Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 324/27.10.2014 г.          Година 2014                  Град Стара Загора

 

                                       В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД             ­­             ІІ  Граждански състав

На четиринадесети октомври                                                    Година 2014

в публичното заседание, в следния състав:

                                                         

                                          Председател: МАРГАРИТА САРАНЕДЕЛЧЕВА

                                                   Членове: 1. НИКОЛАЙ УРУКОВ

                                                                    2. ВАНЯ ТЕНЕВА

 

Секретар  С.С.

като разгледа докладваното от съдията - докладчик УРУКОВ

въззивно гражданско дело № 1386 по описа за 2014 година.

 

 

Производството е на основание чл. 258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от С.И.Т. чрез пълномощника му адв. Н.К. ***, с която обжалват постановеното първоинстанционно решение № 136/11.07.2014г. по гр. дело №  195/204г., по описа на Р. районен съд.

Въззивникът чрез процесуалния си представител не е доволен от така постановеното решение на РС-Р., с което са оставени без уважение предявените обективно-съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т. 1, 2 и 3 от КТ, във вр. С чл. 225, ал. 1 от КТ и обжалват решението в частта, с която е осъден въззивника да заплати разноски по делото – юрисконсултско възнаграждение, държавна такса и възнаграждение за вещите лица, както и направените разноски по делото.

Въззивникът  предвид изложените доводи за неправилност на постановеното първоинстанционно решение от РС-Стара Загора моли, същото да бъде изменено в частта относно разноските и му се присъдят направените разноски за двете съдебни инстанции.

Претендира за присъждане на всички направени по делото разноски.

Не прави искане за събиране на други доказателства.

 

В законоустановеният срок е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ТЕЦ “М. ” ЕАД с. К., на основание чл. 263, ал. 1, в който въззиваемия излага доводи, че подадената въззивна жалба е неоснователна, а постановеното първоинстанционно решение е правилно и законосъобразно.

Поддържат становището си, че издадената заповед за прекратяване на трудовото правоотношение с въззивника С.Т. е правилна и законосъобразна, поради което молят да се отхвърли въззивната жалба като неоснователна и недоказана, да се потвърди постановеното първоинстанционно решение, с което са отхвълени обективно съединените искове и е оставена в сила издадената заповед за прекратяване на трудовото правоотношение с  въззивника.

 

Молят да им се присъдят направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение пред въззивната инстанция в размер на 500 лева. Прилагат съдебна практика.

 

Не правят искане за събиране на доказателства.

 

Въззивникът С.И.Т. - редовно и своевременно призована, явява се лично и с адв. Н. К., които молят съда да постанови решение, с което да отмени първоинстанционното решение на РС-Р. като неправилно и вместо него постанови друго, с което да уважи предявените искове по съображенията подробно изложени във въззивната жалба и съдебното заседание по съществото на делото. Претендира и за присъждане на направените по делото разноски в двете съдебни инстанции.

 

Въззиваемият ТЕЦ “М.” ЕАД гр. Р., село К. - редовно и своевременно призовани, по делото се явява юриск. П.,  която заема становище, че решението на първоинстанционния съд се явява правилно и законосъобразно и като такова следва изцяло да бъде потвърдено, ведно с всички законни последици от това, по съображения изложени в съдебно заседание по съществото на делото.

 

Съдът намира за установена следната фактическа и правна обстановка пред двете съдебни инстанции.

 

Предявени са обективно съединените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.З, във вр. чл. 225, ал.1 от КТ - за отмяна на заповед за прекратяването на трудовото правоотношение с въззивника С.И.Т., за възстановяването на заеманата предишна работа и за заплащането на обезщетение в размер на 6 016.92 лв. по чл.225, ал.1 от КТ за оставането без работа.

 

Въззивникът поддържа становището си, че уволнението му е незаконосъобразно, тъй като не са налице мотивите в процесната заповед за уволнение, а именно, отказа му да заеме предлаганата му работа преди да бъде трудоустроен по чл. 330, ал.2, т.5 от КТ и същевременно с това, че представеното от него ЕР от 12.06.2013г. не било приложимо в случая, тъй като работодателят не бил извършил необходимата процедура по неговото трудоустрояване, едва след което следвало да прекрати трудовия му договор.

 

Не е спорно обстоятелството, че въззивникът С.И.Т. е бил в трудово правоотношение с въззиваемия ТЕЦ “М.” ЕАД гр. Р. е заемал длъжността “специалист търговия в Дирекция “Маркетинг и обществени поръчки”. Със заповед № 46/03.02.2014г. на изп. директор на въззиваемия ТЕЦ “М.” ЕАД гр. Р., на основание чл. 330, ал.2, т.5 от КТ е било прекратено трудовото му правоотношение без предизвестие, поради отказа на въззивника да приеме новата работа, която му е била предложена от работодателя с оглед трудоустрояването му по чл. 317, ал. 2 и ал. 3 от КТ.

 

Преди издаването на атакуваната заповед работодателят е издал други три предходни заповеди, а именно: първата от тях под № 1/03.02.2014г. издадена на основание чл. 345, ал. 1 от КТ и съдебно решение № 746/27.11.2012г. на РС-Р., с която е възстановил С.И.Т. на длъжността “специалист търговия” в Отдел 42 – МТС”. С втората заповед № 138/03.02.2014г. работодателят е наредил служителят С.И.Т. да не се допуска до работа на заеманата от него длъжност “специалист търговия” в  Отдел 42 – МТС, поради това, че длъжността не е включена в списъка на длъжностите подходящи за трудоустрояване от лица с трайна нетрудоспособност. С третата заповед под № 7/03.02.2014г. работодателят е преназначил въззивника С.И.Т. на новата длъжност “работник озеленяване” в Административен отдел, Звено “озеленяване”, което работно място е за лице с трайно  намалена  трудоспособност с 50 и над 50/100.

 

Първостепенният съд приема, че уволнението със Заповед под № 46/ 03.02.2014 год., считано от 04.02.2014 год. на основание чл.330, ал.2, т.5 от КТ е законосъобразно поради това, че работникът е отказал да заеме предложената му подходяща работа при трудоустрояване. Първоинстанционният съд излага мотиви, че трудоустрояването е във връзка с Експертно решение под № 1285 от 31.05.2011 год. в което в т.14 са изброени противопоказани условия на труд и Списъка на работните места и длъжности за 2014 год. в предприятието на работодателя, в който не фигурира длъжността заемана от ищеца - „Специалист Търговия", а тази на която е преместен със Заповед № 7 от 03.02.2014 год. „Работник Озеленяване”. Жалбоподателят „не бил възразил относно това, че предложената му работа" не е подходяща за здравословното му състояние, при което не бил налице спор между работника и работодателя, за да се спази реда по чл.З от Наредбата за трудоустрояване.

 

Експертно решение на ТЕЛК № 1285 от заседание № 082 от 31.05.2011 год. на ТЕЛК по психични заболявания при „Център за психично здраве - С.” ЕООД гр.С. е със срок за определената трайно намалена работоспособност до датата 01.05.2013 год.

 

Към момента на прекратяване на трудовото правоотношение -04.02.2014 год., това експертно решение не е в сила и не може да породи задължение на работодателя за трудоустрояване, поради това не е налице първото от двете кумулативно изискващи се основания по чл.330, ал.2, т.5 от КТ за законосъобразно прекратяване на трудов договор - лицето да е трудоустроено.

 

Като се позовава на изтеклото по срок ЕР № 1285/ 31.05.2011 год. решаващият съд допуска нарушение на материалния закон, като обсъжда доказателства, които на практика не са относими към трудовия спор.

 

Списъкът по чл.2, ал.2 от Наредбата за трудоустрояване не е единственият документ, който определя подходящите работни места за трудоустрояване, нито създава задължение за работодателя да трудоустроява само и единствено на определените в списъка работни места, както се приема в обжалваното решение. Съдът е обсъдил медицинските въпроси с оглед длъжностните характеристики за длъжността „Специалист Търговия" и „Работник Озеленяване", както и т.14 за противопоказаните условия на труд от изтеклото ЕР № 1285/ 31.05.2011   год.,  което също се явява нарушение на материалния закон. По тези въпроси се произнасят само административните органи по медицинската експертиза съгласно Наредбата за медицинската експертиза - лекуващият лекар, ТЕЛК и НЕЛК.

 

Като сравнява двете длъжностни характеристики и приема, че длъжността „Работник Озеленяване" била по-подходяща за здравословното състояние на уволнения работник, съдът допуска отново нарушение на съдопроизводствените правила.

 

Необоснован е изводът на решаващият съд, че не бил налице спор за трудоустрояване между работодателя и въззивника С.И.Т.. Законодателят не е определил по какъв точно начин при трудоустрояване работникът или служителят трябва да възрази, ако не е съгласен да заеме предложената му работа.

 

Заповед № 138/ 03.02.2014 год. на изп. директор на “ТЕЦ М.” ЕАД, с. К., с която се разпорежда въззивника да не се допуска да изпълнява длъжността „Специалист Търговия", тъй като не била включена в Списъка на длъжностите, подходящи за трудоустрояване и предложение да бъде преместен на длъжност „Работник Озеленяване", както и Заповед под № 7/03.02.2014 год., издадена на основание чл.314 и 317 от КТ, във връзка с ЕР № 1377/ 12.06.2013 год. за трудоустрояване на длъжност „Работник Озеленяване" са връчени при „отказ" с подписа на двама свидетели. Това се явява именно спор за трудоустрояване, защото ако имаше съгласие от страна на жалбоподателя, той щеше да подпише заповедите и да започне да изпълнява работата, на която е трудоустроен.

 

В тази насока от събраните по делото пред двете съдебни инстанции доказателства се установява, че към молбата е приложено Експертно решение на ТЕЛК при МБАЛ „П.” АД гр. С. № 1377 от заседание № 65/ 12.06.2013 год., с което определената му трайно намалена работоспособност от 64 % в ЕР № 1285/31.05.2011 год. на ТЕЛК е намалена на 61% за времето от 01.06.2013 год. до 01.06.2015 год.

 

В посоченото експертно решение не са определени в т.14 „противопоказни условия на труд", поради това, че към 12.06.2013 год. /датата на която е издадено решението/ не е работил по трудово правоотношение, тъй като производството по трудовия спор с ответника не е приключило. Не е възникнало през това време и трудово правоотношение с друг работодател.

 

Съгласно специалната разпоредба на чл.1, ал.З от Наредбата за трудоустрояване /НТ/ органът по медицинската експертиза на работоспособността, в случая издалият Експертно решение № 1377 от заседание № 65/ 12.06.2013 год. ТЕЛК при МБАЛ „П.” АД гр. С. е следвало в т.14 от решението да определи здравни противопоказания за изпълняване на възложената работа. Поради това, че към датата на заседанието на ТЕЛК въззивникът не е работил, няма как ТЕЛК да се произнесе по този въпрос. Поради това и ТЕЛК не е изпратила по реда на чл.1, ал.6 от НТ решението на работодателя-въззиваем. Практически към датата на издаване на ЕР № 1377/ 12.06.2013 год. ищецът не е трудоустроен, защото не е работил по трудово правоотношение.

 

Вместо да го допусне на работа, работодателят му връчва едновременно Заповед № 7 от 03.02.2014 год., с която на основание чл.314 и чл.317, ал.З от КТ го трудоустроява за срок до 01.06.2015 год. от длъжност „Специалист търговия" на длъжност „Работник, озеленяване" в Административен отдел, Звено Озеленяване, Заповед № 138/ 03.02.2014 год., с която се нарежда да не бъде допускан до преди заеманата длъжност „Специалист, търговия", поради това, че същата не била включена в списъка на длъжностите, подходящи за трудоустрояване и Заповед № 46/ 03.02.2014 год., с която на основание чл.330, ал.2, т.5 от КТ му прекратява трудовото правоотношение за длъжността „Специалист, търговия", поради това, че бил отказал да заема длъжността „Работник, озеленяване", на която бил трудоустроен.

