2014 г. до 01.07.2014 г., като за останалия претендиран период до 01.09.2014 г. искът е отхвърлен като неоснователен.

Обжалвано е решението само в частта по отношение на иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 и ал. 2 КТ за периода от 01.07.2014 г. до 01.09.2014 г. и за сумата от 947, 20 лева. За този период (изтекъл след постановяване на решението на районния съд) Г.Г. твърди, че е останал без работа и предвид тези новонастъпили обстоятелства искът за обезщетение следва да се уважи за пълния размер до шест месеца, считано от датата на незаконното уволнение. В останалата част решението на първоинстанционния съд е влязло в сила като необжалвано.

За уважаване на иска по чл. 225 ал. 1 и ал. 2 от КТ във вр. с чл. 344 ал. 1 т. 3 от КТ е необходимо да се установи незаконност на уволнението и оставането без работа на ищеца за претендирания период.

В настоящия случай решението относно незаконността на уволнението е влязло в сила, а за претендирания период за обезщетение от 01.03.2014 г. до 01.09.2014 г. пред районния съд, искът е уважен за сумата и периода към момента на постановяване на решението. Съгласно установеното пред първа инстанция месечното брутно трудово възнаграждение е в размер на 473, 60 лева. Съгласно приетите писмени доказателства по делото пред въззивната инстанция за новонастъпили обстоятелства – Заповед от 01.08.2014 г. на директора на Института по розата и ЕМК гр. К. ищецът е бил възстановен на работа именно за месец август 2014 г. Със Заповед от 05.09.2014 г. на същия отново е прекратено трудовото правоотношение с ответната страна работодател. С оглед на тези новонастъпили факти пълномощникът на въззивника направи в съдебно заседание отказ от иска по чл. 344 ал. 1 т. 3 от КТ във вр. с чл. 225 ал. 1 и 2 от КТ за периода от 01.08.2014 г. до 01.09.2014 г. (когато доверител му е бил в трудови правоотношения с ответника) и заяви, че поддържа жалбата в останалата част – по отношение на обезщетението за месец юли 2014 г. Представи оригинал на трудова книжка, от която е видно, че за периода от 01.03.2014 г. до 01.08.2014 г. ищецът е бил регистриран като безработен и няма отбелязване на други трудови правоотношения за посочения период. По отношение на така представените доказателства пълномощникът на въззиваемата страна заяви, че не са достатъчни за доказване оставането без работа за месец юли 2014 г., а също така и липсвала декларация от самото лице, че не е работило при частен или държавен работодател за посочения период.

С оглед направения частичен отказ от иск за обезщетението за месец август 2014 г. настоящата инстанция обезсили решението на районния съд в тази част и прекрати производството по делото, а по отношение на претендираното обезщетение за месец юли 2014 г. жалбата следва да бъде уважена и да се присъди сумата от 473, 60 лева в полза на Г.Д.Г.. Представената трудова книжка и направените по нея констатации са напълно достатъчни да обосноват доказване на оставането без работа на въззивника – така Решение по чл. 290 от ГПК № 132/11.03.2011 г. по гр. д. № 1513/2009 г. на ВКС . Писмената декларация за оставане без работа от самия ищец обаче е частен свидетелстващ документ, удостоверяващ изгодни за издателя си факти, поради което няма доказателствена сила за оставането без работа.

По отношение на разноските – първата инстанция е осъдила “И.” гр. К. да заплати сумата от 1155, 55 лева от претендираните разноски за адвокат в размер на 1300 лева съгласно уважената част от исковете. Пред настоящата инстанция и с оглед уважаването на иска за обезщетение за още един месец следва да се присъдят в полза на ищеца още 72, 22 лева. Също така с оглед присъдените в полза на ответника разноски в първата инстанция в размер на 72, 22 лева съобразно отхвърлената част от исковете следва да се отмени до размера от 36, 11 лева. На основание чл. 78, ал. 4 от ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото т.е. следва да му се присъдят 125 лева от претендирания пред въззивна инстанция адвокатски хонорар в размер на 250 лева.

         Съгласно чл. 280, ал. 2 от ГПК решението не подлежи на касационно обжалване.

 

Водим от горните мотиви, Окръжен съд – гр. С.

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Решение № 363 от 09.07.2014 г., постановено по гр. д. № 542/2014 г. по описа на Районен съд – К. в частта, с която е отхвърлен иска по чл. 225 ал. 1 и ал. 2 от КТ във вр. с чл. 344 ал. 1 т. 3 от КТ за периода от 01.07.2014 г. до 31.07.2014 г., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА И. с БУЛСТАТ ...... гр. К., ул. “О.” № . да заплати на Г.Д.Г. с ЕГН ********** *** сумата от 473, 60 лева, представляваща обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 225, ал. 1 и ал. 2 от КТ за периода от 01.07.2014 г. до 31.07.2014 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба 24.03.2014г. до окончателното изплащане на сумата

ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК И. с БУЛСТАТ ...... гр. К., ул. “О.” № . да заплати на Г.Д.Г., с посочени данни, направените по делото разноски, съразмерно на уважената част от исковете в размер на 72, 22 лв.

ОТМЕНЯ Решение № 363 от 09.07.2014 г., постановено по гр. д. № 542/2014 г. по описа на Районен съд – Казанлък в частта, с която Г.Д.Г. е осъден да плати на И. с БУЛСТАТ ...... сумата от 72, 22 лева, представляващи направените по делото разноски съразмерно на отхвърлената част от исковете, като вместо това постановява:

ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал.3 от ГПК Г.Д.Г., с посочени данни да заплати на И. с БУЛСТАТ ...... гр. К., ул. “О.” № . направените по делото разноски, съразмерно на отхвърлената част от исковете в размер на 36,11 лв.

ОСЪЖДА на осн. чл. 78 ал. 4 от ГПК Г.Д.Г., с посочени данни да заплати на И. с БУЛСТАТ ...... гр. К., ул. “О.” № . направените по делото пред въззивна инстанция разноски в размер на 125 лв.

 

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

 

 

 

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:

        

 

                                                        ЧЛЕНОВЕ: