Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 316 /21.10.2014 г.                                         Град С.

 

                               В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД                    ІІ  Граждански състав

На девети октомври                                                               Година 2014

в публичното заседание, в следния състав:

                                                         

                                      Председател: МАРГАРИТА САРАНЕДЕЛЧЕВА

                                              Членове: 1. НИКОЛАЙ УРУКОВ

                                                             2. ВАНЯ ТЕНЕВА

Секретар  С.С.

Прокурор

като разгледа докладваното от съдията - докладчик УРУКОВ

въззивно гражданско дело № 1378 по описа за 2014 година.

Производството е на основание чл.258 и сл. от ГПК.

В законоустановения срок е подадена въззивна жалба от адв. Т.К.А. *** като пълномощник на Югоизточно държавно предприятие гр. С., представлявано от инж. П.И.В., против Решение № 320/16.06.2014г., постановено по гр. дело № 2357/2013г. по описа на К. районен съд. Считат, че решението на районния съд е постановено в противоречие на закона, постановено при процесуални нарушения и нарушение на материалния закон и съдът е постановил недопустимо и неправилно решение,  поради което молят същото да бъде отменено.

 

          Молят решението на РС-К. да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде прекратено производството по делото, поради липса на правен интерес или да се отхвърли предявения иск като неоснователен. Подробни съображения относно всички оплаквания са изложени във въззивната жалба на жалбоподателя.

 

          Не правят искане за събиране на нови доказателства.

          Претендират за присъждане на разноски.

 

          В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от адв. М. Ш. като пълномощник на ищците П.Д.Н. и И.С.Н., на въззивната жалба на въззивника по постановеното първоинстанционно решение на РС-К..

 

Считат, че подадената въззивна жалба е неоснователна и молят да бъде оставена без уважение, като изцяло се потвърди първоинстанционното решение като законосъобразно, обосновано и правилно постановено. Не правят искане за събиране на доказателства.

 

          Претендират за присъждане на направените разноски пред въззивната инстанция.

 

          Въззивникът Държавно предприятие “Ю.” - гр. С. /ДП ЮИДП/, редовно и своевременно призовани, за тях се явява адв. Т.А. пред въззивния съд и заема становище, че жалбата се явява основателна и като такава следва да бъде изцяло уважена и бъде отменено постановеното решение на първоинстанционния съд, ведно с всички законни последици от това. В тази връзка моли да се отхвърли предявеният иск изцяло като неоснователен и да им бъдат присъдени направените по делото разноски.

 

Първите двама въззиваеми П.Д.Н. и И.С.Н. редовно и своевременно призовани, не се явяват,  вместо тях се явява адв. М. Ш., която моли решението на районния съд да бъде потвърдено. Подробни съображения и доводи са изложени в съдебното заседание по съществото на делото и в депозирания по същото писмен отговор на въззивната жалба.

 

Третият въззиваем Държавата представлявана от Министъра на земеделието и храните – гр. С., редовно и своевременно призовани, за тях се явява юриск. Драгиева пред въззивния съд, която заема становище, че въззивната жалба се явява основателна и доказана и следва да се отмени постановеното решение на РС-К., като неправилно и недопустимо и постановено поради допуснати нарушения на съдопроизводствените правила.

 

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намери за установено следното:

 

Предявен е установителен иск за собственост върху недвижим имот, с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК.

           

Разгледана по съществото си въззивната жалба на жалбоподателя се явява неоснователна и недоказана, поради следните съображения:

 

          В първоинстанционното производство правилно е установена следната фактическа обстановка: От представеното пред първостепенния съд заверено копие на удостоверение под №75/378/10.04.1973 г. е видно, че  ОНС с.Д., окр.С. е предоставил на въззиваемия П.Д.Н. *** ползването на: изоставената земя, от един декар, находяща се в землището на с.Я., окр.С. в местността “П.”, с посочени съседи, за засаждане с овощни дръвчета и отглеждане на пчели. С протокол под №67 от  06.06.1979 г. и строително разрешение №70/06.06.79 г. на П.Д.Н. е дадена строителна линия за построяване в имота с.Я. със сезонна постройка върху 20 кв.м. От протокол №1/12.10.1993 г. на ОбС М. е видно, че комисия по параграф 5, ал.3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, назначена със заповед №498/17.11.1992 г. в състав от председател и четирима членове е определила и цената на имота, а от удостоверение №989/01.09.1994 г. на Община М. се установява, че ищецът е заплатил изцяло стойността на имота.

