Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

Номер 352                                  12.11.2014 г.                          гр.С.З.

 

                        В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Старозагорският окръжен съд, Гражданско отделение, Четвърти състав

на двадесет и трети октомври 2014г.

в публично заседание в следния състав :

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

секретар П.Г.

като изслуша докладваното от съдията- докладчик Златев

гр.д.№ 160 по описа за 2013г., за да се произнесе съобрази следното :

 

         Производството е на основание  чл.79 от ЗЗД.

 

         След постановяване на Определение без № от з.з. на 10.07.2013г. по първоначалното гр.д.№ 28849/2013г. по описа на РС- София/л.8 от отделеното от него гр.д.№ 11520/2013г. по описа на СГС- София/, и изпращането му по правилата на родовата и местната подсъдност с Определение № 20857/07.11.2013г./л.23 от приложеното прекратено гр.д.№ 11520/2013г. п описа на Първо ГО на СГС- София, 21- състав, настоящият първоинстанционен ОС- Ст.Загора разглежда само 1 бр. от постъпилите искове в Искова молба само по отношение на претендираната договорна неустойка в размер на 34 833, 69 лв.

Ищецът- юридическото лице- ЗД”Евроинс- АД”- гр.София твърди, че на 14.04.2010 г. между ищеца „Застрахователно дружество Евроинс"-АД и ответника М.К.М.- ЕГН ********** с адрес:***, е било сключено Споразумение, съгласно което М.М. се задължава да възстанови на „ЗД Евроинс"- АД сумата от 8 893,56 лв. на разсрочено плащане, на 59 вноски в размер на 150 лв. всяка, платими до 5- то число на всеки пореден месец, описани в т.2.1 от приложеното писмено Споразумение, което има нотариална заверка относно неговото съдържание, постигнатото съгласие и волята на страните, които са го сключили. След подписването на Споразумението в срока до 06.04.2011 г. ответникът бил направил общо 3 бр. вноски на обща стойност 510 лв., след което е преустановил плащанията, и дължимата сума съгласно подписаното Споразумение след тази вноска към датата на следващата вноска 05.04.2011 г. е в размер на 8 383, 56 лв. Съгласно приложеното Споразумение, смятано от 06.04.2011г., ответникът- длъжник М. е изпаднал в забава, поради което на основание чл.86, ал.1 във вр. с чл.84, ал.1 от ЗЗД за ищеца възникнало правото на лихви за забава, смятано от деня на изтичането на 1 месец след последната вноска, до деня на завеждане на настоящата искова молба в размер на 1 951,18 лв. Съгласно т. 4 на подписаното споразумение В случай на неплащане на която и да е част от дължима разсрочена вноска, на посочения по-горе падеж цялото задължение на деликвента става изискуемо, като ЗАСТРАХОВАТЕЛЯТ има правото да получи неустойка за забава 0,5% за всеки просрочен ден. Към деня на подаване на настоящата искова молба неустойката за забава възлизала на сумата 34 833.69 лв., която сума претендира да му бъде изплатена въз основа на сключеното споразумение. Смята, че са налице основания да се приеме, че с плащането на част от обезвредата, целият фактически състав, който предполага регреса е признат от ответника и затова претенцията му по настоящото дело е за неплатената неустойката по т.1 от подписаното споразумение. Предвид горното, моли на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД съдът да осъди ответника М.К.М. *** да му заплати договорната неустойка в размер на 34 833,69 лв., съгласно т.4 от сключеното Споразумение, ведно със законните последици от това.

В същия смисъл е пледоарията на процесуалния му представител- юрисконсулт по делото.

Въпреки дадената му възможност ищецът не е представил писмена Защита по делото.

 

         В Отговорите на Исковата молба по реда на чл.131- 133 от ГПК ответникът- пълнолетния български гражданин М.К.М. *** твърди, че предявеният от ищцовото дружество иск за заплащане на неустойка е принципно допустим, но по съществото си е неоснователен, тъй като от Исковата молба разбира, че заведеният иск за заплащане на неустойка в размер на 34833.69 лева според ищцовото дружество намира правното си основание в сключено между страните Споразумение от 14.04.2010г. по чл.213 от Кодекса за застраховането/КЗ/, чиято цел е била възмездяване на дружеството застраховател за изплатеното от него обезщетение по щета № 15 - 39357/16.11.2009г. към застрахователна полица № 071080955628/ 15.12.2008г. и по- конкретно в текста на т.З (според ищеца т.4) от сключеното споразумение: „В случай на неплащане на която и да е част от дължима разсрочена вноска, на посочения по-горе падеж, цялото задължение на деликвента става изискуемо, като ЗАСТРАХОВАТЕЛЯТ има правото да получи неустойка за забава 0.5% за всеки просрочен ден ...". Запознат бил със съдържанието на посоченото Споразумение от 14.04.2010 г., тъй като преди да предяви претенциите си по съдебен ред, ищцовото дружество многократно е размахвало същото споразумение със заплахи, че ще бъде осъден и натоварен допълнително с разноски, лихви, неустойки и какво ли още не. Не отрича, че това споразумение носи неговия подпис, той обаче бил положен при обстоятелства, опорочаващи волята му, като от съществено значение за действителността на това споразумение са обстоятелства при които същото е сключено и които ще излага  подробно- действително на 14.04.2009г. с автомобил „Инфинити ФХ 50" с ДК № СТ 9622 АМ е възникнало ПТП в гр.С.З. с неправилно паркиран автомобил марка „Мазерати". По време на ПТП обаче МПС не е било управлявано от мен. Първоначално за станалото ПТП бях обвинен аз, като ми бе съставен АУАН № 943479/14.04.2009г, въз основа на който против мен бе издадено Наказателно постановление № 4289/14.05.2009г, отменено впоследствие по подадена от мен жалба от Районен съд гр.С.З. с Решение № 914 от 17.12.2009г, постановено по НАХД № 1350/2009г., влязло в сила на 07.01.2010 г. Образуваното за това ПТП досъдебно производство № 361/2009г. по описа на РУ на МВР гр.С.З. срещу неизвестен извършител също в крайна сметка бе прекратено с Постановление от 04.06.2009г., по пр.преписка № 1191/2009г. по описа на Районна прокуратура- гр.С.З.. Така в крайна сметка не се установило чия е вината за ПТП и че именно той е бил виновен за него. Заявява, че при настъпването на въпросното ПТП неговия автомобил „Инфинити ФХ 50" с ДК № СТ 9622 АМ е имал сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност" при ищцовото дружество. Явно по претенция на собственика на пострадалия от настъпилото ПТП автомобил марка „Мазерати", неговият застраховател/сега ищец/ е изплатил на собственика обезщетение, което сега претендира като регрес от него. За изплатеното обезщетение научил от отправена му от ищцовото дружество Регресна покана рег.№ 1016/11.02.2010г. Тъй като не смятал, че има вина за настъпилото ПТП, а и не искал да разкрие самоличността на лицето, което го е управлява в онзи момент, съответно не бил съгласен да носи материална отговорност за причинените в резултат на това ПТП вреди. Счита, че отговорността следва да се понесе от застрахователя, предвид надлежно сключената застраховка „Гражданска отговорност" на автомобила, който управлявал- именно в този смисъл бил неговия отговор на отправената покана. Въпреки категоричния му отговор, от застрахователното дружество не спрели да го притесняват и да го заплашват как ще го осъдят и как ще плати огромни разноски за делото и т.н. Твърди, че малко след като получил регресната покана на застрахователя заболял тежко- вдигнал много висока температура, имал затруднено дишане и силно главоболие, приели го спешно в Инфекциозното отделение при МБАЛ „Проф.Ст.Киркович"- гр.С.