Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

  Номер 361 ……………………21.11.2014 година………………Град Стара Загора

 

 

                                              В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД………………Първи граждански състав

На двадесет и втори октомври…………………………………….…..Година 2014              

В публичното заседание в следния състав:                                            

                                               

                                             

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА

 

                                               ЧЛЕНОВЕ:           РУМЯНА ТИХОЛОВА   

 

                                                                             МАРИАНА МАВРОДИЕВА                                                                                       

                        

 

Секретар П.В.……………..………………………………………

Прокурор……………………………………………………………………………..

като разгледа докладваното от……………………………съдията Р.ТИХОЛОВА      

въззивно гражданско дело номер 1345…..по описа за 2014……………...година.

 

        Производството по делото е образувано след обезсилването на решение № 200 от 10.05.2013 г., постановено по гр.дело № 1122/2013 г. на Старозагорския окръжен съд, и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав, с решение № 114/03.06.2014 г. по гр.дело № 5833/2013 г. на ВКС, Трето гражданско отделение.

 

        С решение № 143 от 31.01.2013 г., постановено по гр.дело № 5474/2012 г. на Старозагорския районен съд, М.Д.Л. е осъден да заплати на Ц.Й.Д. сумата от 9000 лв., представляваща обезщетение за причинени от М.Д.Л. на Ц.Й.Д. неимуществени вреди на 17.05.2011 г. в гр.Стара Загора, вследствие на извършено от М.Д.Л. престъпление по чл.129, ал.1, вр. с ал.2 НК, за което същият е признат за виновен по НОХД №1023/2012 г. на СтРС и му е наложено наказание „Пробация”, които неимуществени вреди се изразяват в претърпени от Ц.Й.Д. болки и страдания в резултат на: счупване на ъгъла на долната челюст в дясно с наложило се  отстраняване на зъб № 48 и оток и кръвонасядане по дясната лицева половина, като в останалата му част- до претендираните … лв. искът е отхвърлен.

        Въззивникът М.Д.Л. счита, че решението в осъдителната му част е неправилно и незаконосъобразно. Моли същото да бъде частично отменено и след като се отчете факта, че ищецът съпричинил вредоносния резултат, да бъде постановено друго решение, с което да бъде намален размера на обезщетението. Претендира за разноските поделото.

 

        В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор от другата страна Ц.Й.Д., чрез пълномощника му по делото адв.Д.Е., с който взема становище, че жалбата е процесуално допустима, но неоснователна. Моли същата да бъде оставена без уважение и му се присъдят разноските по делото. В този срок е подадена и насрещна въззивна жалба от Ц.Й.Д., с която заявява, че решението в осъдителната му част е несправедливо. Моли същото в тази му част да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което искът бъде уважен в размера, посочен в исковата молба.

 

        Съдът, като обсъди направените в жалбите оплаквания, намери за установено следното:

 

        Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл.45 ЗЗД и чл.52 ЗЗД. Ищецът Ц.Й.Д. твърди в исковата си молба, че на 17.05.2011 г. в гр. Стара Загора ответникът М.Д.Л. му причинил средна телесна повреда, изразяваща с в открито счупване ъгъла на долната челюст в дясно; отстраняване на зъб № 48; оток и кръвонасядане по дясната лицева половина. По образуваното НОХД № 1023/2012 г. на PC- Стара Загора същият се признал за виновен по повдигнатото му обвинение. Със споразумение по същото дело ответникът бил признат за виновен в това, че на 17.05.2011г. в гр.Стара Загора причинил на ищеца средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на челюст, при което се затруднявало дъвченето и говоренето му, поради което и на основание чл.129, ал.1, във вр. с ал.2, във вр. с чл.55 ал.1 т.2 б.„б” НК му било наложено наказание „Пробация” с пробационни мерки. В резултат на това деяние претърпял неимуществени вреди, изразяващи се във физически и психически болки, страдания и неудобства. Обичайният му начин на живот бил сериозно нарушен. От 18.05.2011 г. до 20.05.2011г. бил в клиника по лицево-челюстна хирургия в гр.Пловдив, където му била извършена оперативна интервенция и му бил издаден болничен лист за още месец домашно лечение. Невъзможността след инцидента да възстанови обичайния си начин на живот, в т.ч. и продължаващите болки и неудобства, продължила месеци наред. Вследствие на всичко това се увредило здравето на ищеца, отслабнал значително и съществено се променил социалният му живот, което от своя страна повлияло върху психическото му състояние. Затворил се в себе си, не желаел да контактува с хората. Причинените му неимуществени вреди били пряка и непосредствена последица от действията на ответника М.Д.Л.. Претендирал е съдът да осъди ответника да му заплати обезщетение за причинените му неимуществени вреди в размер … лева, ведно със законната лихва от деня на увреждането- 17.05.2011 г.

 

        В отговора си по чл.131 ГПК ответникът М.Д.Л. признава иска по основание, но го оспорва по размер с възражението, че размерът на претендираното обезщетение бил прекомерно завишен. Оспорва твърденията: че на въпросния ден причинил на ищеца отстраняване на зъб 48 и кръвонасядане на дясната лицева половина; начина на причиняване на телесното увреждане; описаните в исковата молба болки и страдания, претърпени от ищеца- значително отслабване и промяна в социалния му живот; че причинената на Д. лека телесна повреда, изразяваща се в болка и страдание без разстройство на здравето продължила над 30 дни. Твърди също така, че причина за възникването на инцидента било и поведението на самия ищец, който бил изключително агресивна личност и с отношението си към него и негови близки го предизвикал да реагира. Същият нагрубил не само ответника, но и приятелката му, майка му и се държал изключително предизвикателно.

 

        С влязло в сила споразумение по  НОХД № 1023/2012 г. на РС- Стара Загора ответникът М.Д.Л. е признат за виновен в това, че на 17.05.2011 г. в  гр.Стара Загора  причинил  на ищеца Ц.Й.Д.  средна  телесна   повреда,    изразяваща  се   в  счупване  на  челюст, при което се затруднява дъвченето и говоренето- престъпление по чл.129, ал.1  във връзка с ал.2 НК и му е наложено наказание „Пробация” с пробационни мерки: „Задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от шест месеца с периодичност два пъти седмично и „Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от шест месеца. В споразумението е посочено, че подсъдимият /ответник в настоящото производство/ се признава за виновен, както и че деянието е извършено виновно от подсъдимия, при пряк умисъл. От приложеното съдебно- медицинско удостоверение на живо лице № 11-І/2011 г. е видно, че при извършен преглед на ищеца на 20.05.2011 г. е установено: открито счупване ъгъла на долната челюст в дясно; отстраняване на зъб № 48; оток и кръвонасядане по дясната лицева половина. В удостоверението е посочено, че описаните травматични увреждания отговарят да са от действието на твърди тъпи предмети и могат да бъдат получени по време и начин, посочени от прегледания; счупването на ъгъла на долната челюст в дясно с наложило се  отстраняване на зъб № 48, представляват счупване на челюст, при което се затруднява дъвченето и говоренето за срок по-дълъг от 30 дни; останалите травматични увреждания са причинили болка и страдание. От епикриза № 28460/678 от 2011 г. е видно, че ищецът е бил на лечение в периода 18.05.2011 г.- до 20.05.2011 г. в Клиника по лицево-черепна хирургия на УМБАЛ- Пловдив с диагноза: Фрактура комплета аперта ангулус мандибуле декстра. Ст.пост екстракцио 48. По делото е и представен болничен лист за временна неработоспособност на Ц.Й. № 10460/20.05.2011 г. за периода 18.05.2011 г.- 19.06.2011 г.

        По делото са разпитани свидетели. От показанията на свидетелите Й.Д. /баща на ищеца/ и Х.И. се установява, че инцидентът от 17.05.2011 г. се отразил освен на физическото здраве на ищеца, също и на психическото му състояние. Св.Д. заявява, че след инцидента се наложило оперативно лечение на ищеца в гр.Пловдив, след което около месец ищецът бил шини, хранел се предимно с течни храни и трудно говорел. След свалянето на шините още около два месеца ищецът трябвало да се храни с леки храни и в резултат на това отслабнал. Д. заявява, че ищецът трудно понесъл случилото се, бил ядосан и разстроен, затворил се в себе си, ограничил контактите си, не успял своевременно да започне новата си работа, нуждаел са от грижи в ежедневието си. Свид. И. заявява, че видял ищеца след инцидента. Същия бил подтиснат, притеснен, не желаел да излиза по заведения, отслабнал.

 

        При така установените факти, от правна страна съдът приема следното:        Съгласно разпоредбата на чл.300 ГПК, влязлата в сила присъда /споразумение/ на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Съгласно чл.383, ал.1 НПК одобреното от съда споразумение за решаване на делото има последиците на влязла в сила присъда. Задължителната сила на присъдата на наказателния съд във връзка с гражданския процес се отнася до всички признаци на престъпния състав- относно това дали деянието е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца, което изключва свободната преценка на доказателствата относно факти, свързани с неговото приложение. Поради това правилно районният съд е приел за безспорно установени обстоятелствата, установени с влязлото в сила споразумение по НОХД № 1023/2012 г. на РС- Стара Загора.

 

        В резултат на извършеното от ответника престъпление, на ищеца са причинени телесни увреждания, изразяващи се счупване на ъгъла на долната челюст в дясно с наложило се отстраняване на зъб № 48 и оток и кръвонасядане по дясната лицева половина. Установено е в гражданското производство, че в резултат на същото престъпление на ищеца са били причинени и други телесни повреди, а именно: отстраняване на зъб и оток и кръвонасядане на дясната лицева половина, посочени в исковата в молба и за които също се търси обезвреда. Разпоредбата на чл.300 ГПК не изключва установяването и на други увреждания, извън посочените в присъдата /решението на наказателния съд/, за които извършилият престъпното деяние субект е подведен под наказателна отговорност. Поради това възраженията на ответника в тази насока, наведени с отговора му по чл.131 ГПК, са неоснователни. Пред вид изложеното, съдът приема за безспорно установено наличието на всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане: деяние, противоправност на деянието, вина, причинна връзка и вреди, поради което предявеният иск за обезщетение за причинени неимуществени вреди се явява основателен.

Съгласно чл.52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, при което обаче във всеки случай преценката следва да се основава на всички обстоятелства, имащи значение за размера на вредите. В този смисъл следва да се вземат предвид характера и степента на засягане на здравето и физическата цялост на пострадалия, броя на травматичните увреждания, силата, интензитета, продължителността на претърпените болки, страдания, неудобства и др. В случая на ищеца е причинено увреждане, имащо характера на средна телесна повреда и увреждане, имащо характера на лека телесна повреда. Описаните по-горе увреждания са свързани с болки и страдания; счупването на челюстта е затруднило за продължителен период от време неговото хранене и говорене, като последното безспорно е довело както до физическото му отслабване, така и до ограничаване на социалните контакти и нарушаване на нормалния му начин на живот. С оглед на тези обстоятелства съдът намира, че причинените на ищеца неимуществени вреди в резултат на престъплението, извършено от ответника, следва да се обезщетят със сумата …лв. В този размер предявеният иск е основателен и доказан и следва да бъде уважен. В останалата част- до претендирания размер от … лв. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

 

        Ответникът е възразил, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия ищец, а именно: поведението на същия, който бил изключително агресивна личност и с отношението му към него и негови близки, което го предизвикало да реагира. Въпросът за съпричиняване на увреждането от страна на пострадалия като основание за намаляване на дължимото обезщетение на вреди- чл.51, ал.2 ЗЗД, е извън приложното поле на чл.300 ГПК, поради което подлежи на установяване в граждански процес, освен ако не е елемент от престъпния състав. Посочените от ответника свидетели Н.Г. и П.М. свидетелстват относно личността на ответника, като го характеризират като добро и възпитано момче, неагресивен и неконфликтен. Същите не сочат на неправомерни действия от страна на пострадалия, които да обусловят извод за съпричиняване на вредоносния резултат. Заключението на съдебно-психологична експертиза също не може да обоснове такъв извод. Вещото лице е направило изводите си въз основа доказателства, събрани в досъдебното производство, като свид. показания на М.А., които не са събрани в настоящото производство по предвидения от закона ред и не могат да бъдат приобщени към доказателствата по делото. Що се отнася до обясненията на страната- ответник, съгласно чл.175- чл.177 ГПК страните могат да дават обяснения, като с материална доказателствена сила се ползва само признанието на неизгоден за тях факт. С оглед на това съдът намира, че от преценката на доказателствата по делото не се установява пострадалият да е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат. Твърденията на ответника, че причина за възникването на инцидента било и поведението на самия ищец, който бил изключително агресивна личност и с отношението си към него и негови близки го предизвикал да реагира, са голословни и неподкрепени от събраните доказателства. Следва да се посочи също така, че от приложеното наказателно дело е видно, че ответникът се е признал за виновен в причиняване на средна телесна повреда при условията на чл.129, ал.1, вр. с ал.2 НК. Основанието за приложение състава на чл.132 НК не е отчетено нито от подсъдимия, нито от съда, който е приел, че сключеното между подсъдимия и прокурора споразумение не противоречи на закона и го е одобрил, придавайки му последиците на влязла в сила присъда. От това дело се установява също така, че ответникът е депозирал искане за възобновяване на наказателното производство и квалифициране на деянието по чл.132 НК, което искане е оставено без уважение с решение № 555/17.12.2012 г. по дело № 2079/2012 г. на ІІІ н.о. на ВКС. Пред вид гореизложеното съдът намира, че не са налице предпоставките на чл.51, ал.2 ЗЗД за намаляване на обезщетението за неимуществени вреди.

 

        По изложените по- горе съображения въззивният съд намира, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на делото разноските следва да останат върху страните, както са ги направили.

 

        Водим от горните мотиви, Окръжният съд

 

                                             Р  Е  Ш  И :

 

        ПОТВЪРЖДАВА решение № 143 от 31.01.2013 г., постановено по гр.дело № 5474/2012 г. на Старозагорския районен съд.

 

        Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ при наличието на касационните основания по чл.280 ГПК.

 

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                                   ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                                                       2.