 

            С нотариален акт под №., том ., д.№.г. на нотариус П.К. в К. районен съд, П.Д.Н. *** е признат за собственик на основание §5, ал.6 от ППЗСПЗЗ във вр. с §4а от ЗСПЗЗ за собственик на следния недвижим имот: Земеделска земя от 595 кв.м., находяща се в землището на с.Я., общ. М., за което по поземления кадастър на землището е отреден имот II /втори/, при граници: от изток - път, от запад - гора, от юг - Д.К. и от север - Д.Д.. От удостоверение за сключен граждански брак се установява, че ищците са законни съпрузи от 31.01.1965 г.

 

            От показанията на свидетелите разпитани пред първоинстанционния съд, именно свидетелите Н.Д.С.и К. Т.Г. се установява, че въззиваемите  ползват процесния имот повече от 35 години. Когато имотът им бил даден по ПМС бил пустеещо място. Ищците го оградили, засадили овощни дръвчета, малинови храсти, имали пчели, построили сезонна постройка тип бунгало, а в последствие заплатили стойността на земята /”…. В началото, когато ходихме там, беше като пущинак. Мястото се намира над реката…Направиха едно бунгало, отдолу с циментов под, с две стаи. В началото нямаше ток. Осветяваше се с петромакс. В последствие прекараха ток и вода. Мястото е оградено, даже съпругът ми помагаше, като го оградиха. Имаше и пчели. Имаше други хора като съседи, които си бяха построили пак такива къщички. Не мога да кажа точно кога, но мисля, че си строиха бунгалото към 80-те години... Мястото е на склон. Спомням си, че правихме тераса и сяхме малини…”св.С.; „…Знам, че това място им се даде по Постановление. Мястото е оградено с колове и мрежа. Има плодни дръвчета…Прекараха ток и вода на това място…Мястото се намира на запад от реката. То е терасовидно. Гората е на 200 метра от мястото..До това място има път…” св.Г./.Съгласно показанията на свидетелите, през годините никой не оспорвал на ищците собствеността им върху имота.

 

           От своя страна жалбоподателят и третият въззиваем - Държавата представлявана от Министъра на земеделието и храните – гр. С., обосновават правото си на собственост с представените заверени копия от писмени доказателства: скица под №02892/18.07.2008 г., ведно с партида на имот №000695, открита на 11.05.2007 г. и Акт №…/01.09.2008 г. за частна държавна собственост, съставен на основание чл.68, ал.1 от ЗДС и чл.7, ал.4 от ЗГ, за поземлен имот №000695 с площ 4108.284 дка с начин на ползване-дървопроизводителна площ, Х категория, в землището на с.Д., общ.М. с посочени граници, който е предоставен за управление на  Държавната агенция по горите, ”Държавно горско стопанство М.” ДП със седалище и адрес на управление гр.М.. Представено е и геодезическо заснемане, ведно с обяснителна записка на ЕТ „СКГ-И.Т.” от 21.05.2013 г. съгласно което, е изготвена скица проект за промяна на картата на възстановената собственост в землището на с.Д., общ.М., съгласно което  поземлен имот №000695 се разделя на две проектни имота: №000702, с проектна площ 0.604 дка. и №000703 с проектна площ 4107.680 дка.

 

          Представени са официално заверена скица №К04657/26.02.2014 г. на ОСЗ-гр.М. за имот №000695 в землището на с.Д., общ.М., съгласно която с пунктир е отразен имот проектен № 000702 и скица-проект №К04660/06.03.2014 г. на ОСЗ-гр.М., съгласно която имот №000702, с площ 0.604 дка., десета категория, с начин на ползване-дървопроизводство, в землището на с.Д. е образуван от имот №00069.

