Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 342/06.11.2014 г.                                         Град С.

 

                               В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД                    ІІ  Граждански състав

На тридесети октомври                                               Година 2014

в публичното заседание, в следния състав:

                                                         

                                      Председател: МАРГАРИТА САРАНЕДЕЛЧЕВА

                                              Членове: 1. НИКОЛАЙ УРУКОВ

                                                             2. ВАНЯ ТЕНЕВА

Секретар  С.С.

Прокурор

като разгледа докладваното от съдията - докладчик УРУКОВ

въззивно гражданско дело № 1332 по описа за 2014 година.

Производството е на основание чл.258 и сл. от ГПК.

Производството е образувано по постъпила  жалба от Д.М.М., срещу постановеното решение № 368 по гр. дело № 4547/2013г., по описа на РС-С.. Излага доводи, че ищеца е представил удостоверение за данъчна оценка с декларирани невярни квадрати метри на имота и невярно бил декларирал като не жилищен процесния имот. Сочи, че още към имота с идентификатор 68850.503.519.1.1 няма прилежащи части или прилежащо мазе от 29.90 кв.м и югоизточно таванско помещение от 37 кв.метра, за което прилага кадастрална схема на имота. Сочи, че неправилно въззиваемия А.Д.М. е посочил за себе си за 3/6 собственик на въпросния имот. Възивникът посочва, че жилището му се намира на първия етаж и това му е основното жилище, което било пречка за въззиваемия А.М. и затова посочвал, че въззивника живее на втория  етаж. Прилага в тази връзка системен бон за платена електроенергия по клиентски номер, измервателна точка на негово име.

Посочва, че на втория етаж се намира основното жилище на Б.Б., видно от удостоверение за наследници издадено от Община – С.. Прилага и актуално удостоверение за данъчна оценка от Община С. за процесния имот.

Въззивникът моли, да се уважи подадената жалба и остави без уважение предявения срещу него иск.

 

Не претендират за присъждане на разноски.

 

Въззиваемият А.Д.М. е подал  писмен отговор на въззивната жалба чрез пълномощника си адв. К.Л., в която излагат доводи, че не са съгласни с изложените доводи във въззивната жалба на въззивника Д.М. и молят да бъде оставена без уважение, като се потвърди постановеното решение на първоинстанционния съд, като правилно и законосъобразно.

 

Във връзка с посоченото, че Д.М. живее на втория етаж и че имота е не жилищен пояснява, че сторил това тъй като дълги години имота на първия етаж се ползвал за зъболекарски кабинет, както и че от СГКК С. не желаели да допълват по никакъв начин данни за първия етаж и затова всъщност тази кадастрална схема била непълна, а поради това, че постройката е стара, липсва и запис за квадратурата.

 

Моли да се остави в сила решението на РС-С. като правилно и законосъобразно, уважи предявения иск като основателен и доказан и остави без уважение подадената въззивна жалба от Д.М..

 

Не представя писмени доказателства с писмения отговор.

 

Не прави искане за присъждане на разноски.

 

          Въззивникът Д.М.М., редовно и своевременно призован, не се явява пред въззивния съд. Поддържа подадената въззивна жалба, като счита същата за основателна и като такава моли да бъде изцяло уважена и бъде отменено постановеното решение на първоинстанционния съд, ведно с всички законни последици от това. В тази връзка моли да се отхвърли предявеният иск изцяло като неоснователен и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

 

Първият въззиваем А.Д.М., редовно и своевременно призован, не се явява. Вместо него се явява адв. Л., която заема становище, че въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.

 

Другите двама въззиваеми Б.С.Б. и К.М.М., редовно и своевременно призовани, не се явяват,  и не изпращат представител по делото.

 

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намери за установено следното:

 

Предявен е установителен иск за собственост върху недвижим имот, с правно основание чл. 34 от ЗС, във вр. с чл. 341 и сл. от ГПК за делба, като производството е във фазата по допускане на делбата.

           

Разгледана по съществото си въззивната жалба на жалбоподателя се явява неоснователна и недоказана, поради следните съображения:

 

В първоинстанционното производство правилно е установена следната фактическа обстановка: От представените пред първостепенния съд доказателства: заверени копия на  удостоверения за наследници, изх. № 2404/21.05.2013 г. и изх. № 2380 от 20.05.2013 г. на Община С. е видно, че наследодателите на страните К.А. М.а, починала на 08.05.1989 г. в гр. С. и Д.М.С., починал на 06.10.1990 г.  са оставили за свои законни наследници:  първия въззиваем А.Д.М.– син, М. Д.М.– син, починал на 09.04.2013 г., а той от своя страна е оставил за свои законни наследници: втората въззиваема Б.С.Б.-М – съпруга, въззивника Д.М. М. – син и третия въззиваем К.М. М. – син.

 

Видно от нот. акт под № ...г., протокола за доброволна подялба от датата 09.03.1960 г. по гр.д. № 297/1960 г. на Народен съд С. и протокол за делба по гр.д. № 50/1967 г. на Народен съвет С., наследодателите на страните К. А. М.а и Д. М. С. са оставили в наследство следния недвижим имот, а именно:  една втора идеална част от дворното място, находящо се в гр.С. на ул. “Св.” № ., цялото от 317.10 кв.метра /триста и седемнадесет цяло и десет стотни квадратни метра по нотариален акт, а по скица от 329 кв.метра, представляващо поземлен имот с идентификатор № 68850.503.519 /шестдесет и осем хиляди осемстотин и петдесет,точка, петстотин и три, точка, петстотин и деветнадесет/, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-65 от 30.05.2008 год. на Изпълнителния директор на АГКК, с трайно предназначение на територията- урбанизирана и начин на трайно ползване- ниско застрояване до 10 м, с номер по предходен план: 2847 в квартал 77 парцел IV, при съседи на поземления имот: № 68850.503.966, № 68850.503.523; № 68850.503.520 и № 68850.503.949, както и реално с първия етаж от построената в описаното дворно място сграда, съставляваща самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 68850.503.519.1.1, който първи етаж е с площ съгласно удостоверение за данъчна оценка от 88.28 кв.метра и се състои от следните помещения: четири стаи, санитарен възел и килер, ЗАЕДНО с прилежащото западно мазе от 29.97 кв.метра и югоизточно таванско помещение от 37 кв.метра.  Не се спори по делото, че надстроена и пристроена от трето лице - Г.И. Б., на което е учредено правото на строеж за третия жилищен етаж,  а втория жилищен етаж, ведно с прилежащите му мазе и таван, както и ид.част от дворното място, са подарени на починалия му брат М. Д.М. и са съсобствени само между ответниците, които са негови наследници, като първия въззиваем и ищец А.М. няма дял от този втори етаж.

 

Видно от приетите по делото доказателства, гореописаният имот е съсобствен по наследство на страните по делото.

 

Въззивният съд намира, че както в исковата молба, така и в обжалваното решение квотите на страните са правилно посочени, тъй като делбата не се допуска според броя на лицата съсобственици, както твърди въззивникът Д.М., а според правилата на Закона за наследството /ЗН/. В случая, наследодателите К.А. М.. и Д.М.С. са имали 2 деца- първия въззиваем А.Д.М. и починалия му брат М. М.. Д.М. е наследник по заместване съгласно чл. 10 от ЗН на баща си и в рамките на неговата квота и следва да дели с брат си К. и преживялата съпруга и втора въззиваема Б.С.Б., при равни части. Затова и квотите в решението на районния съд са правилно и обосновано посочени.

 

В този смисъл децата на починалия М. Д.М. – ответниците Д.М. и К.М. – наследяват по равни части /чл. 5 ал. 1 от ЗН/, а преживялата съпруга – втората въззиваема Б.Б.-М. - наследява част, равна на частта на всяко дете /чл. 9 ал. 1 от ЗН/.  Следователно, процесният имот следва да се допусне до делба, при квоти – 3/6 идеални части за ищеца и първи въззиваем А.М.; 1/6 идеална част за Б.С.Б., 1/6 идеална част за Д.М.М., 1/6 идеална част за К.М.М..

 

Относно твърдението във въззивната жалба че първия въззиваем е декларирал имота като нежилищен, съдът намира, че това е направено с оглед обстоятелството, че този имот /първия етаж/ дълги години е бил ползван като зъболекарски кабинет. Тъй като обаче няма проект за преустройство от жилищен в нежилищен имот, съдът правилно и мотивирано е допуснал съдебната делба на първия етаж като жилище.

 

Относно следващото оплакване и искане във въззивната жалба  съдът „да преразгледа делото и да не уважи иска на А. М. ", което на практика означава да се отхвърли иска за делба, то това искане съдът намира, че е неоснователно и не почива по никакъв начин на императивните разпоредби на Закона за наследството. Налице е съсобственост между няколко съсобственици и правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е допуснал делбата между тези съсобственици, поради което искът се явява основателен и доказан.

 

С оглед на гореизложеното, Окръжният съд като въззивна инстанция следва да остави без уважение въззивната жалба, и разглеждайки делото по същество, приема, че следва да постанови съдебно решение, с което да потвърди решението на първоинстанционния съд като допустимо, правилно и обосновано, постановено при спазване на материалния закон и съответно съдопроизводствените правила.

 

В заключение въззивният съд намира, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено, ведно с всички законни последици от това. 

 

На основание чл.78, ал.3 във връзка с чл. 273 от ГПК въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемите направените от последните разноски по делото пред настоящата съдебна инстанция, но тъй като съдът намира, че от една страна такива разноски не са направени, а от друга страна не са били поискани от въззиваемите, то такива не следва да бъдат присъждани.

 

Водим от горното, съдът

 

                        Р    Е    Ш    И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 368/28.03.2014г., постановено по гр.д. № 4547/2013г., по описа на С.районен съд, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

         Решението подлежи на касационно обжалване в 1-месечен срок от връчването му на страните пред Върховния касационен съд на Република България чрез Окръжен съд - С. при наличието на основанията по чл.280, ал.1 от ГПК.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ:   1.              

 

 

  2.