Р Е Ш Е Н И Е

Номер 338                       03.11.2014 година                    град С.

 

С.ЯТ ОКРЪЖЕН СЪД                         Втори граждански състав

На втори октомври                                                     2014 година

В открито заседание в следния състав:

 

       ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРГАРИТА САРАНЕДЕЛЧЕВА

                         ЧЛЕНОВЕ: 1. НИКОЛАЙ УРУКОВ

                          2. ВАНЯ ТЕНЕВА

при секретар С.С. като разгледа докладваното от младши съдия Тенева въззивно гражданско дело номер 1299 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба от “ОС .” гр. С., чрез пълномощника си адв. С.Б., против решение № 321/18.03.2014 г., постановено по гр. дело № 4962/2013 г. на Районен съд гр. С. и по въззивна жалба (именувана “частна жалба”) на К.О.И “Р.” гр. С. чрез адв. В.Ц. против същото решение в частта за разноските.

С обжалваното решение е отхвърлен иска на ОС на ТПК” гр. С. против К.О.И “Р.” гр. С. за прогласяване на нищожност на решение № 276 от 25.11.2011 г. по ВГД № 15/2004 г. по описа на ОС С. като неоснователен. Присъдени са разноски съобразно крайния изход на делото.

Въззивникът ОС на ТПК” гр. С. чрез пълномощника си адв. Б. обжалва решението като недопустимо алтернативно като неправилно, необосновано, незаконосъобразно и несправедливо. Моли да се обезсили първоинстанционното решение и делото да се върне за разглеждане от друг състав на районния съд. Алтернативно моли обжалвания съдебен акт да се отмени като неправилен, необоснован и незаконосъобразен и да се уважи изцяло предявения иск.

В отговора на въззивната жалба въззиваемият К.О.И “Р.” гр. С. моли подадената жалба да бъде оставена без уважение и да се потвърди решението на С. районен съд.

Въззивникът К.О.И “Р.” гр. С., чрез процесуалния й представител адв. Ц. в подадената от него въззивна жалба (именувана “частна жалба”) счита решение в частта за разноските за неправилно и спори по размера на присъденото адвокатско възнаграждение. В получения отговор ОС на ТПК” гр. С. чрез пълномощника си адв. Б. оспорва жалбата като недопустима, а на второ място излага съображения по същество за така определения и присъден размер на адвокатския хонорар.

Съдът като обсъди доводите и становищата на страните ведно със събраните по делото доказателства намери за установено следното от фактическа страна и правна страна:

Предявен е иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК във връзка с чл.270, ал.2 от ГПК – за обявяване на съдебно решение за нищожно.

В исковата си молба ищецът твърди, че решение № 276 от 25.11.2011 г. по ВГД № 15/2004 г. по описа на ОС С. е нищожно по следните съображения:

Първо, защото съставът на СтОС бил разгледал една недопустима искова претенция, формулирана в нередовна искова молба за присъждане на несъществуващ реално недвижим имот, какъвто бил този индивидуализиран в искова молба вх.№ 8740/19.05.2000 г. по описа на СтОС, подадена от страна на КОИ “Р.” С.,, по повод на която било образувано ГД № 3134/2000 г. по описа на СтРС, което във въззивната съдебна фаза приключило с посоченото по-горе нищожно решение на СтОС - недопуснато до касационно разглеждане от ВКС.

Второ, защото съставът на СтОС, постановил процесното нищожно решение, си бил позволил да излезе извън правораздавателната власт на Съда, в нарушение на всички действащи процесуални правила на ГПК /отм./ и да видоизмени при липса на такава възможност и служебно начало по правно и процесуално недопустим начин претенцията на ищеца по такъв начин, че тя привидно да наподобявала, че била спрямо съществуващ реално недвижим имот, какъвто ищеца в производството по ГД № 3134/2000 г. по описа на СтРС не претендирал с посочената по-горе искова молба, която първо била недопустима, и второ - нередовна. Решението противоречало на всички действащи в Р. България материално правни норми, които регламентирали как се придобиват права на собственост върху недвижими имот и по какъв начин и в каква изрично предвидена форма за валидност се извършвала продажба на недвижим имот и прехвърляне право на собственост върху недвижим имот, то било неясно противоречиво и дори неразбираемо. Било и неизпълнимо.

Трето, с решение № 276 от 25.11.2011 г. по ВГД № 15/2004 г. по описа на СтОС, се присъждал несъществуващ недвижим имот, но се вмъквал индивидуализиращ белег на съществуващ такъв - какъвто бил този, собственост на ищеца „ОС на ТПК" гр. С. - недвижим имот, съставляващ - четириетажна масивна сграда с двуетажна масивна пристройка от юг, представляваща “Б.”, находяща се в гр.С., съставляваща имот с пл. № 1761 по плана на гр.С., действащ към 1993 г., при граници, от север ул. “Св.К.”, от изток ул.”Ц.”, от запад парцел XIV и от юг имот с пл. № 1762 - имот с идентификатор 68850.515.82 по кадастралната карта на гр.С.. От диспозитива на обжалваното решение не ставало ясно кой първи и втори етаж от коя и каква сграда, находяща се в гр. С. с адрес, ул.Св.№ . /бивша ул. Н. Н./, построена в парцел XIV, пл. № 1761, в квартал I-първи от плана на града, и на какви точно помещения щяло да следва ответникът „ОС на ТПК" гр.С. да предаде владението им на ищеца, защото липсата на индивидуализация на сградата водила до неразбираемост и нищожност на решението, обявено от състава на съда, което не можело да бъде приведено в изпълнение, защото в посочения по-горе бивш парцел имало построени няколко сгради, а помещения със записаните в цитирания диспозитив на решението абревиатури не съществували, поради което и ответника бил в невъзможност реално да изпълни нещо неясно, неточно, неиндивидуализирано и реално дори несъществуващо.