 

Във въззивната жалба се навеждат доводи за неправилност на постановеното решение с аргумента, че е налице правен интерес от страна на първите двама въззиваеми и ищци да водят настоящия иск и да доказват и обосновават правото си на собственост, тъй като Държавно предприятие “Ю.” - гр. С. не оспорвало по никакъв начин това право на собственост. Въззивният съд счита това възражение изцяло за неоснователно и противоречащо на установената съдебна практика по следните съображения:

 

Съдът намира, че въззивникът излага довод в жалбата си, че няма правен интерес от водене на дело срещу ДПЮИДП – гр. С., тъй като последната е държател на представените му от Държавата имоти и като такова предприятието нямало самостоятелни претенции за собственост на процесния имот, както и че никога не е било оспорвано правото на собственост. Въззивната инстанция намира от събраните доказателства по делото и пред двете съдебни инстанции, че всъщност на практика отказа на Държавно горско стопанство – М., което е част от ДПЮИДП-Сливен да признае правото им на собственост е довело до предявяване на настоящия иск – видно от писмо изх. № 1222/16.09.2013г.

 

Във въззивната жалба се излагат аргументи във връзка с правомощията на държавни и общински органи по съставяне на картата за възстановена собственост и изготвяне на помощен план и план на новообразуваните имоти. Твърди се, че това е част от процедурата по §4 от ЗСПЗЗ, която се развивала пред съответната община. Въззивният съд приема, че предявеният иск е установителен за доказване правото на собственост върху описания в ИМ недвижим имот, който е записан като държавна собственост, съгласно представения по делото АДС, което е напълно достатъчно основание и поражда правния интерес на ищците и въззиваеми от предявяване на иска. Ако Държавата, респ. министерството на земеделието и горите и ДПЮИДП нямат претенции към правото на собственост върху този имот, то иска е основателен и би следвало в АДС да бъде извършена корекция, като се извади процесния имот от този акт. По отношение на изготвянето на помощен план и план за новообразуваните имоти, което е задължение на общините и което се извършва в течение на времето, изготвянето или не изготвянето на такъв план не може да създава пречки на собственика да ползва имота  си както и да се разпорежда с него. В заключение относно правния интерес на въззиваемите – ищци за водене на настоящото дело се състои в това, че със самия факт на издаването на горецитирания акт за държавна собственост се оспорва правото на собственост и за тях се поражда правния интерес от воденето на настоящия иск.

 

В този смисъл съдът взема  предвид константната съдебна практика на ВКС и ВАС – реш.по гр.дело № 370/2010г. на – І ГО на ВКС, реш. № 100/2011г. на ІІ ГО на ВКС, решение по адм. Дело № 73/2006г. на ВАС, решение по адм. Дело № №8092/2008г. на ВАС. В последното цитирано решение изрично от ВАС е записано, че е възможно един помощен план да не се изработи още много години за съответните общини, или за конкретни имоти, но това не означава че собствениците не могат да установяват правото си на собственост. В решението по гр. дело № 370/2010г. съдът е записал, че идентичността на недвижим имот се установява с всички доказателствени средства, независимо от наличието или липсата на изработени помощни планове. В решение постановено по адв. дело № 2238|/2020г. на ВАС е записано: 1. В плана на новообразуваните имоти се нанасят имотите на три категории лица – ползватели, на които по един от предвидените от законодателя процедури  правото на ползване се е трансформирало в право на собственост чрез заплащане цената на земята, 2. Бивши собственици на имотите или техни наследници, с признато или възстановено от ПК или от ОСЗГ право на собственост върху земеделска земя, попадаща в територия по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и 3. Настоящи собственици, които се легитимират като такива с надлежен документ за собственост – било като приобретатели от първите две категории било на самостоятелно основание като собственици на имоти, които никога не са били внасяни или включвани в ТКЗС, ДЗС и др., образувани въз основа на тях селскостопански организации. При настъпила колизия между правата на посочените три категории лица, всяко от които претендира на собствено основание право на собственост върху един и същи имот възникналия спор за материално право се разрешава по общия исков ред в гражданското производство.

