Р Е Ш Е Н И Е

 

  347                                                     07.11.2014 г.                          гр.Стара Загора

 

  В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД                І ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На осми  октомври                                             две хиляди и четиринадесета година

В публичното заседание в следния състав:

 

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА

                                                                       

        РУМЯНА ТИХОЛОВА

                                                                  ЧЛЕНОВЕ:

                                                                                            МАРИАНА МАВРОДИЕВА

Секретар П.В.

Прокурор…………………….

Като разгледа докладваното от съдията - докладчик МАВРОДИЕВА въззивно гражданско дело N 1330 по описа за 2014 година.

    

Производството е образувано по въззивна жалба на адв. А.Г. като пълномощник на В.Б.Г., действаща като майка и законен представител на Б.Е.Г. против решение № 168 от 25.03.2014г., постановено по гр.дело № 1684/2013 г. по описа на Казанлъшкия районен съд, с което се отхвърля предявения от В.Б.Г., като майка и законен представител на малолетното си дете Б.Е.Г. против ОУ „Кирил и Методий с. Копринка, Община Казанлък иск за сумата от лв., представляваща частичен иск от претенция в размер на лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди поради причиненото на Б.Е.Г. на 19.08.2011г. увреждане ведно със законната лихва, считано от 19.08.2011г. до окончателното изплащане на сумата изцяло като неоснователен и недоказан; присъдени са разноски.

 

Въззивникът счита, че постановеното по делото решение е неправилно и необосновано. Съдът достигнал до редица правилни и съответстващи на събраните доказателства изводи относно осъществяването на релевантни по делото факти. Излага подробно съображения в тази насока, които съдът е докладвал в съдебно заседание. Моли да се отмени изцяло решението и да се постанови друго, с което да се уважи иска. Претендира разноски.

 

Въззиваемият ОУ “ Кирил и Методий” с.Копринка, общ. Казанлък, представляван от директора М.М.Б., чрез пълномощника си адв. С.А. оспорва жалбата като неоснователна. Счита, че въпреки неправилното установяване на фактите по делото, съдът стигнал до правилен извод, че ответникът не е отговорен за увреждането и искът е неоснователен и недоказан. Излага подробни съображения в отговора си, които са докладвани в  съдебно заседание. Моли да се постанови решение, с което да се потвърди обжалваното решение и се остави без уважение подадената въззивна жалба като неоснователна. В случай, че съдът приеме исковете за основателни, моли да се намали размера на претендираното обезщетение като завишено, както и да се намали, поради съпричиняване от страна на детето, както и да се приспадне платеното от застрахователя обезщетение. Претендира за разноски.

            Дирекция “Социално подпомагане” – гр.Стара Загора, редовно и своемременно призовани, не изпращат представител и не вземат становище по въззивната жалба.

 

            Съдът, след като провери събраните пред първата инстанция доказателства и обсъди становищата на страните, намира за установена следната фактическа и правна обстановка:

 

Предявен е частичен иск за сумата … лв. от цялата претенция в размер на …лв., с правно основание в чл. 49, във вр. с чл.45 и чл.52 от ЗЗД.

 

Ищцата като майка и законен представител на малолетното си дете Б.Е.Г. твърди, че на 19.08.2011г., докато синът й играел в двора на училището в с. Копринка, Община Казанлък претърпял телесно увреждане. По време на игра със свои приятели се спънал и паднал на греблото на снегорин, паркиран в двора на училището, като се наранил тежко в областта на пояса. Откаран бил с линейка в МБАЛ „Проф. д-р Ст.Кирковичгр. Стара Загора, приет бил по спешност в урологичното отделение и на 20.08.2011г.  бил опериран, при което му бил отстранен десния бъбрек. Престоят му в болницата продължил 10 дни. Изписан бил с препоръка за терапия и въздържане от каквото и да било физическо натоварване. Травмата му причинила разстройство на здравето, болки и страдания по време на манипулациите и по време на възстановителния период, продължил до месец февруари 2012г. През първия месец преимуществено лежал, а след това излизал навън, предприемал кратки разходки, но не посещавал учебните занятия и не играел с връстниците си. Причинената му травма налагала строг диетичен режим, забрана да спортува. При претоварване вдигал температура. Една евентуална травма можела да доведе до дисфункция на другия бъбрек. С експертно решение му била определена 50% инвалидизация. Станал затворен, често неспокоен и раздразнителен, не желаел да говори за случилото се, плашел се от силен шум. По повод инцидента от Регионалния инспекторат по образованието гр. Стара Загора била извършена проверка и било констатирано, че директорът на училището е нарушил заповед № РД09-1583/09.09.2009г., като не е осигурил необходимите условия за възпрепятстване достъпа на МПС на територията на училището, което създало условия за настъпване на увреждането. В продължителен период от време преди настъпване на събитието управата на училището търпяла постоянното паркиране в двора на различен вид опасна земеделска техника, която била налична и в дена на събитието и преместена окончателно едва след предявяване на иска. Моли съда да осъди ответника да й заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на лв., представляващо частична претенция от лв, на колкото оценява претърпените неимуществени вреди, заедно със законната лихва. Ответникът чрез процесуалния си представител не признава иска. Твърди, че изложеното в исковата молба не отговаряло на истината. На посочената дата в двора на училището нямало паркирана опасна техника. Освен това на 08.08.2011г. Б. бил претърпял друг инцидент - бил съборен на земята и ритан по тялото и в областта на пояса от лице от ромски произход, в резултат на което нараняването в областта на бъбреците и последвалите усложнения можело да се дължат именно на това. Според самото дете то било откарано в бърза помощ в гр. Казанлък, а не в Стара Загора. Директорът на училището не бил уведомен за инцидента, поради което не били уведомени и Инспектората и застрахователя. Освен това инцидентът станал по време на  лятната ваканция, когато отговорност за децата носят родителите им. Налице била липса на родителски контрол и съответно съпричиняване от страна на родителите. Вещите, причинили травмата били собственост на трето лице и по силата на чл.50 от ЗЗД то следвало да отговаря за причинените вреди. Липсвало виновно поведение от страна на директора на училището, поради което и не можело да бъде ангажирана отговорността му по чл.49 от ЗЗД. Твърди, че не бил доказан механизма на нараняването, виновното поведение на ответника и причинната връзка. Освен това оспорва размера на иска, като твърди, че е налице съпричиняване, а и ищецът получил и застрахователно обезщетение в размер на лв., които следвало да се приспаднат ако съдът приеме иска за основателен.

 

Безспорно е по делото, че ищецът Б.  Г. на 19.08.2011г. е претърпял телесно увреждане по време на игра в двора на училището в с. Копринка.

 

От представените писмени доказателства се установява, че на 19.08.2011г. Б.Г. е приет в ФМСП Казанлък. Извършена е консултация с хирург, направена е ехография на вътрешни органи, след което е насочен към ОРБ Стара Загора за лечение. От медицинската документация, намираща се в МБАЛ Стара Загора е видно, че детето е постъпило по спешност в 02ч. на 20.08.2011г, извършени са били необходимите изследвания, след което е оперирано. В изготвената епикриза № 512 от УО е видно, че при постъпване в болницата Б. е имал коликообразни болки в дясната лумбална област в следствие на травма на същата. Има хематурия, датираща от 3 часа. Окончателната му диагноза е . Детето е изписано на 31.08.2011г в добро общо състояние, без болкови синдром, с препоръки за стриктно спазване на назначената терапия и освобождаване от физическо натоварване.

 

От заключението на съдебно - медицинската експертиза, изготвена от уролог, неоспорена от страните и приета от съда се установява, че детето е насочено към МБАЛ „Проф. Киркович Стара Загора от филиала на спешен център Казанлък с травма в дясната поясна област и съмнение за разкъсване на десен бъбрек. Прието е веднага в урологичното отделение, направени са му параклинични и образни изследвания, при които са установени: околобъбречен хематом/кръвоизлив в капсулата на бъбрека и разкъсване на органа. Веднага е била предприета спешна/животоспасяваща/интервенция, по време на която е било потвърдено съмнението за разкъсване на бъбрека с продължаващо кървене. Това е наложило отстраняване на бъбрека. Вещото лице установява, че руптурата на бъбрек е едно от спешните състояния в урологията и само възстановяването на органа /при възможност/ или неговото отстраняване могат да предотвратят голяма кръвозагуба, несъвместима с живота. Поради това и е категорично в заключението си, че травмата е с давност от няколко часа. Счита, че травмата е получена при директно съприкосновение /удар в тази област/ по описания в исковата молба начин. Нараняването на бъбрека не се дължи на предходна травма. Тя не може да се получи само от падане на земята, ако няма нещо над повърхността. Отстраняването на апендикса е извършено, за да се предотврати усложнение при операцията, тъй като в протокола било отбелязано, че е бил катарално възпален.

 

От заключението на съдебно - медицинската експертиза, изготвено от травматолог, също неоспорено от страните и възприето от съда, се установява, че след удара Б. е откаран в БНМП-Казанлък, след което с линейка е транспортиран в урологичното отделение на МБАЛ „Проф.Киркович Ст. Загора. Извършена е била операция, при която са отстранени десен бъбрек и апендикс. След извършения преглед във връзка с изготвяне на експертизата е установено, че детето няма проблеми с опорно-двигателния апарат. Има следоперативен цикатрикс на корема.

 

По делото е назначена и изслушана и съдебно - психологична експертиза, от заключението на която се установява,че към настоящия момент у Б.Г. не се регистрират симптоми, характерни за наличие на повишена ситуативна и житейска тревожност. Той е със запазени базови психични дейности, без психопатологични отклонения. В ролята си на пострадал е възприел правилно ситуацията и последващите я действия и събития. За него е било налице стресогонно събитие, което за сега не е отключило остра стресова реакция. Има значима житейска промяна, свързана с напрежение и последващо леко разстройство в адаптацията, което с времето се преодолява. В момента няма постравматичен стрес. Възстановяването му е настъпило в рамките на нормален период от време.

 

По делото е представена и приета като доказателство преписка по застрахователна полица за групова застраховка3лополука на учащи № 0105А0012696 с период на валидност от 07.10.2010г до 06.10.2011г., със застраховащ училището и застраховани: група лица по приложен списък. Въз основа на сключената застраховка, на 25.01.2012г. В.Г. е подала заявление за изплащане на застрахователно обезщетение на сина й Б.Г.. На 17.02.2012г. и е било изплатено застрахователна обезщетение за рискатрайна загуба на трудоспособност в следствие на злополука в размер на 50% от застрахователната сума- лв.

По делото е представено писмо изх.№ 1154 от 31.07.2012г. на РИО - Стара Загора до В.Б.Г..  В резултат на извършената проверка, РИО – Стара Загора взема становище, че действително в училището се паркирали селскостопански машини и техника. При огледа на училището се  установило, че директорът не бил осигурил необходимите условия за да възпрепятства достъпа на моторни превозни средства на територията на училището и не изпълнил задълженията си съгласно заповед № РД 09-1583/09.09.2009г. на министъра на образованието, младежта и науката. Достъпът до двора на училището не бил ограничен, липсвала врата. На много места оградата също липсвала.  

Съгласно заповед № РД 09- 1583 от 09.09.2009г. на Министъра на образованието, младежта и науката, / която не е представена по делото, но е обществено достъпна, тъй като се намира на сайта на министерството/ с оглед осигуряването на безопасни условия на обучение, възпитание и труд в общообразователните институции от системата на народната просвета е необходимо да се предприемат действия от директорите на училищата по осъществяване на строг контрол върху достъпа на МПС в недвижимите имоти, ползвани от ръководените от тях институции. Следва да се забрани влизането и паркирането на МПС на територията на ръководените интитуции, с изключение на автомобили, осигуряващи условия за осъществянане на образователно- възпитателния процес или на трети лициа, с които са налице договорни отношения.

 

За изясняване на делото от фактическа страна са допуснати гласни доказателства. В показанията си св. Д.И. твърди, че на 19.08.2011г. около 17.30 ч. видял Б. в двора на училището в селото, който плачел, бил приведен и се държал за кръста. Имал синина. С мотора си свидетелят го отвел при баща му, като детето обяснило, че се ударило на голямо желязо и че много го боли. В двора на училището в близост до футболната врата имало  трактор с гребло. Техника в двора бил виждал и преди това. Св. Т.Б. установява, че като младши полицейски инспектор извършил проверка по жалба за инцидента и установил от разпити, че в двора на училището се държала селскостопанска техника. При разговор с детето то обяснило, че се  ударило в желязо. Св. Т.К.установява, че в двора на училището месеци наред имало гребло от трактор, а М.С. и неговата фирма използвали двора да сушат карсил и с греблото събирали продукцията. Греблото се намирало до футболната врата, острата му страна сочела към физкултурния салон, а това, което се окачва лежало на земята. На 19.08.2011г. билката все още не била разпръсната и децата играели в двора. Лично тя водела детето си да играе там, но никога не го оставяла само именно поради намиращата се техника. Разбрала, че Б. е паднал в училищния двор и вероятно се е ударил точно на това желязо. В последствие разбрала за извършената му операция. След връщането му в къщи, Б. бил уплашен и половин година бил в стрес. Искал да играе с другите деца, но родителите му не му позволявали. Провалила му се учебната година. Не можел да играе с децата, тъй като не трябвало да тича. При откриване на детската площадка в селото била с Б. и не било имало инцидент с него.

От показанията на св. О. се установява, че Б. паднал в двора на училището и се наложило да му направят операция, при която му отстранили единия бъбрек. Първо го приели  в  Казанлък, след  което  по  спешност го  откарали  в  Стара Загора. Детето  било травмирано, не желаело да говори, лежало. Изпитвало болки. Един месец след изписването му от болницата започнало подобрението. Едва след 3-4 месеца започнало да говори за станалото. И сега не играел както преди, защото се налагало да се пази. Не бил повтарял учебната година.

Съдът намира, че следва да даде вяра на показанията на тази група свидетели, тъй като същите са непротиворечиви по между си и са в съответствие с останалите писмени доказателства, събрани по делото. 

 

Св. Милко Скечелиев твърди, че техниката била тяхна, но я държали в база извън селото. Карсил сушали в края на юли и то за най-много три дни, като сутрин го разстилали, а вечер го събирали до 16.00 ч. да не се овлажнява с греблото. На 19.08.2011г в двора на училището нямало тяхна техника. Карсила сушали без разрешение от директора на училището, защото в първия ден я нямало. От сина си знаел за инцидент с Б. преди дни, когато бил ритан от някакъв циганин заради балон. Неговият син и много други деца играели в този двор. За училището имало само един вход и оттам се влизало в двора, защото теренът не позволявал. Св. М.С. твърди, че техниката си съхранявали в база. До 10 август събирали бял трън, семето сушали в двора на училището и до 16.00 ч. всеки ден го събирали. Техниката им не била оставяна без надзор, гребло не било оставяно, тъй като се прибирало с трактора. Техниката влизала сутрин и вечер я прибирали. Синът на брат му една вечер се прибрал и казал, че Б. паднал от катерушка. След това при откриване на детската площадка бил ритнат от циганин заради балон. По-късно при игра в двора на училището, започнал да се привива от болка и Д. го закарал у тях. Греблото било закачено на трактора и влизало под него. Когато се ползвало, било на самата повърхност, а когато не се ползвало стояло на 20 см. от земята. При движение назад без да гледа, греблото щяло да го удари под кръста.

 

Показанията на свидетелите М.и М.С., досежно твърдението им, че на 19.08.2014г. в двора на училището не е била паркирана селскостопанска техника, нито е било оставено гребло от такава техника, съдът намира, че не следва да се кредитират с доверие. Това е така, защото тези твърдения са в противоречие с останалите гласни и писмени доказателства, събрани по делото. От друга страна двамата свидетели като собственици на тази селскостопанска техника са заинтересовани от изхода на делото, което обстоятелство, следва да се вземе предвид при оценка на показанията им.

Съобразно чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, който виновно е причинил другиму. За да възникне задължението за обезщетяване на вреди, респективно правото на пострадалото лице да търси обезвреда, следва да се установят елементите на фактическия състав на непозволеното увреждане: наличие на деяние, което да е противоправно, да е извършено виновно, да е причинило вреди и тези вреди да са в причинно - следствена връзка с извършеното. Вината се предполага и не е нужно да се доказва от ищците, предвид законовата призумция на чл.45, ал.2 от ЗЗД.

 

С оглед на събраните по делото доказателства, въззивната инстанция намира за безспорно установено, че Б.Г. е претърпял болки и страдания, както от получената травма в момента на удара, така и в последствие по време на лечението, а и след него. Отстраняването на бъбрека е довело до трайно му увреждане и определяне на 50 % степен на увреждане без чужда помощ. Б. е все още дете, което следва да се ограничава в игрите, да се щади от натоварване и до края на живота си да търпи ограничения, за да запази другия си бъбрек здрав и фунциониращ. Безспорно е установено, че увреждането е причинено от падането му върху гребло на трактор, собственост на фирмата на С., паркирано в училищния двор.

Установи се също, че е налице неправомерно поведение на директора на ответното училище, под формата на бездействие, изразяващо се в неизпълнение на задълженията му по осигуряване на безопасни условия на обучение, възпитание и труд в училището, чрез забрана на влизане и паркиране на МПС на територията на ръководеното от него училище. Цитираната по – горе заповед на МОНМ изисква осигуряване на безопасни условия на обучение, възпитание и труд на териоторията на училището не само през време на учебната година, а и през останалото време,  през време на ваканцията на децата. Това е така, защото в самата заповед на министъра не е налице отраничаване на периода, в който следва да се осигуряват безопасните условия на територирията на училището. Макар да се сочи, че става дума за обучение, възпитание и труд, тази част от заповедта не може да се тълкува, че задължението на директора касае единствено периода на учебния процес на повереното му училище. В този смисъл са и констатациите на РИО - Стара Загора  в отговора по жалбата на В.Г.,  където се приеме, че директора на училището в с. Копринка е нарушил задълженията си съгласно заповед на Министъра от 09.09.2009г., като не е осигурил необходимите условия за да възпрепятства достъпа на МПС на територията на училището.  

Причинната връзка е зависимост, при която деянието е предпоставка за настъпване на вредата, а тя е следствие на конкретното действие или бездействие на деликвента. Възможно е деянието да не е единствената причина за резултата, но това не изключва отговорността за деликт, а само определя нейния обем. Деянието е необходимо условие за настъпване на вредата тогава, когато при мисленото изключване на поведението на деликвента, тя не би настъпила, т.е. когато при това изключване неправомерния резултат не би настъпил. В този случай, ще е налице причинна връзка между поведението на деликвента и настъпилия вредоносен резултат.

 

            От така установената фактическа обстановка по делото, въззивната инстация намира, че е налице причинно - следствена връзка между бездействието на директора на училището и настъпилите на ищеца вреди, в резултат на претърпения инцидент в двора на училището. Причинно – следствена връзка е налице доколкото, ако директорът на училището бе предприел нужните действия по ограничаване на достъпа до двора на училището на моторни превозни слредства, процесното увреждане не би настъпило. Вината се предполага съгласно законовата призумпция на чл.45 ЗЗД.

 

Отговорността по чл.49 от ЗЗД има обезпечително гаранционна функция и произтича от вината на натоварените с извършване на работа лица. Тя е отговорност на лицата, които са възложили другиму извършване на някаква работа при настъпили вреди, причинени при или по повод на тази работа. Безспорно е по делото, че директорът на училището е лице, на което са възложени функции по управление на общообразователната институция от Министъра на образованието. За неговите действия, при и по повод управлението на училището, отговорност носи училището.

 

            Предвид изложените съображения въззивната инстанция намира, че може да се направи обоснован извод, че са налице елементите на фактическия състав на непозволеното увреждане, съгласно чл.49, във вр. чл.45 от ЗЗД.

 

            С оглед на основателността на претенцията на ищеца, съдът следва да разгледа възражението на ответника за намаляване на размера на претендираните вреди, предвид наличие на съпричиняване от страна на пострадалия, поради липса на родителски контрол през време на ваканцията, както и за приспадане на заплатеното обезщетение от застрахователната компания в размер на 500 лв.

            Въззивната инстация намира тези възражения за основателни. Това е ката, защото пострадалото дете е било на 9 години към датата на инцидента, случил се през време на лятната ваканция, през което време детето следва да бъде под родителски надзор. Съгласно чл.8, ал.8 от Закона за закрила на детето, родителите, настойниците, попечителите или другите лица, които полагат грижи за дете, са длъжни да не оставят без надзор и грижа децата до 12-годишна възраст, ако с това се създава опасност за тяхното физическо, психическо и нравствено развитие.  Предвид горната разпоредба, родителите на Б.Г., също не са изпълнили своето задължение по осъществяване на надзор върху детето си, поради което е налице неправомерно поведение от тяхна страна, под формата на бездействие, което е допринесло за настъпване на вредоносния резултат. От тази гледна точка дължимото обезщетение следва да бъде намалено наполовина, като се приме, че съпричиняването от страна на родителя е ½ част.

            Претенцията на ищеца в размер на … лв., представляваща частичен иск от общата сума … лв. е частично основателна. Най - напред от нея следва да се приспадне заплатеното застрахователно обезщетение в размер на …лв., съгласно трайната практика на съдилищата. След това следва да се намали с ½ част, колкото е съпричиняването от страна на родителите. Ето защо предявеният частичен иск е основателен и доказан до размера на …лв., до който размер следва да бъде уважен.

                                     

            С оглед на гореизложените съображения, въззивната инстанция намира, че жалбата на въззивниците е частично основателна. Решението на Казанлъшкия районен съд в частта му, с която искът е отхвърлен до размер на … лв. като незаконосъобразно следва да бъде отменено, вместо това предявеният частичен иск за претърпени щети следва да бъде уважен до размера … лв.,  заедно със законната лихва от датата на увреждането.

 

В полза на въззивниците следва да се присъдят направените пред двете инстанции разноски в размер на …лв., съразмерно на уважената чст от иска. В полза на въззиваемата страна, следва дсе присъдят разноски съразмерно на отхвърлената часдт от иска в размер на … лв.

 

Водим от горните мотиви, съдът

 

Р Е Ш И :

 

            ОТМЕНЯВА решение № 168 от 25.03.2014г., постановено по гр.д. № 1684/2013г. по описа на Казанлъшкия районен съд, в частта му, с която искът е отхвърлен до размер на …лв., както и в частта за присъдените разноски,  като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

 

            ОСЪЖДА ОУ „Кирил и Методий с. Копринка, Община Казанлък гр. да заплати на В.Б.Г. ЕГН ********** като майка и законен представител на малолетното си дете Б.Е.Г. ЕГН **********,***  сумата от …/ …/ лева, по предявен частичен иск от претенция в размер на лв., представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди от непозволено увреждане причиненото на Б.Е.Г. на 19.08.2011г., намалено поради съпричиняване, ведно със законната лихва, считано от 19.08.2011г до окончателното изплащане.

 

            ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.

 

ОСЪЖДА ОУ „Кирил и Методий с. Копринка, Община Казанлък да заплати на В.Б.Г. ЕГН ********** като майка и законен представител на малолетното си дете Б.Е.Г. ЕГН **********,***  сумата от …/ …/ лв., представляващи направените по делото разноски за двете инстанции, съразмерно на уважената част от иска.

 

ОСЪЖДА      В.Б.Г. ЕГН ********** като майка и законен представител на малолетното си дете Б.Е.Г. ЕГН **********,*** да заплати на  ОУ „Кирил и Методий с. Копринка, Община Казанлък сумата от … /…/ лв., представляващи направените пред двете инстанции разноски, съразмерно на отхвърлената част от иска.

 

            Решението може да се обжалва пред ВКС на Република България в едномесечен срок от връчването му, при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК.

           

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ: