О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

  

номер  1034                                                21.10.2014 год.                             град С.    

                  

С.ЯТ ОКРЪЖЕН СЪД                                         ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На двадесет и първи октомври                          две хиляди и четиринадесета година

В закрито заседание в следния състав: 

       

         ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРГАРИТА САРАНЕДЕЛЧЕВА  

                   ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ УРУКОВ

                                                                                ВАНЯ ТЕНЕВА

 

като разгледа докладваното от младши съдия В. ТЕНЕВА частно гражданско дело номер 1394 по описа за 2014 година.

 

Производството е по реда на чл. 407 ал. 1 от ГПК.

 

Обжалвано е Определение от 08.08.2014г. по гр. дело № 32/2014г., по описа на Районен съд – С., с което е отхвърлена молбата на Д.И.Д. – длъжник по заповедно производство по гр.д. № 32/2014 г. на РС С. за издаване на обратен изпълнителен лист (за сумата от 1067 лева) и на изпълнителен лист (за сумата от 1 120 лева) срещу Р.Д.Ч. – заявител по същото производство. Същият обжалва чрез пълномощника си адв. Ж.Б., като твърди, че районният съд неправилно е отхвърлил искането за издаване на изпълнителен лист за разноски.

Частната жалба в частта по отношение на определнието по реда на чл. 407 от ГПК е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е редовна и допустима. Жалбата не е администрирана до отсрещната страна, но това не е процесуално нарушение. Производството по удостоверяване на подлежащото на изпълнение право се развива едностранно и липсва необходимост от ангажиране на длъжника и в производството по обжалване. При издаване на изпълнителен лист ответната страна има право на защита в преклузивния двуседмичен срок от връчване на поканата за доброволно изпълнение съгласно чл. 407 ал. 1 от ГПК.

Въззивният съд, като обсъди направените в нея оплаквания и като извърши проверка на обжалвания съдебен акт, намира за установено следното:

Пред РС С. е образувано ч.гр.д. 32/2014 г. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК. Заявител по това производство е Р.Ч., а като длъжник по заявлението с основание запис на заповед е посочен Д.Д.. Районният съд първоначално е отказал издаване на заповед за незабавно изпълнение, но след обжалване и отмяна на разпореждането е издал заповед и е образувано изпълнително дело № 20148700400196 по описа на ЧСИ И.С. гр. С.. Подадено е възражение срещу така издадената заповед за незабавно изпълнение, но в законоустановения срок няма приложени доказателства за подаден иск по чл. 422 от ГПК, като до този момент няма

произнасяне на районния съд по реда на чл. 415 ал. 2 от ГПК. Междувременно изпълнителното производство е спряно в резултат на подаденото възражение. Обжалвано е и разпореждането за незабавно изпълнение пред ОС С. с частна жалба по реда на чл. 419 от ГПК. Въззивната инстанция е отменила разпореждането в частта, в която е постановено незабавно изпълнение и е обезсилен изпълнителния лист по вече образуваното изпълнително дело. Постановено е Р.Ч. да заплати на Д.Д. сумата от 1 100 лева разноски по въззивното дело. Определението е окончателно.

 

Пред районния съд е постъпила молба за издаване на изпълнителен лист за сумата от 1 100 лева адв. хонорар, присъден от въззивната инстанция в производството по чл. 419 от ГПК. Поискани са също и 15 лева държавна такса, платена по сметка на СтОС за така образуваното дело и 5 лева за издаване на изпълнителен лист, за които разноски няма произнасяне от съдебната инстанция, компетентна да го извърши.

Настоящата инстанция намира, че при тези обстоятелства следва да бъде издаден изпълнителен лист за сумата от 1 100 лева, присъдени в полза на Д. в производството по чл. 419 от ГПК, протекло пред ОС С.. За останалата сума 15 лева държавна такса и 5 лева за издаване на изпълнителен лист, доколкото няма изпълнително основание за тях, не следва да се издава изпълнителен лист – в чл. 404 от ГПК са изчерпателно изброени изпълнителните основания и едно от тях е именно влязло в сила определение на въззивния съд.

В молбата пред РС С. адвокат Б. – пълномощник на Д. - е сезирала съда и с искане за издаване на обратен изпълнителен лист за заплатеното от същия в нейна полза адвокатско възнаграждение в размер на 1067 лева за защита по изпълнително дело № 20148700400196 по описа на ЧСИ И.С. С., по което дело е обезсилен изпълнителния лист от въззивния съд по в.ч.гр.д. № 1271/2014 г. В същата молба първата инстанция е сезирана и с искане за обезсилване на Заповед № 407 от 17.02.2014 г. по ч.гр.д. № 32/2014 г., тъй като според пълномощникът на Д. установителен иск по реда на чл. 422 от ГПК не е предявен и не са представени в срок доказателства за това. С.ят районен съд не се е произнесъл изцяло по така предявената молба и е разгледал по същество искането за изпълнителен лист по реда на чл. 422 ал. 3 от ГПК. Следвало е първо да постанови съдебен акт по молбата за прекратяване на висящото заповедно производство, след което да прецени дали е сезиран редовно с молба по чл. 422 ал. 3 във вр. с чл. 245 ал. 3 от ГПК и да прецени основателността й.  

Производството по издаване на обратен изпълнителен лист е частна хипотеза за издаване на изпълнителен лист, а в случаите на проведено заповедно производство предпоставките за това искане са съответно – ако бъде предявен установителен иск, той следва да е отхвърлен с влязло в сила решение или производството по него да е прекратено или ако заповедта за изпълнение по чл. 415, ал. 2 от ГПК бъде обезсилена поради неподаване в срок на установителен иск. В настоящия случай няма произнасяне на съда по въпроса дали е прекратено заповедното производство и въззивният съд не би могъл да се произнесе по същество. Ето защо следва да се укаже на районният съд да се произнесе по молбата обезсилване на заповедта за изпълнение, след което да разгледа по същество искането за обратен изпълнителен лист, като следва да прецени дали това производство не следва да протече с участието и на другата страна, както и при решаване по същество и обжалване следва да се администрира и частната жалба.

По отношение на обжалването за издаване на изпълнителен лист по реда на чл. 407 ал. 1 от ГПК следва да се отбележи, че производството по издаване на изпълнителен лист в двуинстанционно – само в хипотезата на чл. 406 ал. 3 от ГПК разпореждането се обжалва по общия ред.

Водим от горните мотиви, Окръжният съд

 

 

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

 

 

         ОТМЕНЯ изцяло определение № 2308/08.08.2014 г. по ч.гр.д. № 32/2014 г. на РС С., вместо което постановява:

         ВРЪЩА делото на С. районен съд за произнасяне по издаване на изпълнителен лист за сумата от 1 100 лева и фактическото му съставяне и издаване.

         ВРЪЩА делото в частта, в която е отправено искане за издаване на обратен изпълнителен лист с указание за продължаване на съдопроизводствените действия съгласно мотивната част на настоящото определение.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                      

ЧЛЕНОВЕ: 1. 

                        

 

 2.