 

Въззивния съд след задълбочената проверка на доказателствата по делото намира, че въззиваемия незаконосъобразно трудоустроява жалбоподателя със Заповед под № 138/ 03.02.2014 год. на длъжност от списъка за трудоустрояване -„работник озеленяване", без за това да има предписание от ТЕЛК. Фактът, че той е отказал да заеме тази длъжност, видно от оформения отказ от получаването й, както и Заповед № 7/ 03.02.2014 год., също с подписа на двама свидетели, говори за възникнал спор между предприятието и работника, който на основание чл.3 от НТ се решава от здравният орган, издал предписанието за трудоустрояване.

 

Работодателят, вместо да сезира ТЕЛК след възстановяване на трудовото правоотношение с ищеца за длъжността „Специалист търговия" в изпълнение на влязлото в сила съдебно решение по гр.д.№ 597/ 2011 год. на Районен съд Р. и представеното ЕР № 1377/ 12.06.2013 год. , за да се произнесе относно здравни противопоказания за изпълняване на възложената работа и да се изпълни процедурата по чл.1, ал.4 от НТ - ЗДРАВНИЯТ ОРГАН ДА ПОСОЧИ КОНКРЕТНО РАБОТНО МЯСТО ОТ СПИСЪКА НА РАБОТНИТЕ  МЕСТА И ДЛЪЖНОСТИ  ЗА ТРУДОУСТРОЯВАНЕ, на практика сам изземва компетентността на органа по трудоустрояване и посочва длъжност по списъка за трудоустрояване.

 

Поради което правилно въззивникът Т. е отказал да приеме работа на длъжност „работник озеленяване", на която не е трудоустроен по предвидения в Наредбата за трудоустрояване ред.

 

Експертното Решение на ТЕЛК под № 1377 от заседание № 65/ 12.06.2013 год. на което се позовава работодателя в обжалваната Заповед № 46/ 03.02.2014 год. не е основание за трудоустрояване, тъй като не са отразени противопоказни условия на труд. Не е извършена експертиза на работоспособността за конкретна длъжност.

Това решение не представлява предписание за трудоустрояване по смисъла на чл.317 от КТ и не ангажира работодателя да го премести на друга работа по смисъла на чл.317, ал.З от КТ.

 

Към момента на представяне на експертното решение, приложено към молба вх.№ 1920/22.01.2014 год. Т. не е имал качеството на трудоустроен, поради това, че здравните органи извършват преценка не само на здравословното състояние на лицето, но и преценяват доколко то е в състояние да изпълнява занапред работата си по трудовото правоотношение, както и издават нареждане за предприемане на определени действия, представляващи задължителна за работодателя последица от извършената констатация. В този смисъл е и Определение № 1465 от 22.11.2011 год. по гр.д.№ 562/ 2011 год. на ВКС.

При спор между предприятието и подлежащия на трудоустрояване работник или служител относно подходящата работа за трудоустрояване, въпросът се решава по специалния ред, определен в Наредбата за трудоустрояване.

Едва след разрешаване на спора за работодателя е налице потестативното му право да прекрати трудовото правоотношение по реда на чл.330, ал.2, т.5 от КТ, ако работникът откаже да заеме предложената му подходяща работа при трудоустрояване.

 

Анализът на правната норма на чл.330, ал.2, т.5 от КТ, на каквото правно основание е издадена обжалваната Заповед № 46/03.02.2014 год., сочи на два съществени елемента от фактическия състав, един от които, ако не е налице, уволнението е незаконосъобразно. Първият от тези елементи изисква да е налице трудоустрояване по предвидения в чл.314, 317 КТ и чл.1 от НТ ред, а вторият -отказ на трудоустроения работник да заеме предложената му подходяща работа /Решение № 457/14.03.2014 год. по гр.д.№ 3110/2013 год. на ВКС, IV г.о., както и Решение № 89/29.03.2013 год. по гр.д.№ 558/2012 год.  на ВКС, IV г.о./.

 

В случая не са изпълнени и двата елемента от фактическия състав на чл.330, ал.2, т.5 от КТ, поради което атакуваната Заповед № 46/ 03.02.2014 год. е незаконосъобразна.

 

От задълбочения анализ на посочените към заповедта мотиви се установява, че процесното уволнение е извършено неправилно и незаконосъобразно, тъй като на практика и в действителност преместването на жалбподателя на новата му длъжност  “работник озеленяване” от работодателя е извършено формално и субективно, без да са налице законовите изисквания за това, поради което не са изпълнени според въззивният съд и императивните критерии за извършеното от работодателя на практика едностранно и неправилно трудоустрояване на въззивника Т..

 

От събраните по делото доказателство съдът достигна до извода, че процесната заповед под № 46/03.02.2014г. на Изп. директор на въззиваемото дружество, с която е прекратено трудовото правоотношение с жалбоподателя - ищец е незаконосъобразна и като такава следва да бъде изцяло отменена.

 

В тази връзка като акцесорен основателен се явява и вторият обективно-съединен иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ, за възстановяване на въззивника Т. на преди заеманата от нея длъжност „специалист търговия” в отдел 42-МТС към ТЕЦ “М.” ЕАД село К., община Р..

 

         Настоящата инстанция намира също така, че и третия обективно-съединен иск по чл.225, ал.1 КТ следва да бъде уважен съобразно заключението на вещото лице от съдебно-икономическата експертиза, приета като доказателство от първостепенния съд. Видно от същото заключение размерът на обезщетението възлиза на 5 415.23 лева, нетна сума за получаване съответно с удържаните данъци и осигурителни вноски. Следва да бъде присъдена и законната лихва, считано от датата на предявяване на иска, до окончателното изплащане на дължимите суми.

 

Предвид гореизложеното съдът намира, че обжалваното решение следва да бъде отменено изцяло, като въззивният съд уважи предявените от въззивника обективно-съединени искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т.2 от КТ.

  На основание чл. 78, ал.1 от ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК въззиваемия следва да бъде осъден да заплати на въззивника направените от последния разноски по делото пред всички съдебни инстанции общо в размер на 1400 лева, представляващи възнаграждение за един адвокат – адв. Н.К. ***, по договори за правна защита и съдействие пред двете съдебни инстанции и съобразно представения списък на разноските по чл. 80 от ГПК пред въззивната инстанция /на л.35 от въззивното дело/.

 

           Водим от горното, съдът

 

                                                  Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ изцяло решение № 136/11.07.2014г. по гр.дело № 195/2014г., по описа на  Р. районен съд, като неправилно и незаконосъобразно,  като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

 

         ПРИЗНАВА за незаконно уволнението на С.И.Т. с ЕГН **********,*** ., и отменя заповед № 46/03.02.2014г. на изпълнителния директор на ТЕЦ “М.” ЕАД село К., община Р., с която е прекратено трудовото правоотношение с въззивника С.И.Т., с ЕГН **********,*** ., на основание чл. 330, ал.2,  т.5 от КТ, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.

 

          ВЪЗСТАНОВЯВА С.И.Т. с посочени по-горе данни, на предишната му работа, на длъжността “специалист търговия” в Дирекция “Маркетинг и обществени поръчки”, сега Отдел 42-МТС при ТЕЦ “М.” ЕАД село К., община Р., с ЕИК ……, представлявано от изпълнителния директор Ж.Д.Д..

 

          ОСЪЖДА ТЕЦ “М.” ЕАД с.К., Община. Р., с ЕИК …., представлявано от изпълнителния директор Ж.Д.Д., да заплати на С.И.Т. с ЕГН **********,*** Загора, сумата от 5 415.23 лева /пет хиляди четиристотин и петнадесет лева и 23 ст./, представляваща обезщетение по чл. 225, ал.1 от КТ, за принудителна безработица от 04.02.2014г. до 04.06.2014г., ведно със законната лихва  считано от предявяване на иска – 02.04.2014г., до окончателното изплащане на дължимите суми, както и сумата от 1 400 /хиляда и четиристотин/ лева, представляваща направените от последната разноски по делото пред всички съдебни инстанции.

 

           ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 225, ал. 1 от КТ в останалата му част, до размера на претендираните с исковата молба сума от 6 016.92 лева, като НЕДОКАЗАН в тази му част.

 

           Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ, чрез Окръжен съд-Стара Загора, при наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК.

 

 

 

 

                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                                        ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                                                       2.