З., като по-късно разбрал, че лекарите са имали съмнение за менингит. Оказало се, че той е развил тежка форма на пневмония и мозъчен оток, и в резултат на мозъчния оток нямал ясни спомени за престоя си в болницата. Състоянието му се подобрило едва след 14- дневно активно лечение в болницата и лечение при домашни условия с назначена терапия. Пълното му възстановяване обаче отнело месеци, в които вероятно поради преживения оток на мозъка на моменти не бил напълно адекватен- нямал правилна преценка и не можел да ръководи действията си, поради което се нуждаел от помощта на близките си. Счита, че именно в този период на възстановяване от болестта, малко след като излязъл от болницата, с него отново се свързали от "ЗД Евроинс". Сега не можел да каже как от застрахователната компания към онзи момент са го уговорили- вероятно са се били възползвали от неадекватното му поведение, но е твърди, че е подписал Споразумението от 14.04.2010 г., от което сега от застрахователната компания се опитват да черпят права. В същия период от време починали мои близки за него хора, което допълнително допринесло за депресивното му състояние и неадекватното възприемане на действителността. Нямал ясен спомен при какви обстоятелства и при каква обстановка е бил подписал това споразумение, но категорично заявява, че не неговата лична воля е възпроизведена в това споразумение, тъй като никога не е имал нито намерението, нито волята да заплаща на застрахователя каквото и да било обезщетение, регрес, или каквото и да било друго плащане по повод посоченото по-горе ПТП. Според него явно от застрахователната компания са се възползвали от това му състоянието, в което се намирал към онзи момент- не разбирал ясно свойството и значението на постъпките си, и счита, че са го подмамили да подпиша споразумение, с което да признае някакво задължение към тях и да приеме да им заплатя същото. Косвено доказателство за това били очевидно неизгодните за него условия в това споразумение, като най- фрапиращото от тях касае именно предмета на настоящото дело- клаузата за неустойка при неизпълнение, предвидена в т.З от споразумението, чийто необосновано висок размер от 0.5 % на ден, при нормални условия, т.е. при адекватно здравословно състояние от негова страна никога не би се съгласил да приема. Обстоятелството, че след сключване на споразумението е извършил няколко частични плащания не променяло по никакъв начин факта, че е подписал споразумението без да разбира свойството и значението на действията си- тост тези частични плащания (на 14.07.2010г. и на 30.07.2010г.) извършил едва след като здравословното му състояние се подобрило и преди още да осъзнае какъв документ всъщност е подписал - за каква голяма сума, като поведението му до голяма степен било продиктувано от първоначалния шок от случилото се, след като от застрахователната компания го заплашили, че ще го дадат на съд. Решението си, че няма да им плаща въпреки подписаното споразумение, формирал по-късно, след като окончателно оздравял и осъзнал при какви обстоятелства на практика е сключено това споразумение и как от застрахователната компания са се възползвали от здравословното му състояние, за да го подведат да подпиша споразумението. Предвид изложеното и на основание чл.31, ал.1 от ЗЗД, поради недействителност на сключеното между страните Споразумение от 14.04.2010 г., от което ищецът черпи правата си, изцяло неоснователна се явявала исковата му претенция за заплащането на сумата от 8 383.56 лева - главница по споразумението, а предвид акцесорния характер на иска за заплащане на неустойка в размер на 34 833.69 лева, който е предмет на настоящото дело, поради неоснователността на главния иск, неоснователен се явявал и този иск. Счита, че освен това искът, предмет на настоящото дело се явява неоснователен и на друго самостоятелно основание- а именно прекомерност на договорената и претендирана от ищцовото дружество неустойка - по размер същата надвишава главницата над 4 пъти, което автоматично води до недействителност на клаузата от споразумението, което я предвижда, дори да бъде установено, че същото в останалата си част е действително. Поради изложеното, моли съда с решението си да отхвърли изцяло предявеният от ищцовото дружество иск за заплащане на неустойка, като неоснователен и да му присъди направените в производството разноски.