 

          По делото пред първостепенния съд е била назначена, изслушана и приета като доказателство по делото съдебно-техническа експертиза с депозирани основно и допълнително заключение. Съгласно заключението Община М. не разполага с помощни планове и планове на новообразуваните имоти по §4 от ЗСПЗЗ за землището на с.Я., общ.М., тъй като такива не са изготвени. Поради липса на такива планове процесния имот-земеделска земя от 595 кв.м. в землището на с.Я., общ.М. не е отразен и няма съответен номер. След геодезическото заснемане на процесния имот от лицензираната фирма ЕТ „СКГ-И.Т.” и изготвения проект за промяна на КВС на с.Д. за ПИ №000695 с площ 4108.284 дка. са новообразувани два имота с проектни номера: №000702, с проектна площ 0.604 дка. и №000703 с проектна площ 4107.680 дка. Към експертизата е приложена и скица-проект под №К04660/06.03.2014 г. за имот №000702. Съгласно допълнителното заключение първият и единствен кадастрален план на с.Д., общ.М. към който е присъединена и махала Я. е от 2000 г., а планът за земеразделяне на землището на с.Д. е от 1998 г. В одобрения кадастрален план от 2000 г. с присъединената махала Я. не е посочен обозначения като ІІ-втори имот-земеделска земя от 595 кв.м., описан в нотариален акт №., том ., д.№. г. на нотариус при РС-К.. Проектен имот с №000702 с площ 0.604 дка., обозначен с пунктир върху скица проект №К04660/06.03.2014 г. на ОСЗ-М. в землището на с.Д., общ.М. е идентичен със земеделска земя от 595 кв.м., описан в нотариален акт №., том ., д.№. г. на нотариус при РС-К.. В ОСЗ-М. няма входирано заявление с представен проект за разделяне на имот №000695 и обособяването на проектен имот №000702 в м.Яворовец, землището на с.Д..

             

              В тази насока съгласно разпоредбата на чл.77 от ЗС правото на собственост се придобива чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени от закона. Първите двама въззиваеми се легитимират като собственици на спорния имот с нотариален акт №., том ., д.№. г., издаден на основание §5, ал.6 от ППЗСПЗЗ във вр. с §4 от ЗСПЗЗ. Установи се, че процесният имот е бил предоставен на ищецът П.Д.Н. на 26.02.1979 г. , на основание ПМС №76/1977 г. като изоставена земя от един декар в м.”П.” в землището на с.Я., която той и съпругата му-ищцата И.Н. обработвали и поддържали според предназначение, построили сезонна постройка тип бунгало. Следователно към влизане в сила на ЗСПЗЗ /ДВ бр.17/01.03.91 г./ имотът е бил земеделска земя по смисъла на чл.2 от ЗСПЗЗ, ищецът е имал качеството на ползвател по смисъла на §4 от ЗСПЗЗ с построена в имота сезонна постройка и в това му качество се е породило правото на изкупуване на ползвания имот, което той е упражнил по реда на §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ и след заплащане на определената с протокол №1/12.10.1993 г. цена е придобил право на собственост върху земята до размер на 595 кв.м. Следователно към 21.12.1994 г., когато ищецът се е снабдил с нотариален акт процедурата по трансформиране правото на ползване в право на собственост върху процесния имот е била завършена с оглед на действащите към този момент §4а, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ и §5 от ПЗР на ППЗСПЗЗ /ред. 1994 г./. Имотът е придобит по възмезден начин и по силата на чл.21, ал.1 от СК респ.чл.19, ал.1 от СК /отм./ е в режим на съпружеска имуществена общност. В тази насока първостепенният съд е изложил подробни и обосновани мотиви, които изцяло се споделят от настоящата въззивна инстанция.

 

          Следващото основно оплакване във въззивната жалба на жалбоподателя се явява, че първата инстанция при постановяване на решенето си не била взела предвид разпоредбата на §4к. от ПЗР на ЗСПЗЗ, по отношение на което оплакване въззивният съд възприе следното:

 

Съдът намира това оплакване за неоснователно, както също и доводът на жалбоподателя, че това производството е незавършено с оглед на §4к. от ПЗР на ЗСПЗЗ. Нормата на § 4к от ЗСПЗЗ е приета с изменението на закона с ДВ бр.98 от 1997г. като новоприета правна норма и поради това се явява разпоредба с материално-правен характер и има действие само и единствено занапред /решение №259/09.06.2011 г. по гр.д.№786/2010 г. на ВКС, I г.о./. От заключението на съдебно-техническата експертиза се установи, че махала Я. е присъединена към първият и единствен кадастрален план на с.Д., общ.М., одобрен през 2000 г., тъй като с.Я. не е имал изработени кадастрален и регулационен план. Процесният имот не е нанесен  в кадастралния план на с.Д. като самостоятелен имот, но предвид писмените доказателствата по делото в т.ч. СТЕ той е част от имот №000695 частна държавна собственост с площ 4108.284 дка. в землището на с.Д. и е отразен  с пунктир като имот с проектен №000702 с площ 0.604 дка. в скица №К04657/26.02.2014 г. и скица-проект №К04660/06.03.2014 г. на ОСЗ-гр.М.. По делото няма никакви данни държавата да е придобила собствеността върху имота на някакво основание. В акта за частна държавна собственост №5881/01.09.2008 г., който има само декларативно, но не и пораждащо право на собственост действие, са цитирани, като основание за издаването му, разпоредбата на чл.68, ал.1 от ЗДС, съгласно която „за имотите държавна собственост се съставят актове за държавна собственост” и разпоредбата на чл.7, ал.4 от ЗГ сочеща, че „частна държавна собственост са всички други гори и земи от държавния горски фонд.”.

 

Освен това въззивната инстанция намира, че не са налице изложените от жалбоподателя конкретни обстоятелства във въззивната му жалба, сочещи за начина на придобиване на процесния имот и основанието за включването му в държавния фонд, нито надлежните доказателства в този смисъл. Поради гореизложеното следва да бъде признато за установено по отношение на ответниците, че ищците и въззиваеми са собственици на процесния недвижим имот, а именно: Земеделска земя от 595 кв. м., находяща се в землището на с. Я., общ.М., за което по поземления кадастър е бил отреден имот ІІ, при граници по нотариален акт: от изток-път, от запад-гора, от юг-Д.К. и от север-Д.Д.,  а по сега действащата КВС на с.Д., общ.М. е част от поземлен имот №000695 с площ 4108.284 дка. от държавния горски фонд и е отразен в  отразен в скица-проект №К04660/06.03.2014 г. на Общинска служба по земеделие гр.М. /л.92/ с пунктир като имот проектен №000702 с площ 0.604 дка. и в скица №К04657/26.02.2014г. на Общинска служба по земеделие гр.М., заедно с построената в него сезонна постройка - тип масивно бунгало с площ от 20 кв. м.

 

Правилно и законосъобразно решаващият съд е приел, че правото на собственост на първите двама въззиваеми се установява по един категоричен начин, и че установителният им иск за собственост се явява както основателен, така и изцяло доказан. В тази насока изцяло в предоставените му с чл. 272 от ГПК правомощия, въззивният съд изцяло възприема доводите и аргументите на първата инстанция подробно изложени в обжалвания първоинстанционен съдебен акт.

 

С оглед на гореизложеното, Окръжният съд като въззивна инстанция следва да остави без уважение въззивната жалба, и разглеждайки делото по същество, приема, че следва да постанови съдебно решение, с което да потвърди решението на първоинстанционния съд като допустимо, правилно и обосновано, постановено при спазване на материалния закон и съответно съдопроизводствените правила.

В заключение въззивният съд намира, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено, ведно с всички законни последици от това.  

 

На основание чл.78, ал.3 във връзка с чл. 273 от ГПК въззивникът следва да бъде осъден да заплати на първите двама въззиваеми направените от последните разноски по делото пред настоящата съдебна инстанция, общо в размер на 300 лева, представляващи възнаграждение за един адвокат пред въззивната инстанция – адв. М.Ш., съобразно представените договор за правна помощ от 29.09.2014г. и представения списък на разноските по чл. 80 от ГПК пред въззивната инстанция /на л. 28 и 29 от наст. дело/.

 

Водим от горното, съдът

 

                        Р    Е    Ш    И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 320/16.06..2014г., постановено по гр.д. № 2357/2013г., по описа на К. районен съд, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

              ОСЪЖДА въззивника Държавно предприятие “Ю.” - гр. С. с ЕИК:..., представлявано от инж. П.И.В., със седалище и адрес на управление гр.С., ул.”О.” №., да заплати на П.Д.Н., с ЕГН ********** и И.С.Н., с ЕГН ********** и двамата от гр.К., ул.”О.” №., сумата от 300 лева /триста лева/, представляваща направените от последните разноски по делото пред въззивната инстанция.

Решението подлежи на касационно обжалване в 1-месечен срок от връчването му на страните пред Върховния касационен съд на Република България чрез Окръжен съд - С. при наличието на основанията по чл.280, ал.1 от ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            ЧЛЕНОВЕ:   1.               2.