 

Четвърто, решение № 276 от 25.11.2011 г. по ВГД № 15/2004 г. по описа на СтОС, било обявено от недопустим да участва в това производство, поради явна заинтересованост от изхода на делото, съдебен състав - т.е. НЕЗАКОНЕН - съдебен състав съгласно чл.12, ал.2 предл.4 от ГПК /отм./, който съдебен състав дори не разгледал и не обсъдил няколкото мотивирани и своевременно извършени процесуални искания за отвод от участие в производството по ВГД № 15/2004 г. по описа на СтОС, извършени от „ОС на ТПК" гр. С..

По делото е представено решението, което ищецът иска да бъде обявено за нищожно. Съгласно константната съдебна практика, а и в теорията е безспорно, че нищожно е онова решение, което е постановено от незаконен състав, което излиза извън предмета на правораздавателната власт на съда, не е изготвено в писмена форма, неподписано е и е абсолютно неразбираемо дори по пътя на тълкуване на решението. Всъщност в самата искова молба ищецът не навежда такива твърдения, а говори за нередовна искова молба, за недопустим иск, за несъществуващ недвижим имот. По отношения на основанието за незаконен състав твърди, че такъв е налице, тъй като съдебния състав поставил решение № 276/25.11.2011г. е заинтересован от изхода на делото. За тази заинтересованост ищецът твърди, че може да се извлече от несвоевременно извършени процесуални искания за отвод и не навежда никакви други твърдения или доказателства в подкрепа на това основание, което би могло да доведе до уважаване на иска му. При извършената служебна проверка на решението нито един от тези пороци не бе открит, поради което решението не може да бъде обявено за нищожно. В тази част настоящата инстанция препраща изцяло към мотивите на първоинстанционния акт на основание чл. 272 от ГПК.

По отношение възраженията на жалбоподателя в подадената въззивна жалба следва да се отговори следното: Обжалваният първоинстанционен акт не е недопустим и твърдението, че РС не се е произнесъл по иска предявен от ищеца е невярно – решението съдържа мотиви и диспозитив за отхвърляне на иск за нищожност на съдебно решение, какъвто иск е предявен. Разгледани са всички относими и релевантни доказателства. Самият обхват на проверка при установителния иск за нищожност на съдебно решение е много стеснен, поради това и възражението на въззивника, че решението е явно несправедливо не може да бъде също споделено.

Ето защо следва да бъде потвърдено първоинстанционното решение, като правилно и законосъобразно и съобразно изхода на делото в настоящата инстанция следва да се присъдят разноски, сторени от въззиваемия – 600 лева адвокатски хонорар.

По отношение на подадената въззивна жалба /именувана частна жалба/ от К.О.И. “Р.” следва да се отбележи, че същата е недопустима. Тази въззивна жалба е подадена само в частта за разноските. Действащият ГПК не възпроизвежда разпоредбата на чл. 70 от ГПК /отм./, която даваше възможност за обжалване на решението в частта за разноските. Въпросът за изменение на решението в частта на разноските е уреден в чл. 248 ГПК. Искането се прави до съда постановил решението и определението може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението. В случая подадената въззивна жалба следва да се разгледа като молба по чл. 248 ГПК. В този смисъл е и решение № 35/25.03.20913г. на ВКС по търг. Дело № 467/2012г. на І ТО, по реда на чл. 249 от ГПК.

Водим от гореизложеното, съдът

Р   Е  Ш  И:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 321/18.03.2014 г., постановено по гр. дело № 4962/2013 г. на Районен съд гр. С..

ОСЪЖДА Кооперативен съюз “Окръжен съюз на трудово-производителните кооперации” с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. “Св.” № ., представляван от Председателя на УС – Р. Т. К., да заплати на Кооперативна организация на инвалиди “Р.” с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. “Св.” № ., ет. ., представлявана от Председателя М. С. С., сума в размер на 600 лева, представляващи направените разноски пред въззивна инстанция.

ВРЪЩА на Районен съд – гр. С. подадената въззивна жалба от Кооперативна организация на инвалиди “Р.” за произнасяне по реда на чл. 248 от ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО за връщане не подлежи на обжалване.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от получаване на съобщението при условията на чл. 280 от ГПК.

 

 

                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                            ЧЛЕНОВЕ:       1.

 

                                                      2.