Ответникът не се явил лично или чрез процесуален представител, не е взел устно становище по спора и не е пледирал пред настоящата първа съдебна инстанция.

Въпреки дадената му от съда изрична възможност ищецът не е представил писмена Защита по делото.

 

         СЪДЪТ, след като се запозна със становищата на всяка една от страните, със събраните по делото писмени доказателства, и с приложимите по казуса материалноправни и процесуални норми, счита за изяснено и доказано по несъмнен и безспорен начин следното :

 

         ОТНОСНО ПРОЦЕСУАЛНАТА ДОПУСТИМОСТ НА ИСКА :

         Искът се явява процесуално допустим, своевременно предявен, родово и местно подсъден на настоящия първоинстанционен ОС- Ст.Загора с оглед неговата цена и с оглед местоживеенето на ответника по делото.

         Поради което съдът следва да се произнесе по неговата материалноправна основателност с настоящото първоинстанционно съдебно Решение.

 

         ОТНОСНО МАТЕРИАЛНАТА ОСНОВАТЕЛНОСТ НА ИСКА :

         По делото има искани от ответника, но няма осигурени и събирани гласни доказателства- разпити на свидетели.

Видно от събраните по делото множество писмени доказателства- заверени ксерокопия на споразумение от 14.04.2010 г. между ЗД „Евроинс"- АД и М.К.М., с приходен касов ордер от 14.07.2010 г. от М.К.М., квитанция към приходен касов ордер от 14.07.2010 г., извлечение по сметка на ЗД „Евроинс"- АД, Епикриза от Инфекциозно отделение № 01/01.08.2006 г. на М.К.М., постановление за прекратяване на наказателно производство на РП - С.З. № 1191/2009 от 04.06.2009 г., решение № 914 по АНД № 1350/2009 г. на СтРС, платежно нареждане № 3842149/03.07.2013 г., както и от материалите по приложеното досъдебно производство № 361/2009 г. по описа на РПУ- С.З., на 14.04.2010 г. между ищеца „Застрахователно дружество Евроинс"-АД, със седалище и управление в гр.София, и ответника М.К.М. ***, е било сключено писмено Споразумение, съгласно което ответникът М.М. се задължава да възстанови на „ЗД Евроинс"- АД сумата от 8 893,56 лв. на разсрочено плащане, на 59 вноски в размер на 150 лева, платими до 5 число на всеки пореден месец, описани в т. 2.1 от приложеното споразумение, което има нотариална заверка относно неговото съдържание, постигнатото съгласие и волята на страните, които са го сключили. След подписването на Споразумението в срока до 06.04.2011 г. ответникът е направил общо 3 вноски на обща стойност 510 лв., след което е преустановил плащанията, и дължимата сума съгласно подписаното Споразумение след тази вноска към датата на следващата вноска 05.04.2011 г. е 8 383, 56 лв. Съгласно приложеното Споразумение, смятано от 06.04.2011 г. ответникът М. е изпаднал в забава, поради което на основание чл.86, ал.1 във вр. чл.84, ал.1 от ЗЗД за ищеца е възникнало правото на лихви за забава, смятано от деня на изтичането на 1 месец след последната вноска, до деня на завеждане на настоящата искова молба в размер на 1 951,18 лв. Съгласно действителния текст на т.3 от Споразумението между страните/л.4, стр.1 от първоначалното гр.д.№ 11520/2013г. по описа на СГС- София, а не неправилно посочената от ищеца т.4 на подписаното споразумение/, В случай на неплащане на която и да е част от дължима разсрочена вноска, на посочения по-горе падеж цялото задължение на деликвента става изискуемо, като ЗАСТРАХОВАТЕЛЯТ има правото да получи неустойка за забава 0,5% за всеки просрочен ден. Към деня на подаване на настоящата искова молба в съда на 22.08.2013г., договорената между страните неустойка за забава възлиза на общо 34 833, 69 лв., която сума ищецът претендира да му бъде изплатена от ответника- длъжник въз основа на сключеното Споразумение. Очевидно са налице фактическите и правните  основания да се приеме, че с плащането на част от обезвредата, целият фактически състав, който предполага регреса е признат от ответника към ищеца, и затова исковата претенция е за неплатения остатък, неустойката и лихвата за забава. Същото заключение следва и от съдържанието на т.1 от подписаното между страните официално писмено Споразумение.

В тази връзка възраженията на ответника в Отговорите му на ИМ са напълно необосновани, неоснователни и недоказани, тъй като посочените от него доводи в отговора не са във връзка с предмета на иска по настоящото дело, в което спорът между страните е за неизпълнение на сключено между тях писмено Споразумение, а не за предхождащите го факти, събития и договорки.

По процесния въпрос за договорената парична неустойка страните са постигнали помежду си предварително писмено съгласие, което е удостоверено с нотариалната заверка на сключеното писмено Споразумение. Нотариусът заверява само безспорната воля на страните, отразена в представените за заверка документи, а не заверява цялата фактическа и правна история на отношенията между тях.

Въпреки представените от ответника документи, същите се явяват относими съм предмета на спора, и не следва да бъдат коментирани в настоящото съдебно решение.

Ответникът въпреки доказателствените си искания в Отговора на ИМ, не направи необходимото да осигури допуснатите му от съда при режим на довеждане 2 бр. свидетели и не внесе определения от съда депозит за назначаване на вещо лице относно поисканата от него съдебно- медицинска експертиза, въпреки отправените му служебно от съда съобщения, покани и предупреждения по надлежния ред. Не се установи и доказа в хода на съдебното следствие по делото твърдението на ответника, че е било налице опорочаване на волята на ответника, понеже подписаното споразумение е било заверено от нотариус, който предварително се е уверил в дееспособността, здравословното и психическо състояние на ответника М.. Преди подписването на самото Споразумение ответникът също така е имал възможност да се консултира с компетентен юрист- адвокат.

