Р Е Ш Е Н И Е

 

318/22.10.2014 година                                                      Град С.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Старозагорският окръжен съд                                     ІІ  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На четиринадесети октомври                                                           2014 година

В публично заседание, в следния състав:

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:  МАРГАРИТА САРАНЕДЕЛЧЕВА

                                                 ЧЛЕНОВЕ:  Н. УРУКОВ

                                                                   ВАНЯ ТЕНЕВА

 

Секретар С.С.

Прокурор   

като разгледа докладваното от чл. съдията М. САРАНЕДЕЛЧЕВА                 

въззивно гражданско дело  номер 1404 по описа за 2014 година.

 

 

Обжалвано е решение № 33/19.06.2014г., постановено по гр. дело № 525/2013г., по описа на Ч. районен съд.

 

Въззивникът “П. – С.” ЕООД моли, да бъде отменено обжалваното решение и присъдят направените разноски в двете съдебни инстанции.

 

 Въззиваемият Р.Н.А. е подал писмен отговор на въззивната жалба, в който и в хода по същество на делото заявява, че първоинстанционното решение е правилно и моли да бъде потвърдено. Претендира за направените разноски в настоящото производство, за което са представени договор за правна защита и съдействие и списък на разноските по чл. 80 ГПК.

 

Въззивният съд след като обсъди събраните данни по делото, намира за установено следното:

 

Предявен е иск  по чл. 422 ГПК, във вр.  с чл. 415 ГПК.

 

 От приложеното частно гр. дело № 432/2013г. на РС-Ч. е видно,  че в полза на ищеца е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. В законният срок ответникът е възразил срещу заповедта, поради което е подадена настоящата искова молба.

 

Установено е, че ищецът и ответникът са били в трудови правоотношения и ответникът е заемал длъжността “работник поддръжка пътища”.

 

Трудовият договор е бил прекратен със заповед № 8/30.01.2013г. на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ поради това, че работодателят е забавил изплащането на трудовото възнаграждение.

 

С решение по гр. дело № 745/2013г. на РС-С. “П. – С.” ЕООД е било осъдено да заплати на ответника Р.Н.А. възнаграждение за претендираните месеци, в размер на 2 400. 75 лева.

 

По делото е назначена съдебно-икономическа експертиза, която дава заключение, че по ведомост за заплати и РКО на ответника през периода от 01.01.2010г. до 01.01.2013г. е била изплатена сума в размер на 10 141.47 лева. Размерът на начислените по ведомост трудови възнаграждения за същия период възлиза на сумата 10 425.23 лева като вещото лице сочи, че ответникът е надвзел сумата 2 116.99 лева.

 

По делото е назначена и съдебно-почеркова експертиза, която дава заключение, че положените подписи в представените РКО не са изпълнени от ответника Р.Н.А. – л. 71 от делото. Впоследствие са поставени допълнителни задачи – вещото лице да даде заключение: Дали подписа поставен върху платежните ведомости срещу името на ответника принадлежи на лицето К. А. С. – л. 133. Заключението е, че подписите положени след името на А. в платежни ведомости за месеците януари, февруари и март 2010г. не са положени от К. А. С. и подписите в платежни ведомости за месеците април и май 2010г. вероятно са положени от лицето К. А. С.. На същата експертиза е поставена и задача да отговори на представените за изследване РКО - положен ли е подписа за получател от някое от лицата, които са работили в базата, което е станало във връзка с направеното оспорване на РКО и откритото производство. Вещото лице е дало заключение, че подписите положени под реквизита “получател” не са на посочените в същото лица, които са работили в базата. Дадено е и заключение вх. № 1630/02.06.2014г.  на л.168, в което вещото лице е отговорило на въпросите: Дали подписа положен срещу името на Р.Н.А. на изброените ведомости принадлежи на същия и: Дали подписа поставен под платежните ведомости срещу името на Р.Н.А. принадлежи на някое от лицата от списъка на персонала в база Ч.. Вещото лице е отговорило, че подписа в платежни ведомости за месеците март и април 2012г. срещу името на Р.Н.А. принадлежи на него, подписа в платежна ведомост за м. януари 2010г. след името на А. вероятно е положен от А.Д.А. и в останалите платежни ведомости срещу името на А. подписите не са положени от лицата от списъка на персонала, включително и това, че ответникът не се е подписал в платежните ведомости за месеците януари, февруари, март, април и май 2010г.

 

По предявения иск в тежест на ищеца е да установи съществуването на своето вземане, че ответникът дължи на ищеца сумата 2 116.99 лева, представляваща неотчетени аванси и не върнати парични средства.

По искане на ответника са открити две производства по оспорване на истинността на подписите на РКО и платежни ведомости, във връзка с което е назначена съдебно-почерковата експертиза. Вещото лице е дало заключение, че подписите положени за получил сумата в изследваните документи не е на ответника по делото. Заключенията на експертизата не са оспорени.

 

Съдът не възприема заключението на съдебно-икономическата експертиза, че ответникът е надвзел сума от 2 116.99 лева, тъй като същата е изготвена преди заключението на съдебно-почерковата експертиза, която е дала заключение, че подписите положени за получил сумата не са на ответника Р.Н.А..

 

Без правно значение е обстоятелството дали подписите са положени от работници в дружеството, макар че никой от никой от тях не се е подписал за получил сумата срещу името на А..

 

Поради изложеното следва да се приеме за недоказано твърдението, че ответникът е получил в повече от ищеца сумата от 2 116.99 лева. Поради това предявеният иск е неоснователен.

 

Като е отхвърлил предявеният иск първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено.

 

В полза на въззиваемия следва да се присъдят направени по делото разноски в това производство в размер на 400 лева, видно от представените документи, съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК.

 

Водим от горните мотиви и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, въззивният съд     

                                      Р  Е  Ш  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 33/19.06.2014г., постановено по гр. дело № 525/2013г., по описа на Ч. районен съд.

 

 ОСЪЖДА  “П. – С.” ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. С., зона “Г.”, с ЕИК ..., представлявано от Управителя С. П. Ж., да заплати на Р.Н.А. с ЕГН **********,***, сумата 400 лева – направени разноски във въззивното производство за адвокатско възнаграждение.

 

 РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                          ЧЛЕНОВЕ:     1.

        

                                          2.