Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер  317 /21.10.2014 г.                                       Град Стара Загора

 

                                       В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД                    ІІ  Граждански състав

На девети октомври                                                              Година 2014

в публичното заседание, в следния състав:

                                                         

                                      Председател: МАРГАРИТА САРАНЕДЕЛЧЕВА

                                                                  

                                              Членове: 1. НИКОЛАЙ УРУКОВ

 

                                                              2. ВАНЯ ТЕНЕВА

 

Секретар  С.С.

Прокурор

като разгледа докладваното от съдията - докладчик УРУКОВ

въззивно гражданско дело № 1372 по описа за 2014 година.

 

Производството е на основание чл.258 и сл. от ГПК.

В законоустановения срок е подадена въззивна жалба от адв. Т.И.Д. *** като пълномощник на П.Р.У., против Решение № 125/01.07.2014г., постановено по гр. дело № 64/2014г. по описа на Р. районен съд.

 

Въззивникът сочи, че не са недоволни от така постановеното първоинстанционно решение и считат същото за неправилно и незаконосъобразно и молят да отменено, а предявения иск за неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения да бъде изцяло уважен.

 

          Не правят искане за събиране на нови доказателства.

          Претендират за присъждане на разноски.

          В законоустановения срок по делото не е постъпил писмен отговор.

 

           Въззивникът П.Р.У., редовно и своевременно призован, не се явява и не изпраща представител по делото. Във въззивната жалба заема становище, с което моли изцяло да бъде отменено постановеното решение от РС-Р., като неправилно и незаконосъобразно, да се уважи предявения иск и да му бъдат присъдени всички направени по делото разноски.

 

Въззиваемият “Р. - Р.” ЕАД гр. Р. - редовно и своевременно призовани, не изпращат представител.  

 

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намери за установено следното:

 

Предявени са искове с правно основание чл. 357, ал. 1, от КТ, във вр. с чл. 128, т.2, чл. 270, т. 2, чл. 221, ал. 1 и чл. 224, ал. 1 от КТ.

 

          Разгледана по съществото си въззивната жалба на жалбоподателя се явява неоснователна и недоказана, поради следните съображения:

 

В първоинстанционното производство правилно е установена следната фактическа обстановка: Въззиваемият е бил в трудово правоотношение с ответното дружество-въззиваем “Р. - Р.” ЕАД гр. Р. и е заемал длъжността „фрезист” в Отдел “Механичен” и в Звено “Универсални машини".

 

Със заповед № 021/03.02.2014г. на изпълнителния директор на дружеството-въззиваем трудовото правоотношение на въззивника е било прекратено на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ, поради забавяне изплащане на трудовото му възнаграждение. В заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е посочено на въззивника следва да се изплати обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за неползвания платен годишен отпуск за следните години: за 2013г. – 10 дни, за 2014г. – 2 дни, както и обезщетение на основание чл. 221, ал. 1 от КТ, в размер на едно трудово брутно възнаграждение.

 

 Съгласно разпоредбата на чл.245 ал.1 от КТ при добросъвестно изпълнение на трудовите задължения на работника или служителя ежемесечно се гарантира изплащане на трудово възнаграждение в размер на минималната работна заплата установена за страната. Съдът приема за безспорно установено от събраните по делото писмени доказателства, които съдът възприема като непротиворечиви, неоспорени и отразяващи пряко обективното действителност, че въззивникът добросъвестно е изпълнявал трудовите си задължения за процесния период, тъй като ответника не е направил възражение относно това обстоятелство, поради което същия дължи изплащане на разликата до пълния размер на трудово възнаграждение договорено между страните по трудовия договор. Трудовото възнаграждение за процесните месеци е било изискуемо с оглед установеното в чл.270 КТ задължение в тежест на работодателя да изплаща трудово възнаграждение авансово или окончателно всеки месец, доколкото не е уговорено друго. Трудовото възнаграждение е било изискуемо и ликвидно, установено по основание и размер.

 

От заключението на съдебно-икономическата експертиза, изслушана и приета като доказателство по делото пред районния съд, което не е оспорено от страните се установява, че задълженията дължими за неизплатено трудово възнаграждение на въззивника за периода м. 03.2013г. – м.01.2014г. възлизащо на 21 807.14 лева,  обезщетението по чл. 221 ал. 1 от КТ в размер на 1 447.20 лева и обезщетението по чл. 224, ал.1 от КТ за неползуван платен годишен отпуск в размер на 868.36 лева, както и мораторна лихва върху сумата от  21 807.14  лева в размер на 913.81 лева са изцяло погасени.

 

Освен това, видно от обясненията на самия въззивник и ищец П.Р.У. от 2002г. бил изпращан много пъти да закупува инструменти и винаги РКО били на негово име. Търговецът записвал какво е закупил, което се отбелязвало в ордера. Твърди, че изпълнявал нарежданията на работодателя си. Изказва мнение, че е възможно да има такива ордери за трудово възнаграждение което му е изплащано, защото работел през дена по 15 часа, лично  по молба на собственика. Всяка седмица плащал на пет човека от цеха на ръка извънреден труд, по осем лева на час допълнително. Колкото заработел толкова и получавал. Въззивникът твърди, че през м. април 2013г. подписал РКО за 6 000 лева, който е реален и РКО  за 4 000 лв., който е реален.. Възможно е РКО от 1 071 лева да е реален, но всички тези възнаграждения били за извънреден труд, като във фишовете било отбелязано извършеното в събота и неделя. Основното му трудово възнаграждение било в размер на 1 200 лева, като ръководител участък. Разяснява, че им заплащали за произведени детайли и на него са му плащали толкова, колкото детайли е изработел като тези суми са били определяни за извършена работа в събота и неделя от началник цеха и нормировчика. Те били хората, които определяни възнаграждението, като в петък давали заготовките, а в понеделник получавали готовата продукция. Също твърди, че от 2002г. не е ползвал почти никакви почивни дни.

 

Освен от заключението на съдебно-икономическата експертиза, така и от обясненията на самия въззивник П.Р. се установява, че същият е получил една голяма част от трудовите си възнаграждения. Самият жалбоподател е заявил в съдебно заседание на 03.06.2014г. пред първостепенния съд, че м. април че през м. април 2013г. подписал РКО за 6 000 лева, който е реален и РКО  за 4 000 лв., който е реален. Твърди, че и РКО от 1 071 лева също е възможно да е реален, което означава на практика, за периода м. март 2013г. до м. юни 2013г. жалбоподателят е получил сумата над 11 000 лева. Освен това въззивният съд следва да отбележи, че представените към експертизата 22 броя РКО по никакъв начин не са били оспорени от въззивника П.Р. и неговия пълномощник пред районния съд. Същите са имали процесуалната възможност да оспорят тези РКО в съответствие с императивната разпоредба на чл. 193, ал. 1 и 2 от ГПК, най-късно в заседанието в което са били представени, а именно при изслушването и приемането като доказателство по делото на съдебно-икономическата експертиза в откритото с.з. на 03.06.2014г. В тази връзка въззивната инстанция намира, че тъй като същите документи не са били оспорени от никоя от страните по делото, вкл. и от въззивника У. независимо, че в тях не е вписано основанието, за което са изплатени съответните суми на жалбоподателя същите не могат да бъдат игнорирани и да не бъдат взети предвид от настоящата съдебна инстанция. Още повече, че същите РКО са подписани от жалбоподателя, което също не е оспорено от последния пред първоинстанционния съд, което означава на практика, че сумите посочени в тях, са получени от него.

 

Също така, видно от отговорите на вещото лице дадени при изслушване на експертизата в открито съдебно заседание пред РС-Р., действително е било начислено допълнително трудово възнаграждение на жалбоподателя с код 154, но той е далеч в по-малък размер, отколкото сочи въззивника У. в пледоарията си пред първоинстанционния съд.

 

 При извършената щателна съпоставка и от въззивния съд на представените по делото писмени доказателства относно обстоятелството, дали  въззивникът е получил и му са изплатени процесните суми, въззивният съдът следва да приеме, до които обосновани изводи е стигнал и първостепенния съд в мотивите към обжалваното решение, че процесните суми са били изплатени на жалбоподателя У. с горецитираните РКО, приложени към заключението на съдебно-икономическата експертиза по делото.

В заключение въззивният съд намира, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено, ведно с всички законни последици от това.

 

На основание чл.78, ал.1 във връзка с чл. 273 от ГПК въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия направените от последния разноски по делото пред настоящата съдебна инстанция, но тъй като въззивният съд намира, че въззиваемият не е направил разноски пред настоящия съд и поради това, че не са поискани присъждане на такива, не следва да бъдат присъдени в полза на въззиваемия.

 

На основание чл.280, ал.1 от ГПК тъй като цената на иска е над 5 000 лева, настоящото Решение подлежи на касационно обжалване, в 1-месечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ.

Водим от горното, съдът

 

                        Р    Е    Ш    И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 125/01.07.2014г. постановено по гр.дело № 64/2014г., по описа на Р. районен съд, като правилно и законосъобразно.

 

      Решението подлежи на касационно обжалване, в 1-месечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ, при наличието на касационните основания по чл.280 от ГПК.

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                           ЧЛЕНОВЕ:   1.

 

 

                                                                  2.