Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

366                                                    21.11.2014 г.                              гр.Стара Загора

 

 В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД                І  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На двадесет и втори октомври                          две хиляди и четиринадесета година  

В публичното заседание в следния състав:

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА  ТЕЛБИЗОВА

                                                                      

        РУМЯНА  ТИХОЛОВА

                                                               ЧЛЕНОВЕ:

                                                                                           МАРИАНА МАВРОДИЕВА Секретар П.В.

Прокурор…………………….

Като разгледа докладваното от съдията - докладчик МАВРОДИЕВА въззивно гражданско дело N 1347 по описа за 2014 година.

           

Производството е образувано по въззивна жалба на С.Я.З. и З.А.З., чрез адв. С.Д. против решение № 321 от 16.06.2014г., постановено по гр.дело № 2061/2013 г. по описа на Казанлъшкия районен съд, в частта му, с която се разваля изцяло по отношение на В.М.С. сключеният по н.а. № …, том …, рег. № …, дело №…от 2012 година на нотариус Р.Б., договор, с който Ц.И.М. прехвърля на С.Я.З. дворно място с площ 900 кв.м., представляващо УПИ ХІІ-199 в кв.56 по одобрения със Заповед № 424/ 04.06.1964год. на Община Павел баня план на с. Горно Сахране, заедно с построените в него две жилищни сгради, гараж, навес с оградни стени и всички подобрения и трайни насаждения срещу задължението на С.Я.З. да осигури издръжка и гледане на Ц.И.М. при запазване на правото на ползване върху целия имот от М. докато е жива, поради неизпълнение на поетите задължения за полагане на грижи и даване на издръжка на Ц.М., както и се признава за установено по отношение на С.Я.З. и З.А.З., че  В.М.С. е собственик на  описания в н.а. № …том …рег. № …, дело №…от 2012 година на нотариус Р.Б., недвижим имот – дворно място с площ 900кв.м., представляващо УПИ ХІІ-199 в кв.56 по одобрения със Заповед № 424/04.06.1964год. на Община Павел баня план на с. Горно Сахране, заедно с построените в него две жилищни сгради, гараж, навес с оградни стени и всички подобрения и трайни насаждения; осъждат се С.Я.З. и З.А.З. да предадат на В.М.С. владението на този имот; присъдени са разноски.

 

Въззивниците обжалват решението частично, в уважената му част и считат, че е неправилно и незаконосъобразно. Необоснован бил извода на съда, че процесния договор следвало да бъде развален, поради пълно неизпълнение на задължението на С.З. за издръжка на прехвърлителката и частично неизпълнение на задължението за гледане. Излага подробни съображения, които са докладвани в съдебно заседание и  моли да се отмени частично решението и да се постанови друго, с което да се отхвърлят исковете по чл. 87, ал.3 ЗЗД и чл. 108 ЗС като неоснователни и недоказани. Претендира разноски.

 

Въззиваемата В.М.С., чрез пълномощника си адв. М.Р. оспорва жалбата и моли да се остави без уважение. Счита, че жалбата е неоснователна, а обжалваното решение – правилно и законосъобразно, постановено в съответствие с правните норми при правилно изяснена фактическа обстановка по делото. Моли да се потвърди съдебното решение. Претендира за разноски.

 

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и становищата на  страните, предвид събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

 

Производството пред настоящата инстанция е по предявения иск за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, с правно основание чл.87 ал.3 ЗЗД, съединен в условията на евентуалност с иск за собственост с правно осн. чл.108 ЗС.

 

Ищцата В.М.С. твърди, че била дъщеря и единствен наследник на починалата на 31.01.2013 г. Ц.И.М., нейна майка. Ищцата сочи, че живеела и работила в Германия, поради което наела ответницата С.З. да се грижи за майка й, предоставяйки й всички средства необходими за задоволяване на ежедневните нужди на  болната, включително и от лекарства, а така също и за поддържането на недвижимия имот - дворно място с къща собственост на М. и на разходите по него. Заплащала на ответницата по предварителна уговорка и възнаграждение за положения труд свързан с грижите за болната. Средствата предоставяла на ответницата на ръка, чрез трети лица пътуващи до България, чрез роднини, по куриер, чрез банкови преводи. Самата тя при завръщането си в България полагала грижи за майка си и за нейния имот. Непосредствено преди смъртта на Ц.М. узнала, че ответницата се  снабдила с н.а. №…том …дело … г. за собственост на имота на нейната майка в с. Горно Сахране срещу поемане на задължение за гледане и издръжка. Твърди, че ответницата никога не била осъществявала поетото по договора за прехвърляне на имота задължение, напротив на нея й било заплащано да полага грижи за прехвърлителката. Сочи, че ответницата и нейните близки не само, че не са полагали грижи, а дори напротив-отнасяли се унизително и грубо с покойната, оставяли я без храна дълго време, затворена принудително в едно помещение- част от старата сграда; не осигурявали на прехвърлителката достъп до лекуващия я лекар, лишавайки я по този начин от жизнено необходимите й медикаменти, поддържащи жизнените й и психическите й функции. Твърди, че за това поведение на ответницата узнала непосредствено преди смъртта на майка си, но нямала финансова възможност да се върне в България и лично да преустанови поведението на ответницата. Не получавала отговор на писмата, които пишела на своята майка, не успяла да се свърже с нея по телефона, тъй като телефонният пост бил прекъснат. Твърди, че липсвала престация по договора, липсвало изпълнение на поетите с договора задължения за полагане на грижи и даване на издръжка. Твърди, че ответницата владее имота без правно основание. Моли съда да развали договора поради наличие на пълно и виновно неизпълнение на поетите от ответницата като приобретател по договора задължения. В случай, че се уважи иска, моли да се осъдят ответниците да й предадат владението на имота. Ответницата С.Я.З. оспорва исковете. Твърди, че кметът на селото я помолил да поеме грижите за М.. От септември 2011 година, ответницата изоставила дома си в същото село и заедно със съпруга си заживели в дома на Цанка, с намерение да й осигурят максимални грижи. Твърди, че я гледала не като своя майка, а като свое дете. Спяла в същата стая, в която спяла М. за да й бъде под ръка- да става вечер, да й пали печката, да й служи за всичко когато има нужда. Оспорва твърдението на ищцата, че телефонният пост бил спрян, твърди, че лично открила телефонен пост в дома на М., сключвайки договор с БТК. Твърди, че ищцата в този период звъняла не повече от един-два пъти. Решението да прехвърли имота си Ц.М. взела сама, без да е подтиквана от нея към вземането му. М. извършила това като „знак за морална отплата” за  това, което правела за нея ежедневно. Смъртта й настъпила по естествени непреодолими причини. След смъртта на М., ответницата изпълнила всички християнски обреди по нейното погребение въпреки, че нейната собствена вяра била друга. Признава, че действително в периода 13.10.2011 год. – 23.02.2012 год. получила от трето лице посочените в представените разписки суми, след като ищцата узнала, че ответницата била поела грижите за Ц.. Оспорва твърденията на ищцата, че в каквито и да било други периоди от време имала с нея подобни взаимоотношения и че ищцата й заплащала парични средства. Оспорва твърденията на ищцата, че била неграмотна и без материални възможности да осигури средства за задоволяване на потребностите на прехвърлителката. Твърди, че съпругът й и пълнолетния и синът работели и осигурявали средствата в семейството. Приели покойната като част от своето семейство, осигурявали й всичко необходимо, обградили я с много внимание и грижи и тя доживяла последният си ден по един достоен и човешки начин, нелишена от нищо. Моли съда да отхвърли предявените от ищцата искове. Ответникът З.А.З. оспорва изцяло предявените от ищцата искове и моли съда да ги отхвърли.

 

Ищцата В.М.С. е единствен наследник на починалата Ц.И.М., б.ж. на с. Горно Сахране, общ.Павел баня, починала на 31.01.2013г.  

С нотариален акт № …том …, рег. № …, дело №…от 2012 година на нотариус Р.Б., Ц.И.М. прехвърля на С.Я.З. дворно място с площ 900кв.м., представляващо УПИ ХІІ-199 в кв.56 по одобрения със Заповед № 424/04.06.1964год. на Община Павел баня план на с. Горно Сахране, заедно с построените в него две жилищни сгради, гараж, навес с оградни стени и всички подобрения и трайни насаждения срещу задължението на С.Я.З. да осигури издръжка и гледане на Ц.И.М. при запазване на правото на ползване върху целия имот от М. докато е жива. 

 

Установено е по делото, от заключението на назначената по делото съдебна психолого – психиатрична експертиза, че Ц.М. страда от съдова деменция и шизоафективно разстройство – смесен тип.

 

Престацията, която ответниците дължат по сключения на 21.02.2012 година договор се изразява в задължението им да осигурят издръжка и гледане на Ц.М. докато е жива. Ц.М. е починала на 31.01.2013год.  През този период от време прехвърлителката и ответниците са живели в едно домакинство в дома и в с. Горно Сахране. Прехвърлителката е страдала от шизоафективно разстройство смесен тип. Имала е промяна на личността след прекарано психично заболяване. Установи се по делото, че от 2010 година ищцата е наемала жени да полагат грижите за нейната майка, срещу заплащане на възнаграждение за труда  и й е осигурявала средства за издръжката на Ц.М.. Имало е и периоди, в които поради напускане на наетата жена, прехвърлителката е оставала сама, а ищцата по телефона настоявала служители на социални грижи да посетят майка й и да се погрижат за нея. След като последната наета да се грижи за Ц.М. жена е напуснала, Ц.М. останала сама, а предвид здравословното си състояние не можела да се грижи сама за себе си. Съселяните й, със съдействието на кмета на селото, помолили ответницата С.З. да поеме грижите за М. и след като М. одобрила избора им, ответницата заедно със семейството си през септември 2011 година освободила заеманата от нея под наем квартира и се пренесла да живее в имота предмет на сделката, а малко по-късно при тях в имота се установило и семейството на сина й, заедно със съпругата му и децата им. За времето от септември 2011 година и до 21.02.2012 година ответницата ежемесечно получавала парични суми от за заплащане на труда й по полаганите грижи, за лекарства и други нужди на Ц.М.. Ответницата не оспорва   това обстоятелство в отговора на исковата молба.

 

За сключването на сделката, предмет на спора, ищцата научила от св. Д. К. непосредствено преди смъртта на майка си. Ищцата продължавала да изпраща всеки месец парични суми за грижите и издръжката на своята майка както и колети, които били предавани на ответницата и последната приемала. В периода 21.02.2012год. – 31.01.2013 година, видно от представените по делото писмени и гласни доказателства ищцата е продължила да изпраща на ответниците за грижите, които полагат за майка й и за закупуване на продукти, лекарства и други парични суми от по около … евро месечно. За сумата от … евро са представени писмени доказателства за м. февруари и март 2012г., а за периода април 2012г. - януари 2013год. са налице гласни доказателства. Съдът намира, че следва да кредитира показанията на св. Б.Н.. От показанията на св. Н. се установява, че ищцата се е интересувала от състоянието на своята майка, при влошаване на състоянието й през 2012 година потърсила съдействие за настаняването й в психиатрична болница в гр. Севлиево. След като ответниците оставили Ц.М. без телефонен пост, звъняла в дома на съседи с молба да й съдействат да проведе разговор с майка си, да я осведомят за състоянието й/св. Д. К./.

 

Видно от представеното заявление-договор за периода 09.11.2011год.-09.11.2012 год. на името на Ц.М. има сключен договор откриване на нов телефонен пост в имот в с. Горно Сахране. След изтичането срока договора, т.е. след 09.11.2012год. телефонния пост е бил закрит.

 

От събраните по делото гласни доказателства на св. К., Г. и В., се установява, че ответницата  от м. септември 2011г. е полагала грижи за прехвърлителката. Ц.М. е била нахранена, облечена, с поддържана лична хигиена. Имала възможност и желание да общува с членовете на домакинството на ответницата и със съселяните си. Прехвърлителката не се е оплаквала от начина по който ответниците се грижат за нея и от отношението на членовете на домакинството на ответниците към нея.

Грижите полагани за прехвърлителката, обаче не са били необходимия обем, от който прехвърлителката се е нуждаела. Предвид спецификата на здравословното й състояние, ответницата е следвало да поддържа  връзка с личния лекар на М., да се консултира с лекар при промяна на състоянието и. Ответницата не е изпълнявала това си задължение и с поведението си е поставяла в опасност здравето и живота на М.. Видно от показанията на св.Н.Д. през март 2012 година след като съселяни споделили с нея, че са видели М. в недобро състояние, изглеждала като човек получил удар, тя я посетила и настояла пред ответницата веднага да извикат Бърза помощ. Въпреки колебанията на ответницата, как да постъпи тя повикала лекар. При настаняването на М. в болница било установено, че е прекарала мозъчен инсулт. От разговора с лекаря свидетелката разбрала, че М. е в била в това здравословно състояние, поне от три дни, преди да бъде потърсена медицинска помощ. Свидетелката Д. установява, също, че при някои от посещенията си в дома на Ц., я заварила облечена в широка, не нейна дреха, мръсна по лицето и дрехите. В друг случай, била затворена с стаята, вързана със сезал без вода, храна, без други мебели, освен легло с пружина и домашна черга върху него. Съдът намира, че следва да кредитира показанията на тази свидетелка, относно установените обстоятелства, тъй като същите са подробни, пълни и обстоятелствени  и почиват на лични възприятия в тази им част.  

 

От така събраните по делото доказателства, съдът намира за установено, че ответницата З. нито лично, нито чрез трети лица е изпълнявала в обема изискуем от спецификата на договора /ежедневно, непрекъснато и в пълен обем/ поетите с договора задължения за издръжка и гледане на Ц.М. срещу, които е получила собствеността на дворно място с площ 900кв.м. в с. Горно Сахране, заедно с построените в него две жилищни сгради, гараж, навес с оградни стени и всички подобрения и трайни насаждения. С договора прехвърлителката е запазила  правото на ползване върху имота докато е жива, а ответницата поради спецификата на договора се е настанила в имота, заедно със съпруга си и семейството на сина си.

Предвид установеното по категоричен начин обстоятелство, че ответницата е получавала от ищцата ежемесечно, парични средства за полагане на грижи и осигуряване на издръжка на майка й Ц.М., съдът намира, че между страните по делото е бил налице устен договор за осъществяване на грижи и издръжка на прехвърлителката срещу заплащане на съответно възнаграждение.

 

Съгласно правната доктрина, при този вид договори приобретателите се задължават да доставят на кредиторите със свои средства до края на живота им, пълно и пряко задоволяване на нуждите на живота им. Обемът на престацията на длъжника при този вид алеаторен договор, определен в нот.акт в пълния му обем, винаги е различен съобразно промените в нуждите на кредиторите и стойността на престираното през различните периоди от живота на кредиторите е различно. Тъй като целта на тези договори е най-често на самотни и възрастни хора да се осигури семейна обстановка за протичане на живота им под грижите и вниманието на другата страна, длъжниците са задължени да осигурят на кредиторите нормална социална среда, в която да живеят и да създадат с кредиторите една близост, подобна на семейната общност.

           

            Естеството на договора за прехвърляне на недвижим имот срещу грижи за гледане и издръжка предполага да се върши постоянно потребното за пряко задоволяване на нуждите на лицето - прехвърлител, като се полага не само личен труд, но се предоставят и финансови средства, без оглед на обстоятелството дали прехвърлителя разполага с такива, в този смисъл е и съдебната практика - Р 410-70 г. І ГО ВС  на РБ. Не е необходимо да се изследва обстоятелството дали приобретателя има нужда от издръжка. Касае се за договорно задължение за издръжка, по отношение на което не са приложими правилата за издръжката, уредена в СК. В случая неизпълнението на задължението за издръжка може да доведе до разваляне на договора, дори без да е необходимо установена нужда от гледане и издръжка на приобретателя.

 

            Установи се по делото, че ответницата не е осигурила на прехвърлителката необходимите грижи и издръжка, съгласно условията на сключения по- между им договор. Не е осигурявала необходимите й медицинско обслужване и грижи за здравословното й състояние, въпреки нуждата от такива. След закриването на телефонния пост, е била отнета възможността на починалата М. да контактува с  дъщеря си, ищцата по делото.

 

Договорът се разваля изцяло, когато неизпълнението е значително с оглед интереса на кредитора, независимо от това каква е изпълнената част. Обемът и характерът на грижите давани от ответниците не отговаря на конкретните нужди на кредитора Ц.М.,  

 

 

 

предвид жизнените и битови нужди на прехвърлителката и възможностите й да се справя сама. Издръжка, тъй като не е уговорено нещо различно, се дължи в пълния й обем и независимо дали продавачът по алеаторния договор има собствени средства за издръжка. Възможностите на приобретателя да предостави договореното са без значение - целта на договора е нуждите на прехвърлителката на имота да бъдат обезпечени в обичайните разумни граници, поради което ответниците не могат да бъдат освободени от задължението поради обективна невъзможност да предоставят обещаното по договора. Липсата на парични средства за изпълнение на задължението за издръжка, било в натура, било в пари, не ги освобождава от отговорност. Налице е виновно неизпълнение на поетите с договора задължения от страна на длъжникът, което е основание за разваляне на алеаторния договор.

 

Развалянето на договор за издръжка и гледане има обратно действие, при  което страните дължат връщане на това, което са си разменили. Решението, с което се разваля договора на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД има вещно правен транслативен ефект в отношенията между страните в момента на влизането му в сила и обвързва страните.

 

Предвид уважаването на иска за разваляне на договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, имотът представляващ дворно място с площ 900кв.м., представляващо УПИ ХІІ-199 в кв.56 по одобрения със Заповед № 424/04.06.1964год. на Община Павел баня план на с. Горно Сахране, заедно с построените в него две жилищни сгради, гараж, навес с оградни стени и всички подобрения и трайни насаждения е собственост на  ищцата В.М.С.. Ответниците владеят имота без основание и следва да предадат владението му на ищцата.

 

Неоснователно е оплакването в жалбата, че показанията на св. Н.Д. следвало да се ценят предвид съществувалите договорни отношения с ищцата. Обстоятелството, че преди ответницата св. Д. е изпълнявала задълженията да се грижи за прехвърлителката срещу заплащане не води до извод за заинтересованост от изхода на делото или в полза на ищцата. Наистина другите свидетели на ответницата твърдят че не били виждали св. Д. да посещава дома на прехвърлителката след напускането и, но самата ответница в съдебно заседание на 07.04.2014г. е потвърдила факта, че Н. дошла при нея и й казала, че мисли, че Ц. има инсулт и двете извикали Бърза помощ. В този смисъл, при наличие на признание на този факт, показанията на свидетелите на ответницата не следва да се кредитират в тази им част. 

Обстоятелството, че прехвърлителката не се била оплаквала от липсата на грижи и не била поискала трансформирането им в паричния им еквивалент, е неотносимо към предмета на делото. В случая е безспорно, че прехвърлителката се е нуждаела от грижи, тъй като не е могла да се обслужва сама, предвид сериозно увреденото си здравословно състояние.

 

Предвид изложените съображения, въззивната инстанция намира, че решението на Казанлъшкия районен съд е правилно и законосъобразно.  Ето защо въззивната жалба следва да се остави без уважение, а обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло. 

           

            С оглед изхода на делото, в полза на въззиваемата страна следва да се присъдят направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 780 лв.

 

            Водим от горните мотиви, Окръжният съд

 

Р    Е    Ш    И:

 

            ПОТВЪРЖДАВА решение №  321/ 16.06.2014г., постановено по гр.дело № 2061/2013г. по описа на Казанлъшкия районен съд.

           

ОСЪЖДА С.Я.З. ЕГН ********** *** баня и З.А.З. ЕГН ********** *** баня да заплатят на В.М.С. ЕГН ********** *** със съдебен адрес гр. Стара Загора ул.Цар Калоян №52, вх.А, ап.3 сумата от …/…/ лева, представляваща направените пред въззивната инстанция разноски за адвокатска защита. 

           

Решението може да се обжалва пред ВКС на Република България в едномесечен срок от връчването му, при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК.

            .

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                        

 

 

ЧЛЕНОВЕ: