Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 310 /14.10.2014 г.                                                         Град С.

 

                                       В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

С.Т ОКРЪЖЕН СЪД             ­­          ІІ  Граждански състав

На втори октомври                                                                           Година 2014

в публичното заседание, в следния състав:

                                                         

                                          Председател: МАРГАРИТА САРАНЕДЕЛЧЕВА

                                                                  

                                                Членове: 1. НИКОЛАЙ УРУКОВ

 

                                                                 2. ВАНЯ ТЕНЕВА

 

Секретар  С.С.

Прокурор

като разгледа докладваното от съдията - докладчик УРУКОВ

въззивно гражданско дело № 1368 по описа за 2014 година.

 

 

Производството е на основание чл. 258 и сл. от ГПК.

Производството по делото е образувано по подадена въззивна жалба от въззивниците К.И.В. и Ж.В.В. чрез процесуалния им представител адв. А.Ж., с която обжалват решение № 607/28.05.2014г. постановено по гр.дело № 4725/2014г. по описа на С. районен съд, с което е отхвърлен иска на въззивниците К.И.В. и Ж.В.В. за сумата от 8000лв., представляваща обезщетение по договор за групова застраховка “Живот”  - “Злополука или заболяване” по полица № ....., сключена между ответника и “Мини М.” ЕАД – гр. Р., като моли решението на първоинстанционния  РС-С. да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно и да бъде постановено друго решение по съществото на спора, с което да се уважи от въззивния съд предявения иск по чл.79, ал.1 от ЗЗД във връзка с чл. 238, ал. 6 от КЗ, ведно с всички законни последици от това. Считат, че решението е неправилно, тъй като първоинстанционният съд е приел, че заболяването причинило смъртта на работника –наследодател на ищците и застрахованото лице по договорът за застраховка с работодателя било възникнало извън времето на действието на същия договор. Твърдят във въззивната жалба, че онкологичното заболяване е заверено към момента на сключване на процесния застрахователен договори в това състояние на работника е бил сключен договор с работодателя. Подробни съображения и доводи относно всички оплаквания са изложени във въззивната жалба на жалбоподателя.

 

Молят да бъде уважена подадената въззивна жалба и съдът да отмени постановеното решение от първоинстанционния РС-С. като неправилно, да се постанови ново решение от въззивния съд, с което да се уважи от въззивния съд предявения иск по чл.79, ал.1 от ЗЗД във връзка с чл. 238, ал. 6 от КЗ, ведно с всички законни последици от това.

Не правят искане за събиране на нови доказателства.

Претендират за присъждане на всички разноски по делото.

 

          В законоустановения срок е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от юрисконсулт Ц.Р., в качеството си на пълномощник на въззиваемия ЗК “У.”АД – гр. С., с който молят да бъде изцяло потвърдено решението на първоинстанционния съд, като правилно и законосъобразно. Подробни съображения са изложени в писмения отговор на въззиваемата.

Не правят искане за събиране на нови доказателства.

Претендират за присъждане на направените разноски по делото.

 

Въззивниците К.И.В. и Ж.В.В. - редовно и своевременно призовани, явяват се лично в съдебно заседание и  с процесуалния си представител адв.Цоко Ж.. Молят съда да постанови  решение, с което да отмени първоинстанционното решение на РС-С. като неправилно и вместо него постанови друго, с което да уважи предявените искове по съображенията подробно изложени във въззивната жалба и съдебното заседание по съществото на делото. Претендират и за присъждане на направените по делото разноски в двете съдебни инстанции.

 

Въззиваемият ЗК “У.” АД – гр. С. редовно и своевременно призовани, не изпращат представител. По делото са депозирали писмен отговор и писмена молба, с които молят съда на основание чл. 272 ГПК да постанови решение, с което да потвърди решението на РС-С. и да остави без уважение подадената въззивна жалба. Твърдят, че е доказано по категоричен начин, че заболяването на наследодателя на въззивниците и пострадал е настъпило преди сключване на застрахователния договор, поради което не е налице задължението за заплащане на застрахователно обезщетение от тяхна страна. Молят подадената въззивна жалба да бъде отхвърлена, като неоснователна и молят решението на районния съд да бъде потвърдено. Подробни съображения и доводи са излагат в депозирания отговор на въззивната жалба и в писмената молба по съществото на делото, която е била депозирана в последното съдебно заседание по делото на 02.10.2014г.

 

Предявени са обективно съединените искове с правно основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД, във вр. чл. 238, ал. 6 и чл.231, ал.2 и 3 от КЗ.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от К.И.В. и Ж.В.В., против въззиваемото дружество ЗК “У.” АД – гр. С., за сумата 8 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за настъпилата смърт на застрахованото лице – техен наследодател В.К.В., ведно с дължимата законна лихва, считано от датата на предявяване на иска, до окончателното изплащане на дължимите суми.

 

По делото не е спорно, че наследодателят на ищците е работел по трудово правоотношение в „Мини Марица – Изток” ЕАД гр. Раднево. С договор № МТ – 12/2010г. / лист 31 от делото/ работодателят сключил с ответника „Уника живот” АД застраховка „Живот – злополука и заболяване” на наетия при него персонал относно следните рискове: смърт, трайна или временна неработоспособност в следствие на трудова злополука; смърт от професионално или общо заболяване; трайно намалена работоспособност в следствие заболяване и временна неработоспособност в следствие на заболяване / чл.2.1 на договора/.  Определена била застрахователна сума за едно лице в размер на 5000 лева, като в зависимост от отделните рискове, в чл.2.3 били уговорени размери на застрахователните обезщетения. Относно рисковете смърт от битова злополука и смърт от общ характер обезщетението било договорено в размер на 5000 лева, а относно трайно намалена работоспособност, вследствие на битова злополука и общо заболяване обезщетението било в размер на процент от застрахователната сума, равен на процента на загубена работоспособност, съобразно документите, издадени от ТЕЛК или НЕЛК, които я удостоверяват. Относно това обезщетение е било изрично предвидено, че заболяването трябва да е възникнало и диагностицирано за първи път в срока на застраховката. Договорът е  бил сключен със срок на действие от 12 месеца, считано от 00.00 часа на 01.01.2011г. до 24.00 часа на 31.12.2011г. Съгласно чл. 1.1 на договора, неразделна част от него са общите условия на застрахователя за рискова застраховка „Живот” плюс клауза „G” допълнителна застраховка „Временна нетрудоспособност” и вътрешни правила на застрахователя за дейността по уреждане на застрахователни претенции. Същите били оформени като приложения към договора за застраховка. Установява се от съдържанието на общите условия, представляващи приложение №1 към договора, че в чл.16, ал.1 са уредени изключените от действието на договора рискове, сред които, под т.14, са и заболявания, съществуващи преди сключване на застрахователния договор и неупоменати в здравната декларация /лист 38 на делото/. Съгласно чл.1, ал.3 от общите условия, под „предварително съществуващо заболяване” се разбира заболяване, за което застрахованото лице е получило медицинско диагностициране или лечение преди началото на застраховката.  Съгласно чл.6.2. от договора за новоназначените работници и служители на застраховащия застраховката влиза в сила от 24,00 часа на датата на назначаването им, а за напуснали – застрахователната отговорност се прекратява в 24.00 часа на деня на напускането им / л.34/.  Застрахователят се е задължил да заплаща договорените обезщетения при настъпване на събитията в рамките на срока на действие на договора / чл.6.3/. Но относно риска „смърт”, в чл.6.4. е предвидено, че обезщетение за него се заплаща, ако смъртта е настъпила в рамките на застрахователната година.

 

          Наследодателят на ищците В.К.В., видно от представените по делото медицински документи и заключението на съдебно –медицинската експертиза, е страдал от злокачествено заболяване – туморна формация в левия бъбрек, поради което е бил хоспитализиран на 10.12.2010г. в УМБАЛ – Александровска гр. София за изследвания и оперативно лечение, извършено на 14.12.2010г. / лист 152 на делото/. Според заключението на вещото лице, към датата на оперативната интервенция може да се счита, че заболяването е било първоначално диагностицирано. В последващия период заболяването на В. се усложнило, в следствие на появили се метастази в мозъка, наложили  няколко операции. Метастазите са причина за смъртта на В., която видно от представеното удостоверение /лист 6/ е настъпила на 16.10.2011г. Приживе, наследодателят на ищците подал до дружеството ответник претенция за обезщетение поради осъществяване на риска „трайно намалена работоспособност поради  трудова злополука или общо заболяване” /лист 7/. Претенцията му обаче била отхвърлена от застрахователя поради обстоятелството, че не е изпълнено условието на чл.2.3 от застрахователния договор – заболяването да е възникнало и диагностицирано за първи път в срока на застраховката. За отказа било изпратено писмо изх. №1787 /лист 8/.

          Установява се от представените от работодателя „Мини Марица – изток” ЕАД - гр. Раднево писмени доказателства, че трудовото правоотношение между предприятието и наследодателя на ищците Владимир В. е продължило от 25.10.1990г. до 23.07.2011г. На 23.07.2011г. трудовият договор бил прекратен на основание чл.325, ал.1 т.9 от КТ, във връзка с установена пълна загуба на работоспособност на В. /лист 171/. Датата на прекратяване на трудовото правоотношение се установява и от представеното по делото писмо на НОИ С. / лист 173/.

Първоинстанционният съд за да отхвърли искане е приел в мотивите си, че е налице изключението по чл. 16, ал. 1, т. 14 от общите условия към застрахователния договор, а именно, че заболяването е било диагностицирано преди сключване и влизане в действие на застрахователния договор между застрахователя и работодателя на застрахованото лице, поради което не следвало да се дължи и съответното обезщетение.

 

Съгласно същата разпоредба на чл. 16, т. 14 от общите условия за рискова застраховка “Живот” в сила от 31.03.2010г., ако не са обект на специалното договаряне, застрахователят не покрива събития причинени от – заболявания съществуващи преди сключване на застрахователния договор и неупоменати в здравната декларация. За да е налице това изключение и да бъде изключена отговорността на застрахователя за плащане на застрахователното обезщетение, следва да са налице и двете кумулативно дадени предпоставки, а именно: заболяването да е съществувало преди сключване на договора и същото да не бъде посочено от работника в здравна декларация, в която не е упоменато нито пред кого, нито кога трябва да представи.

 

Въззивният съд намира, че първата предпоставка е безспорно налице за изключение от общото правило, а именно, че заболяването на застрахованото лице е било констатирано преди сключването на договора за застраховка, което се установява както от представената по делото обширна медицинска документация, така и от заключението на изслушаната и приета като доказателство по делото от първостепенния съд съдебно-медицинска експертиза под № 162-2013 от 07.06.2013 год.

По отношение на втората предпоставка въззивният съд възприема следното: Съгласно разпоредбата на чл. 231, ал.1 от КЗ с един договор за застраховка "Живот" или "Злополука" могат да се застраховат две или повече лица, чийто брой е определен или определяем. В този случай не е необходимо договорът да съдържа имената и адресите на застрахованите, ако те са определени по друг недвусмислен начин, включително чрез посочване на определено тяхно качество.Според ал.2 груповата застраховка може да се сключи от работодател, като застраховани са неговите служители и/или работници, чийто живот, здраве и работоспособност са предмет на застраховката. Но съобразно специалната ал.3 Работодателят по ал. 2 е длъжен да даде на застрахованите си работници и/или служители цялата информация, която е получил от застрахователя относно сключения договор за застраховка "Живот" или "Злополука" и която е необходима на застрахованите за упражняване на правата им по застрахователния договор.

 

От специалната разпоредба на ал. 3, съдът намира, че от една страна задължение на работодателя е да предостави на работника цялата информация относно застрахователния договор и относно съществените негови условия, вкл.  и задължението за представянето на писмена здравна декларация от страна на работника ако страда от някакво заболяване. От друга страна, застрахователят следва от своя страна да представи на работодателя тази информация относно сключения договор за застраховка “Живот” и която се явява необходима на застрахованите лица – в случая пострадалия, за упражняването на правата им по застрахователния договор. В конкретния случай въззивният съд намира, че тези законоустановени и вменени в тежест на застрахователя и работодателя задължения не са били надлежно изпълнени от същите, поради което същите и следва да понесат отговорността си относно заплащането на застрахователното обезщетение по отношение на застрахованото лице. В случая работникът – пострадал е действал добросъвестно, като по никакъв начин не е знаел, че следва да представи здравна декларация, тъй като не е бил надлежно уведомен за това, нито от дружеството-застраховател, нито от работодателя си.

 

Изцяло в подкрепа на това е и разпоредбата на чл. 188, ал.1, от КЗ /Доп. - ДВ, бр. 97 от 2007г./, която гласи, че при сключването на застрахователния договор застрахованият, неговият пълномощник или неговият застрахователен брокер е длъжен да обяви точно и изчерпателно съществените обстоятелства, които са му известни и са от значение за риска. А за съществени по ал.1 се смятат само обстоятелствата, за които застрахователят писмено е поставил въпрос.

 

В този смисъл застрахователният институт е бил длъжен да извърши застраховането след като изиска или поне уведоми работниците за представянето на здравна декларация, ако са налице данни, че някой страда от съответното заболяване и застраховката “Живот” е била сключена без да бъдат дадени съответните разяснения по договора и съответните указания за попълване на здравни декларации, каквито се изискват и са въведени именно с общите условия от страна на застрахователя.

 

От друга страна, видно от представените доказателства и пред двете съдебни инстанции се установява, че трудовият договор е бил прекратен с работника още на 23.07.2011г. а смъртта е настъпила на 16.10.2011г. Но съгласно чл. 6.4. от Застрахователния договор № 12/2010г. - “обезщетение за смърт се изплаща ако смъртта е настъпила в рамките на застрахователната година”. В тази насока следва извода, че въпреки, че трудовия договор на пострадалото лице е било прекратено преди настъпването на смъртта, което прекратяване е станало поради явната фактическата невъзможност на работника поради настъпилото заболяване да изпълнява трудовите си задължения и е била констатирана 100% неработоспособност от негова страна, то смъртта е настъпила в рамките на застрахователната година.

В този смисъл съобразно разпоредбата на чл.238, ал.6 от КЗ в случай на смърт на застрахования, ако застраховката не е сключена в полза на трети лица, застрахователната сума се изплаща на наследниците на застрахования, а ако няма такива - на лицата, живели в едно домакинство със застрахования.

 

Въззивният съд следва да отбележи, че посочената от ищеца правна квалификация на иска в исковата му молба не ангажира съда, като последният следва да се съобрази при определянето на правната квалификация само с фактическите и обстоятелствата посочени от ищеца в исковата молба.

С оглед на горецитираните разпоредби съдът счита, че искът предявен от въззивниците К.И.В. и Ж.В.В., в качеството си на законни наследници на починалия и пострадал – застараховано лице В.К.В., се явява основателен и доказан на горе посоченото  правно основание – чл. 238, ал.6 във връзка с чл.231, ал. 2 и ал. 3, във вр. с ал. 1 от Кодекса за застраховането и във връзка с чл.79, ал.1 от ЗЗД.

 

          Предвид гореизложеното решението на първостепенния съд следва да бъде отменено и да се постанови друго по същество на спора, с което да се уважи предявения иск по чл. 238, ал.6 във връзка с чл.231, ал. 2 и ал. 3, във вр. с ал. 1 от КЗ, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД.

 

         Предвид гореизложеното съдът намира, че обжалваното решение следва да бъде отменено изцяло, като въззивният съд уважи предявените от въззивника и ищец обективно-съединени искове по чл. 238, ал.6 във връзка с чл. 231, ал.2 и ал. 3, във вр. с ал. 1 и във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и за законната лихва по чл. 86 от ЗЗД.

 

  На основание чл. 78, ал.1 от ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК, въззиваемия следва да бъде осъден да заплати на въззивниците направените от последните разноски по делото пред всички съдебни инстанции, общо в размер на 1 360 лева, от които сумата от 770 лева, представляваща направените от въззивниците разноски пред първата инстанция, съобразно представените доказателства пред тази инстанция, както и сумата от 590 лева, представляваща направените от въззивниците разноски по делото пред въззивната инстанция, представляващи възнаграждение за един адвокат – адв. Цоко Ж. ***, по договор за правна защита и съдействие от 30.09.2014г. /на л.31 от въззивното дело/, както и държавна такса в размер на 160 лева – за завеждане на въззивната жалба.

 

На основание чл. 280, ал. 2, предл. 2 от ГПК,  както и определение № 46/07.02.2014г. по търг. дело № 242/2014г. на ВКС на РБ, тъй като цената на настоящият иск от 8 000 лева е под 10 000 лева и спорът представлява търговско дело по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 2 от ГПК настоящото въззивно съдебно решение не подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ. В мотивите на определението на ВКС е ясно и категорично записано, че предявеният иск попада в посочения от законодателя обективен критерий за необжалваемост на решения по въззивни търг. дела с цена на иска до 10 000 лева. Делото е търговско защото има за предмет вземане произтичащо от застрахователен договор – абсолютна търговска сделка, по смисъла на чл. 1, ал. 1, т. 6 от ТЗ.

 

        Водим от горното, съдът

                                                     Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ изцяло решение № 607/28.05.2014г. по гр.дело № 4725/2012г., по описа на Районен съд - С., като НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО,  като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

  

ОСЪЖДА Застрахователна компания “У.” АД  ЕИК ...... със седалище и адрес на управление гр. София, район “Красно село”, ул. “Юнак” № 11-13, представлявано от Г.А.Г. и Г.П.Д., да заплати на К.И.В. ЕГН ********** и Ж.В.В. ЕГН ********** със съдебен адрес гр. С., ул. “Ц..” №. ет.., на основание чл.238, ал.6  във връзка с чл.231, ал.2 и ал.3 от КЗ във връзка с чл.79, ал.1 ЗЗД, сумата 8 000 /осем хиляди/ лева, представляваща обезщетение по договор за групова застраховка „Живот – злополука и заболяване”, по полица №...., сключен между въззиваемия Застрахователна компания “У.” АД  ЕИК ......, с посочени по-горе данни  и „Мини М.” ЕАД - гр. Р., както и сумата от  1 360 лева /хиляда триста и шестдесет лева/, представляваща направените от въззивниците разноски пред всички съдебни инстанции.

 

           Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

 

 

 

                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                                        ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                                                         2.