 

Въпреки доказателствените искания на ответника- длъжник за събиране на гласни доказателства/разпита на 2 бр. свидетели при режим на довеждане от него/ и за назначаване на съдебно- медицинска експертиза, той не представи такива по делото, и не доказа твърденията си в Отговорите на първоначалната и на уточняващата Искова молба за прекомерност на тази договорена доброволно между него и ищеца неустойка, нито твърдяното от него особено състояние/здравословно и спихическо/, в което се бил намирал тогава, което водело до нищожност или унищожаемост на подписаното от него като длъжник/пълнолетния вменяем български гражданин/ писмено Споразумение с ищеца- кредитор ЗК/ЮЛ по ТЗ и ЗЗИ/, с нотариална заверка на подписите и съдържанието му. Съдът няма специални медицински знания и не може да обсъжда представените от ответника медицински документи по делото, които са извън кръга на неговата компетентност, особено при липса на съдебно- медицинска експертиза относно отразеното в тях.

Поради което напълно неоснователно и недоказано се явява и  възражението на ответника за прекомерност на договорената неустойка, тъй като всеки договор представлява „частен закон" между страните, който регламентира наред със закона възникването, развитието и погасяването на правоотношението между тях, и няма никаква законова пречка при сключването му страните да регламентират последиците при неизпълнението на паричното задължение, защото неустойката има както стимулираща, така и обезщетителна функция. Поради което  възражението за недействителност на клаузата за неустойка, при това „автоматично”, е само въпроса на виждането и желанието на ответника, което не намира опора в нито един нормативен акт.

 

Предвид очевидно неплащане на останалите неплатени месечни вноски, е налице регрес на кредитора/ищец/ към длъжника му/ответник/, и затова ищцовата претенция, разглеждана от настоящия първоинстанционен ОС- Ст.Загора за дължимата и неплатена договорна неустойка в размер на 34 833, 69 лв., уредена доброволно писмено между страните в т.1- 3 от подписаното от тях Споразумение съгласно разпоредбата на чл.92, ал.1 от ЗЗД, се явява изцяло обоснована, мотивирана и доказана, и следва да се уважи напълно, ведно с всички законни последици от това.

 

         Не се установи и доказа също така до края на първоинстанционното съдебно следствие ответникът/длъжник/ да е заплатил на ищеца/кредитор/ до датата на обявяване на делото за решаване/23.10.2014г.- четвъртък/ някаква част от процесната искова сума за договорна неустойка и/или за разноски по договора между тях, или пък по настоящото първоинстанционно гражданско дело, извън посочените плащания в Исковата молба, до приключване на делото пред настоящата първа съдебна инстанция.

 

         Ето защо предвид всички гореизложени мотиви и с оглед гореизложените съображения съдът счита, че исковете на ищеца против ответника са изцяло обосновани, законосъобразни и доказани, поради което следва да се уважат напълно, ведно с всички законни последици от това.

 

Настоящото първоинстанционно съдебно Решение може да се обжалва в 2- седмичен срок от връчването му на всяка от страните, с въззивна жалба чрез настоящия първоинстанционен ОС- Ст.Загора пред въззивния му ПАС- гр.Пловдив.

 

Ето защо предвид всички гореизложени мотиви и на основание чл.79, ал.1 във вр. с чл.82- 86 от ЗЗД,  първоинстанционния ОС- Ст.Загора

 

                                                Р   Е   Ш   И   :

 

        ОСЪЖДА ответника М.К.М.-*** да заплати на ищеца ЗД”Евроинс”-АД, ЕИК 121265113, със седалище и адрес на управление в гр.София, бул.”Христофор Колумб” № 43 сумата 34 833, 69 лв./тридесет и четири хиляди осемстотин тридесет и три лева и шестдесет и девет стотинки/, представляваща договорна неустойка съгласно т.3 от писменото Споразумение от 14.04.2010г., ведно със законната лихва върху 34 833, 69 лв. от датата на завеждане на иска в съда на 22.08.2013г. до окончателното изплащане на сумите.

 

         РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 2- седмичен срок от връчването му на всяка от страните, с въззивна жалба чрез ОС- Ст.Загора пред ПАС- гр.Пловдив.               

   ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :